В Истанбул, но не като будала

Pan.bg 18 юли 2019 | 12:31 views (377) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор Светлозар Стоянов
Снимка:Азиатската част на Истанбул

Има само два начина да посетиш през организирана екскурзия Истанбул. Като будала или като тарикат. Ако предпочетеш второто, ти трябват само шише студена минерална вода (на всеки два часа), бяла шапка с козирка и чифт неуморни крака.

Моят авер вече го познаваше донякъде, поне в старата му историческа част, така че предпочетохме да се оправяме сами, използвайки фирмата само като превозвач. Настанихме се в района на „Лалели”, известен още като руския квартал – търговски район с пет-шест етажни магазини, бутици, билбордове и рекламни пана, немалко от които на кирилица. Руска кирилица. С всичките му там Ы, Э-оборотное и мяхкий знак, пухкави като дубльонки.

За хотела ще отбележа за протокола, че стаята нямаше прозорец, т.е. имаше, но все едно, че нямаше, тъй като прозорецът гледаше към тясна и мрачна като за асансьор шахта, климатикът духаше топло, а закуската беше няколко тави с нарязани като за кокошки патладжан, тиквички, гъби, пържени картофи и бамя, комбинирани в различни съотношения и поръсени обилно с магданоз и копър. Предположихме, че са останки от гарнитурата на туристите, които имат включена вечеря. Иначе ресторантът, разположен на последния етаж, предлагаше фотогенична гледка към Босфора и възможност да споделиш закуската си с разхождащите се по перваза гларуси.

Пазарът „Капалъ чарши“ ни беше напът, така че се отбихме първо там. Още беше рано, но наоколо царяха шум и бъркотия.

Щом портите се отвориха, през импровизираните полицейски КПП-та на всеки изход нахлу народ и чаршията се напълни. Злато, локум, порцелан, чай, кафе, ароматни свещи, платове, наливна парфюмерия, наргилета от различен калибър, ибрици от кована мед, полускъпоценни камъни, баклави и ядки – едва ли има българин, който да не е ходил там или поне да не знае как е.

Напук на легендите обаче пазарлъкът върви трудно и често дори е невъзможен.

Продължаваме към Синята джамия, където няма вход, тъй като е действащ храм, но ще трябва да я отложим за след 14:30, защото е петък и дотогава Аллах работи само за своите си богомолци.

image
Дворецът Долмабахче

Отправяме се към „Света София“, която се намира отсреща и все още е музей, въпреки че Ердоган се беше заканил да я направи пак джамия. Опашката от туристи на входа се вие




страховито и предвещава най-малко три часа висене. Докато с моя авер пием кафе, а после се помайваме дезориентирано, отнякъде се появява турски младеж с много слаб английски, който ни предлага разходка с корабче по Босфора за 80 лири и бонус, ако склоним, да ни вкара веднага в „Света София“ на цената на билета. До отплуването на корабчето остават два часа, така че имаме време. Платихме в един павилион на човек с биташка моряшка шапка, който едва не забрави да ни даде билети, дадохме парите за входа в катедралата на ръка и хукнахме след турчина, преследвайки го в навалицата пред „Света София“ – колко му е да се шмугне някъде и да духне с парите!

Оказа се точен, напъха ни в ръцете на някакъв местен екскурзовод, който ни набута пред една скандинавска група. Малко е останало от православната църква, символ и гордост на Византийската империя – куполът, основният кораб на храма и няколко оцелели изпод ислямския хоросан стенописи, изобразяващи Богородица и ангели с разперени крила. Останалото са фрески, изтъкани от мюсюлмански флорални мотиви и цитати от корана с големината на двуетажни фасади.

image
Желязната църква Свети Стефан


Когато излязохме, в сенките на площада пред храма се бяха събрали туристи от цял свят, които също като нас чакаха разходката си по Босфора. Редът наоколо съблюдаваха двойка конни полицаи, единият – жена, а малко по-нагоре бе паркиран брониран автомобил с картечница на купола и камион на жандармерията. Изобщо в Истанбул се нагледахме на полицаи, всичките с различни униформи и оръжия – от американските М-16 до израелските узита.

В уречения час тръгнахме група от близо двеста души надолу, водени от „капитана” с биташката моряшка шапка. Хубавото на разходката по Босфора е, че човек може да локализира нагледно забележителностите, които му предстоят, първо по двата бряга на Златния рог, а впоследствие и откъм азиатската част на града. Само че когато корабчето обърне срещу течението и двигателите забоботят монотонно, от жегата така ти се доспива, че ти иде да си полегнеш в някое кьоше на палубата.

Вечерта за нас приключи с тарелка сардели, купени от продавач, който ги пържеше на газов котлон между чифт боклукджийски кофи и паркиралите коли на улицата. Отначало ни поиска по 14 лири порцията, но се направи, че няма да ни върне ресто, настоявайки, че е казал 15, ама не сме го разбрали. Но – както и да е. По-вкусна риба, кълна се, не съм ял, струваше си всяка лира. Пред нея цацата не струва пукната пара.

На другия ден прекосихме пеша моста Галата и след изтощително изкачване по стръмните, задъхани улички, пихме най-инфлационното кафе, което някога са ни сервирали. На менюто с тебешир пишеше, че еспресото струва 8 лири (малко под 3 лева). Когато дойде време за плащане, сервитьорът, поназнайващ уж малко английски в началото, изведнъж престана да разбира какво му казвам, настоя, че кафето не било дълго, а двойно, и с пръст ми показа докъде стигало нормалното кафе – малко над дъното на чашката, а чашката – като за деца. И кой знае защо ни го прихвана не по 8 лири, а по 10 единичното. Т.е. 2 „двойни” кафета по 20 лири – всичко 40, или около 15 лв. Плюс още 5 лири,за млякото, което си поисках допълнително – 1, 50 лв. В крайна сметка 16–17 лв. всичко.

image
Опашка от туристи пред Света София

Явно управлението на Ердоган и инфлацията на лирата са се отразили на митичната им щедрост и отстъпчивост, заменена днес с унизително шикалкавене. Иначе кафенето в подножието на кулата Галата беше много приятно. Сянка, дървени масички, гледка.

Жега страшна, но в Истанбул навсякъде по улиците можеш да срещнеш ентусиасти, нарамили стекчета, които продават студена вода на пешеходците и шофьорите по кръстовищата по една лира парчето. В същото време навсякъде по улиците можеш да срещнеш местни жени, опаковани в шлифери и забрадки.

Не знам какво им стори Ердоган на нашите комшии, но успя. Въпреки провала си на изборите.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker