Из спомените на ген.Симеон Симеонов - как се справяхме със самолети-нарушители

Pan.bg 16 мар 2010 | 13:39 views (5744) commentaries(0)
img Симеон Симеонов. Закалени криле., ДВИ, С., 1974, с.162-166

Един от щастливците, който нашумя и който въпреки широката си известност отбягваше да дава обяснения, беше Еленски. Чисто и просто на него два пъти му проработи късметът да се срещне очи в очи с вражески самолет. Никога не беше забравил своя отколешен разговор с Цеков след гибелта на Караганев. Тогава Еленски тежко, много тежко преживя случая. Беше единствен път в живота му, когато изтърва нервите си – изневери на себе си. Летецът затова е летец – да има здрави нерви като корабни въжета. От думите си не се отрече. Целият по-нататъшен развой на събитията потвърди, че си имахме работа с най-опитен противник, който като крадец нападаше и се измъкваше, за да не получи заслуженото си възмездие. Не стигаше само това, дето противникът изпращаше разузнавателни самолети, а на всичко отгоре нашето пространство беше нарушавано и от транспортни, та дори и от пътнически самолети. Дотолкова се бяха самозабравили и желаеха да унищожат националната ни чест господа империалистите. И най-вече да унищожат военните летци изтребители. Беше дошло време да им се даде урок. Летците ставаха все по-невъздържани. Бяха вече преминали през онези трудни етапи в подготовката на реактивната авиация, които при нормални условия можеха да траят още много години. Да се откриват чуждите самолети сега не беше толкова трудно. Еленски беше във въздуха, когато му съобщили, че нарушител от север навлиза в българското въздушно пространство. “Само да го пиптна!” – заканил се летецът, светкавично профучал над Стара планина и чак някъде над Плевен зърнал чуждия самолет.
image
- Установи точно какъв е самолетът – боен или транспортен – и тогава стреляй! – заповядал му от командния пункт полковник Желязков.
- Все тази песен ще пеем! – кипнал в себе си Еленски. – Ако е транспортен, значи, ще го погалим с кокоше перце! Ще му покажем,
- Е сме учтиви и добрички! А той, кучето, ще ни се надсмива!
Еленски закръжил отляво и отдясно около самолета, без да е разпознал дали е транспортен или боен.
- Дявол да го вземе, разрешете ми да стрелям, защото нищо не виждам! – гневял се той.
- Не хитрувай! Не хитрувай!
“Значи, трябва да го доближа – помислил летецът – и да се здрависам с екипажа:




добре доши(ли, господа, как сте, кои сте!”
Както обикновено, и тази нощ командващият тогава вече генерал Кирилов беше в кабинета си и държеше непрестанна връзка с подполковник Желязков. И върху него се беше отразила умората в Безкрайните тревожни нощи. През всичкото това време той като във фокус събираше и хубавото, и лошото, което ставаше по военните летища, и генералът преживяваше и носеше цялата отговорност за малки и големи събития. Така, както беше през Испанската гражданска война и Отечествената война, когато проявяваше безумната си смелост със своя самолет. Че разлика имаше, не можеше да се отрече, тогава се водеше жестока война, но ето че и сега чувстваше същата умора. Работата не беше в това, че нощем по еди или два пъти ще прелети през границата чужд самолет. Командващият знаеше, че това беше свръхнапражение. Той дори никога не е предполагал, че след като е преживял най-тежката война на човечеството, че други хора, при други обстоятелства могат да се подложат на същите изпитания. Съветските му колеги, които през тези години от цялата си душа помагаха на българските летци, сами оставаха учудени и смаяни пред онова, което наблюдаваха. Когато му съобщили, че Еленски преследва нарушителя, забранил му да стреля, преди да узнае от какъв род е самолетът – транспортен или военен.
image
А Еленски вече наближавал своя пленник. Военнослужещите от летището наблюдавали конвоирания чужденец. Летците, преживели безброй изпитания, дали израз на чувствата си. От офицерите пред щаба се чували гласове:
- Какво чака Еленски? Да не би да си е прехапал езика!
- Че как, това е транспортен самолет! Не може да стреля.
- Да стреля! Да стреля! – било общото желания.
- И в транспортния самолет може да има диверсанти. Знаем ги ние подлеците!
- Народът желае да съборим самолета. Еленски и той излиза от кожата си – осведомил Желязков генерал Кирилов.
- Не се поддавайте на провокации – досетил се генералът, че тъкмо сега градът е пълен с чужденци. Разрешете на Еленски само да го сплаши, да стреля и предупреди, че можем да го сбием.
Развълнуван разчетът на командния пункт притаил дъх. Еленски стръвно нападнал самолета и около неговия корпус полетели серия светещи снаряди.
Колко много поздравления получи Еленски, макар че самият той не беше удовлетворен! Късметът му, както твърдяха завистливо колегите му, излезе втори път. Веднъж, като браздел светлото лунно небе на голяма височина, в далечината забелязал странен предмет. Отначало не можал да определи от какво естество е. Само като помислили, че може да е разузнавателен самолет, толкова силно се развълнувал, че дори забравил да съобщи за откритието си. Светкавично помислил как и откъде да нападне, та “онзи” да няма време да се съвземе. Еленски рязко маневрирал и сам се учудил как не попаднал в свредел и изведнъж се озовал толкова близо до “странния предмет”. Бил витлов многомоторен самолет. Престъпникът беше хванат на местопрестъплението.
- Влизам в бой – само тези думи успял да прати по ефира и обхванат от войнствен екстаз, прекъснал връзката и започнал да вика сам на себе си: - Със тебе гад, е свършено!
Еленски връхлетял като ястреб и косял с огнени серии въздушното пространство. Витловият самолет не приемал боя, рязко се снижил надолу. Отсега насетне неговото спасение било в ниските височини, където реактивният самолет не беше способен да маневрира. Понесен със светкавична бързина, Еленски надминавал противника. Ясно съзнал, че по този начин му давал възможност да се измъкне. Трябвало постоянно да го застига и надминава, да го обстрелва от неудобни позиции.
- Няма, няма да ми избягаш! – викал той.
Досетил се, че има възможност да намали скоростта на реактивния самолет, нещо което никога не бил извършвал. И го направил. Спуснал колесника и клапите в положение на кацане, скоростта му се изравнила с тая на противника. Не очаквали такава реакция от страна на българина, вероятно чужденците изпаднали в паника. Еленски забелязал кака техният самолет с последни напъни взел да лъкатуши, стремейки се да достигне държавната граница. Мигът бълвал огън дори и тогава, когато снарядите вече били нашарили тялото на врага. Но той пак не паднал, може би защото още не е улучен в самото сърце. А на Еленски страшно много му се искало да го простреля и с очите си да види как ще полети към земята, обвит в пламъци. Но наблизо беше границата. Еленски стискал челюстите и не изоставял противника си.
След два дни в един чужд вестник бе отпечатан некролог, в който се съобщаваше за смъртта на трима летци, загинали при изпълнението на служебния си дълг.
А междувременни случката с Еленски предизвиква взрив от възклицания и подейства като зараза сред летците да пресекат веднъж завинаги апетита на нарушителите.
Един ден летях в двойка с наскоро пристигналия в поделението полковник Шишинюк. Още в първите дни той се показа отличен летец и прекрасен другар. Като че ли идеше да заеме празнината, която бе оставил Иван Алексеевич Елдишев. Двамата летяхме над Родопите, когато получихме нареждане да вземем курс на запад. Някакъв неизвестен самолет посред бял ден, гласеше заповедта, прекосява българското въздушно пространство от север на юг и въпреки предупрежденията да се легитимира и да кацне на някое летище, продължава да се държи нагло и бърза да се измъкне. Ние трябваше на всяка цена да пресечем пътя му и да не допуснем нарушителя да избяга. Само за няколко минути долетяхме над долината на Струма и в същия момент съзряхме наблизо обвит в пламъци самолет. Явно беше, че горе нарушителят е улучен от нашите изтребители, които не са позволили да се измъкне зад границата. Ние побързахме да се завърнем на летище М. и там да научим подробности за случилото се.
Това беше израелският пътнически самолет, чието сваляне над наша територия бе един нещастен случай по вина на английския екипаж, който отказа да кацне на летище София, за да скрие няколко килограма сребро и злато, пренасяни по контрабанден път.
Тревожни нощи бяха тия. И още по-тревожни бяха лунните.
image
Напрежението за сравнително малкото нощни изтребители растеше непрекъснато, продължаваше с месеци и години – изнурително, изтощително, ритмично. За поддържане на екипажите и разчетите в състояние на бойна готовност, за формирането на несломими морално-волеви качества у авиаторите и желязна дисциплина в летищата кипеше денонощна организаторска работа. Командирите и щабовете, политорганите и партийните организации работеха изключително активно и използваха всички възможни и известни от съветската ави5ация форми и методи и най-ефикасна си оставаше индивидуалната работа с пилота, техника и войника. Нерядко правехме партийни събрания и нощем на старта. Няма да забравя никога тези събрания – активни, кратки – сякаш бяхме на фронта. А всъщност не бяхме ли действително на фронт? Цялата сложност и морално-психологическата подготовка на воините от ВВС беше и в това, че необявената война от реакционните среди на някои западни държави се водеше нощем скрито и само с летателни апарати, като се ползваха предимно малките височини.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker