Стрелби с ракети по въздушни цели в България - част 1

Pan.bg 20 апр 2011 | 10:16 views (6957) commentaries(0)
img Списание "КРИЛЕ"

Едно от големите постижения на научно-техническия прогрес в края на XIX и началото на XX век е създаването на летателни апарати, по тежки от въздуха. Осъществена е една от най съкровените мечти на човечеството - да лети във въздуха подобно на птиците.
Едва ли има клон от науката и техниката, който да се развива и усъвършенства така бързо, както самолетостроенето и въздухоплаването. Всяко научно откритие в металургията, химията и физиката се прилага в самолетостроенето. Всяко научно откритие се използва за усъвършенстване на въоръжението и бойната техника, на тактиката и стратегията при воденето на войната. Едно от най ярките доказателства за това е бързото развитие и усъвършенстване на самолетите, особено след като те убедително потвърдиха своята заслуга и значение при решаването на оперативно-тактическите и стратегическите задачи на воюващите страни в годините на Първата и Втората световна война, та и до наши дни.
Успоредно с това непрекъснато се усъвършенства и методиката на обучение на летателния състав по усвояване на бойното използване на различните типове самолети (разузнавателни, изтребителни, щурмови, вертолети, свързочни, транспортни и др.)
image
Летците от изтребителната авиация (ИА) след усвояване на техниката на пилотиране започват обучение за усвояване бойните възможности на самолета и неговото бомбово, стрелково-артилерийско и ракетно въоръжение. Излишно е да подчертаваме, че това практическо обучение се предхожда от задълбочена теоретична подготовка и методическа последователност при обучението, прилагайки принципа „от простото към сложното.” Планираните упражнения за стрелба по земна цел, прехвати и стрелби по въздушни цели с ракетното или стрелковото въоръжение се отработват предварително на тренажор, проиграват се на миниатюрни полигони по способа „пешком по летешки” и едва тогава се пристъпва към практическото отработване на техните елементи. Качеството на тези стрелби се оценява по записите на записващата и фотоконтролната апаратура. Ако резултатите са „зачотни”, летците се допускат до изпълнение на действителните учебно-бойни стрелби по летящи мишени със стрелковото въоръжение, а по късно и по безпилотни радиоуправляеми мишени.
Преди Втората световна война и непосредствено след нея за въздушна цел е използван конус (ръкав), теглен от друг самолет на разстояние 600-800 метра след него. Тук оценката за ефективноста на стрелбата се дава вече освен по контролната фото- и записваща апаратура и по действителните попадения в мишената (конуса). Опитът на нашите по-възрастни колеги изтребители, участвали в защитата на София (1943-1944 г. и по-късно) за учебно-тренировъчните стрелби по конус продължава да се усъвършенства и в следващите години. Нашите летци и инженери прилагат макар и примитивна, но все пак работеща система за осветяване на контурите на конуса-мишена с миниатюрни лампички, захранвани от батерии за джобно фенерче, за осигуряване на стрелбите нощем в прости метеорологични условия дори и за новите по онова време самолети МиГ-15 и МиГ 17. Тези първи реактивни самолети (включително Як-23), постъпили в началото на петдесетте години, имат по-мощно стрелково въоръжение и по-съвършени прицелни системи, а последвалите ги МиГ-19, МиГ-21, МиГ-23 и МиГ-29 са оборудвани с мощни радиолокационни прицели и самонасочващи се управляеми ракети за близък и далечен въздушен бой.
Подготовката на летателния състав от ИА за използване на ракетното въоръжение на самолета е важен елемент на неговата обща бойна подготовка.
Стрелбата с ракетното въоръжение е скъпо струващо мероприятие и изисква задълбочена и последователна подготовка не само на летците, но и на целия личен състав, участващ в осигуряването на стрелбите. Това мероприятие е осъществимо и ефективно само при добра организация и строга дисциплина.
image
Първите стрелби по въздушни мишени от български летци (от летище Граф Игнатиево) се провеждат след пристигането и усвояването на самолет МиГ-19П - 1959-1963 г., на полигон в СССР (Красноводск). Самолетът е въоръжен с ракети РС-2УС (К-5), които се насочват към целта по радиолъча на радиолокационния прицел (РЛП). Ако целта маневрира, летецът я следва по РЛП, маневрирайки със своя самолет, докато ракетата порази целта. Самата ракета е снабдена с контактен и радиовзривател, който осигурява поразяването на целта, ако тя премине на разстояние, по-малко или равно на 7 м от нея или ако непосредствено попадне в нея. Най-ефективна е стрелбата с тези ракети, ако пускът се извърши от дистанция 1,3-3,5 км до целта. При изстрелване ракетата оставя след себе си видима димна следа и светещи барутни трасьори. Полетът на такава ракета се наблюдава в ПМУ (прости метеорологични условия) много добре от летеца. Ако в тези условия той наблюдава мишената визуално и е уверен, че тя (ракетата) следва полета си по „закрепения” радиолокационен лъч, може да я насочва към целта визуално, маневрирайки със самолета, и да я унищожи.
Но нека не забравяме, че ракетата РС-2УС е предназначена за унищожаване на въздушни цели в сложни условия (в облаци) денем и нощем във взаимодействие предимно с РЛП на самолета. Но тренировките и първите стрелби (и отстрели) се провеждат в ПМУ денем и нощем.
Първите стрелби със самолет МиГ-19 са в периода 1959-1963 г. На полигона в Красноводск се стреля по самолети МиГ-15 и МиГ-17 с изтекъл ресурс на годност, но снабдени с радиоуправляем автопилот.
image
През 1963 г. в Граф Игнатиево постъпва самолет МиГ-21Ф 13, въоръжен с ракети „въздух-въздух” Р-3С (К-13) с топлинна глава за самонасочване (ТГС). През 1964 г. ескадрилата Миг-21 участва в стрелби по радиоуправляема мишена (РУМ) Ла-17, но вече на полигон в гр. Астрахан, СССР. Самонасочването на ракетите с ТГС се основава на принципа на захващане на инфрачервеното (топлинно) излъчване на двигателя на целта (самолет, мишена, ракета и др.) и с автономно управление догонва целта и я унищожава с контактния си взривател, ако попадне в нея, или с оптическия си взривател, ако прелети край мишената на не повече от 11 метра. И в този случай се изисква точно прицелване по РЛП или бордната радиолокационна станция БРЛС, за да може ТГС на ракетата да захване устойчиво целта, да даде звуков сигнал на летеца и при разрешената далечина на пуска (1-4,5 км) той да изпълни пуск. След това летецът излиза от атака, без да се грижи по-нататък за ракетата. В случая тя сама следва целта, ако същата започне да маневрира, дори ако се наложи при преследването претоварване в рамките на 4,5-5 g.
В следващите години се превъоръжават ескадрилите на летище Габровница (1964 г.) със самолет МиГ-21 ПФ и на летище Равнец (1965 г) с МиГ-21 ПФМ и след усвояването на самолета летците изпълняват ежегодно стрелби на полигона в Астрахан. В първите години (1964-1970 г.) една мишена Ла-17 струва 68 000 преводни рубли, а ракетите – 6000 -10 000 рубли. По-късно цената на мишената достига до 170 000 преводни рубли, а на ракетите - до 20 000 - 25000 рубли. Независимо от това до 1990 г. на всяка ескадрила се заделят по две мишени, а за всички изтребителни части от ВВС - по шест мишени ежегодно. По една мишена стрелят 4-6 летци (2-3 двойки) в зависимост от височината на полета на мишената. А мишената според заданието може да лети на височини от 600 до 16 000 м. На скорости от 400-600 км/ч до 1000-1100 км/ч.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker