Фалшифицират партизански митинг на 10.09.1944 г. във Варна

Pan.bg 08 сеп 2019 | 03:50 views (384) commentaries(0)
img 24chasa.bg

Пенчо Ковачев
Режисират Чапай в Белово, гаф в сериала “На всеки километър”

Една от най-големите кинофалшификации през Втората световна война се случва във Варна. Тя става след лична заповед на Сталин.

На 8 септември 1944 г. тогавашната управа на града амнистира политзатворниците. Те веднага завземат казармите, полицейския участък, пощата и общината. Арестуват ръководителите на града, които са ги освободили, и в 11 часа по радио “Варна” четат прокламация, че властта преминава в ръцете на народа.

Започват митинги. На един от тях се развява лозунгът “Да живее варненската комуна!”. Това дава повод на жената на турския консул да съобщи до Анкара и Лондон, че във Варна се установява съветска власт. Което е грубо нарушение на договорките между Сталин, Чърчил и Рузвелт от срещите им в Техеран и Ялта.

Партизаните влизат в града на 9 септември. Минават през централните улици, посрещнати с цветя и мощно “ура”.

Някои сдават оръжието и се прибират по домовете си, други заемат ръководни постове. Малко след партизаните в града влизат и войски от Трети украински фронт. И те са посрещнати с хляб и сол, с букети и прегръдки.

Сталин обаче е притиснат от съюзниците. Възниква и възможност за напрежение между СССР и Турция. Тогава лидерът на СССР нарежда на 10 септември да се инсценира грандиозен митинг в центъра на Варна. За целта събират отново партизаните и пак им зачисляват оръжие.

Изваждат кмета, владиката Йосиф и полицейския началник от затвора и ги курдисват на площада. Войсковият командир полк. Христов вече е разстрелян и хвърлен в морето.

Съветски режисьор и шестима оператори снимат как партизаните влизат в града, посрещнати от народа и управата, по ръкавите на които има ленти с инициалите ОФ. Речи държат кметът и владиката Йосиф. След митинга всички те отново са върнати в затвора.

Операторите внимават никакъв съветски пагон или фуражка да не влезе в кадър. Още мокри-мокри тези кадри са изпратени в Лондон и Вашингтон. Целта на Сталин е да покаже на съюзниците, че във Варна е установена не съветска власт, а власт на Отечествения фронт (ОФ) с подкрепата на народа.

Тези кадри са засекретени в Москва. Като студент във ВГИК Вълчан Вълчанов открива част от тях случайно. 19 години и 9 месеца са му необходими да се пребори за тях и да направи своя филм




“Война без изстрели”.

Случаят в Белово с посрещането на

партизаните начело с

командира им Чапай

не толкова е фалшификат, колкото режисура на естествения ход на събитията.

Фабричният работник Александър Пипонков, станал партизанин под името Чапай, влиза в обектива на кинокамерата абсолютно случайно. В началото на септември 1944 г. в Белово пристига екип начело с режисьора Борис Борозанов, който снима игралния филм “Росица”, сантиментална история за любовта. Този филм остава незавършен.

Когато на 9-и партизаните слизат в градчето, Борозанов пръв се усеща, че това събитие трябва да бъде запечатано за поколенията, и нарежда на оператора си Георги Парлапанов да включи камерата.

Първоначално Чапай се стряска от нея, може би я е помислил за някакво оръжие. После обаче с удоволствие се съгласява да повтори прегръдките и целувките със сестра си специално за снимките.

Основната заслуга за кадрите с Чапай са на Кирил Петров, един от първите български филмови продуценти. На 8 септември Петров научава от кмета на Белово, че партизаните слизат от планината. Професионалният хъс го кара да намери снимачния екип и да го доведе на гарата.

Георги Парлапанов и помощникът му Александър Вълчев снимат с две малки камери, в които има по 15-20 м лента. Затова и кадрите оттам са само минута и половина.

Когато обаче сестрата на Чапай го прегръща и целува, тълпата избутва Парлапанов и той пропуска момента. “Бай Киро, не можах да го снимам това”, извиква операторът. Тогава Кирил Петров отива при Чапай и го моли да повтори прегръдката, за да я заснемат.

Така в интерес на изкуството и лирикодраматизма спонтанният ход на историческото събитие е аранжиран и режисиран. Около месец след триумфалното му посрещане Александър Пипонков - Чапай, загива в боевете край Крива Паланка.

В сравнение с тези две истории случаят с “На всеки километър” си е най-обикновен професионален гаф. Всички, гледали знаменития сериал по БНТ, сигурно си спомнят как партизанинът с очилата Ученика (Коста Карагеоргиев) извиква “Ние сме на всеки километър! Оттук до края на света!” и пада убит. Това се случва в деветия епизод, дал заглавието на целия сериал - “На всеки километър”. В една от следващите серии обаче виждаме как Ученика бодро крачи в партизанската колона...
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker