Морски свят, май 2006

Унгарското параходство МАХАРТ издаде преди години в Будапеща в 13 листа календар с карти на Дунав на граф Луиджи Марсили. В кратките пояснения към изданието на унгарски, руски,немски и английски език се посочва, че “река Дунав през всички времена е била важна артерия на Европа”. От нашите земи са включени Видин, Лом и Русчук. Създателят на картите е военнослужещият от австрийската императорска армия италиански граф Луиджи Фернандо Марсили – учен енциклопедист – географ, картограф, археолог, биолог, военен инженер. Подпомогнат от немския математик Йохан Кристоф Мюлер, Марсили е провел изследвания по всички топографски методи. През 1700 г. той написал голям труд за Дунава в шест тома, илюстриран с прекрасни карти. Издаденият през 1728 г. атлас на Дунава от Марсили бил преиздаден от Хагското издателство Брунесос през 1741 г.

Граф (конт) Марсили е роден на 20.07.1658 г. в най-стария университетски град в Италия – Болоня. През 1679 г. той е включен в състава на венецианското пратеничество в Константинопол. По време на 11-месечния си престой там, той събира първите сведения и данни за замислените от него трудове за Дунав и Дунавския басеин. Три години по-късно ръководи като военен инженер строежа на укрепления за войските на Леополд Баденски срещу турците. През 1683 г. строи едно укрепление на река Раба в Унгария. Там той е ранен, пленен и продаден като роб на турците. Там научава турски език и турските нрави. След освобождението си участва отново в боеве срещу турците при Буда, след това при Кладово и Турну Суеверин, където попада на останките от Траяновия мост на Дунав, после при битките при Смедерево и Видин. След това е пратеник в Константинопол като експерт по определянето на границата между Унгария Венеция и Турция. После пак участва във войните до подписване на Карловацкия мир през 1699 г. През това време този учен енциклопедист – военен инженер, прави карти, измерва скоростта на реките, прави археологични сондажи, определя позициите с астрономически способи, изучава географската среда като цяло, без са изпуска и оръжието. Умира в Болоня през 1729 г., като до края на живота си пише трудове.
Неговият шесттомен труд, озаглавен “Дискрипцион ди Данюб” (“Описание на Дунава”), най-напред разглежда географията на земите край реката. Вторият том обхваща антични останки от римско време. Третият том е върху геологията, а останалите три обхващат изследвания върху фауната на реката и дунавските брегове – орнитология, ихтиология и др. Във всеки том има много гравюри, дело на Фредерик Отенс и И.Хоуброкен.
Към първи том има 19 подробни карти. Изследванията на Марсили достигат до река Янтра, но всъщност се допуска грешка, защото са поставени при устието на тази река Ротциг и Джорджио (Русе и Гюргево). Сам Марисили пише, че Янтра е малка река в България, че не е добре позната, че в много карти изобщо не фигурира. Така че много хора могат да бъдат объркани, когато я търсят. В картата на Марсили Янтра е отбелязана на мястото на река Русенски Лом, където в действителност е Ротциг (Русчук). За дунавския град той отбелязва: “Вместо да се пътува по течението на реката и по море чак до Константинопол, както и по-рано се правеше, сега обикновено се слиза на този кастел, за да се продължи пътя по суша. Фигурирането на Русчук, Гюргево и част от р. Арджеш на картата ни дава повод да считаме, че Марсили не е преместил тези обекти при устието на Янтра, а обратно – “преместил” е Янтра на мястото на р. русенски Лом. За самата река Янтра Марсили пише: “Река от трета класа. Започва от планината Хемус, близо до едно укрепление на римляните, наречено Кабруа (Габрово), и след като потече един терен от 17 мили, се влива в Дунав при Ротциг (Русчук).” Преди кастела Ротциг Марисили е отбелязал развалини на римско селище, именувано Мерлан. За него буквално пише: “Това място е забележително с обширните развалини и постройки, които се простират отсам по продължение на Дунав. Те са съвсем близо до водата и изглежда са останки от стена, някога твърде значителна. Тези развалини се намират на около 2 мили над Ротциг или при устието на Янтра, точка, от която нататък настоящето описание на Дунав не се простира.” Името Мерлан е отбелязано на много карти, но не може да се определи къде точно е било. Карл Шкорпил счита, че това е Стъклен, източно от Свищов. Но Стъклен е на високия бряг и не е край самата река. Селището Мерлан (Мерин) се споменава още през 1598 г. от Рагузиум. Петър Миятев счита, че това селище и било там, където е днешното румънско село Мерлян (Мърляну) на северозапад от Силистра (Виж “маджарски пътеписи на Балканите – ХVІІХІХ в.”). На картата на Марсили обаче Мерлин е на десния бряг срещу с. Остров. Но може да се приеме, че това е остров Люляк (Лелек) на запад от Русе, където действително има следи от римско селище с неопределено име.
По нашия дунавски бряг след река Тимок Марсили дава скици данни на Новосел, Ракитници, филериум, Видин, Рахова (Оряхово), Салауна (Селеновци), Гегенде (Гиген), Никополи, Мерлан – римска развалина при Янтра с приток Орзунта, Ротциг и Гюргево. Марисили описва и останките на римския Константинов мост на Дунав при с. Гиген, който посочва при с. Вадин, негов изходен пункт.
Марсили пропуска някои важни римски старини по нашия бряг. Това се обяснява с обстоятелството, посочено от него: “Само до Видин видях под закрилата на имперската армия, която ми осигуряваше безопасност да работя с успех.”
Въпреки тези неточности трудовете и картите на Марсили за Дунав имат голяма стойност. Те могат да помогнат да се изяснят много подробности от античната география на нашия дунавски бряг. Висока е оценката, която дават за неговите трудове нашите историци Димитър П. Димитров и Васил Гюзелев.

1. Дойков, Васил. Русе в някои стари географски карти, съчинения и надписи. Сп. Исторически преглед, кн. 1, 1975 г.
2. Димитров, Д. П. Археологически изследвания на граф Луиджи Марсили из българските земи в края на ХVІІ в., Годишник на Софийския университет, ИИФ, год. 13, 1946-47 г., стр. 1-62.
3. Гюзелев, Васил. Нови данни за пребиваването на Луиджи Марсирли в българските земи в края на ХVІ в., сп. “Исторически преглед”, кн.8, 1986 г.