Полк. Николай Бошнаков: въздушен ас или въздушен пират?

Pan.bg 24 мар 2010 | 07:06 views (5244) commentaries(1)
img Иван Д. СПАСОВ

Отговорността на журналиста е голяма в много аспекти. Това, което излиза изпод перото му, оформя и поддържа общественото мнение. Фактите, които поднася, обикновено се приемат с доверие, независимо от това как възприема техния коментар. И ако фактите са неточни или неверни, с времето това се мултиплицира, те се повтарят автоматично и от други колеги и стават „верни” и „неоспорими”. Понякога един грешен факт, станал „истина”, може да се окаже фатален за нечия съдба и за нечие име...
Започнах да издирвам материали за първия в България (а може би и в света) въздушен пиратски акт – отвличането на българския пътнически самолет на 30 .06. 1948 г., при който двама летци са убити. Преди да започна с архивите, прелистих вестниците от онези дни. „Отечествен фронт” на 4 .07.1948 г. съобщава за инцидента и за двете убийства, привеждат се подробности, цитират се имена на похитителите, водени от бившия полковник Михалакиев; сред тях е и „Никола Карлов Бошнаков, уволнен офицер от ВВС”, взел най-активно участие в похищението с пистолет в ръка. Докато чаках разрешението за работа в архива на МВР, установих контакт с много хора, които ми дадоха някои ценни информации. Сред тях бяха и близки на някои от непосредствените участници в драмата. Попаднах на г-жа Юлия Кючукова и г-жа Мариана Бошнакова – дъщери на „въздушния пират” и „съучастник в убийствата” о.з. майор Николай Бошнаков – посмъртно повишен сега в чин полковник. От тях научих тъжната история на този летец и неговото семейство, част от която е опетняването на неговото име и памет. Това петно тегне десетилетия над фамилията – истината я знаят 92-годишната му съпруга Катя, Юлия и Марина, техните деца, близките им и някои все още живи колеги на Бошнаков. Но тези, които се интересуват от историята на първия български пиратски акт, ще срещнат в статии и книги името на Бошнаков сред извършителите на престъплението. Само малцина, ровещи се в архивите, могат да разберат истината: Бошнаков не е похитител и престъпник!
„В началото бе словото” - в началото на тази семейна трагедия стои писаното слово на неизвестния журналист от „Отечествен фронт” (или пък на коректорката), който обърква няколко букви и вместо Бушанов, каквато е фамилията на един от истинските пирати,




написва „Бошнаков”. Освен това анонимният колега „произвежда” търговеца „Бушанов” в „офицер от ВВС”. След време други журналисти неволно ще повтарят и потретват грешката, накрая – след повече от половин век – и аз вероятно щях да продължа и „така до края на света”... Едно име щеше да продължава да бъде прокълнато и опозорено без капка вина.
В томовете архивни материали никъде не се откри фамилията Бошнаков, навсякъде фигурира това на действителния престъпник – Николай Кирилов Бушанов (търговец с лоша репутация в гилдията, аферист, притежаващ български, румънски и френски паспорт). Никъде и от никого не научих нищо повече за него – остава си в небитието като похитител на пътнически самолет, съучастник в убийства и като, макар и неволен, опетнител на името на Николай Стоянов Бошнаков.
Но когато Бошнаков се появява във вестниците като „престъпник”, майка му, съпругата му, близките му са потресени, цял Плевен, където семейството е изселено, говори за него като за прокажен. Години по-късно, след повторно споменаване на името, Юлия прави опити грешката да бъде опровергана – но безуспешно, въпреки показваните документи. Логиката й е желязна – не е възможно дни след инцидента със самолета един от похитителите му да се е разхождал свободно из Плевен, докато в същото време е текло дознание по случая и се е знаело, че похитителите са в Турция; освен това бащиното име на Бошнаков е Стоянов, а не Карлов, каквото е на Бушанов, в последна сметка „общото” между двамата е само личното име Николай. Но в онези смутни и тъжни времена на политическо противопоставяне кого ли го е грижа да изчиства името на един „народен враг”? А Бошнаков е попаданал в тази категория, но по друг повод – загива на 16.08.1948 г. при опит за нелегално преминаване на българо-турската граница. Обаче едно е да си „народен враг” по тази причина, съвсем друго е да си пират и убиец. Бягството през граница действително е деликт по тогавашните закони, но въздушно пиратство с убийства е най-тежкото криминално престъпление – и тогава, и днес, и у нас, и по цял свят – независимо дали в основата му лежат евентуални политически мотиви.
Няколко изречения за майор Николай Стоянов Бошнаков: роден на 3.04.1911 г. в Плевен, завършва Военното училище, служи в пехотата, по-късно се дипломира и във въздушните школи в Казанлък като навигатор и летец, с годините става един от най-добрите български военни летци, назначен е за командир на 2/6 изтребителен орляк и като такъв е един от легендарните защитници на България от нападенията на англо-американската авиация, участва в 7 въздушни сражения и има 4 въздушни победи, тежко ранен след скачане от свален (катапултиране ?) самолет. „Въздушният пират” Бошнаков е въздушен ас – герой на българското небе (докато истинският пират полк. Михалакиев, също летец, няма нито един боен полет в защита на България). През 1945 г. той е назначен в щаба на Въздушните войски, през следващата е произведен в чин майор. Докато идва фаталният за него 25 май 1946 г., когато двама доскорошни негови подчинени – поручиците Владимир Александров и Найден Стоянов, избягват с два Як-9 в Италия. Бошнаков е заподозрян в съучастничество, арестуван и прекарва 11 месеца в РО-2 и в гарнизонния затвор, където е разпитван и подложен на тежки мъчения, даже и на симулиран „разстрел”. Но той не казва нищо – не казва, просто защото нищо не знае. И това се доказва по време на процеса – той е напълно оправдан и на 3.05.1047 г. освободен. Но въпреки това е уволнен вече от армията, изселен със семейството си в Плевен. На 2 август 1948 г. казал, че отива в с. Орешак по работа и оттогава следите му се губят. По-късно семейството му разбира, че през нощта на 15 срещу 16 август 1948 г. при опит за нелегално преминаване на границата с Турция е тежко ранен в стомаха и умира от кръвоизлив. Десетилетия семейството му живее, без да знае къде е неговият гроб и под дамгата, че той е „враг” и при витаещите слухове, че е и „въздушен пират”. А Бошнаков става враг не толкова по политически мотиви (макар че не е привърженик на новата власт) – по мое твърдо убеждение той прави опита за бягство преди всичко в резултат на душевен срив. Той е психически сломен от изтезанията през онези 11 месеца и макар да е оправдан в процеса, продължава да се страхува за съдбата си. Още повече че името е намесено (макар и само в печата) в пиратството на Михалакиев и групата му. Всичко това го сломява и той предприема фаталната стъпка, завършила със смъртта му и с последвалата я тежка съдба на семейството.
Паметта на летеца ас, кавалер на ордените „За храброст” и „Св. Александър Невски” ни задължава името на този жизнен и пълен с хумор мъж да бъде окончателно изчистено от печалната „слава” на въздушен пират и убиец. Заслужават го паметта на починалата му наскоро 92-годишна съпруга Катя, дъщерите му, внуците му. Считам за свой дълг да допринеса за това с тази публикация, тъй като някои автори (Любен Овчаров, „Летецът герой „Черният Великден” с неизвестен гроб, сп. „Клуб КРИЛЕ”, бр. 10/2001 г. и в сборника „Въздушните асове на България”, Люба Манолова, „Антигона не е нужна”, сп. „Български дневник”, бр. 4/1992 г.) в последните години не направиха това, въпреки че писаха за него и за неговия героизъм по време на „символичната война” и англо-американските бомбардировки.

image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    ВХМ 25 мар 2010, 09:15
     
    1
     
    1

    Нека прочетат това тия, които страдат от амнезия и твърдят, че не е имало политически гонения и убийства през тоя период.
    (Всички знаем коги имам предвид...)

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker