ЖИВОТЪТ И ДЕЙНОСТТА НА АРХИМАНДРИТ ВЛАДИМИР ТЕРЛЕЦКИ (част II - ПОЛША ОТ МОРЕ ДО МОРЕ)

Pan.bg 09 яну 2019 | 17:35 views (2106) commentaries(2)
img Част II: От установяването му в Краков след Ноемврийското въстание до пристигането му във Франция през 1836 г. или идеалът за Полша от море до море

Д-р Калоян Панчелиев

(Продължение)

КРАКОВ – СВОБОДЕН ГРАД
Някои от офицерите от отряда на Ружицки получават разрешение да отидат от Галиция във Франция. Останалите са насочени към Подгорие (в оригинал Подгорье – селище в непосредствена близост до Краков, разположено на австрийския бряг на р. Висла) [34]. В тази група е разпределен Ипполит Терлецки. Към момента на описваните събития Краков е свободен град, управляван от сенат с президент. При едно от посещенията си в града Ипполит се запознава с братя Шугт, които са ученици в местна гимназия и синове на известен професор от Краковския университет. С тяхно съдействие новодошлият Терлецки получава покана да се представи в дома на семейство Шугт. Тук той е приет изключително радушно. Оказва се, че бащата, професор Шугт произхожда от провинция в района на р. Рейн, преселва се още на млади години в Галиция и се оженва за Фекла Ромер, представителка на известна полска дворянска фамилия. Впоследствие е назначен за ръководител на катедра по латински и гръцки езици в Краковския университет – позиция, която заема от 20 години. Семейство Шугт има 5 деца – двама сина и три дъщери. Най-голямата дъщеря – Анна, се отличава не само със своята красота, но с отлично образование и високи нравствени добродетели. Притежава поетическа дарба, публикува стихотворения в някои тогавашни издания и е известна под творческия псевдоним „Анна от Краков“ [35].

ДОКТОР ПО МЕДИЦИНА
В Краков Ипполит успява да се свърже с университетските професори Вишневски и Бирковски [36]. Първият му препоръчва да се яви на изпит за получаване на образователна степен доктор по медицина в Краковския университет. С цел да съдействат на Ипполит, Вишневски и Бирковски свидетелстват пред университетското събрание (конференция), че той в действителност е завършил пълния курс на обучение по медицина във Вилну. Това е напълно достатъчно и Терлецки е допуснат до изпит. За съжаление подготовката му за изпита е прекъсната от тежко заболяване (тиф). Възстановяването на младия човек е бавно и продължително и едва в началото на 1834 г. той получава докторска диплома. С новопридобитата образователна степен изглежда далеч по-сериозно и стабилно в очите на семейство Шугт и




предлага брак на Анна. Двамата се венчават през следващата 1835 г. С настъпването на зимата на с.г. Ипполит заминава за източната (руска) част на Галиция с цел да започне своята докторска практика [37].

ПОЛША ОТ МОРЕ ДО МОРЕ
През 1836 г. той е назначен за домашен лекар първо при княз Адам Сепеги [38] и след няколко месеца на по-изгодна позиция в Кшешовица, в имението на София Ксавериевна Браницка [39], вдовица на граф Артур Станислав Потоцки [40]. „По това време“, отбелязва Терлецки и допълва: „в Галиция и най-вече в свободния град Краков се събираха полски емигранти, които с присъщото на своя народ лекомислие се увличаха от несбъднатите мечти за възстановяване на Полша от море до море (бел. ред. – от Балтийско до Черно море) с помощта на Франция и Англия. Тези мечти намираха своето изражение в образуването на многобройни тайни общества на масони и карбонари, в които въвлякоха и мен, въпреки че вярата ми в целесъобразността на подобни заговори вече започна да се поразклаща“. От време на време различни емигранти (предимно от демократическата партия) се отбиват при Ипполит в Кшешовица [41]. Самият той признава, че дори по-компрометирани личности търсят убежище при него, защото богатото имение на Потоцки е далеч от прякото наблюдение на чуждестранните консули [42].

image

Карта на Полша от море до море [42]

МЛАДА ИТАЛИЯ, МЛАДА ПОЛША, МЛАДА ЕВРОПА…
За кои „тайни общества на масони и карбонари“ обаче говори Терлецки? Самият той не посочва конкретните имена на обществата, но все пак разкрива, че е въвлечен в дейността им без да уточнява формата на своето участие. Предпазливостта му е разбираема, защото дейността на подобни тайни организации, създадени с цел възстановяването на Полша (от Балтийско до Черно море) през 19 век е поставена под строго наблюдение от официалните власти в Австрия, Прусия и най-вече в Русия, а някои от членовете им са преследвани, залавяни, съдени, хвърляни в затвори, екзекутирани или изпращани на заточение.
Може да се предположи, че Терлецки е въвлечен в дейността на тайната патриотична организация Stowarzyszenie Ludu Polskiego (на руски език „Содружество польского народа“), основана от революционера Шимон Конарски [43] през 1835 г. в Краков. Известно е, че в края на 1833 г. Конарски се намира в Бернския кантон на Швейцария, а в началото на следващата 1834 г. участва в неуспешната Савойска експедиция [44], по време на която се запознава с Джузепе Мацини [45], основател на републиканското движение La Giovine Italia („Млада Италия“) през 1831 г. в Марсилия. През пролетта на 1834 г. отново Мацини създава организацията La Giovine Europa („Млада Европа“) в Берн, Швейцария. Към нея под формата на отделни секции през годините се присъединяват обществата „Млада Италия“, „Млада Германия“ и „Млада Полша“ [46]. През втората половина на 19 век в български вестници, издавани на територията на Обединено княжество Влашко и Молдова се споменава и общество „Млада България“.

image

Джузепе Мацини – вдъхновител на освободителните борби на много европейски народи през 19 век, включително и на българския [45]

ВСИЧКО ЗА НАРОДА, СЪС СИЛАТА НА НАРОДА
През декември 1834 г. Шимон пристига в Париж, където за кратко се занимава с издаването на в. „Север“. Поради недостиг на финансови средства издаването на вестника е преустановено доста бързо. Конарски заминава за Лондон, а след два месеца от столицата на Великобритания се насочва към Брюксел, после към Аахен и накрая през юли 1835 г. заедно с Адолф Залески той пристига в Краков. Тук Шимон се среща с емигрантите Гордашевски, Новоселски, Дибовски, Бобински, Янушевич, Милковски и други [47]. След проведени консултации с Лелевел, Конарски основава тайната демократична организация Stowarzyszenie Ludu Polskiego с девиз „Всичко за народа, със силата на народа“. Нейните главни цели са да призове всички поляци да съдействат за освобождението на Полша, трансформиране на народния дух и нрави, както и стремеж към обединение с други общества с подобни идеи в Европа. За изпълнението на целите се предвижда територията на бившата Жечпосполита [48] да бъде разделена на 5 окръга и да бъде изградена мрежа от тайни общества (един „главен сбор“ и подчинени на него „земски сборове“, „воеводски сборове“, „участъци“ или „комуни“). Окръзите са наименувани както следва: Краковски, Пожански, Царство Полско, Литовски и Руски [49]. Главният сбор отговаря за общото ръководство на организацията и поддържа контакти с други европейски общества. След залавянето на Шимон Конарски от руските власти през 1838 г. и проведения съдебен процес е установено, че в периода 1835 – 1838 г. са създадени тайни общества в губерниите Волинска, Подолска, Минска и Гродненска [50], в град Одеса и в университетите във Вилнюс (Литва), Киев (Украйна) и Тарту (Эстония). Точният брой на членовете на „Содружество польского народа“ не е известен. Данните на различните изследователи варират в широки граници (от 200 до 3000 души). Можем да допуснем, че Ипполит Терлецки е въвлечен в дейността на тайната организация Stowarzyszenie Ludu Polskiego на следващата година (1836 г.) след създаването й в Краков и е осигурявал доброволно или по нейно поръчение временно настаняване (убежище) на емигранти в семейното имение на Потоцки в Кшешовица [51].

image

Легендарният полски революционер Шимон Конарски [43]

ЗАТВОРЕН В ЦИТАДЕЛАТА В ТРИЕСТ
Междувременно през 1836 г. в Краков се случва трагично събитие – полицейският комисар на града е намерен мъртъв, а убийството е определено като „политическо“. На споменатите по-горе полски емигранти е предоставена възможност да напуснат града и да се оттеглят в близка погранична местност на Галиция, а оттам през Австрия да заминат за Франция, където да се установят при гарантирана издръжка на австрийското правителство. Заедно с тях е изпратен и Терлецки. От Галиция под военен ескорт цялата група е насочена към Триест, където за някои от емигрантите е осигурен морски транспорт до Франция, а други остават затворени в местната цитадела. Сред тях е и Ипполит. В началото на август 1836 г. след няколко разпита той също е изпратен във Франция [52].

С ВЕТРОХОД КЪМ МАРСИЛИЯ
На борда на един тоскански ветроходен кораб Терлецки отплава от Триест за Марсилия. Пътуването е тежко и продължително. Бурите в Адриатическо и Йонийско море се редуват с пълно безветрие при о-в Сицилия и Калабрия [53]. Единственото разнообразие за Ипполит по време на скучното пътешествие представляват беседите с капитана и екипажа на кораба. Всички те са далматинци от Бока Которска [54] (т.е. съседи на малката, но героична Черна гора) и се отнасят с полските емигранти на борда на ветрохода изключително дружелюбно като към славяни. Обещават да посветят силите си в служба на славянската страна и да се заселят в Черна гора. След 33-дневно пътуване най-накрая пристигат в Марсилия и поляците се представят пред френските власти. Ипполит веднага подава молба с цел да получи официално разрешение за докторска практика. Случва се точно това, което самият той очаква: във Франция не признават чуждестранните дипломи по медицина. За получаване на права на практикуващ лекар е необходимо да бъде положен изпит в акредитирано местно учебно заведение. Френското правителство отпуска на Терлецки месечна пенсия от 60 франка в качеството му на бивш полски емигрант-доктор и го задължава да положи (вторичен) изпит за защита на образователна степен доктор в медицинския факултет в гр. Монпелие. „При такива условия човек може да се отдаде на научни занимания“, заключава Ипполит [55].

АЛЕКСАНДЪР ЕКЗАРХ
Тук ще допълним, че българинът Александър Стоилов Боев също пристига във Франция през 1836 г. [56], подобно на Владимир Терлецки (вж. по-горе). В българската история Боев е значително по-известен като Александър Екзарх [57]. Той е родом от Ески Заара (дн. Стара Загора) [58], а негов баща е Стойчо хаджи Бойоглу [59]. В началото на 30-те години на 19 век заедно с Иван Стоянович, също младеж от Ески Заара, Александър Боев се отправя за Букурещ [60]. Там в продължение на няколко години той посещава училището на братя Христидес [61], изучава история, точни науки, математика, румънски, френски и гръцки език [62]. Братята са българи, родом от Ески Заара [63], подобно на Боев и Стоянович. От „Автобиография на Александър Екзарх“ научаваме, че „Александър заминал с Иван Стоянович за Букурещ, откъдето, след няколко години, през юли 1836 г., отишъл в Париж“ [64]. Изследователят Пиер Воалри съобщава, че след пристигането си във френската столица „Александър Стоилов Боев става А. Стоилов Бейоглу Екзархос или Екзарх“ [65]. Тук той взема успешно изпит за бакалавър по литература и наука (baccalaureat es lettres et sciences – на френски в оригинала) [66] и през 1838 г. вече притежава зрелостно свидетелство по филология [67]. През ноември 1839 г. в Османската империя е обнародван Гюлханския хатишериф [68]. В духа на реформите, свободите и гаранциите, постановени от хатишерифа в полза на поданиците на Османската империя Александър Екзарх посещава турското посолство в Париж и се среща с посланика Ахмед Фети паша. Той предлага на Александър да бъде приет в групата на студентите османски граждани при условие да се откаже от математиката и да започне изучаването на медицина [69]. Младият Александър се съгласява с предложението на посланика. В резултат е записан в списъка на студентите и започва да получава стипендия от 200 франка месечно [70]. Пиер Воалри изказва предположението, че „Гаврил Кръстевич, който следва право във френската столица от 1838 до 1843 г., се е застъпил за назначаването през 1839 г. на Александър на пост аташе стипендиант в османското посолство“ [71].
Текст под снимка: Александър Екзарх [57]

ПОЛСКОТО ОБЩЕСТВО НА МОНПЕЛИЕ
Връщаме се в Монпелие, където около 1836 – 1837 г. съществува полско общество, съставено от привърженици на демократическата партия в емиграция. След пристигането си в града Терлецки и другарите му стават негови членове. По-късно поради вътрешни несъгласия и спорове обществото се разделя на два лагера. Първият е с доста крайни убеждения, а вторият – към който се присъединява Ипполит, е по-умерен. Животът и обществената среда в Монпелие като цяло обаче са чужди на младия човек. Поляците с техните неосъществени мечти и лекомислено отношение към общото дело за освобождение на Полша са разделени на партии, които се ненавиждат. Постепенно Терлецки е обхванат от тъга, изпитва искрено влечение към религията и започва да посещава редовно местна католическа църква, където се изповядва и причестява. Успява да се свърже с Богдан Янски [72], един от представителите на религиозното течение на полската емиграция в Париж. Янски е честен и умен човек, не принадлежи към определена политическа партия, запазва добри отношения с всички (полски) емигранти и събира около себе си няколко души от различни партии. Той опитва да открие сред по-младите си привърженици подходящи лица за образуване на ядро на (полското) духовенство в емиграция. С тази цел изпраща двама от тях в Рим за обучение по богословие [73]. „Почти цялата демократическа партия се отнасяше с ненавист към това религиозно движение“, спомня си Терлецки и продължава своя разказ: „Не по-добро беше и отношението на партията на княз Чарториски…тя се отнесе към него (бел. ред. – религиозното движение на Янски) с недоверие. Аз установих контакт с Янски и другарите му. От този момент нататък всички мои действия придобиха религиозен характер, а изказваните от мен политически убеждения имаха християнска основа“, подчертава Ипполит [74].

ВРЪЗКАТА НА ТЕРЛЕЦКИ С „ДОМ НА ЯНСКИ“
В спомените си Терлецки уточнява, че двама от привържениците на Янски са изпратени за обучение по богословие в Рим (вж. по-горе). В действителност това са Пьотр Семененко (Piotr Semenenko) и Йероним Кайсиевич (Hieronim Kajsiewicz). За съжаление на този етап от изложението Ипполит не посочва в записките си името на организацията, към която те принадлежат. Всъщност след пристигането си в Монпелие Терлецки установява контакт с организацията „Дом на Янски“ (по-късно „Общество на Възкресението“), основана през февруари 1836 г. в Париж. Какво е известно за Богдан Янски и как се стига до нейното създаване?
Той е роден на 26 март 1807 г. в Лисово, Полша. През 1822 г. завършва училище, ръководено от монашеския орден на бенедиктинците в Пултуск, Мазовецко воеводство. В периода 1823 – 1827 г. учи в Кралския университет във Варшава, където се дипломира по две специалности: право и гражданска администрация. За кратко работи като адвокат, преводач и журналист (във вестниците Gazeta Polska и Kurier Warszawski). През 1828 г. се явява на конкурс в Политехническия институт във Варшава, номиниран е за професор и спечелва 3-годишна правителствена стипендия за научно-изследователска работа в Париж, Лондон и Берлин. Сключва брак с Александра Завадзка. Академичната му кариера продължава в Париж и Лондон, където установява важни професионални контакти с политически икономисти, социални реформатори, издатели и др. По време на Ноемврийското въстание (1831 г.) изпълнява политически задачи, възложени му от революционното правителство. Изпълнява функциите на аташе по полските въпроси в Западна Европа и влиза в издателския екип на Le Globe. След неуспеха на въстанието избира да остане във Франция. От 1832 г. е член на Полското литературно общество в Париж. Установява близък контакт и работи с великия поет Адам Мицкевич [75], превежда и помога за издаването на някои от неговите най-известни произведения на френски език. Служи като библиотекар в новосъздадената Полска библиотека във френската столица и публикува статии за Полша и славянските страни в много енциклопедии. За известно време изпълнява задълженията на директор на т.нар. Полска издателска къща в Париж. Постепенно преустановява светските си ангажименти и се посвещава на религията. Последователно участва в създаването на три организации с частична или пълна религиозна насоченост „Съюз на обединените братя“ или Związku Braci Zjednoczonych (1834 г.), Sluzba Narodowa (1835 г.) и „Дом на Янски“ (1836 г.). Някои от сподвижниците на Янски в третата организация, която е открита официално на 21 февруари 1836 г. са Пьотр Семененко (Piotr Semenenko), Йероним Кайсиевич (Hieronim Kajsiewicz), Едуард Дунски (Edward Dunski) и Юзеф Малински (Jozef Malinski) [76]. По-късно организацията „Дом на Янски“ се трансформира в изключително влиятелното „Общество на Възкресението“, чиято дейност се разпростира по целия свят, включително и в България. Именно в писмо на Богдан Янски от Париж с дата 25 май 1838 г., адресирано до Юзеф Малински в Лондон срещаме имената на няколко нови братя, които следва да се присъединят към Дома. На първо място сред изброените лица е „Доктор Терлецки“, останалите са Кранас, Омечински и Туровски [77].

НАЧАЛО НА РЕЛИГИОЗНА ДЕЙНОСТ
През 1838 г. Терлецки сдава всички изпити за получаването на образователно научна степен доктор по медицина, защитава дисертация и получава диплома с право да започне лекарска практика във Франция. Успоредно с това интересът му към религията се засилва и всичките му мисли са насочени към търсенето на отговори на различни религиозни въпроси. С помощта на свои познати успява да си осигури разрешение да замине за Париж, където се заема с четенето на догматични и полемични съчинения на религиозна тема. Този момент от биографията му се отбелязва и в кореспонденцията на Богдан Янски от 10-15 март 1838 г.: „Терлецки защити своя трети докторат по медицина в Монпелие; преди това е взел изпитите във Вилну и Краков, и пристигна в Париж с временен паспорт. Той живее с нас и има надежда, че ще остане в Париж. Той е един много ценен и набожен човек…“ [78]. В друго писмо от Богдан Янски с дата 24 април 1838 г., адресирано до Юзеф и Богдан Залески се съобщава: „Най-издържлив и най-усърден е докторът Терлецки. Той живее с нас, но все още няма разрешение за [постоянно] пребиваване в Париж“ [79].
В столицата на Франция кръгът от лични контакти и запознанства на Ипполит значително се разширява. Освен всички известни личности от полската емиграция (поетите Мицкевич и Залески, княз Чарториски, водач на полската консервативна партия) в него влизат и някои представители на френското общество (граф Монтламбер). След няколко месеца престой в Париж Терлецки заминава за един от департаментите в централната част на Франция и се установява в малко селище. Тук окончателно решава, че би желал да приеме духовно звание, за да бъде полезен на обществото като обедини призванието на лекаря със задълженията на свещеника. В писмо от Богдан Янски с дата 15 май 1838 г., адресирано до Богдан Залески авторът споменава: „нашия скъп брат Доктор Терлецки, който в момента живее в Мо. Той е един много уважаван и набожен човек, който е известен сред много хора“ [80]. От следващо писмо на Богдан Янски с дата 20 юни 1838 г., адресирано до Юзеф и Богдан Залески разбираме, че към този момент Терлецки все още не се е завърнал във френската столица. Янски се опитва да получи разрешение за пребиване на Ипполит в Париж с помощта на отец Гербет, архиерийски наместник в селището Мо и член на влиятелната група L’Avenir [81]. В друго писмо от 21 юни 1838 г. Янски съобщава: „Утре отивам в [селището] Мо, за да се погрижа за една работа, свързана с Терлецки“ [82]. По-нататък в писмо от 29 юни 1838 г., адресирано до Юзеф и Богдан Залески установяваме, че лицето Едуард отново е посетило селището Мо и Терлецки [83]. И накрая, в писмо с дата 7 септември 1838 г. от Париж Богдан Янски изброява имената на трима души, които живеят с него: „Терлецки, доктор по медицина от университета в Краков“, Омечински и Ретел [84]. Следователно в началото на септември с.г. Ипполит се завръща във френската столица. Тук за няколко месеца се подготвя за ново пътуване. През 1839 г. тръгва за Рим с цел да постъпи в духовна академия (колегия) и да изучава богословски науки [85].

ПЪТЯТ НА ИППОЛИТ И АЛЕКСАНДЪР ДО КНЯЗ ЧАРТОРИСКИ
Сравнителният прочит на биографиите на Ипполит Терлецки и Александър Екзарх в периода 1836 – 1838 г. дава възможност да направим следните изводи:

1. Двамата пристигат във Франция през една и съща година – 1836-а. българинът Александър – през юли 1836 г. директно в столицата Париж, а полякът (на този етап от формирането на идентичността му) Ипполит – през септември с.г. в Марсилия;
2. При пристигането си във Франция двамата са почти връстници: Ипполит е 28-годишен, а Александър – около 26-годишен;
3. Първоначално се заемат с образованието си. В периода от края на 1836 г. до началото на 1838 г. Терлецки следва (отново) медицина в Монпелие, защитава дисертация и получава диплома с право да започне лекарска практика във Франция (вж. по-горе). А. Екзарх взема успешно изпит за бакалавър по литература и наука в Париж и през 1838 г. вече притежава зрелостно свидетелство по филология (вж. по-горе). Следователно през 1838 г. и двамата са завършили част от образованието си: българинът е бакалавър, а полякът – доктор;
4. Междувременно Ипполит изпитва влечение към религията, започва да посещава католическата църква в Монпелие, свързва се с „Дом на Янски“ във френската столица и през 1838 г. двукратно пребивава в Париж, където по това време се намира и Александър. Съгласно писмата на Богдан Янски двата периода от престоя на Терлецки в Париж през 1838 г. са март – април и септември – декември с.г. Според записките на самия Ипполит точно при престоя му в Париж през 1838 г. неговият кръг от контакти се разширява значително и той се запознава с княз Адам Чарториски;
5. От друга страна изследователят Пиер Воалри също проучва въпроса за отношенията между княз Чарториски и Александър Екзарх: „Не знаем точно кога и как започват неговите отношения с княз Чарториски…Първите свидетелства, с които разполагаме, са от 1838 г. Според някои автори още по това време А. Екзарх е в близки отношения с „Хотел Ламбер“, откъдето може да е получавал финансова подкрепа“ [86]. Следователно Терлецки и Екзарх най-вероятно установяват контакт с княз Чарториски през една и съща година – 1838-а.

Откъс от книгата „Българските ВМС – минало, настояще, бъдеще“ (под печат).

По темата:

Панчелиев, Калоян. Военноморското сътрудничество между България и Украйна – реалности, възможности, перспективи. // Европа: Глобални заплахи и интегрирана сигурност. Сигурност в Черноморския регион, международна научна конференция, Нов български университет (НБУ), 19 май 2017 г., София.

image

Таблица 1: Списък на главите от част I на записките на архимандрит Владимир Терлецки и съответстващите им раздели в настоящата публикация (възстановка на автора)

Литература и бележки:

[34] В оригинала фигурира и като Podgorze (на полски език).

[35] Разделът „Краков – свободен град“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 12-13. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[36] В оригинала – Михаил Вишневскiй и Бирковскiй.

[37] Разделът „Доктор по медицина“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 13-14. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[38] Княз Адам Сепеги – участник в полския метеж (1831 – 1832 г.), който се преселва от Русия в Галиция.

[39] Графиня София Ксавериевна Браницка (1790 – 1879). Варианти на изписване на името – София Ксаверьевна Браницкая (руски език). Дъщеря на Франциск Ксаверий Браницкий, граф на Свещената римска империя.

[40] Граф Артур Станислав Потоцки (1787 – 1832 г.). В оригинала – Потоцкiй. На руски език – Потоцкий. Роден през 1787 г. в Париж. Наследствен полски аристократ, по-късно офицер. Разполага с дворец в Краков и лятна резиденция в Кшешовица.

[41] Кшешовица – дн. Кшешовице, град разположен в южната част на Полша, Малополско воеводство.

[42] Разделът „Полша от море до море“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 15. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите. Картата на страните от република Полша през 16 и 17 век, по-известна под популярното название „Полша от море до море“ (или Полша от Балтийско до Черно море) е дело на белоруския и полски историк, географ, картограф, издател и общественик Леонард Ходзько (1800 – 1871 г.). Година на издаване: 1861 г. Съхранява се в Националната библиотека на Франция. Източник: Bibliothеque nationale de France, dеpartement Cartes et plans, GE D-16586. Връзка към изображението: https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8494318h Обществено достояние.

[43] Шимон или Симон Конарски (1808 – 1839 г.). Роден на 5 март 1808 г. в с. Добкишки, Августовско воеводство. Легендарен полски революционер. Участва в Ноемврийското въстание през 1831 – 1832 г., експедицията на Заливски през 1833 г. и Савойската експедиция през 1834 г. Пребивава за кратко в Англия, Белгия, Източна Прусия, Франция и Швейцария. След основаването на нелегалната революционна организация Stowarzyszenie Ludu Polskiego през 1835 г. Шимон Конарски провежда активна пропаганда и подготвя поляците за ново въстание срещу Русия. В края на 1836 г. преминава нелегално руската граница срещу 4 рубли. Изгражда мрежа от тайни общества по места, често се дегизира и сменя името си. Прави опит за устройване на типография за печатане на прокламации в имението на помещика Игнатий Родзевич, което се намира в Луцки уезд. На 27 май 1838 г. на пощенската станция „Крыжовка“ (между Вилну и Минск) Игнатий Родзевич е заловен заедно със своя слуга Лукаш Чулянчик от руските власти. Оказва се, че Лукаш Чулянчик е преоблеченият Шимон Конарски. Осъден на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена на 15 февруари 1839 г. Варианти на изписване на името – Шимон Конарский (на руски език), Szymon Konarski (на полски език). Портретът на Шимон Конарски е дело на неизвестен художник. Съхранява се в Музея на полската армия (Polish Army Museum на английски език или Muzeum Wojska Polskiego на полски език) във Варшава. Изображението се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). Връзка към изображението https://en.wikipedia.org/wiki/Szymon_Konarski Обществено достояние.

[44] Савойска експедиция – неуспешен опит за въоръжено нахлуване на територията на Кралство Сардиния и Савойското херцогство през 1834 г., организиран от Джузепе Мацини (за него вж. бележка под линия 45). За ръководител на експедицията е определен генерал Джироламо Раморино (1792 – 1849 г.). Мацини се доверява на Раморино, предава му финансовите средства, събрани за експедицията от различни източници и му възлага набирането на доброволци. Раморино заминава за Париж, където изгубва по-голяма част от парите на хазарт и в края на януари 1834 г. се завръща в Женева. Мацини се озовава в ситуация, в която трябва да разчита на себе си и на малка група от свои привърженици в Швейцария, които въпреки минималните шансове за успех на експедицията тръгват от Гренобъл за Пиемонт. Групата е пресрещната от карабинери от Пиемонт, които й нанасят поражение. Двама революционери и един карабинер загиват.

[45] Джузепе Мацини (1805 – 1872 г.) – италиански юрист, философ и политически активист. Роден на 22 юни 1805 г. в Генуа. Бори се последователно за отхвърляне на австрийското владичество на Апенинския п-в, обединение на Италия, премахване на монархията и създаване на нова република. Привърженик на идеята за разпадане на големите империи и образуването на национални държави в Европа. Голяма част от живота му преминава в изгнание в Швейцария и Великобритания. Вдъхновител на революционните борби на много европейски народи, които се намират под чуждо владичество включително поляци, унгарци, румънци, сърби и българи. Авторът на публикуваната тук фотография на „Джузепе Мацини, ок. 1860 г.“ е неизвестен. Изображението се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). Връзка към изображението https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Giuseppe_Mazzini.jpg Източник: Mathiasrex. Обществено достояние.

[46] Дейността на „Млада Полша“ (Mloda Polska) се ръководи от комитет, в чиито състав влизат Йоахим Лелевел, Валенти Звиерковски, Карол Щолцман и други лица. Лелевел (1786 – 1861 г.) е известен полски историк, полиглот и политик.

[47] В оригинал – Гордашевский, Новосельский, Дыбовский, Бобинский, Янушевич, Милковский.

[48] Жечпосполита или Полско-литовска държава – дуалистична държава, образувана от Кралство Полша и Великото литовско княжество, съществувала в периода 1569 – 1795 г.

[49] В оригинал – Краковский, Пожанский, Царство Польское, Литовский и Русский.

[50] В оригинал – Волынская, Подольская, Минская и Гродненская.

[51] Разделът „Всичко за народа, със силата на народа“ предаваме със съкращения по С. Л. Луговцова. „Заговор Конарского“ и его организатор на страницах следственного дела 1838 – 1839 гг. (По материалам Литовского государственного исторического архива в г. Вильнюсе). / Луговцова С. Л. // Российские и славянские исследования: Сб. науч. статей. Вып. 5/Редкол.: О.
А. Яновский (отв. ред.) и др. – Мн.: БГУ, 2010. – С.106-112.

[52] Разделът „Затворен в цитаделата в Триест“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 15-16. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[53] Калабрия – административен регион в Южна Италия, отделен от о-в Сицилия чрез Месинския пролив.

[54] Бока Которска – залив в Черна гора, разположен на Адриатическо море. Наричан още и Которски залив. Малък излаз на залива има и Хърватска.

[55] Разделът „С ветроход към Марсилия“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 16-17. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[56] Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 66. Александър Стоилов Боев (ок. 1810 или 1812 – 1891 г.) е един от най-изявените български възрожденски дейци, просветител, общественик, дипломат, издател на „Цариградски вестник“. Един от кандидатите за български княз през 1879 и 1886 г. По-подробно за него вж. изложението в настоящата публикация.

[57] Варианти на изписване на името: Alexandre Stoilov Boioglu Exarque (1842), Aleksandăr Stoilovič Bojoglu и Ekzarh Bolgarin (1843), Alexandre Stoilovič Boev Ekzarh (1846), Alexandre Stoilovitch Boj Oglou, Exarchos (1879), Alexandre Stoilovitch Boyeff d’ Exarque (1879) и др. За справка вж. Voillery, Pierre. Histoire d'un patronyme: l'origine et le nom d'une famille bulgare à l'époque ottomane. // Revue des études slaves, tome 60, fascicule 2, 1988. Tome 60, fascicule 2. En hommage à Roger Bernard: Études bulgares, sous la direction de Jack Feuillet. p. 510. Портретът на Александър Екзарх се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). Описание: Александър Екзарх, български възрожденски книжовник, дипломат и журналист, член на Българското книжовно дружество (1884). Author: originally uploaded by Miko. Електронен адрес на изображението: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Alexander-exarch.jpg Обществено достояние.

[58] Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 22.

[59] Пак там, с. 62. Освен като Стойчо личното име на бащата на Александър се среща и като Стоил и Стоилко. Пак там, с. 60 и с. 72.

[60] Пак там, с. 81.

[61] Пак там, с. 81.

[62] Пак там, с. 83.

[63] Пак там, с. 81.

[64] Автобиография на Александър Екзарх. // Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 316.

[65] Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 63.

[66] Автобиография на Александър Екзарх. // Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 316.

[67] Пак там, с. 83.

[68] Гюлхански хатишериф – указ, издаден от султан Абдул Меджид (1839 – 1861 г.). Провъзгласен в тържествена обстановка на 3 ноември 1839 г. в Павилиона на розите (Гюл-хане) в султанския дворец Топкапъ Сарай. Постановява редица реформи, права и гаранции за поданиците на Османската империя свързани със събирането на данъците, религиозните вероизповедания, съдебната система и правораздаването, неприкосвеността на имуществото, живота и честта и др. Указът е преведен на български език от Неофит Рилски. Публикуван е през 1841 г.

[69] Автобиография на Александър Екзарх. // Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 316.

[70] Пак там, с. 316.

[71] Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 84.

[72] Богдан Янски (1807 – 1840 г.). Полски католически деец, основател на т. нар. „Общество на Възкресението на Господа Нашего Иисуса Христа“ (на латински Congregatio a Resurrectione Domini Nostri Iesu Christi). Варианти на изписване на името – Bogdan Teodor Janski (полски език) и Богдан Теодор Яньский (руски език). По-подробно за него вж. раздела „Връзката на Терлецки с „Дом на Янски“ в настоящата публикация.

[73] Пьотр Семененко (Piotr Semenenko) и Йероним Кайсиевич (Hieronim Kajsiewicz). За тях вж. раздела „Връзката на Терлецки с „Дом на Янски“ в настоящата публикация.

[74] Разделът „Полското общество на Монпелие“ предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 17-20. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[75] Адам Мицкевич (1798 – 1855 г.) – публицист, драматург, есеист, преводач, професор по литература и политически активист. Един от най-великите полски поети, поставя началото на романтизма в полската поезия, приеман за национален герой в Полша, Литва и Беларус и вдъхновител на революционните борби на поляците през 19 век. В периода 1824 – 1829 г. пребивава в Одеса, Москва и Петербург. От 1832 г. е в Париж, а през 1848 г. – в Рим. По време на Кримската война установява контакт със Садък паша (или Михаил Чайковски) и през 1855 г. пристига във военния лагер в местността Отманли край Бургас. За Михаил Чайковски вж. бележка под линия 29. В наши дни в Морската градина в Бургас е издигнат паметник на Адам Мицкевич.

[76] Разделът „Връзката на Терлецки с „Дом на Янски“ предаваме със съкращения по Mleczko, W., Borowczyk, R. Bogdan Janski. Letters 1828 – 1839. Rome, 2011. p. i-vii.

[77] Mleczko, W., Borowczyk, R. Bogdan Janski. Letters 1828 – 1839. Rome, 2011. p. 352.

[78] Пак там, p. 524.

[79] Пак там, p. 580. В квадратните скоби е поставен липсващият текст, възстановен от автора.

[80] Пак там, p. 586. Селището Мо (френски Meaux) се намира в департамент Сен е Марн, регион Ил дьо Франс.

[81] Пак там, p. 597.

[82] Пак там, p. 605. Вж. и бележка под линия 782 към писмата на Янски, в която се изяснява, че „Богдан Янски планира да използва влиянието на отец Гербет, приятел от L’Avenir и архиерейски наместник в селището Мо, за да получи разрешение за пребиваване в Париж за новите братя, особено за Иполит Терлецки“.

[83] Пак там, p. 608.

[84] Пак там, p. 618.

[85] Разделът „Начало на религиозна дейност“ (с изключение на цитатите от писмата на Богдан Янски) предаваме със съкращения по Лопатинскiй, Л. Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера, 1808 – 1858. // Русская старина, 1889 (iюль-августъ-сентябрь), т. 63, с. 21-23. Заглавието на раздела не е взаимствано от оригинала и е поставено за удобство на читателите.

[86] Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 128.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    koм 09 яну 2019, 18:48
     
    0
     
    3

    Достоевски-няма блгодарни към Русия славяни.Тя ги освобождава и им осигурява благини по-големи от тези на собственото население,а те бягат и търсят закрила? от западните доброжелатели на Руската империя.Закрила от евреи,масони и англосакси,които повече от200 г. воюват с Русия.

  2. #2
    До No. 1 10 яну 2019, 10:00
     
    4
     
    1

    Абе, КОН, какво освобождение?! Векове наред руснаците си уголемяват империята си като балон (а той често се пука) от страх някой да не ги превземе. И що ще Московская Рус на територията на Реч Посполита. Или там от хилядолетия са живели исконни руснаци? Айде, по полека с този телешки ентусиазъм.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker