ЗАБРАВЕНИЯТ ГЕРОЙ - ГЕНЕРАЛ АТАНАС СТЕФАНОВ, УБИТ БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА ОТ МИТКА ГРЪБЧЕВА

Pan.bg 12 мар 2017 | 23:01 views (9171) commentaries(1)
img
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов не е просто забравена личност в българската история - той е почти неизвестен за голяма част от българите. Досега не е писано почти нищо за живота му, военната служба и обществената му дейност.
Военната си кариера започва като подпоручик през Балканската война. През време на Втората световна война достига до чин генерал-лейтенант, командир на 4-та армия със седалище Плевен и командир на Прикриващия фронт в Тракия.
Атанас Стефанов е първороден син в семейството на Кръстина и Стефан Кинови. Интересна личност е дядото по майчина линия, свещеник Иван Иванов Хаджиев Златарски - типичен представител на селската възрожденска интелигенция. Роден е в Златарица през 1848 г., учителства няколко години в Джулюница и Дединци. През 1870 г. става свещеник. През 1870 г. написва ''Устав на Градинарското благотворително общество в Златарица'', учредено с цел да се ''спомогне за разпространяването на образованието и просвещението на своите млади съотечественици''.
През 1876 г. става член на революционния комитет в Златарица. Свещеник Иван имал седмична програма за самообразование с ръководни начала: ''Учи ся сам и дерзай'' и ''Человек ся учи дор го посече смъртта му''.
Притежава голяма за времето си библиотека. Стефан Кинов и Кръстина поп Стефанова се венчават през 1890г. На 13 септември 1891 г. се ражда синът им Атанас, а на 20 май 1893 г. - Иван. И двамата постъпват като кадети във Военното на Н. В. Училище през 1905 г. и са зачислени в 32-ри випуск. При завършване на училището през 1912 г. са произведени в чин подпоручик.
На 17 септември 1912 г. започва обща мобилизация на българската армия, а на 5 октомври се обявява Балканската война. В нея поручик Атанас Стефанов участва като командир на 6-та рота на 18-ти пехотен Етърски полк в състава на 5-та Дунавска дивизия. Неговият брат - Иван е командир на 1-ва рота на 20-ти пехотен Добруджански полк. Той загива на 5 март 1913г. при езерото Деркос, на Чаталджанските позиции. Погребан е в църковния двор на село Караджакьой, Източна Тракия. Брат му Атанас не присъства на погребението му, защото в същото време се сражава на позициите при Чаталджа.
Поручик Атанас Стефанов взема участие във всички боеве, които полкът води през 1912-1913 г. В едно писмо до баща си от декември 1912
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >


той пише на баща си: ''... аз се бях сродил, тъй да се каже, с войниците, които водех в боя, заедно с които търпях лишения и трудности и заедно с които излагах живота си на всякия вясечина''. В друго писмо, при сключване на примирие, той споделя: ''На Чаталджа отсреща турската музика също свири и турци, и българи еднакво ликуват. Чуден контраст чудна игра на съдбата - вчера два разярени и непримирими врага - днес приятели и другари
Вчера топове и пушки - днес музика и песни!?...Таквоз чудо било туй войната.'' В автобиографията си лаконично споменава: ''Аз взех участие във всички боеве, които полкът води през 1912 и 1913 г. с турците и бях награден с Орден за храброст, а също тъй и във всички боеве срещу сърбите през 1913 г., без да бъда ранен нито веднъж.''
Подпоручик Атанас Стефанов участва и в Междусъюзническата война, избухнала на 16 юни 1913г., а на 2 август 1914 г.е произведен в чин поручик.
Новата мобилизация на българската армия през 1915 г. го заварва адютант на 2/5 пехотна бригада в Търново и по негово настояване отново поема командването на 6-та рота от 18-ти пехотен Етърски полк по време на Първата световна война. Участва в най-кръвопролитните боеве при Гиляне, при Кулата, при защитата на прохода Демир Капия. Бие се и при Гевгели през 1918 г. Заради храбростта и доблестта си на български воин е награден с орден за храброст 4-та степен и на 20 юли 1917 г е произведен в чин капитан.
Запазените писма от фронта свидетелстват, че кап. Атанас Стефанов с интерес следи военните новини
чете български, руски и френски вестници, за да се осведоми за хода на войната и положението по фронтовете. Той е искрено разочарован след края на войната от последствията за България. Писмата му са изпълнени с болка и страдание и не може да допусне, че ''толкова подвизи, толкова победи, толкова слава'' са отишли напразно.
На Кръстовден 1919 г. Атанас Стефанов се сгодява за Кръстина Атанасова Стамболова, родом от Търново. Срещу Коледа 1921 г. се ражда единствената им дъщеря Кръстина.
През 1919-1920 г. кап. Атанас Стефанов е командир на Нестроевата рота в Търново. В Плевен е на служба през 1921 и 1922 г., а в Неврокоп - през 1923г. През януари 1923г. завършва първи по успех щабофицерския курс при Военното на Н. В. училище и е произведен в чин майор. Призован е да следва Военната академия без конкурсен изпит, която завършва през 1926 г.
На 16 април 1925 г. се извършва атентатът в църквата ''Св. Неделя”, при който загиват над 160 души. Майор Атанас Стефанов и жена му закъсняват и в същото злополучно време е на път за църквата, което им спасява живота. Заради интереса си към въздухоплаването по собствено желание е на стаж в щаба на армията като началник на секция в авиацията. Когато кандидатства през 1914 г. в Аеропланното училище в Казанлък, не е приет заради наднормено тегло. Майор Атанас Стефанов лети за пръв път през 1924 г., а за пръв път пилотира самолет през 1928г.
Интересът му към пилотирането е отразен в неговите дневници, в които са описани 200 полета.
В периода 1928-1933 г. Атанас Стефанов е командир на учебната дружина при Пехотната школа в Княжево, а по-късно - в Търново. От 1933 до 1935 г. е началник отделение и отдел в щаба на войската. След това е началник щаб на 4-та Плевенска армейска област, началник на Търновската пехотна школа. На 1 ноември 1936 г. с министерска заповед поема командването на 4-та Дунавска дивизия в Русе.
През 1937 г. като командир на ''Синята'' армия участва в големите царски маневри в Поповско. Лично Н.В. Цар Борис III, в присъствието на княз Кирил Преславски и министъра на войната ген. Христо Луков, го поздравява за успеха.
Личната библиотека на Атанас Стефанов е доста богата и съдържа предимно специализирана литература в областта на военното дело, историята, авиацията, речници и др. Много от книгите са с автографи на автори и съставители, а някои от военните издания и периодика са на френски и руски. Атанас Стефанов
нанася корекции върху текстове и военни карти в различни издания, свързани преди всичко с войните за национално обединение и личното му участие в тях
По време на службата си Атанас Стефанов разработва редица теоретични въпроси в областта на историята, военното дело и авиацията, а част от докладите му са запазени и до днес. Превеждал е френски и руски статии, доклади, директиви и студии по военна история, има ценен принос при съставянето на военни правилници, устави и др. В различните години той преподава артилерия, оръжезнание, методика, обща тактика, наблюдателна служба и др.
Със своята активна обществена дейност Атанас Стефанов привлича вниманието на много организации, сдружения, комитети и частни лица. Като участник в три войни за освобождение и национално обединение, той смята за свой дълг да открива паметници на загиналите във войните.
Генерал Атанас Стефанов подема и друга инициатива - дарителство. Прави лични дарения за селата Вардим, Хаджидимитрово, Караисен и Бяла Черква, по 1 000 лв., както и икони за църквата в Миндя. Поддържа лични контакти с местни власти, различни организации и институции, както и с представители на духовенството.
С Царска заповед №1 от 1 януари 1940 г. се повишава в чин генерал-майор командирът на 5-та пехотна Дунавска дивизия полк. Атанас Стефанов. На 25 септември 1940 г. поема командването на Прикривающия фронт на южната граница. От януари 1943 г. му е присъдено с царска заповед званието генерал-лейтенант До 25 декември 1943 г. той е командир на Прикривающия фронт. Изпълнението на тази служба, съчетано с командването на 4-та армия със седалище Плевен, е свързано с напрегнато ежедневие. За това свидетелстват ''Бележник'' 1941-1943 г. и дневниците му от тоя период, водени почти ежедневно. В тях той дава оценка за състоянието на Прикриващия фронт, за настроението и състоянието на войниците, офицерите и местното население. Наред с това се коментират събитията по света, дипломацията на Великите сили, балканските държави.
От особена важност е да се изясни политическата ориентация на ген. Атанас Стефанов. Неоспорим
факт е, че той не членува във военни съюзи, не участва в никакви преврати.
Във външнополитически аспект някои биха го нарекли ''германофил'' - той се възхищава от дисциплината, реда и успехите на германските войски. Но заедно с това критикува Германия, че продава на България старите си самолети и така прави нашата военна авиация непригодна. Други биха го нарекли ''русофил'', защото руският генерал Скобелев е идеалът му за военен.
Същевременно чете в оригинал руска художествена литература, военни издания и периодика. Заедно с всичко това изразява възхищението си от Англия, Франция и Америка за успехите им.
През 1944 г. името на генерал-лейтенант Атанас Стефанов се обсъжда за министър на войната в трите правителства на България през тази година. Самият генерал в дневника си скромно заявява: ''Ако е рекъл Бог, то ще и бъде''.
В края на август 1944 г. генерал Атанас Стефанов получава писмо от комунистическия терорист Борис Попов (Венко), комендант на 11-та въстаническа оперативна зона в Плевен. В него се призовава командирът на 4-та армия да се присъедини към шумкарите при определени условия. Верен на войнския си дълг, генералът отказва.
След 9 септември 1944 г. въпреки че има на разположение самолет, разузнавателна и лека кола, той не напуска България. Остава верен на войнския си дълг и Отечеството си.
На 12 септември 1944 г. на път от София за Плевен ген.- лейт. Атанас Стефанов е убит без съд и присъда в Луковит от Митка Гръбчева. После тялото му, в това число лицето е било обезобразено.
Като гавра с паметта му и в разрез с всякакви правни закони, е... осъден на смърт с присъда № 2 от 2 април 1945 г., а неговите имоти посмъртно се присъждат в полза на държавното съкровище.
Единствената му дъщеря Кръстина подава молба за преглед по реда на надзора на издадената присъда.
На 12 юни 1997 г. Главната прокуратура внася във Върховния касационен съд предложение.
На 28 януари 1998 г. Върховният касационен съд ''оставя без уважение'' предложението на главния прокурор срещу влязлата в сила присъда.
Днес на негово име в Плевен е наречена една доста дълга улица. Достолепният генерал, минал през толкова битки за Отечеството все още не реабилитиран юридически.



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


ЗАБРАВЕНИЯТ ГЕРОЙ - ГЕНЕРАЛ АТАНАС СТЕФАНОВ, УБИТ БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА ОТ МИТКА ГРЪБЧЕВА

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/2 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Orchard 21 мар 2017, 15:05
     
    1
     
    2

    За кучет0 - кучешка смърт.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker