Врастването на големия кораб в съзнанието на екипажа е реалност

Pan.bg 20 юни 2011 | 12:29 views (3337) commentaries(0)
img От създаването на Военноморският флот на България през 1879 г. отношението на монарха, държавните и военни ръководители към него е били винаги сдържано, снизходително и често пренебрежително. Но създаден по благоговението на руския император и подчинене направо на княза, той не отпада от вниманието му ту като средство за развлечения (най-добрият кораб или е поръчван, или е преоборудван винаги като царска-княжеска яхта), ту като източник на гешефти при поръчките и препродажбите, ту като политика за икономическо и политическо отваряне и обвързване с Франция или Германия. Още със старите си параходи и катери на Дунава и появилите се на Черно море миноносци тип “Дръзки” и учебния крайцер “надежда”, а по-късно и торпедните катери и други спомагателни кораби и средства, флотът изпитва остра нужда за нормално осигуряване. Това значи нормално и спокойно базиране, материално-техническо снабдяване и поддържане (ремонти, докуване, ЗИП и др.) задоволяван бит на личния състав на морския флот, живеещ предимно на брега, провеждане на нормален учебен процес и плавания на море. И тъй като всичко е оскъдно и ограничено, в командния състав се създава психологична нагласа в мащабността на мисленето и приемане на реалностите. Дори и крайцерът ни “надежда” със своите 720 тона водоизместване е крайцер само по наименование. Цял живот сме били малки и едва ли някой би си позволил да мисли за голям кораб. Затова не сме имали нищо готово, което може да осигури голяма кораб, който въобще отсъства от съзнанието на флотските командни инстанции и фактори. Икономиката на страната и бюджетът на флота и неговите материални ресурси и потенциал като арсенал, ремонтна работилница, док-хелинг, складчета и корабни магазини – всичко е по-малко.
Мащабите на мислене при планиране на материалните запаси и прехрана са: “Люрсен”, “Дръзки”, “Черноморец”, МЧК, “Калацерка”. Следователно пак ли парцали се планират само за джоба на механика и машинния боцман.
Малките кораби имат малко потребности и нямат свой вътрешен бит във всекидневната организация освен на морехранене на личния състав, спане, корабно дежурство. На миноносците и още няколко патрулни и учебни малки кораби остава само стражник, който задава ритъма на личния състав, а и на командния състав, който живее на брега и се качва на кораба периодично да проведе занятие или да провери материалната част. Офицерите и




подофицерите живеят с работно време на градския чиновник на гр. Варна (8-12; 14-18 часа), хранят се у дома си, за което бързат да не изпуснат дежурната лодка за обяд и вечеря, а механиците още по-напред бързат да измият ръце и сменят сините робашки или престилки. На брега за бекяри и гости се сервира храна в стола на военния клуб. Лятно време, когато кметът на града поради горещините обявява четиричасова обедна почивка и плаж, флотът автоматично преминава също на лятно работно време. В такива условия нараства ролята на подофицерите и особено на корабника-фатмак и кондуктора. Офицерът не живее с мисъл за кораба, а си живее с общото чувство за дълг към морската служба въобще. Той даже не говори, че служи, а работи.
На този фон от края на септември 1947 г. на военния кей във Варна застаналият на котва и кърма ескадрен миноносец “Изтребител Железняков” трудно може да се впише в съзнанието на новите си стопани и особено на тиловите и технически служби с мащабите на своите потребности. България няма флотски мазут, нужен за неговите котли. Няма дори мазут за спомагателния му котел за битови нужди – за отопление и за корабната кухня (камбуз), за банята на матросите и офицерите. Денонощният разход на този спомагателен котел хвърля в ужас и възмущение началник тила кап. ІІ ранг Киров. Решението е типично българско – завързва се миноносецът “Дръзки” на борда на “Изтребителя”, за да го отоплява. Няма котелна (омекотена) вода за котлите му, газьол за дизелите. Количествата, които се изискваха и заявяваха, изненадаха тиловите органи и началници, хвърляха ги в смут, недоумение, неверие и уплаха от големите незапланирани разходи. Не достигаха технически материали от специално морско имущество (шкиперско) за поддържане на техниката, не достигаха дори пакли и парцали за почистване на тази техника, коноп и конопени въжета за направа на обикновени стирки за миене и бърсане на палубата, сапун и сода за изпиране на парусната и работното облекло, а и бельото на матросите, които се перяха сами. (Смехотворни бяха обвиненията на кап. ІІ ранг Киров, който демонстрираше пестеливост и ни обвиняваше в разхищение, като ни караше да търсим някакво голямо дебело конопено въже, което той бил видял захвърлено на вълнолома. От него можело да се направят много стирки или изплете мат-пътека.) Да не говорим за специалните изисквания: станция за размагнитване на кораба, станция-лаборатория за производство на специална котелна вода, учебни кабинети и кораби и катери-цели за тренировки в морето, буксири и щитове за провеждане на артилерийски и торпедни стрелби.
Храната на матросите бе много слаба, както в цялата армия, храненето на офицерския състав на кораба не бе разрешено, а те живееха вече на кораба, разделени на дежурни стражи. Командирът на кораба всеки ден правеше тревожни доклади и заявки, които пропадаха в щабовете. Командният състав на кораба вече живееше с друга нагласа. Екипажът живееше с тревога и грижа за нуждите на кораба, а на брега повдигаха безпомощно рамене в недоумение.
Едва през 1950 г. и по-късно се решиха редица въпроси и то когато по службите отидоха офицери, преминали през палубата на ЕСМИНЕЦА и други кораби. Те помогнаха на началник тила кап. ІІ ранг В. Киров и някои още началници на отдели и отделения да преодолеят страха от поемане на отговорност, като сами поемаха отговорност. С всимкото уважение към изразяваното официално мнение на някои автори, считам за преувеличени хвалебствията за цялостната дейност на кап. І ранг Киров като началник-тил на флота. Може да е добър инженер-механик, но като началник-тил намирам проявите на неговите чудатости като израз на дребнавост, ограниченост и пресметливост колко още може да послужи при тази власт, която му дава достатъчно, но и му отне много повече.
О ЕСМИНЕЦЪТ продължаваше да тегне на флотския и армейски тил като проклятие.
(Следва продължение)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker