По заповед на Кремъл „Потопяването“ на царския флот

Pan.bg 22 юли 2016 | 11:38 views (7588) commentaries(2)
img По заповед на Кремъл „Потопяването“ на царския флот

„На 16 юли 1944 г. от 10 до 19 часа московско време в кремълския кабинет на Сталин се реши съдбата на българските морски офицери от Българския монархически военноморски флот…Българската част от плана „Балканска чайка“ третира проблемите с пълното и безкомпромисно ликвидиране на българския команден военноморски състав, целия Български военноморски флот и създаването му отново, съгласно новите изисквания и в пълно подчинение на съветския военноморски апарат, ръководен от върховния главнокомандващ Сталин“.
Из доклада на Британското адмиралтейство, прочетен пред Британския парламент на 22 май 1954:


Тези данни, цитирани от сайта „Един завет“, показват, че окупацията на България от съветските войски е подготвена доста време преди „освободителната“ Червена армия да стигне до нашите граници. Пред „освободителите“ са все още Якишиневската операция, чийто изход не е бил много ясно предвидим. Но въпреки това, далеч преди Ялта, „бащицата на народите“ вече е записал в своите владения и българските територии. Като за целта са му нужни верни хора по всички етажи на властта. Предпочитани са „изпитаните другари“, забягнали някога в Съветския съюз, приели съветско гражданство, учили в тамошни военни училища и академии. Те трябва да заменят царските офицери, които пък ще бъдат подложени на тотално унищожение и репресии
На 8 септември 1944 г. съветските войски и бойни кораби влизат във Варна. Групи от НКВД и подразделения на военното контраразузнаване СМЕРШ („Смерть шпионам“) арестуват всички български морски офицери, заграбват архива на Щаба на флота, конфискуват корабите, оръжието, боеприпасите и горивото на Морските войски. Архивът е изпратен в Севастопол и не е върнат. Същото се случва и с целия държавен архив на Царството. Аргументът за неговото задържане в несъществуващия вече СССР и сега в Русия е, че бил „военен трофей“. Само този отговор за „военен трофей“ показва дали Червената армия е влязла в България като
„освободителка“
или окупаторка
Освободителите не вземат трофеи. Планът „Балканска чайка“ започва да действа с болшевишка методичност. За позорна слава на новите властници, изпълняван от тях, а не от съветските „смершове“. По време на войната част от морските офицери са оставени на служба, защото няма с кого да бъдат заменени. Но в периода септември 1948 г. – декември 1953 г. са избити, осакатени




и опозорени 123 морски чинове, 1204 – оставени без работа, социални обезщетения и социални помощи, 3218 семейства остават без средства за препитание. Това също е посочено в доклада на Британското адмиралтейство.
След 2 юли 1946 г., когато е приет Законът за ръководство и контрол над армията, от Морските войски са уволнени 92 командири. Разправата е извършена с унизителна церемония – късане на пагоните. От флота са прогонени щабни офицери, специалисти по минно дело. Уволнен и разжалван е подофицер, който строява ротата, за да се прости с уволнения си командир. Матросите вдигат на ръце и носят до портала „реакционера-монархофашист“. Останал без работа, достойният подофицер става хамалин на пристанището, скоро се разболява и умира.
Прогонените морски офицери не са оставени на мира и в цивилния живот. Често ги изселват и уволняват и от най-черната работа. Командирът на свързочна рота мичман I ранг Стойчо Велинов, болен от костна туберкулоза, е въдворен на новото си местожителство в гипсово корито.
Отмъстителността на болшевиките
се връща далеч назад в годините, още преди тяхната „Октомврийска революция“. През есента на 1916 г. три руски бойни кораба обстрелват Балчик. Съдбата на града би била трагична, ако две брегови оръдия, командвани от капитан Георги Радков, не откриват огън по противника. Скоро един от корабите е улучен от български снаряд и корабите се оттеглят. След 1944 г. спасителят на Балчик капитан Радков е осъден от „народния“ съд и разстрелян.
Безсмислената жестокост на комунизма не подминава и капитан I ранг Валентин Паспалеев. Офицер трето поколение, той е син на българския генерал Иван Паспалеев и внук на руския генерал Самсонов, освобождавал България през 1877-1878. Герой от Балканската и от Първата световна война, генерал Иван Паспалеев умира след тежко раняване през 1917 г. Валентин завършва Морското училище, а брат му Леонид става пехотен офицер. През 1944 капитан I ранг Паспалеев е началник на Морското училище. После командва Минната флотилия, изчистила Дунав от немските мини и превърнала реката от „път на смъртта в път на живота“, както се казва в
заповед на съветски командири
с която награждават български сапьори. Това спасява временно морския офицер от първите репресии. След Минната флотилия Паспалеев е назначен за началник на Щаба на Морските войски. През лятото на 1949 г. е извикан на съвещание в Министерството на войната и изчезва по познатия от чистките в СССР „образец“.
В подземията на комунистическото военно контраразузнаване го изтезават месеци наред, за да признае, че е френски шпионин. Тогава любимият етикет за унищожаване, продиктуван от Москва, е провереният още през репресиите от 1937 г. „шпионаж“. Важи както за царски офицери, така и за вътрешна партийна разправа, която стига дори до любимеца на Георги Димитров – Трайчо Костов.
Психологическата атака срещу фамилия Паспалееви е ужасяваща. Държавна сигурност разпространява в класа на сина на капитана „вестта“, че Паспалеев бил английски шпионин. На 30 септември 1950 идва зловещото съобщение – близките могат да приберат трупа му. Бил „починал, докато играел шах“. С брада до пояса, понеслият достойно всички гаври офицер, неестествено е сгърчил ръка в предсмъртния си спазъм. Така и не са изтръгнали признание чий шпионин е! През 1992 г. с президентски указ капитан I ранг Паспалеев посмъртно е произведен в звание „контраадмирал“.

В публикацията са използвани данни и цифри от сайта „Един завет“



Срещу морските офицери не могат да бъдат приложени директно познатите в другите войски, особено в сухопътните, че са участвали в „преследване на народни борци и зверско избиване на партизани“. Това обвинение, най-често недоказано, е послужило за големия процес на „народния съд“ в Новоселци (дн. Елин Пелин). Авиационните офицери също не са „преследвали народни борци“, а са бранили небето над София. Но са съдени и уволнявани за „груби фашистки прояви“. Този етикет е лепнат и на повечето морски офицери, макар че флотът не е имал никакво съприкосновение с „народните борци“. Когато знанията и уменията им са използвани докрай и от Съветския съюз вече напират „верните на СССР и на партията народни офицери“, разправата с достойните строители на Българския военен флот минава под знака на така познатата в СССР максима на Вишински: „Ти си шпионин, докажи,че не си!“ И царските флотски офицери умират достойно, предпочели смъртта пред фалшивите позорни признания.
Добромир Пелов /armymedia.bg
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    narod 22 юли 2016, 12:16
     
    4
     
    22

    по време на така наречета реформа в БА 1998-2004 г бяха опозорени и оставени без работа от генералската върхушка в БА много повече офицери без право на пенсия, отколкото болшевиките са опозорили, но за тези офицери никой не се интересува

  2. #2
    Дан 02 ное 2017, 15:58
     
    18
     
    1

    Има разлика в това да те уволнят заради съкращаване на флота и да те арестуват, изтезават и убият. Въпросните комунистически офицери и генерали, никой не ги е изселвал, не ги е гонил от последваща работа която са намерили, не им е конфискувал имота...

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker