140 или 170: НА КОЛКО ГОДИНИ Е БЪЛГАРСКИЯТ ФЛОТ? НЕГОВАТА ПРЕДИСТОРИЯ ЗАПОЧВА ОТ ПАРИЖ

Pan.bg 05 авг 2019 | 17:13 views (527) commentaries(0)
img В началото бе словото

ЕВРОПЕЙСКИ ФАРВАТЕР ЗА БЪЛГАРСКИЯ ФЛОТ

Отбелязваме 170 години от идейното полагане на основите на българския военен флот на Черно море (1849 – 2019) в трудовете на Иполит Терлецки, издадени в Париж по време на „Пролетта на народите“

Д-р Калоян ПАНЧЕЛИЕВ

След Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) и Берлинския конгрес (1878 г.) започва изграждането на държавния апарат, институциите и въоръжените сили на Княжество България. Датата 31 юли (нов стил 12 август) 1879 г. традиционно се приема за ден първи на българския военен флот. В основата на създадените тогава Дунавската флотилия и Морска част са четири парахода („Опытъ“, „Взрывъ“, „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“), една шхуна („Келасуры“), седем парни катера („Бавария“, „Мотала“, „Фардингъ“, „Ракета“, „Олафчикъ“, „Птичка“ и „Варна“), няколко баржи и гребни лодки, предадени на Княжеството от Русия [1] с разрешението на император Александр II Николаевич (1818 – 1881 г.). Този акт е широко известен и се отбелязва без изключение от всички изследователи, но все още твърде неуверено се водят разговорите и дискусиите за предисторията на българския военен флот. В настоящата публикация е изложено виждане и неговата обосновка по този въпрос

ЗА УЧРЕДЯВАНЕТО НА ФЛОТА В БЪЛГАРИЯ…ОТ РУСИЯ

image

В периода 8 февруари – 20 април 2019 г. Регионален исторически музей – Велико Търново организира изложбата „140 години от Учредителното събрание и приемане на Търновската конституция“. В нея е включен портрет на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков (горе). Снимка – архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

На 11 май 1878 г. Канцеларията на завеждащия гражданските дела при главнокомандващия Действащата армия е разформирована и на нейно място е образувана Канцелария на Императорския руски комисар в България [2]. В периода от 20 май до 10 октомври 1878 г. Временното руско централно управление, начело с Императорския руски комисар княз Александр Михайлович Дондуков-Корсаков (1820 – 1893 г.) работи в Стария град в Пловдив [3]. След като получава от Министерството на външните работи всички протоколи от заседанията на Берлинския конгрес, който приключва на 1/13 юли 1878 г. Княз Дондуков-Корсаков назначава Военен съвет под свое председателство [4]. Измежду многобройните и важни проблеми в дневния ред на Военния съвет той следва да обсъди и вземе решения във връзка с „всички въпроси по предстоящата организация на българската армия“ [5].




Първото заседание на съвета е в Адрианопол (дн. Одрин), а следващите се провеждат във Филипопол (дн. Пловдив) [6]. В последния протокол от работата на съвета се съдържа становище за организацията на армията в България и са изброени руските съображения относно необходимостта от създаване на българска военна флота:

„…от една страна, да се приучи българинът към морска служба, а от друга, да се избегнат морските съобщения в Княжеството през Варна. Дунавската флота ще ни окаже съдействие при евентуалната необходимост от превоз на боеприпаси в България от Рени, като се избегне надзорът на Европейската дунавска комисия. Твърде съществена полза могат да окажат нашите морски офицери, намиращи се в българската флота, чрез постоянно наблюдение на корабоплаването по Дунава в долната и горната му част и по-специално, като наблюдават движението на австро-унгарските параходи и доставят на нашето морско министерство необходимите сведения. На първо място е нужно в българската флота да се въведе следният ред: отначало да се присвои названието търговски правителствени параходи под търговски флаг, офицерите трябва да бъдат уволнени от служба конфиденциално…Произвеждането в чин на морските офицери да не се преустановява. Униформеното облекло на офицерите да се установи по образец на капитаните от австрийското параходно общество по Дунава. В бюджета на военното министерство да не се отбелязва съставът на дунавската флота, а само морската част, т.е. обучението на нисшите чинове за морска служба. Тъй като учредяването на флота в България се отнася по същество до изпълнение на нашите предначертани задачи и тя в необходимите случаи ще действа за привеждане в изпълнение на плана за присъединяване на България към Империята, затова е нужно да се отдели началникът на флотата от българското военно министерство. Началникът на флотата и подчинените му офицери ще получават допълнителна издръжка от нашето морско министерство чрез нашите консули в България. Всички офицери, включително и началникът се назначават от нашето морско министерство и от него се уволняват от служба в България. Началникът на флотата (в България следва да му се присвои званието командир на морските части) и морските офицери по отношение на вътрешните работи ще се подчиняват на заповедите на българското военно министерство, а във външните отношения, т.е. по отношение на Империята, те ще се намират на подчинение на морското министерство, откъдето ще получават непосредствени инструкции и заповеди“[7].

image

Сцена от посрещането на княз Дондуков-Корсаков пред сградата на Учредителното събрание в Търново е включена в изложбата „140 години от Учредителното събрание и приемане на Търновската конституция“, организирана от Регионален исторически музей – Велико Търново в периода 8 февруари – 20 април 2019 г. Снимка – архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

Изложените тук мотиви за „учредяването на флота в България“ обслужват преимуществено интересите на Русия като една от Великите сили. Идеята за създаването на българска военна флота може да бъде определена като „източна“ по географски, политически и военни причини.

1. Географски – защото е формулирана във финалния протокол от заседанията на Военния съвет във Филипопол (дн. Пловдив), т.е. на територията на провинция Източна Румелия, образувана съгласно чл. 13 от Берлинския договор (1 юли 1878 г.);

2. Политически – защото е обвързана с Източния въпрос. В дипломацията, политиката и историята т. нар. „Източен въпрос“ е условен термин, използван в периода от края на 18 век до Първата световна война за обозначаване на противоречията и съперничеството между Великите сили за подялбата на териториите на Османската империя и установяването на контрол на Балканския п-в, Мала Азия и Близкия Изток. Проектираната в протокола на Военния съвет българска флота се поставя предварително в услуга на Русия за изпълнението на задачи, предначертани от нейното държавно ръководство и дипломация, една от които е свързана с план за присъединяването на България (бивша територия на Османската империя) към Русия;

3. Военни – защото е обвързана с противопоставянето между Русия и някои от европейските държави. Включената във финалния протокол на Военния съвет опция за превоз на боеприпаси от Рени в България зад гърба на Европейската дунавска комисия например създава предпоставки за бъдещи конфликти по линията „изток – запад“ между България и някои от останалите западно-европейски държави, представени с делегати в комисията. Тук са заложени наченките на двуполюсния модел.

Наличието на източно или руско становище за създаването на български военен флот, формулирано след Берлинския конгрес през 1878 г. е основателен повод да си зададем въпроса дали през 19 век съществува и алтернативно т.е. западно становище по този проблем.

image

„Турция в Европа“ или карта на част от Балканския п-в от 1885 г., на която са показани Княжество България и Източна Румелия. Източник – The Illustrated London News, 31 октомври 1885 г.


КОЙ Е ВЛАДИМИР ТЕРЛЕЦКИ?

В процеса на проучването установяваме, че западната гледна точка за изграждането на български военен флот на Черно море, като част от славянския е изложена 29 години преди източното (руско) становище в трудовете на архимандрит Владимир Терлецки. Кой е той и какво знаем за него?
Животът и дейността на Владимир Терлецки са слабо познати и недостатъчно добре проучени в България.

Той е известен у нас най-вече като доктор по медицина и католически духовник [8], но динамичният 19 век, в който живее и се реализира му отрежда и много други предизвикателни възможности за изява: революционер, съмишленик на тайни общества на масони и карбонари, агитатор, църковен деятел, автор на проекти за обединение на западната и източната църква и сътрудник на папа Пий IX в подготовката им, мисионер, писател и пътешественик.

Роден през 1808 г. в с. Волице-Дубиская (дн. Волица или Волица-Дубисская), което се намира в Староконстантиновски уезд (тогава в Руската империя, днес в Украйна). След кръщение по римокатолическия обред получава религиозното име Иполит. Учи медицина във Вилнюс и Монпелие, пребивава в Париж и Рим. След продължителни пътувания в Европа и Азия се установява в Одеса и преминава в лоното на православната църква като духовно лице с титулуване „архимандрит“. В настоящата публикация се акцентира върху значението на делото му за полагането на идейните основи на българския военен флот на Черно море преди 170 години в неговия труд „Слово на един русин към всички братя от славянския род по славянски въпроси“, който представлява религиозно-политическа брошура, издадена от Терлецки през 1849 г.

image

Архимандрит Владимир Терлецки [8]

Въпросната брошура е част от интелектуалното наследство на „Отел Ламбер“, една от организациите на Великата полска политическа емиграция, създадени във френската столица Париж през първата половина на 19 век, под ръководството на княз Адам Йежи Чарториски (1770 – 1861 г.) след неуспеха на Ноемврийското въстание (1830 – 1831 г.) срещу Русия. Изданието има програмен характер и представлява своеобразна платформа с идеи и насоки за бъдещето на славянските народи след разрешаването на Източния въпрос. Задачите, които авторът възлага на славянските народи са разположени в полето на полския панславизъм. Те имат военен, организационен, религиозен, отбранителен, търговски, икономически, културен и научен характер.

В трудовете на Терлецки създаването на военен и граждански флот на Черно море от българите е само една от конкретните задачи в списък от политически, икономически, търговски, религиозни и военни проекти, които авторът възлага на българите, като част от славяните [9].

image

Трабакола – традиционен италиански ветроходен кораб, използван в Адриатическо море през 19 век. С подобен кораб Терлецки пристига във Франция след неуспеха на полското Ноемврийско въстание (1830 – 1831 г.) срещу Русия. На снимката – „Нов триумф“, последният оцелял кораб от този вид във Венеция през 2018 г. Архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

ИЗТОК СРЕЩУ ЗАПАД: РАЖДАНЕТО НА ЕДИН ФЛОТ

За разлика от руската концепция, утвърдена на Военен съвет на императорския комисар княз Дондуков-Корсаков в Източна Румелия през 1878 г., според която проектираната от Русия българската военна флота следва да обслужва преимуществено чужд интерес, западната гледна точка, формулирана 29 години по-рано от Иполит Терлецки в Париж предвижда българите да създадат сами флот на Черно море, който ще бъде част от славянския и ще им позволи да осъществят връзки с други отвъдморски народи, ще им осигури достъп до чужди пазари и ще стимулира развитието на търговията с Азия, Африка и Западна Европа. Докато руската концепция предлага единствено учредяването на военен флот под прикритието на търговски флаг в България, то западната гледна точка визира създаването на флот с военно и гражданско предназначение от българите. Руските планове лимитират значението на бъдещия български флот до инструмент за изпълнение на задачите, предначертани от държавния апарат и дипломацията на империята. Освен това те го позиционират предимно на река Дунав, а западните категорично определят мястото му на Черно море, разширяват неговите хоризонти и трасират пътя му [през Средиземно море] в посока към Западна Европа и други отвъдморски народи [10].

ЕВРОПЕЙСКИ ФАРВАТЕР

Идейното полагане на основите на българския военен флот на Черно море е извършено в периода на революциите в Европа (1848 – 1849 г.) и по-точно през втората година от него. Революциите обхващат множество държави на Стария континент с изключение на Великобритания, Османската империя и Руската империя. Участниците в тях се борят за създаване на национални държави, по-големи политически права, социални и икономически промени, индивидуални свободи и други. Това е една от най-големите революционни вълни в Европа, наречена „Пролетта на народите“ [11].

Създаването на военен флот от българите на Черно море е заявено и фигурира в дневния ред на част от западноевропейския политически, интелектуален и религиозен елит, за който френската столица Париж е втори дом точно три десетилетия преди основаването на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България през 1879 г., вече с подкрепата на Русия.

ЗНАЧЕНИЕ НА ДЕЛОТО НА ТЕРЛЕЦКИ

Трудовете на Терлецки демонстрират ясно европейския произход и принадлежност на идеята за създаването на военен флот от българите на Черно море през 19 век. Четиристотин петдесет и четири години след ликвидирането на флотилията на цар Иван Шишман и превземането на Никопол от османските турци през 1395 г. тази идея се завръща в Европа през 1849 г. по символичен начин – на крилете на белия орел, олицетворение на изгубената държавност и надежда за възстановяване на Полша, издигнати от „Отел Ламбер“, част от чието интелектуално наследство са трудовете на Терлецки.

Ипполит Терлецки е космополитна личност и визионер, а неговото творчество принадлежи на много народи, сред които българи, поляци, словаци, словенци, сърби, хървати, чехи, украинци и др. Един от най-светлите европейски умове на 19 век той решително очертава насоките на тяхното бъдещо развитие и заявява правото им на самостоятелно и свободно съществуване на политическата карта на Европа.

image

Безистенът на ул. „Александровска“ в Бургас е декориран с фронтон над фасадата – красива фигура на бял орел с разперени криле. Снимка – архив на сп. „Клуб ОКЕАН“

Повече за раждането на идеята за български военен флот на Черно море можете да научите от най-новата книга на издателство „Еър груп 2000“ ООД, посветена на живота и делото на Иполит Терлецки, която ще излезе от печат през втората половина на т.г.

Литература и бележки:

[1] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 30-36.

[2] Русия и възстановяването на българската държавност (1878 – 1885 г.). София, 2008. с. 103, 104.

[3] Стамов, Ст., Коларова, В., Ботушарова, Л. Пловдив. Паметници на културата. Пловдив, 1960. с. 93.

[4] Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-дунавска област. Русе, 1993. с.11.

[5] Пак там, с. 11.

[6] Пак там, с. 11.

[7] Пак там, с. 12-13.

[8] За ролята на католическия духовник, апостолически мисионер и доктор по медицина Терлецки при основаването на Славянския католически институт през 1850 г. в Париж и по-късно на „Източно общество за обединение на всички християни в Ориента“ вж. Генчев, Н. Франция в българското духовно възраждане. София, 1979. с. 62 и Маркова, З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, 1976. с. 178. Портретът на Терлецки се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). User: Misko 3. Електронен адрес на изображението: https://uk.wikipedia.org/wiki/Володимир_(Терлецький). Тук е използван фрагмент от оригиналното изображение, чието разпространение е разрешено съгласно условията на лиценз Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International (CC BY-SA 4.0). Връзка към условията за разпространение: https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/

[9] Slowo Rusina ku Wszej Braci Szczepu Slowianskiego o Rzeczach Slowianskich. Paris, 1849. s. 90-92.

[10] Пак там, s. 90-92.

[11] Сред тях са Френската революция (1848 г.), Унгарската революция (1848 г.), Полското въстание (1848 г.), Мартенските бунтове в Швеция (1848 г.), революциите в Дунавските княжества (1848 г.), революциите в италианските държави (1848 г.), Германската революция (1848 – 1849 г.), революциите в Австрийската империя (1848 – 1849 г.).
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker