Участие на българските "Миг"-ове в стрелби с ракети по въздушни цели

Pan.bg 23 фев 2010 | 17:26 views (6734) commentaries(0)
img Архив на списание "Клуб КРИЛЕ"

Летците от изтребителната авиация (ИА), след усвояване техниката на пилотиране и самолетоводене на даден тип самолет, пристъпват към задачите по бойно използване. Започват усвояване на бойните възможности на машината и нейното бомбово, стрелково-артилерийско и ракетно въоръжение. Това практическо обучение се предхожда от задълбочена теоретична подготовка със задължителни практически занятия, комплексен тренаж и проиграване по способа „пешком по летешки”. При полетите се спазва методическата последователност на преминаване на упражненията като се прилага принципа „от по-простото към по-сложното”. Качеството на изпълнената задача за стрелба и бомбопускане по земна цел, за прехват и стрелба по въздушна цел се оценява от записите на средствата за обективен контрол.
image
Подготовката на летателния състав от ИА за използване на ракетното въоръжение на самолета е важен елемент от неговата бойна подготовка. След достигане на определен уровен летците се допускат до реални бойни стрелби по въздушни мишени. Но стрелбата с ракетно въоръжение е скъпо струващо мероприятие, което изисква задълбочена подготовка не само на летателния и инженерно-технически състав, но и на състава, осигуряващ стрелбите.
Първите стрелби по въздушни мишени от български летци са изпълнени през май, юни и юли 1959 г. от летци прехващачи от 19-и иап в Граф Игнатиево. През пролетта на 1959 г. пред летците от 1-ва ескадрила на полка е поставена задачата да овладеят следващата модификация на самолет МиГ-19 – МиГ-19ПМ. Това е първият съветски свръхзвуков изтребител, въоръжен с качествено ново оръжие – радиоуправляеми ракети клас „въздух-въздух”. За обучение в Съветския съюз заминава група от 11 летци от ескадрилата, водени от майор Тодор Трифонов. В групата са: Георги Разсолков, Христо Кривчев, Мончо Ганев, Илия Еленски, Георги Антов, Васил Халваджийски, Ангел Кибарски, Тодор Тотев, Милчо Стоянов, Иван Младжов, Христо Маринов. При изучаване на материалната част в учебния център Севастлейка, основно се изучава управляемата ракета „въздух-въздух” и радиолокационния прицел РП-5. Като отделна група в учебния център са авиационните специалисти, които усвояват експлоатацията, поддръжката и ремонта на УРС РС-2УС. След класните занятия започват полетите за усвояване на новата модификация – МиГ-19ПМ. След възхищението от комбинацията „радиолокационен прицел – управляема ракета” следва разочарованието от липсата на артилерийско въоръжение на борда на изтребителя. Изпълнени са и по няколко полета с имитация




на пуск на ракетите.
image
След завършване на курса в Севастлейка, летците са прехвърлени със самолет в учебния център в град Красноводск на източния бряг на Каспийско море. Тук наземната програма включва изучаване на района на полетите, действия на летеца при катапултиране или кацане в пустинята, кацане на запасно летище. Летателната програма включва полети за отстрел (халосен пуск) на две ракети С-2У и след това следват задачите за прехват и унищожаване на скоростна безпилотна мишена.
След излитане се тръгва на североизток и стрелбата е над пясъците на пустинята Каракум. Пускът се извършва на дистанция 1,3-3,5 км. Ракетата лети по радиолъч, излъчван от радиоприцела. Ако целта маневрира, летецът я следва по прицела и маневрира със самолета си, докато ракетата порази целта. Самата ракета е снабдена с контактен и неконтактен радиовзривател, който се задейства при прелитане край целта на разстояние по-малко или равно на 7 метра. Мишената, по която се стреля е безпилотен самолет с автопилот. Построена е за еднократно излитане с правопоточен реактивен двигател. Издигат я във въздуха, закачена под крилото на тежкия витлов четиримоторен бомбардировач Ту-4. Над полигона летците от носителя запускат дистанционно двигателя на мишената и я откачват. Тя продължава полета над пустинята до настигането й от ракетата. При поразяване от ракетите мишената се разделя на части или обхваната от огън и дим се устремява към земята. Въпреки непривичните условия – високи температури, пясъчни бури задачата е изпълнена отлично. Всички мишени, по които се стреля са поразени. Самолетите, с които се изпълняват стрелбите са МиГ-19ПМ, а ракетите – РС-2УС. Самолетите носят под крилата си по четири ракети. Те могат да се пускат поединично, по две или в залп.
image
През 1963 г. в Граф Игнатиево постъпва на въоръжение МиГ-21Ф-13. Самолетът е без радиолокационен прицел. Въоръжен е с 30-мм оръдие и с две ракети „въздух-въздух” Р-3С с топлинна глава за самонасочване (ТГС). През юли 1964 г. се провеждат първите стрелби от наши летци, летящи на МиГ-21Ф-13, по радиоуправляема мишена (РУМ) Ла-17, но вече на полигона край град Астрахан, СССР. ТГС на ракетата захваща инфрачервеното (топлинното) излъчване на двигателя на целта и с автономно управление догонва мишената и я унищожава чрез контактния си взривател (ако попадне в нея) или с неконтактния (ако прелети на дистанция не по-голяма от 11 метра). ТГС на ракетата трябва устойчиво да захване целта, да подаде звуков сигнал към летеца и при разрешена далечина на пуска 1-4,5 км и претоварване не по-голямо то 2g летецът извършва пуск и излиза от атака. Ракетата сама следва целта, но ако тя маневрира, преследването продължава с претоварване до 4,5-4 g.
През следващите години се превъоръжават ескадрилите, базирани на летище Габровница (1965 г.) с МиГ-21ПФ и на летище Равнец (1966 г.) с МиГ-21ПФМ. И на двете нови модификации липсва бордово оръдие, но самолетите вече имат радиолокационни прицели РП-21, които откриват цел на дистанция до 20 км и могат да захванат целта на дистанция до 10 км. За съжаление ракетното въоръжение е само от две ракети Р-3С и затова, независимо от добрите летателни характеристики на машините, те получават прозвището „гълъбите на мира”. Разбираемо. Малко по-късно за изтребители е доставено артилерийско въоръжение – 23-мм оръдие в гондола, подкачвана по тялото, с което се носи бойно дежурство за действие по АДА (автоматични дрейфащи аеростати).
В края на 60-те и началото на 70-те години в нашата авиация постъпват по-нови модификации и варианти на изтребителите МиГ-21, които имат монтирано на борда артилерийско въоръжение. Вече са с по четири точки за окачване на ракетите под крилата. През 1969 г. – МиГ-21М и МиГ-21Р, през 1974 – МиГ-21МФ и през 1983 – МиГ-21бис. Последната модификация освен това има и две точки за подкачване на ракети под тялото. Новите модификации освен досега използваните ракети Р-3С и РС-2УС, могат да носят и ракети за близък въздушен бой Р-13 и Р-60. При МиГ-21бис освен това радиолокационната станция вече е Р-22 с максимална дистанция на обзор 30 км.
image
Когато 1-ва и 2-ра ескадрила от 18-и авиополк в Доброславци и Габровница се превъоръжават с изтребители МиГ-23МФ/МЛА/МЛД през 1978, 1983, 1984 и 1985 г., а ескадрилата в Равнец от 15-и иап – с МиГ-29 през 1988 г. , ракетният парк на България се обогатява с нови по-модерни, по-маневрени и по-далекобойни ракети – Р-23Р/Т, Р-24Р/Т и Р-73.
Първите стрелби с ракетно въоръжение на полигоните в Красноводск (1959-1963 г.) и край Астрахан (1964-1976 г.) са поескадрилно, без тактическо задание, т.е. като учебно-бойни стрелби денем и нощем в ПМУ. След това от 1977 до 1990 г. включително стрелбите се провеждат на полигон Ашулука край Астрахан под формата на дивизионни тактически учения с участието на ЗРВ, РТВ и ИА от състава на 1-ва и 2-ра дПВО.
В първите години (1964-1970 г.) една мишена Ла-17 струва 68 000 преводни рубли, а ракетите 6000-10 000 рубли. По-късно цената на мишената достига до 170 000 преводни рубли, а ракетите – до 20 000 – 25 000 рубли. Независимо от това до 1990 г. включително за всяка ескадрила се отделят по две мишени, а за всички изтребителни части от ВВС – по шест мишени ежегодно. По една мишена стрелят 4-6 летци (2-3 двойки) в зависимост от височината на полета на мишената. А според заданието мишената лети на височина от 600 до 16 000 м, на скорости от 400-600 до 1000-1100 км/ч.
За да се осигури по-качествена подготовка на летците и разчетите на командните пунктове за реални бойни стрелби с ракети, през периода 1967-1969 г. у нас се създава полигон за стрелба с ракетно въоръжение над екваторията на Черно море, източно от гр. Шабла с размери 40х60 км.
През 1967 г. командването на ВВС поставя задача да се преоборудват 10 самолета МиГ-15 като самолети мишени и да се ползват за обучение на летателния състав при стрелба по въздушна цел. Задачата се изпълнява като самолетите се оборудват допълнително с автопилоти, конструирани от екип авиационни специалисти: Велико Панов Велков, Димитър Николов Драгижев, Асен Стефанов Влъчков и Петър Спасов Теофилов. Ръководител е полк. инж. Петър Георгиев, зам.-главен инженер на авиацията по авиационно оборудване. Автопилотите са изработени в НИБЕРАТ с началник полк. инж. Геловски. Едновременно с това за самолетите мишени се разработва устройство за самоликвидиране от група авиационни специалисти от ВНВВУ „Г. Бенковски”, под ръководството на зам.-началникът на училището полк. инж. Обрешков.
image
По замисъл самолетът мишена излита от летище Толбухин (Добрич), пилотиран от пилот, който се катапултира над морето. Мишената продължава в автоматичен режим на управление и по нея изпълняват стрелба със самолети МиГ-19 и МиГ-21 с ракети тип „въздух-въздух”. След определено време, ако мишената не е поразена, тя се самоликвидира. Като пилоти на мишената се подготвят летците Златан Желязков, Дочо Генковски и Драган Драганов. Те изпълняват с чест задачата, независимо от голямото психическо и физическо натоварване.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker