Един от последните “класици” - Цвятко Луканов

Pan.bg 01 сеп 2009 | 19:22 views (6560) commentaries(1)
img Източник: Сп. “Криле”, бр. 5-6, 1991 г., с. 12 - Крум Димитров

Майор инженер Цвятко Луканов, летец-изтребител. Трийсет и осем годишен – “златната” възраст на пилота. Завършил Висшето военновъздушно училище през 1976 г. след редовна петгодишна подготовка. Оттогава досега, вече петнайсет години, служи на едно и също летище. Осем години – от 1976 до 1983 г. – лети на МиГ-17, а от 1983 г. досега – на изтребител-прехващач МиГ-23.
Има 1750 часа във въздуха, за петнайсетгодишната си служба последователно е преминал през всички длъжности – от младши пилот до командир на ескадрила. В момента е инструктор по техника на пилотиране. Освен това е нещатен пилот-изпитател към групата за приемане и изпитване на ремонтирани самолети в българската авиация – респективно за МиГ-23. по традиция и изисквания, по натоварване и практически опит групата винаги се е попълвала от най-добрите асове на авиацията. Владее до съвършенство техниката на пилотиране и всички видове въздушен бой – поединично, в двойка и групово.
Десет години изпълнява инструкторски функции при обучението на по-младите си и неопитни колеги, с което има голяма принос за изграждането им като пълноценни летци.
От първия ден на летището досега живее в съседното авиоградче. За това време съпругата му е сменила пет работни места в близкия град, с което се нарежда в числото на “щастливите” авиационни жени, на които им е провървяло в професията. (Някои тях изобщо нямата възможност да я упражняват.) Има две дъщери – в 4-и и 2-и клас, които учат в училището в близкото село. Блокът му авиоградчето е стар, няма парно и топла вода, отличава се с това, че строителите навремето “забравили” да изградят комини. Винаги и днес в енергийната криза – отопление с електричество. И в часовете на режимните спирания. Така трите жени в семейството му преминават суровата военна школа, каквато им се полага според представите ни за образа на военния от петдесетте години.

image

За изминалите петнайсет години Цвятко Луканов е неотлъчно в графика на дежурството. Без разлика на дните от седмицата – затова е дежурство. Почивният ден е условно понятие. Два пъти по време на бойната си подготовка – през 1986 и 1990 г., участва в снайперските стрелби на групата на българската авиация




на “пустинния” полигон в СССР.Полигонът, предоставящ христоматийни, идеални условия за авиацията, му позволява да изяви у себе си качествата на ”авиационния вълк” – да се оглежда, да търси, да открие на еднообразния фон и да порази мишената. Цената е само една ракета...
Девиз в авиационната му работа – точност!
Тази дума казва всичко да един летец.
По наследство, подбуди и мироглед, кариера и реална практическа работа във въздуха образът на майор Цвятко Луканов напълно се покрива с този на класическия български летец. Образът, който направи трайно място в народното съзнание и днес фокусира в себе си всички съвременни качества на професионалиста във въздуха. Този тип човек в авиацията е на изчезване, затова носи в себе си вечно авиационното. Умилението и романтиката на миналото и функционалното на бъдещето. Роден до летището, покрай бащата авиатор (борден фотограф) е чест гост на борда на военния транспортен самолет. Няколко авиационни гарнизони създават фон на едно колкото очаквано, толкова и желано бъдеще. Гимназистът Цвятко Луканов заедно с баща си се представя пред авиационно-лекарската комисия години преди кандидатстването във военното училище. Само за да се увери, че здравето му е наред. Само за разузнаване, за увереност, че комисията следващата година ще се усмихне на повишените показатели. Това е така, когато човек смята, че не може да живее без авиацията. И този човек е на седемнадесет години.

image

Труден живот живя и живее в авиацията Цвятко Луканов. Би го изживял още десет пъти, ако можеше. Ако можеше все така да лети. Това изкупва всичко. Когато човек може да прави само едно нещо и го прави перфектно, той живее добре живота си. Въпреки ежедневните неуредици, социални омерзения и прочие. Авиацията е живот, авиацията е дух.
Вгледайте се в лицето му. Това лице не може да бъде друго. Изпито, хлътнало, горе-долу същото лице на лейтенанта, който преди петнайсет години погледна летището. Който летеше петнайсет години, носеше дежурства, водеше ескадрилата си. Можете ли да усетите погледа му под ръба на защитната каска? Какво съдържа този поглед?
Това знаят летците зад него. Този поглед не се променя.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Цветан Гешев 17 мар 2012, 15:07
     
    0
     
    0

    Това е Мето Николов!

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker