ГОРАНИТЕ - БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО В АЛБАНИЯ

Pan.bg 26 мар 2017 | 04:05 views (7242) commentaries(0)
img
При гораните от село Брод
Боян Чуков
Местните хора гледат с надежда към София и казват с тъга в гласа “Бугария се изправила, а мие сме пропанали!“
сп.ТЕМА


Редица експерти твърдят, че гораните са преселници от Източна Стара България от времето на богомилството. Има горански песни, в които се пее за Черно море. Съществува версия, че известната българска песен “Боряно, Борянке“ е създадена от гораните в село Борье на територията на Албания. По-късно тя е била пренесена в България. Езикът, на който говорят гораните, може да се причисли към западнобългарските говори. Западни специалисти поддържат тезата за българския характер на горанския говор (Pettifer,
J. 1996. Ethnic minorities in Albania.) Вероизповеданието на гораните е ислямско. Те са приели исляма в края на ХVIII и началото на ХIХ век. Данните на турските данъчни регистри от 1519 г. посочват само християнско население в района. Днес гораните в Косово наброяват около 14 000. Общият брой на българите горани в Албания е около 45 000 души. До 1971 г. гораните са били записвани от властите като турци, от 1971 г. са класифицирани като “мюсюлманска“ народност, в периода 1996-1999 г. с политически мотиви - доказване на мултикултурността на Косово, те са обявени за нов уникален етнос -“горанци“. След създаването на македонската и мюсюлмански народности по коминтерновска формула се пускат и три нови фалшификата - “павликяни“, “шопи“ (“турлаци“) и “горанци“.

Потегляме от Прищина в късната неделна утрин по посока на юг - към градовете Призрен и Драгаш. Покрай пътя, подобно на околовръстното шосе под Витоша, се издигат модерни остъклени постройки на различни фирми. Сред тях се откроява силуетът на сграда с огромни витрини, зад които са изложени свръхлуксозни италиански мебели. Няма клиенти, но очевидно е, че фирмата просперира! Злите езици говорят, че това е едно от “добрите“ прикрития на наркомафията в региона.
След час сме в Призрен - град, напомнящ със своята атмосфера на Пловдив. Кафенетата в центъра са пълни с млади хора. На площада има чешма, за която местните хора ни казват, че е известна като “българската“. Името “ идва от една случка, която се разиграва в края на Първата световна война. Изтеглящата се българска армия минала през Призрен. Един от българските офицери се спрял пред чешмата, свалил си шинела и


го закачил на един от четирите чучура с думите: “Да ми пазите шинела, че един ден ще се върна!“
Между Призрен и Драгаш пътят е стръмен и се вие по склоновете на Шар планина, която тук наричат Трион планина. По крайпътните постройки се виждат надписи UCK (АОК). Все още в паметта на хората е пресен споменът от трагичния кървав хаос от 1998-1999 г. Това личи и по свежите цветя, с които са отрупани мемориалните плочи на загинали бойци от Армията за освобождение на Косово, издигнати край пътя.
Първото нещо, което се набива в очи при пристигането в Драгаш, е огромната като бункер сграда, в която е настанена турска военна част от състава на международния контингент на KFOR. Районът се контролира от германски и турски военни. Над турската казарма гордо се рее знамето на южната ни съседка, а на входа с големи букви някак си логично е изписано името на военната част - “Баязид Светкавицата“.
Заобикаляме казармата и се отправяме към село Брод. Пътят е живописен, напомнящ нашите Родопи в отсечката Широка лъка - Девин. Минаваме покрай села, сгушени в гънките на Шар планина, в които живеят горани. Неусетно стигаме до село Брод и спираме в самия център. На малкото площадче заварваме 20-30 деца - насядали пред един касетофон, те слушаха последните хитове на южната ни съседка. Оказа се, че музиката е подарък от турското правителство. Тези помощи вероятно са една от причините през последните две-три години близо 70% от гораните да се опитват да сричат на турски.
Решихме да починем и да се подкрепим в отсрещното заведение, наречено “Чайнажийницата“.
След като казахме, че сме българи, бяхме наобиколени от възрастни мъже, пиещи чай. Един от тях - Алия, на 74 години, подхвърли: “Бугария е яка“, а другите добавиха, че е мечта за младите да учат и да работят в България. Пенсионерите споделят, че тук правели превъзходни бюреци, а биха могли да ги правят и у нас. Отнякъде се появи още един достолепен дядо, който носеше някакви треви. Като чу българска реч, се приближи, представи се като Урмет и ни предложи да ни ги подари с думите: “Това е билка. Казва са билката майчина душица. Много помага при кашлица и нерви.“




Направи ни впечатление, че голяма част от хората в Брод изглеждат с по 10 години по-млади от реалната си възраст. Разбирахме се отлично. Те говореха на горански език, а имах усещането, че е покойната ми баба Бонка от Мъглиж, която се е учила да говори български точно в село Брод. Усещаше се онази стара любов към България, описана още в разказите на Иван Вазов. Един от възрастните мъже откровено каза: “ Малко сме обидени, че на македонците давате с предимство българско гражданство, а на нас не! Само от село Брод има 60 молби на горани за получаване на българско гражданство.“ Другите го подкрепят и добавят, че хората тук гледат с очакващ поглед към София. После някой казва: “За хората тук България е голяма работа! Защото “Бугария се изправила, а мие сме пропанали!“.
Продължихме към връх Тумба. За 30 минути стигнахме до подножието на върха, където и пътят свърши. В самия край се намира ресторантът “Шатра“ - точно в средата на котловината между връх Тумба и връх Пъпка. Под връх Тумба се намира и “Пещерата на Костов“, която подслонява нощем по 50-60 диви кози. Собственикът на заведението Авния бе надул музиката силно и от касетофона звучаха ту последните турски хитове, ту лирична арменска музика. Като разбра, че сме българи, Авния се приближи и ни каза: “Ако пращаха в Брод българска музика, то непременно и тук щях да пускам такава!“ Ама... никой не праща!
Не след дълго до нас се приближиха трима осемнайсетгодишни младежи от Брод - Самир, Денис и Мейсуд. Самир бе много гладен и в началото почти не говореше. Мейсуд обаче го посочи и каза, че той е най-умният от тримата. Като видел книга, веднага я прочитал за 24 часа. За съжаление нямало много книги в Брод, та затова имал доста свободно време. Тогава той събирал оборски тор, който правел на “брикети“ и го сушал през лятото - за да има с какво да се отоплява през зимата цялото семейство. Иначе четял и стари вестници, когато няма нищо друго. Самир говореше горански, сръбски, албански, турски, руски и малко английски. Имал мечта - да отиде да се учи в Благоевград. Ама бил беден и чакал България да започне да отпуска стипендии за горани, та да кандидатства за такава. Турция предлагала стипендии на местните жители и Самир вярвал, че скоро и нашата страна ще последва турския пример. Щото тук, казва Мейсуд, има два проблема: храна и пари. Гораните са много трудолюбиви и Денис с гордост заявява, че на пл. “Гарибалди“ в София днес техен земляк прави превъзходен бюрек. Момчетата се похвалиха и с местната “витканица“ (баница със сирене) и “зеляник“ (зелник). След като се нахрани, Самир стана по-разговорлив. Стана дума за Благоевград и той каза: “Сом бил тамо.“ И се впусна да ни разказва за особеностите на горанския език, който варира от село на село. Ако в Брод казват: “Сом панау во кау и сам се изкаляу“ (“Паднах в калта и сам се изкалях“), то в съседното село Бачка същата фраза звучи така: “Сом панаф у каф и сам се изкаляф“. В Брод на петела казват петеу, на вола - воул, на дола - доул, на ние - мие, и т. н. Въпросът “Къде си бил?“ в Брод е “Че си бил?“, в Бачка - “Ке си биф?“.
На въпроса къде и как общуват младите горани и тримата се усмихнаха и прекъсвайки се един друг, взеха да повтарят думата корзу. Това е нещо като познатите в България стъргало и гезме. Някъде към 22.00 часа до 03.00 сутринта през лятото младежите започват да се разхождат по тесния планински път между съседните села. Там стават запознанствата, които нерядко завършват с брак. Сватбите се правят по селата наведнъж - през лятото. Миналата година в Брод е имало 60 бракосъчетания за една седмица. Зимата селото има 1200 жители, но през лятото се увеличават до 5000. Много от младите са на работа в Черна гора и Сърбия. Други ходят в Прищина да правят баклава и тулумби. Има и успели бродчани в Турция. Известната турска сладкарска фирма ULKER е основана преди 150 години от бродчанин. Други две фирми от Измир също са основани от местни предприемчиви горани - “Беш кардашлар“ и “Ибалин“. Те произвеждат халва и карамел. Друга гордост за село Брод е техният съселянин Марсел Дестанов, който живее в Пазарджик и е собственик на бутици за дрехи.
Гораните са миролюбиви хора и спазват законите. През техните земи минава и част от нелегалния трафик на дрога между Албания и Косово. Крайни точки са двете села Крушево и Орчулиа. Дрогата се транспортира с магарета, но няма хора за водачи. Просто животното е научено, че получава храна само в крайната точка на маршрута. Гладното е научено, че след като го натоварят от едната страна на границата, то трябва да тича да пресече браздата до другата крайна точка, за да се нахрани!
В двете села правят впечатление множество големи и скъпи къщи със сателитни антени, подсказващи за “големите пари“, които текат по наркоканала. На практика между Косово и Албания границата не се контролира постоянно. Албанци идват и наемат от бродчани някои от високопланинските пасища под връх Тумба. Те идват със стадата си през лятото и си отиват през ранната есен. Този регион е известен с най-хубавата сметана в света. Бялото сирене е с изумително качество, а шопската салата прилича на хималайски връх от огромното количество настъргано отгоре сирене. Между другото - в Косово навсякъде предлагат шопска салата, но никой не знае кои са шопите!? Даже гораните не знаеха!
Проблем бе и да установим дали гораните са шиити, сунити или бекташи. И млади, и стари категорично отричаха да имат нещо общо с известните деноминации на праведната вяра. “Ние сме особени и нашият ислям е местен!“ - дълбокомислено заяви като “експерт“ Самир. Момчето е право до известна степен, възрастните жени са облечени в дрехи, подсказващи мюсюлманското им вероизповедание, но младите жени са с тесни и впити панталони, с гол корем и гръб. В последно време местните красавици се обличат в нови анцузи и с кокетство и гордост крачат по корзу. Доста от тях са гримирани, не свеждат срамежливо поглед, като ги погледне чужд мъж в очите. Нещо повече - в такъв момент, когато в главата им остане само една мисъл и тя започне да си личи отдалеч, красивите горанки не се изчервяват!
Започна да се свечерява, Денис погледна небето и каза: “Че върне!“ (“Ще вали!“). След това се обърна с “Ей апап!“ към Мейсуд и го прикани да се прибират в селото. За сбогом тримата ни заръчаха: “Кажете там в София, че искаме да дойдем в България да учим! Искаме да имаме възможност да станем български граждани както македонците!“
В последно време в село Брод се раждат все повече деца с имена като: Бренда, Клаудия, Памела, Антони и т. н. А някои твърдят, че преди години тази земя е родила песента “Боряно, Борянке“, която по-късно е била занесена по земите на днешна майка България. Че гораните са потомци на изгонените през ХIII век български богомили. Дали след време един ден Памела от село Брод ще говори български и ще пее български песни зависи ли и от София? От това дали Самир ще може да чете книги на български, когато не прави “брикети“, дали Авния ще има български касети, които да пуска в “Шатра“, докато клиентите му гледат с бинокъл как дивите кози се гонят по склоновете на връх Тумба и бавно се прибират една по една в “Пещерата на Костов“.

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker