И аз като вас бях само пасажер на борда...

Pan.bg 11 авг 2011 | 17:10 views (4452) commentaries(0)
img Атанас Йонков, к. д. п., председател на Българския морски съюз
Морски свят, февруари, 2007


Кап. Васил Дачев – капитан далечно плаване по река Дунав и щурман далечно плаване по морета и океани; полковник от резерва. Роден в Бургас през 1932 г. Завършва гимназия в родния си град и ВВМУ във Варна, специалност “корабоводене” (1953). Плава (речно плаване) от Шварцавлд до Сулина с кораби на БМФ и Пътническото параходство “Балканшип””; посещава всички значими пристанища от Шпицберген до екватора...
В края на 2006 г. издателство “Колор принт”-Варна, започна да отпечатва шесттомника с пътеписи “По сините алеи на планетата”/ с пасажерски кораб “Врана”. Морски пътеписи: “Великото море на залеза”, “Солените перли на Атлантика”, “В лоното на викингите”, “Под ледената шапка на планетата”, “Африка – черната перла на Атлантика”, “Мое, люлчено, Черно море”


image
Васил Дачен на 80 - снимка В.Димитров

Когато вдигнах котва, за да отплавам в пътеписите на капитан Васил Дачев, се ръководех не само от любопитството и морската ми принадлежност, а и от надеждата и увереността, че те ще се допълнят белите полета на синята необятност.
Преди години, в качеството си на генерален директор на Параходство “Български морски флот” , имах възможността лично да награждавам същия автор с призови награди за белетристика, поезия, публицистика в националните конкурси по повод на Седмицата на морето. Много творци “са топели перото си в синята мастилница на морето” и са разкривали неговите ласки и капризи, но сега с основание очаквах нещо по-различно, защото пътническите кораби разкриват не само романтиката на морето, но и прелестите на неговите брегове. В круизовите плавания “белият флот” посещава всекидневно най-интересните туристически обекти на планетата и очарованието на морето се допълва с чара на брега.
За мен тези пътеписи са едно моряшко откровение, разкриващо любовта към морската стихия, едно чувство за национално самочувствие като морска нация и дълг пред морето и екипажите, с които авторът е споделял радостите и трудностите на моряшкото ежедневие. Те са мигове и събития от живота на моряка, оставили трайни спомени в живота му.
И аз съм подвластен на тези чувства, браздил съм морета и океани и затова се чувствам не гост на борда на кораба, а съпричастен и на чувствата, и на събитията, и на откровенията на




автора.
Морякът често определя кораба си като негов дом. Аз бих допълнил с основание – и университет. Гордостта на българският пасажерски флот – лайнерът “Варна”, плава в ласките и капризите на два океана и десетки морета. Запозна се с красотите и екзотиката на най-значимите туристически обекти в Европа и Африка, а авторът се е постарал да опише не само значимите събития, свързани с нашето корабоплаване, но и легенди и сказания за посетените морета, любопитни събития и факти от минали столетия до наши дни, туристическите “чудеса на света”, както и интересни епизоди на борда на кораба на хилядите пасажери, радвали се на топлия славянски прием.
Всяко плаване с кораб е интересно. Кораб “варна” се гмурка в своеволията на небесата и морето, плавайки ту като лебед, ту като тапа по гребените и бездните на многоликата морска шир от ледената шапка на планетата до жарките екваториални широти. Авторът е успял да предаде емоционалната атмосфера на борда на кораба и в затишие, и в бури, и със силата на словото да ни направи съпричастни в борбата за оцеляване сред развилнялата се стихия.
На непредубедения читател ще му направи впечатление телеграфната информация за морските битки от древността до края на Втората световна война, случили се в близост до курса на кораба, както и поетичните хрумвания на автора и емоционалните описания на изгревите и залезите на слънцето, омая на звездното море, ласките и капризите на затишието и бурите, суровостта на исландската природа, леденият чар на Шпицберген, очарованието на фиордите на Скандинавия, ривиерите на Средиземноморието, многочислените острови, багрите и екзотиката на африканските пустини, савани и джунгли.
Четейки пътеписите “По сините алеи на планетата”, читателят прави едно увлекателно пътешествие от вечните ледове на Северния ледовит океан до екватора, става съпричастен суровата и безпощадна борба между човек и водна стихия, романтиката на синята и зелена вселена. Аз, като вас бях само пасажер на борда, а на пасажерите се полагат само уважение и удоволствие. Такова, каквото изпитах и аз, когато затварях последната страница на пътеписите.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker