Създателите на Созопол и Одесос са дошли преди 2600 г. от града-майка Милет

Pan.bg 13 авг 2011 | 00:02 views (4564) commentaries(0)
img Археологът проф. Михаил Лазаров: Създателите на Созопол и Одесос са дошли преди 2600 г. от града-майка Милет

Вера Недева, сп. Морски свят, септември 2003



Важното е идеята Понта (Черно море) да бъде популяризирана чрез културно-историческото наследство от античността, средновековието и по-ново време.

Роден е на 13 октомври 1934 г. Повече от 40 години работи в областта на археологията, 30 години изследва древния Одесос. Сега е преподавател във ВСУ “Черноризец Храбър”. Основните му интереси и публикации са свързани с връзките на черноморското крайбрежие с останалия средиземноморски свят.

-Проф. Лазаров, книгата Ви “Древногръцката рисувана керамика от България”, която излезе наскоро в издателство “Славена”, постави началото на новата библиотека “Понтика”. Как бихте я представили?
-Тази поредица се появи благодарение активността на варненското издателство “Славена” и лично на Наско Якимов, който има големи заслуги за популяризирането на нашето културно-историческо наследство. Идеята е книгите в новата библиотека “Понтика” да бъдат монографии – научни, но написани на разбираем език, за да можем да публикуваме тава, което дълги години остава скрито във фондовете на музеите. С намерение сме тези монографии да бъдат издавани и на английски език. Ще бъдем отворени не само за български, но и за чуждестранни автори. Важното е идеята Понта (Черно море) да бъде популяризирана чрез културното наследство от античността, средновековието и по-ново време.
-Казват, че керамиката е алфата и омегата на археологията. Така ли е наистина?
-Керамиката е изключително важна в археологическата наука, особено гръцката рисувана керамика. За това време се достигна до голяма прецизност в датирането й. Стига се допдатиране с точност до 5-10 г., а това е изключително важно за правенето на изводи, както и за датиране на други предмети, които е нямало как да бъдат обяснени. Изучаването на керамиката ни дава възможност да разберем и какви са били представите на древните, живели в нашите земи – било тези, които са обитавали бреговете, било тези от вътрешността на страната – какви са били техните интереси, тяхното възприемане на древногръцкака култура на Средиземноморието, това е световната антична култура.
-Почти едновременно с “Древногръцката рисувана керамика от България” излязоха и 3 малки Ваши книжки, които носят имената на черноморски градове. Каква е идеята за тях?
-Идеята е да се представи на широкото българско гражданство и преди всичко на туристите кратката история с




илюстрации на всяко селище по черноморското крайбрежие. В тези книжки, от които вече излязоха три, обръщам внимание повече на античния период, който е по-интересен с паметниците си, с произведенията на изкуството. Но разказвам и за средновековието, и за турското робство, и за времето след Освобождението. Посочвам онези паметници, музеи, храмове и други забележителности, които посетителите на града не бива да отминават. Книжките ще носят имената на съответните градове. С издателство “Славена” се спряхме на този вариант, въпреки че първоначално смятах да събера историята на цялото крайбрежие в една книга. И все още не съм се отказал от тази идея, защото искам да споделя неща, които не могат да се кажат в рамките на едно селище. Макар че в “созопол” и в “Одесос-Варна” съм отделил специално място на Милет – града-майка, създал много от черноморските селища.
-За древния Милет знаем твърде малко. Вие познавате ли го добре?
-Смея да кажа, че аз съм първият, който публикува у нас снимки от развалините на града. В продължение на десетилетия у нас се развива туризъм, правят се екскурзии в чужбина, но досега (изключвам моето посещение преди 3 години) само миналата есен една малка туристическа група е посетила града-майка. Чудя се защо нашите туроператори не правят екскурзии до Милет, Ефек и други близки селища. Тези, които се чувстват варненци, трябва да отидат и да видят откъде са тръгнали преди2600 години онези смели хора, дошли, може би прокудени, по нашите земи, за да създадат ново селище.
-И все пак кой е градът Милет?
-Напоследък много се говори за големия залив Куша-дасъ. Милет е още по-на юг, разположен на западния бряг на Мала Азия, в устието на реката Меандър (сега Мендерес). Бил е оживено пристанище. През хилядолетията устието на реката се затлачило и сега останките от някогашния град остават далеч от морето. На това място няма съвременно селище, няма и пристанище, но има огромна площ развалини, разположени на хълм, както е бил гръцкият маниер да се строят селища. Правени са много разкопки. Милет е проучван в продължение на 100 годни. И днес разкопките там продължават. На 20 км от града има едно специално място – Дидима, където е било светилището на Аполон.Областта, където се е намирал древният Милет, била заселена със загадъчен народ – древните кари, по чието име и цялата област се е наричала Кария. В тази област се намирал градът Халикарнас (днес Бодрум), родното място на бащата на историята Херодот. Тук е рожденото място и на дръвногръцката философия, оттук чрез новите създадени селища и целия средиземноморски и черноморски свят се разпространява древноелинската култура. Бях много щастлив да видя този град. Той е нещо величествено, великолепно. За него разказвам и във “Варна”, и в “Созопол”, защото според мен и Одесос, и Аполония са създадени от изселници от Милет.
-Наричате Анхиало (някогашният Поморие) град здагадка. Защо?
-За мен Анхиало наистина е град загадка. Измежду всички селища по Западното Черноморие той най-ревниво пази тайните на своето минало. Според кратко сведение на римския географ Страбон той е градът на аполонийците. Това изследователите са изтълкували погрешно в смисъл, че Анхиало е създаден като колония на Аполония, като спътник в системата на гръцки колонии. А той е тракийско селище, което е влязло в територията на Аполония, което водило война със съседната Месамбрия (дн- Несебър) и т. и т.н. За съжаление, твърде малко са сведенията и материалите, останали от това древно селище. Преди много години аз започнах разкопки там, но не можах да ги продължа. Сега мястото е раздадено на частници и е невъзможно да се копае. Градът продължава да крие своето минало много упорито. За щастие преди 6-7 години бе създаден музей и се надявам нещата да започнат да стават по-ясни.
-Откъде идва името Одесос?
-Смятам, че става въпрос за група имена, известни по цялото Средиземноморие (има ги и по Черноморието), които са по-ранни от времето на гръцката колонизация. Те не са типични гръцки имена, поне не са на езика, който познаваме. Смята се, че е имало по-ранен езиков пласт, от който са се разроили редица езици на древността – древногръцкият, тракийският, карийският... Думата означава воден, селище разположено на вода. Оттам някои автори, включително и покойният проф. Веселин Бешевлиев, изключителен капацитет в езикознанието, подхвърлят идеята дали това название не идва от потъналите (наколните) селища. Разликата във времето е много голяма, за да можем да направим непосредствена връзка. Макар че не бива да се отказваме и от тая възможност. Но при всички случаи името е предпласт от времето, когато още не са се оформили траките със своя език. За съжаление, на мястото на стария град Одесос досега не сме намерили нито едно фрагментче, което да ни говори за селище по-ранно от идването на изселниците от Милет. А наблюдения и разкопки се правят повече от 100 години, при това сме стигнали до най-дълбокия слой. Културният слой във Варна от времето на създаването на града като гръцка колония до днес надминава 8 м. Дали някъде наоколо има неизвестно селище, за съжаление все още не знаем.
-А кога Одесос става Варна?
-Това е друга загадка, на която аз също се спирам.Градът запазва положението си на развит икономически и културен център до края на късната античност. Той е опустошен вследствие на постоянните нахлувания на готи, хуни, авари, славяни и прабългари, както и на войните, които е водила империята. Изглежда е престанал да съществува окончателно по времето на император Ираклий, най-вероятно към края на първата четвърт на VІІ в. След това животът заглъхва, спира дори. По-късно името Одесос се появява едва в началото на ІХ в. Според сведения на византийски хронисти, през 681 г. Аспарух със своите българи стигнал до т.нар. Варна, близо до Одесос. Това е първото появяване на името Варна, разбира се, употребено като местност. Според тълкуването на проф. Бешевлиев по-ранното “ ваарн” чрез метатезата е станало “враан”, тоест черен (враня коня). Внероятно така се е наричала сегашната Провадийска река, която се влива във Варненските езера. Та тогава за пъпви път се казва “Варна, близо до Одесос...” Чак след Х век градът се възражда на това място. А околността му е пълна със славянски и прабългарски селища, некрополи... Техният брой е над 100.
-Преди време доцент Павел Георгиев от филиала на Археологическия институт и музей при БАН в Шумен, лансира идеята, че първата българска столица не е Плиска, а е някъде между Варна и Девня. Има ли логика в тази хипотеза според Вас?
-Вярно е, че напоследък тази теза добива по-голяма популярност. В района между Варна и Девня е била съсредоточена голяма маса от славяни и прабългари. Именно това дава основание на някои смели автори като Павел Георгиев да смятат, че тук, а не в Плиска е първата българска държава. Ще видим какво ще излезе от проучванията по-нататък.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker