20 000 стра­ни­ци са сте­ног­ра­ми­те от Нюр­н­берг

Pan.bg 18 ное 2019 | 17:28 views (259) commentaries(0)
img Глав­ни­те на­цис­т­ки во­ен­ноп­рес­тъп­ни­ци пред съ­да в Нюр­н­берг

Про­це­сът сре­щу на­цис­ти­те се во­ди в гра­да, от кой­то за­поч­ва прес­лед­ва­не­то на ев­ре­и­те
Раз­пит­ват 200 сви­де­те­ли на 403 за­се­да­ния, за да осъ­дят 24 от спод­виж­ни­ци­те на Хит­лер

На 20 но­ем­в­ри се на­вър­ш­ват 74 го­ди­ни от пър­во­то съ­деб­но де­ло от Нюр­н­бер­г­с­ки­те про­це­си. То­ва са де­ла сре­щу ос­нов­ни­те под­бу­ди­те­ли и из­вър­ши­те­ли на Хо­ло­кос­та и Вто­ра­та све­тов­на вой­на по вре­ме на на­цис­т­кия ре­жим в Гер­ма­ния. Про­веж­дат се в град Нюр­н­берг от 1945 до 1949 г. Про­це­сът сре­щу най-ви­со­ко­пос­та­ве­ни­те на­цис­т­ки ли­де­ри е най-за­пом­нящ се, но па­ра­лел­но с не­го има още 12 про­це­са. Сред об­що 200 дру­ги на­цис­ти, учас­т­ва­ли в Нюр­н­бер­г­с­ки­те про­це­си, са док­то­ри, об­ви­не­ни в про­веж­да­не на ме­ди­цин­с­ки ек­с­пе­ри­мен­ти вър­ху плен­ни­ци, ад­во­ка­ти и съ­дии, на­то­ва­ре­ни с из­пъл­не­ни­е­то на прог­ра­ма­та за "чис­та ра­са", как­то и во­ен­ни офи­це­ри, об­ви­не­ни в жес­то­кост.

Гра­дът не е из­б­ран слу­чай­но - през 1935 г. в не­го са при­е­ти т.нар. Нюр­н­бер­г­с­ки за­ко­ни, уза­ко­ня­ва­щи пра­во­то на на­цис­т­ка­та дър­жа­ва да за­поч­не прес­лед­ва­не­то на ев­ре­и­те и пос­лед­ва­лия Хо­ло­кост и ет­ни­чес­ко про­чис­т­ва­не. През 20-те и 30-те го­ди­ни Нюр­н­берг, сим­вол на въз­хо­да на Тре­тия райх, е до­ма­кин на ма­щаб­ни про­па­ган­д­ни ми­тин­ги. За­то­ва и по­бе­ди­те­ли­те във Вто­ра­та све­тов­на вой­на го на­ми­рат за най-под­хо­дя­що­то мяс­то за

сим­во­лич­на­та смърт на рай­ха

Въп­ре­ки че гра­дът е в раз­ва­ли­ни, Дво­ре­цът на пра­во­съ­ди­е­то (Нюр­н­бер­г­с­ка­та съ­деб­на па­ла­та), ос­та­ва поч­ти не­по­кът­нат. Из­б­ран е за аре­на на съ­деб­ни­те про­це­си, за­що­то има го­лям зат­вор - за 1200 ду­ши. Пър­ви­ят и най-из­вес­тен про­цес за­поч­ва на 20 но­ем­в­ри 1945 г. и е на­со­чен сре­щу ос­нов­ни­те во­ен­ни прес­тъп­ни­ци. За де­ло­то про­зор­ци­те на Нюр­н­бер­г­с­ка­та съ­деб­на па­ла­та са за­зи­да­ни - от съ­об­ра­же­ния за си­гур­ност. Лип­с­ва­ла е ес­тес­т­ве­на свет­ли­на. През спе­ци­ал­ни от­во­ри в сте­ни­те ки­но­о­пе­ра­то­ри и фо­тог­ра­фи са зас­не­ма­ли случ­ва­що­то се, има­ло е ау­ди­о­за­пис, а сте­ног­ра­фи­те на про­це­са се сме­ня­ли на все­ки 25 ми­ну­ти. До края на про­це­са на 1 ок­том­в­ри 1946 г., ко­га­то са про­че­те­ни при­съ­ди­те, се про­веж­дат 403 за­се­да­ния. Сте­ног­ра­фи­ра­ни са над 20 000 стра­ни­ци. По вре­ме на про­це­са три­бу­на­лът тряб­ва да раз­г­ле­да над 3000 до­ку­мен­та и да раз­пи­та око­ло 200 ос­нов­ни сви­де­те­ли.

Иде­я­та за меж­ду­на­ро­ден на­ка­за­те­лен три­бу­нал е при­е­та на Лон­дон­с­ка­та кон­фе­рен­ция през ав­густ 1945 г. При­ет е Ус­та­вът на Меж­ду­на­род­ния во­е­нен три­бу­нал, ка­то го­ди­на по-къс­но Об­що­то съб­ра­ние на ООН пот­вър­ж­да­ва




прин­ци­пи­те му. Ка­то об­ви­ня­е­ми са прив­ле­че­ни 24-ма от най-из­вес­т­ни­те ли­де­ри на на­цис­т­кия ре­жим. Сре­щу тях има

6 ос­нов­ни об­ви­не­ния:

Из­пол­з­ва­не на На­цис­т­ка­та пар­тия за аг­ре­сия сре­щу су­ве­рен­ни дър­жа­ви, аг­ре­сив­ни дейс­т­вия сре­щу Ав­с­т­рия и Че­хос­ло­ва­кия, на­па­де­ние сре­щу Пол­ша, аг­ре­сив­на вой­на сре­щу це­лия свят (1939-1941), на­па­де­ние сре­щу СССР в на­ру­ше­ние на До­го­во­ра за не­на­па­де­ние меж­ду Гер­ма­ния и СССР от 23 ав­густ 1939 го­ди­на, съв­мес­т­но с Ита­лия и Япо­ния - аг­ре­сив­на вой­на сре­щу САЩ (но­ем­в­ри 1936 - де­кем­в­ри 1941 го­ди­на). Про­це­сът е "ре­во­лю­ция" в ис­то­ри­я­та на меж­ду­на­род­но­то пра­во. Но спо­ро­ве­те за не­го­ва­та ле­ги­тим­ност про­дъл­жа­ват и до днес, ка­то са от­п­рав­на точ­ка за ле­ги­тим­ност­та на Меж­ду­на­род­ни­те три­бу­на­ли за прес­тъп­ле­ни­я­та в бив­ша Югос­ла­вия, Ру­ан­да, а съ­що та­ка и на Меж­ду­на­род­ния на­ка­за­те­лен съд в Ха­га. Факт е оба­че, че не­за­ви­си­мо от кри­ти­ки­те про­це­сът де­фи­ни­ра тер­ми­ни­те аг­ре­сив­на вой­на, прес­тъп­ле­ния сре­щу чо­ве­чес­т­во­то, прес­тъп­ле­ния сре­щу ми­ра. И ут­вър­ж­да­ва т.нар. Нюр­н­бер­г­с­ки прин­ци­пи от­нос­но оп­ре­де­ле­ни­е­то за во­ен­но прес­тъп­ле­ние:

Прин­цип I - Вся­ко ли­це, ко­е­то из­вър­ши дейс­т­вие, ко­е­то пред­с­тав­ля­ва прес­тъп­ле­ние по меж­ду­на­род­но­то пра­во, но­си от­го­вор­ност и под­ле­жи на на­ка­за­ние.

Прин­цип II - Фак­тът, че вът­реш­но­то пра­во не на­ла­га на­ка­за­ние за дейс­т­вие, ко­е­то пред­с­тав­ля­ва прес­тъп­ле­ние по меж­ду­на­род­но­то пра­во, не оп­рав­да­ва ли­це­то, ко­е­то из­вър­ш­ва дейс­т­ви­е­то от от­го­вор­ност по меж­ду­на­род­но­то пра­во.

Прин­цип III - Фак­тът, че ед­но ли­це, ко­е­то из­вър­ш­ва дейс­т­вие, пред­с­тав­ля­ва­що прес­тъп­ле­ние по меж­ду­на­род­но­то пра­во, е дейс­т­ва­ло ка­то дър­жа­вен гла­ва или от­го­вор­но ли­це от ка­би­не­та не го ос­во­бож­да­ва от от­го­вор­ност по меж­ду­на­род­но­то пра­во.

Прин­цип IV - Фак­тът, че ед­но ли­це дейс­т­ва съг­лас­но на­реж­да­не на пра­ви­тел­с­т­во­то или вис­шес­то­ящ, не го ос­во­бож­да­ва от от­го­вор­ност по меж­ду­на­род­но­то пра­во, тъй ка­то

мо­рал­ни­ят из­бор на прак­ти­ка е бил въз­мо­жен за не­го.

Прин­цип V - Вся­ко ли­це, об­ви­не­но в прес­тъп­ле­ние по меж­ду­на­род­но­то пра­во, има пра­во на спра­вед­лив про­цес спо­ред фак­ти­те и за­ко­на.

Прин­цип VI - Прес­тъп­ле­ни­я­та, по­со­че­ни тук, са на­ка­зу­е­ми по меж­ду­на­род­но­то пра­во:

(a) Прес­тъп­ле­ния сре­щу ми­ра:

(I) Пла­ни­ра­не, под­го­тов­ка, ини­ци­и­ра­не или во­де­не на аг­ре­сив­на вой­на или на вой­на в на­ру­ше­ние на меж­ду­на­род­ни­те до­го­во­ри, спо­ра­зу­ме­ния или уве­ре­ния;

(II) Учас­тие в съв­мес­тен план или кон­с­пи­ра­ция/за­го­вор за из­вър­ш­ва­не­то на ко­е­то и да е от дейс­т­ви­я­та, спо­ме­на­ти в (т).

(b) Во­ен­ни прес­тъп­ле­ния: На­ру­ша­ва­не на за­ко­ни­те и оби­ча­и­те на вой­на­та, включ­ва­щи, но не ог­ра­ни­ча­ва­щи се до из­би­ва­не, мал­т­ре­ти­ра­не или де­пор­ти­ра­не за при­ну­ди­те­лен труд на ци­вил­но на­се­ле­ние за как­ва­то и да е цел от или в оку­пи­ра­ни­те те­ри­то­рии; из­би­ва­не или мал­т­ре­ти­ра­не на во­ен­ноп­лен­ни­ци или мор­с­ки еки­па­жи, уби­ва­не на за­лож­ни­ци, ог­раб­ва­не на пуб­лич­на или час­т­на соб­с­т­ве­ност, без­п­ри­чин­но и про­из­вол­но уни­що­жа­ва­не на гра­до­ве или се­ла или опус­то­ша­ва­не без во­ен­на не­об­хо­ди­мост.

(c) Прес­тъп­ле­ния сре­щу чо­ве­чес­т­во­то: Из­би­ва­не, уни­що­жа­ва­не, по­роб­ва­не, де­пор­ти­ра­не или дру­ги не­ху­ман­ни дейс­т­вия, из­вър­ше­ни сре­щу ци­вил­но­то на­се­ле­ние, или прес­лед­ва­не на по­ли­ти­чес­ка, ра­со­ва, или ре­ли­ги­оз­на ос­но­ва, ко­га­то съ­щи­те дейс­т­вия са из­вър­ше­ни в из­пъл­не­ние или във връз­ка с ко­е­то и да е прес­тъп­ле­ние сре­щу ми­ра или во­ен­но прес­тъп­ле­ние.

Прин­цип VII - Съ­у­час­т­ни­чес­т­во в из­вър­ш­ва­не­то на прес­тъп­ле­ние сре­щу ми­ра, во­ен­но прес­тъп­ле­ние или прес­тъп­ле­ние сре­щу чо­ве­чес­т­во­то спо­ред Прин­цип VI е прес­тъп­ле­ние по меж­ду­на­род­но­то пра­во. В меж­ду­на­род­но­то пра­во за

аг­ре­сив­на вой­на

се смя­та вся­ка вой­на, чи­я­то цел е не да от­б­лъс­не ин­ва­зия или да от­вър­не на ата­ка на те­ри­то­ри­я­та на су­ве­ре­на дър­жа­ва. Та­зи де­фи­ни­ция про­из­ти­ча от док­т­ри­на­та за спра­вед­ли­ва­та вой­на и пре­ди всич­ко - хар­та­та на Обе­ди­не­ни­те на­ции, ко­я­то обез­пе­ча­ва из­кон­но­то/има­нен­т­но­то пра­во на ин­ди­ви­ду­ал­на или ко­лек­тив­на са­мо­за­щи­та при въ­о­ръ­же­но на­па­де­ние.

В край­на смет­ка Нюр­н­бер­г­с­ки­ят про­цес да­ва своя при­нос вър­ху раз­ви­ти­е­то на меж­ду­на­род­но­то на­ка­за­тел­но пра­во, ка­то на­ла­га три ос­нов­ни из­во­да.

Пър­ви­ят е че всич­ки ли­ца не­за­ви­си­мо от ста­ту­са и про­фе­си­я­та им мо­гат да бъ­дат под­веж­да­ни ин­ди­ви­ду­ал­но под от­го­вор­ност за по­ве­де­ни­е­то им по вре­ме на вой­на. Те не мо­гат да се оне­ви­нят, об­ви­ня­вай­ки дър­жа­ва­та или ар­ми­я­та за кон­к­рет­но прес­тъп­ле­ние. Вто­ри­ят из­вод е, че ни­кой не мо­же да се оп­рав­дае за из­вър­ше­но прес­тъп­ле­ние, ка­то за­я­ви че е дейс­т­вал по за­по­вед на вис­шес­то­я­щи­те. Въп­рос­ни­те ли­ца са ог­ра­ни­че­ни от нор­ми­те на меж­ду­на­род­но­то пра­во при из­пъл­не­ни­е­то на за­по­ве­ди на сво­и­те ръ­ко­во­ди­те­ли. И тре­ти­ят из­вод е яс­но­то де­фи­ни­ра­не на три са­мос­то­я­тел­ни ти­па во­ен­ни прес­тъп­ле­ния на­ка­зу­е­ми от меж­ду­на­род­но­то пра­во - прес­тъп­ле­ния сре­щу ми­ра, прес­тъп­ле­ния сре­щу чо­ве­чес­т­во­то и прес­тъп­ле­ния, на­ру­ша­ва­щи меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри и спо­ра­зу­ме­ния. Те­зи из­во­ди спо­ма­гат за съз­да­ва­не­то на Уни­вер­сал­на­та дек­ла­ра­ция за чо­веш­ки­те пра­ва (1948), Кон­вен­ци­я­та за ге­но­ци­да (1948) и Же­нев­с­ка­та кон­вен­ция за за­ко­ни­те на вой­на­та (1949).
Па­ла­чът Уудс пра­ви биз­нес от въ­же­та­та на обе­се­ни­те

Ек­зе­ку­ци­и­те в дво­ра на зат­во­ра от­не­ли два ча­са

"Time" твър­ди, че би­ли къ­си, за да е смърт­та мъ­чи­тел­на, САЩ от­ри­чат

В ран­ни­те ча­со­ве на 16.10.1946 г. осъ­де­ни­те на­цис­т­ки прес­тъп­ни­ци са обе­се­ни един по един в дво­ра на зат­во­ра към Нюр­н­бер­г­с­ка­та съ­деб­на па­ла­та. "На­дя­вам се та­зи ек­зе­ку­ция да бъ­де пос­ле­ден акт на тра­ге­ди­я­та от Вто­ра­та све­тов­на вой­на", каз­ва пос­лед­ни­ят от обе­се­ни­те - Ар­тур Зайс-Ин­к­варт. Ек­зе­ку­ци­и­те от­не­мат око­ло 2 ча­са. Из­вър­ше­ни са от аме­ри­кан­с­кия про­фе­си­о­на­лен па­лач Джон Уудс. Не­го­ва "ви­зит­на кар­тич­ка" ста­ва клу­път с 13 на­мот­ки. "Не бях нер­вен. Чо­век не мо­же да си поз­во­ли да бъ­де нер­вен, ко­га­то вър­ши по­доб­но не­що", спо­де­ля по-къс­но той пред спи­са­ние "Time". Из­да­ни­е­то ци­ти­ра сви­де­те­ли, ко­и­то твър­дят, че въ­же­та­та би­ли пре­ка­ле­но къ­си, ко­е­то при­чи­ня­ва­ло бав­на и мъ­чи­тел­на смърт. Ар­ми­я­та на САЩ от­ри­ча то­ва. След вой­на­та Уудс пра­ви ус­пе­шен "биз­нес" с оръ­ди­я­та на тру­да си. Спо­ред аме­ри­кан­с­ко по­ве­рие въ­же, с ко­е­то е обе­сен чо­век, но­си щас­тие. И та­ка па­ла­чът за­поч­ва да про­да­ва пар­че­та от въ­же­та­та. След ка­то те свър­ш­ват, ку­пу­ва но­ви и ги пред­с­та­вя за ав­тен­тич­ни пред ку­пу­ва­чи­те.



СМЪР­Т­НА ПРИ­СЪ­ДА ЧРЕЗ ОБЕС­ВА­НЕ

- Мар­тин Бор­ман - Нас­лед­ник на Ру­долф Хес ка­то сек­ре­тар на На­цис­т­ка­та пар­тия, след бяг­с­т­во­то на Хес в Ан­г­лия. Ли­чен сек­ре­тар на Хит­лер. По­лу­ча­ва за­доч­но смър­т­на при­съ­да. Обя­вен за мър­тъв от за­пад­но­гер­ман­с­ки съд през 1973 го­ди­на.

- Ханс Франк - Пър­во­на­чал­но гу­бер­на­тор на Кра­ков, а по-къс­но ге­не­рал-гу­бер­на­тор на оку­пи­ра­на Пол­ша.

- Вил­хелм Фрик - Ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти при уп­рав­ле­ни­е­то на Хит­лер до 1943г. Пос­ле­ден ръ­ко­во­ди­тел на Бо­хе­мия и Мо­ра­вия.

- Хер­ман Гьо­ринг - Райх­с­мар­шал, Ко­ман­д­ващ Луф­т­ва­фе (во­ен­но­въз­душ­ни­те си­ли на Гер­ма­ния). Са­мо­у­би­ва се с ци­ан­ка­лий ча­со­ве пре­ди ек­зе­ку­ци­я­та.

- Ал­ф­ред Йодл - За­мес­т­ник на Кай­тел и на­чал­ник на Опе­ра­тив­ния щаб на Вер­мах­та. През 1953 го­ди­на Гер­ман­с­ки­ят де­на­ци­фи­ка­ци­о­нен съд го оне­ви­ня­ва за прес­тъп­ле­ния сре­щу меж­ду­на­род­ни­те за­ко­ни

- Ернст Кал­тен­б­ру­нер - СС ли­дер, на­чал­ник на Уп­рав­ле­ни­е­то за бе­зо­пас­ност. Един от съз­да­те­ли­те на кон­цен­т­ра­ци­он­ни­те ла­ге­ри.

- Вил­хелм Кай­тел - Фел­д­мар­шал, Глав­но­ко­ман­д­ващ Вер­мах­та.

- Йо­а­хим фон Ри­бен­т­роп - На­цис­т­ки ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти

- Ал­ф­ред Ро­зен­берг - Гла­вен иде­о­лог на на­ци­о­нал­со­ци­а­лиз­ма, по-къс­но про­тек­тор на оку­пи­ра­ни­те съ­вет­с­ки те­ри­то­рии.

- Фриц За­у­кел - Обер­г­ру­пен­фю­рер от СС. Гла­вен иде­о­лог на прог­ра­ма­та за при­ну­ди­тел­но из­пол­з­ва­не на во­ен­ноп­лен­ни­ци и граж­да­ни ка­то ра­бот­на ръ­ка.

- Ар­тур Зайс - Ин­к­варт - Райх­с­ко­ми­сар на оку­пи­ра­на Ни­дер­лан­дия, Ми­нис­тър без пор­т­фейл.

- Юли­ус Щрай­хер - Иде­о­лог на прес­лед­ва­ния сре­щу ев­ре­и­те, из­да­тел на на­цис­т­ки­ят вес­т­ник "Дер Щур­мер".

ДО­ЖИ­ВО­ТЕН ЗАТ­ВОР

- Ру­долф Хес - За­мес­т­ник на Хит­лер. В опит да склю­чи мир с Ве­ли­коб­ри­та­ния, пи­ло­ти­рай­ки са­мо­лет, се от­п­ра­вя към Шот­лан­дия през 1941, къ­де­то е за­дър­жан от бри­тан­с­ки во­ен­ни ка­то во­ен­ноп­лен­ник.

- Вал­тер Функ - Ми­нис­тър на ико­но­ми­ка­та при Хит­лер.

- Ерих Ре­дер - Ко­ман­д­ващ во­ен­но­мор­с­ки­те си­ли до 1943 го­ди­на, нас­ле­ден от Дьо­ниц; ос­во­бо­ден по­ра­ди здра­вос­лов­ни при­чи­ни на 26 сеп­тем­в­ри 1955.

20 ГО­ДИ­НИ ЗАТ­ВОР

- Бал­дур фон Ши­рах - Глав­но­ко­ман­д­ващ Хит­ле­ро­ва­та мла­деж, га­у­лай­тер на Ви­е­на.

- Ал­берт Шпе­ер - Ли­чен ар­хи­тект на Хит­лер и Ми­нис­тър на въ­о­ръ­же­ни­я­та и во­ен­на­та про­миш­ле­ност.

15 ГО­ДИ­НИ ЗАТ­ВОР

- Кон­с­тан­тин фон Ной­рат - Ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти до 1938, нас­ле­ден от Ри­бен­т­роп; ос­во­бо­ден по­ра­ди вло­ше­но здра­вос­лов­но със­то­я­ние на 6 но­ем­в­ри 1954

10 ГО­ДИ­НИ ЗАТ­ВОР

- Карл Дьо­ниц - Ко­ман­д­ващ Во­ен­но­мор­с­кия флот на Гер­ма­ния. Пре­зи­дент на Гер­ма­ния след смърт­та на Хит­лер . Об­ви­не­ни­я­та от­п­ра­ве­ни към Дьо­нитц са ос­нов­но свър­за­ни с мно­го­то по­то­пе­ни ко­ра­би от по­ве­ре­ни­те му под­вод­ни си­ли.

ОП­РАВ­ДА­НИ­ТЕ

- Франц фон Па­пен - Кан­ц­лер на Гер­ма­ния до 1932 г., ста­ва ви­це­кан­ц­лер след 1933 го­ди­на. Въп­ре­ки че е оп­рав­дан от Нюр­н­бер­г­с­кия про­цес, по-къс­но, през 1947 го­ди­на, на Гер­ман­с­кия де­на­ци­фи­ка­ци­о­нен про­цес е на­ме­рен за ви­но­вен по об­ви­не­ния във во­ен­ни прес­тъп­ле­ния и осъ­ден на 8 го­ди­ни те­жък фи­зи­чес­ки труд.

- Ханс Фрит­ц­ше - За­веж­дащ на­цис­т­ка­та про­па­ган­да в Ми­нис­тер­с­т­во­то на про­па­ган­да­та. За­мес­т­ник на Йо­зеф Гьо­белс.

- Ял­мар Шахт - До­во­е­нен пре­зи­дент на Райх­с­банк, ми­нис­тър на ико­но­ми­ка­та, впос­лед­с­т­вие ми­нис­тър без пор­т­фейл.

ОТ­ПАД­НА­ЛИ ОТ ПРО­ЦЕ­СА:

- Ро­берт Лай - Пред­се­да­тел на гер­ман­с­кия тру­дов фронт, са­мо­у­би­ва се пре­ди на­ча­ло­то на про­це­са на 25 ок­том­в­ри 1945 г.

- Гус­тав Круп фон Бо­лен - Гла­вен на­цис­т­ки ин­дус­т­ри­а­лец, соб­с­т­ве­ник на "Фрид­риг Круп" АГ. По­ра­ди вло­ше­но здра­ве не са му пов­диг­на­ти об­ви­не­ния.



Съ­дии, про­ку­ро­ри и ад­во­ка­ти
За пър­ви път съ­дии от 4 дър­жа­ви

Нюр­н­бер­г­с­ки­ят про­цес сре­щу най-ви­со­ко­пос­та­ве­ни­те на­цис­т­ки ли­де­ри е пър­ви­ят по ро­да си в све­та, в кой­то взе­мат учас­тие съ­дии от 4 дър­жа­ви - САЩ, СССР, Фран­ция и Ве­ли­коб­ри­та­ния. Те пре­дос­та­вят глав­ни съ­дии и за­мес­т­ни­ци. Пред­се­да­тел е бри­та­не­цът Джеф­ри Ло­рънс.

Съ­дийс­ки със­тав: Пол­ков­ник сър Джеф­ри Ло­рънс (гла­вен съ­дия, Ве­ли­коб­ри­та­ния), сър Нор­ман Бър­кет (за­мес­т­ник, Ве­ли­коб­ри­та­ния), Фран­сис Бай­дел (гла­вен съ­дия, САЩ), Джон Пар­кър (за­мес­т­ник, САЩ), про­фе­сор Ан­ри До­не­дю дьо Вабр (гла­вен съ­дия, Фран­ция), Ро­бер Фал­ко (за­мес­т­ник, Фран­ция), ге­не­рал-ма­йор Йо­на Ни­кит­чен­ко (гла­вен съ­дия, СССР), ол­ков­ник Алек­сан­дър Вол­ч­ков (за­мес­т­ник, СССР)

Про­ку­ро­ри: Ро­бърт Х. Джак­сън - гла­вен про­ку­рор от САЩ, сър Хър­т­ли Шо­ук­рос - от Ве­ли­коб­ри­та­ния, ге­не­рал-лей­те­нант Ро­ман Ру­ден­ко - от СССР, Фран­соа дьо Мен­тон и Ау­густ Шам­п­тие де Ри­без - от Фран­ция

Ад­во­ка­ти: Тел­форд Тей­лър, ма­йор сър Дей­вид Мак­су­ел-Фейв, сър Джон Уи­лър-Бе­нет, Ан­тъ­ни Ма­ре­ко
Раж­да се си­мул­тан­ния пре­вод

Си­мул­тан­ни­ят пре­вод се раж­да имен­но на Нюр­н­бер­г­с­ки­те про­це­си. Тъй ка­то об­ви­ня­е­ми­те, съ­ди­и­те и ад­во­ка­ти­те го­во­рят на нем­с­ки, френ­с­ки, ан­г­лийс­ки и рус­ки, ези­ко­ва­та ба­ри­е­ра зап­лаш­ва де­ло­то с про­вал. Раз­ра­бот­ва­не­то на но­ва сис­те­ма за не­за­ба­вен пре­вод оба­че спа­ся­ва про­це­са. Тя поз­во­ля­ва на все­ки учас­т­ник да чу­ва в слу­шал­ки­те си пре­вод на ка­за­но­то в ре­ал­но вре­ме. То­ва поз­во­ля­ва про­це­си­те да се про­веж­дат око­ло 4 пъ­ти по-бър­зо, от­кол­ко­то, ако пре­во­дът е бил кон­се­ку­ти­вен.
Па­ра­док­сът на за­щи­та­та

Нюр­н­бер­г­с­ка­та за­щи­та се ос­но­ва­ва на фра­за­та, че об­ви­ня­е­ми­ят е "след­вал за­по­ве­ди" (Befehl ist Befehl), по­ра­ди ко­е­то не би­ва да но­си от­го­вор­ност за из­вър­ше­ни­те прес­тъп­ле­ния. Пре­ди края на вой­на­та Съ­юз­ни­ци­те до­пус­кат, че та­къв тип за­щи­та мо­же да бъ­де из­пол­з­ва­на от об­ви­ня­е­ми­те и за­то­ва на Лон­дон­с­ка­та кон­фе­рен­ция спе­ци­ал­но за­я­вя­ват, че то­ва не е ва­лид­на за­щит­на стра­те­гия. По-къс­но аме­ри­кан­с­ки­те во­ен­ни при­е­мат то­зи пос­ту­лат ка­то пред­виж­дат пра­ви­ло, ко­е­то да ану­ли­ра та­ка­ва за­щи­та, с до­во­да че аме­ри­кан­с­ки­ят во­е­нен мо­же да от­ка­же да из­пъл­ни про­ти­во­за­кон­ни за­по­ве­ди. Но все пак "Нюр­н­бер­г­с­ка­та за­щи­та" про­дъл­жа­ва да се из­пол­з­ва чес­то с ар­гу­мен­та, че про­ти­во­за­кон­на­та за­по­вед пред­с­тав­ля­ва ди­ле­ма, на ко­я­то пра­во­то не да­ва ре­ше­ние. То­зи, кой­то от­ка­же да из­пъл­ни за­по­вед, мо­же да бъ­де съ­ден, а в ня­кои стра­ни и осъ­ден на смърт, а то­зи, кой­то я при­е­ме и из­пъл­ни, съ­що ще бъ­де съ­ден. Та­къв вид за­щи­та за пос­лед­но се из­пол­з­ва по вре­ме на раз­с­лед­ва­не­то за на­си­ли­е­то над зат­вор­ни­ци от аме­ри­кан­с­ки во­ен­ни в зат­во­ра Абу Га­риб в Ирак.

Гьо­ринг по­лу­чил от­ро­ва­та с под­куп, да­ден от же­на му

Как райх­с­мар­шал Хер­ман Гьо­ринг, ко­ман­д­ващ Луф­т­ва­фе (во­ен­но­въз­душ­ни­те си­ли на Гер­ма­ния), се са­мо­у­би­ва с ци­ан­ка­лий ча­со­ве пре­ди ек­зе­ку­ци­я­та на 16 ок­том­в­ри 1946 г. ос­та­ва дъл­го вре­ме за­гад­ка. Пред Нюр­н­бер­г­с­кия во­е­нен три­бу­нал Гьо­ринг апе­ли­ра да бъ­де зас­т­ре­лян ка­то вой­ник, вмес­то да бъ­де обе­сен ка­то обик­но­вен прес­тъп­ник, но съ­дът от­х­вър­ля ис­ка­не­то му.

Въп­ре­ки то­ва той из­бяг­ва при­съ­да­та ка­то в нощ­та на 15 ок­том­в­ри 1946 г., са­мо ня­кол­ко ча­са пре­ди ек­зе­ку­ци­я­та, пог­лъ­ща кап­су­ла ци­ан­ка­лий. На­ми­рат го об­ле­чен в коп­ри­не­на пи­жа­ма. До не­го има пред­с­мър­т­но пис­мо към съп­ру­га­та му, в ко­е­то Гьо­ринг от­но­во обяс­ня­ва, че е го­тов да ум­ре, но чрез раз­с­т­рел, но не и да бъ­де обе­сен. "Ре­ших да от­не­ма соб­с­т­ве­ния си жи­вот, за да не бъ­да ек­зе­ку­ти­ран по та­къв ужа­сен на­чин от вра­го­ве­те си", пи­ше на­цис­тът. Пър­во­на­чал­но има две вер­сии как Гьо­ринг се е сдо­бил с от­ро­ва­та. Пър­ва­та гла­си, че той лич­но под­куп­ва стра­жа си, ка­то му да­ва зла­тен ча­сов­ник, хи­ми­кал­ка и та­ба­ке­ра. Спо­ред вто­ра­та Гьо­ринг по­лу­ча­ва кап­су­ла­та в пи­сал­ка, ко­я­то му е пре­да­де­на от стра­жа по мол­ба на тайн­с­т­ве­на же­на. В пос­лед­ни­те го­ди­ни ка­то най-дос­то­вер­на и под­п­ла­те­на с до­ка­за­тел­с­т­ва се ус­та­но­ви тре­та­та вер­сия - от­ро­ва­та е да­де­на от аме­ри­кан­с­кия ох­ра­ни­тел Хър­бърт Сти­верс. Спо­ред приз­на­ни­я­та му пред жур­на­лис­ти мал­ко пре­ди смърт­та си той по­лу­чил от­ро­ва­та от съп­ру­га­та на Гьо­ринг и я пре­дал на на­цис­та сре­щу со­ли­ден под­куп. Тя­ло­то на Гьо­ринг, как­то и те­ла­та на ос­та­на­ли­те ек­зе­ку­ти­ра­ни на­цис­ти, е ос­та­ве­но на мяс­то­то за ек­зе­ку­ции за сви­де­те­ли­те на из­пъл­не­ни­е­то на смър­т­ни­те при­съ­ди. Те­ла­та са кре­ми­ра­ни в Мюн­хен, а пра­хо­ве­те им са раз­п­ръс­на­ти над ре­ка Изар.
Тагове: История Нюр­н­берг Процес
Копирано от standartnews.com
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker