Стрелби с ракети по въздушни цели в България - част 3

Pan.bg 15 май 2011 | 11:59 views (8888) commentaries(0)
img Методически правилно е отначало да се стреля по въздушна цел на средни и големи височини, а след това на височини 12 000-16 000 м. По- нататък, когато летецът бъде обучен в полети на малки и пределно малки височини (50-200 м), започва обучение на летателния състав за прехват на цели, летящи на тези височини (визуално или с БРЛС на фона на земята за МиГ-23 и МиГ-29) и след добиване на добра натренираност се изпълняват действителни бойни стрелби със стрелковото оръжие или с ракетите за близък въздушен бой от типа Р-60. Такива стрелби са изпълнявани на полигона край Астрахан след 1984 г., както от МиГ-23 на фона на местността, така и от МиГ-29.

image
Схема на полета за стрелба по РУМ на Астрахан

image
Захапване

image
Ударната група

image
Атака в насрещен курс

image
Схема за стрелба по парашутна мишена Ц-7 на Шабла


След създаването на полигон Шабла (1966 г.) през 1977 г. започва провеждане на бойни стрелби и отстрели по парашутна мишена по условията на провеждането на бойни стрелби на полигона край Астрахан.
image
Действителната стрелба по парашутна мишена е една от най- трудните за изпълнение. Мишената (обикновен умален парашут) няма постъпателна скорост и сближаването с нея е с истинска скоростна височини 1000-6000 м от порядъка на 800-1000 км/ч (скорости, осигуряващи приборна скорост 550-650 км/ч), предвидени в условията за пуск на ракетите. При тези стрелби в последните 1-2 минути преди стрелбата са крайно напрегнати, тъй като това е времето за откриване на целта, захващането й от ракетата, прицелване и извършване безопасен пуск. Напрежението в случая не е само за летеца, но и за командните пунктове и всички основни и спомагателни пунктове за управление на полетите.
Полетите за стрелба от летище Балчик се изпълняваха приблизително по следната схема. Пръв излита самолетът носител. След него последователно излитат три изтребителя, от които двата са с по една ракета без боен заряд, а третият с нормална бойна ракета. Самолетите следват по планирания маршрут, следени и управлявани от командния пункт( КП) така, че на правата към полигона в бойния курс първият изтребител да отстои на 45 км зад носителя, а останалите да са на дистанция 25-30 км един от друг. Когато носителят дойде в центъра на полигона, по команда от КП пуска мишената във вид на авиационна бомба от височина 8000-10 000 м, която след пропадане 500-600 м се взривява, придобивайки конфигурацията на парашут с подвесено под него горящо (светещо) тяло - магнезиевата шашка има сила на светене 600 000-800 000 свещи. Повърхността на парашута е обшита с метализирани ленти за повишаване на радиолокационната му отражаемост. Стрелбите се провеждат последователно от летящите един зад друг самолети под контрола и управлението от КП. Излизането от атака трябва да се извърши на разстояние от 1300 до 1700 м от целта.
Подобна е методиката за провеждане на дивизионно тактическо учение с бойни стрелби на полигона край Астрахан. И тук се води целенасочена теоретическа и предварителна подготовка с летателния състав и разчетите на КП. Първите стрелби са денем на големи височини - 8000-10 000 м, след това в стратосферата – 12 000-16000 м и най-накрая на малки височини до 600-1000 м или на долната граница на РЛП - 1500 м. Когато в ТДУ през 1982 г. се включи и самолет МиГ-23, започна провеждането на стрелби в насрещни курсове с мишената (в ППС), отначало на средни и големи височини или в стратосферата, а на края и на фона на местноста с БРЛС при полет на мишената на височина 600-1000 м с ракети Р-23Р. При това ескадрилите от Доброславци и Габровница за първи път в нашата авиация прелитат до полигона със собствените си самолети с две междинни кацания по маршрута до Астрахан.
image
Радиоуправляемата мишена (РУМ) Ла-17 е целометалически моноплан, средноплощник, приличащ на първия реактивен изтребител Як-23 с разпереност 7 м и дължина 8 м. В долната част на тялото е вграден двигател на МиГ-19 (РД-9Б) с изтекъл ресурс на годност, без форсажна камера. Мишената е снабдена с автопилот, светещи трасьори и радиосмутител. Тя излита от специална пускова установка под ъгъл 45 градуса с помоща на два ракетни ускорителя, които се отделят автоматично на височина около 300 м.
image
Преди изстрелването на мишената двигателят, управляван дистанционно, се извежда на максимален режим на работа. Режимите на работа на двигателя, изстрелването, управлението на мишената, включването на трасьорите, смутителите и самоликвидирането й става по радиокоманди от специален КП за нейното управление. Продължителноста на полета на мишената зависи от височината на полета й. На средни и големи височини от 6000-10 000 м тя лети около 34 минути и прави два захода по зададения маршрут в зоната за стрелба. Бойният курс е 60 градуса, а продължителноста на полета в една посока е около 4 минути.
image
На стратосферни височини – 14 000-16 000 м мишената лети около 46 минути и прави три захода в бойния курс по маршрута.
Когато мишената лети на малка височина - 600-1000 м и по нея стрелят изтребители на фона на местността (МиГ-23) или на долната граница на РЛП с МиГ-21, тогава нейният боен курс е около 45 градуса, продължителността на полета й е 22-25 минути и изпълнява два захода в БК с продължителност на отсечката около 3 минути, като вторият заход не винаги е довършван до края.
Когато по мишената се стреля на насрещни курсове (в ППС), това става на обратния курс по маршрута на мишената. В този случай могат да стрелят два единични изтребителя (по един на всеки насрещен заход) или само един на фона на земята.
Когато в първите години се провеждат чисти стрелби от ескадрилите по една мишена в стратосферата, стрелят последователно три двойки, като първите две са въоръжени с по една ракета РМ-3 (без бойна част) и една Р-3У. На последната двойка и двата самолета са въоръжени с по една ракета Р-3С и по една учебна Р-3У. По-късно полет с ракети Р-3У в съчетание с бойни ракети Р-3С не се допуска. След въвеждането на ТДУ всички самолети, излитащи за стрелба, са въоръжени с по две бойни ракети. Целта е да се свали мишената с първата ракета, изстреляна от изтребителите.
Оценката на бойните стрелби се дава на основата на анализа на резултатите от средствата за обективен контрол (фотолентата от РЛП, лентата от системата за автоматично регистриране параметрите на полета (САРПП-12), лентата от записа на учебната ракета Р-3У, данните от КП.
След 1990 г. стрелби по въздушни цели на полигон в Русия не се изпълняват. Не са така интензивни и стрелбите по парашутна мишена у нас. В замяна на това бе проведена огромна работа по рязането и унищожаването на все още годни за бойна употреба съвременни изтребителни, изтребително- бомбардировъчни и разузнавателни самолети. По такъв начин авиацията ни бе почти унищожена.
image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker