Българите в помощ на руския флот през Освободителната война
27 юли 2009 | 16:34 | pan.bg 
(906) 
(0)
Владимир Павлов, алманах - ФАР-78,с. 34
Снимки архив сп."Клуб ОКЕАН" и Димитър Койчев
В последното десетилетие на турското робсто български лодкари и параходни агенти по дунавското и черноморското крайбрежие оказват ценна помощ на националноосвободителното движение. За участието си в него някои са заточени в Диарбекир. Ето защо не е чудно, че в навечерието и по време на Освободителната война българи, свързани с корабоплаването, обхванати от патриотичен нодем, отново поставят силите на живота си пред олтара на отечеството.
Пред руското командване стои трудната и отговорна задача да определи района на река Дунав, в който да бъде извършен десантът на българска земя и – което е още по-трудно - да осъществи самия десант. Някои макар и оскъдни сведения показват, че в решаването и двете задачи участват и българи-моряци.
В навечерието на войната българин, служещ на турския дунавски параход “София”, предава сведения на русите за разположението на турските части в оперативния четириъгълник Русе-Силистра-Варна-Шумен. За стойността на сведенията можем да съдим от факта, че именно в този район русите искат да избегнат съпротивата на войските и затова насочват силите си към района на Зимнич-Свищов.
В услуга на руското разузнаване в района на Долни Дунав, организирано от капитан І ранг Новоселски, се поставят българите Христо Караминков и Хаджиев. Наред със събирането на сведения те правят опит да взривят турски бронирани кораби с изготвени от тях мини. Опитът обаче завършва неуспешно.
Руското командване се нуждае и от данни за ширината и дълбочината на река Дунав и за силата на течението й. Във връзка с проектираното преминаване на реката са му необходими сведения и за наличието на турски плавателни съдове и укрепления по Дунав. С помощта на българина-лоцман Иванчо от Браила и неговите помощници капитан І ранг Новоселски получава необходимата му информация.
По време на придвижването на руските войски към Дунава доброволци-лодкари, познаващи много добре околните местности, са на тяхно разположение. Осем българи помагат като лоцмани на русите при демостративното преминаване на реката при Галац (9-10 юни 1877 г.). По време на десанта при Свищов лоцман на първия понтон, който потегля, е българин. На саловете № 1 и 5 също има двама българи. Това са свищовецът Христо Ц. Бръчков и Величко (или Величков), който в навечерието на операцята изпълнява разузнавателни задачи в района на Свищов. Когато русите запитват Бръчков колко ще иска да му се заплати за уредената от него гълъбова поща, той отговаря: “Българите не ходят за пари, те ходят за отечеството”.
Така моряците-българи дават скромен принос за реализиране на освободителните планове на руската армия.
Някои новоиздадени материали от епохата говорят, че още в хода на войната редица българи осъзнават значението на руския флот за освобождението на страната и изпитват преклонение пред подвизите на руските моряци. За това свидетелства акцията за събиране на средства за руския флот, предприета от населението в северна България в края на Освободителната война. Ето как се стига до нея.
През февруари 1878 г., когато руските войски се изправят пред стените на турската столица, ескадра от английския флот също се приближава към нея с цел да не се позволи на русите да завземат Проливите. Английските бойни кораби се установяват при Принцовите острови в Мраморно море. Очаква се всеки момент при изостряне на политическите отношения те да проникнат и в Черно море. В назряващия военен конфликт очевидно важна роля трябва да играе руският черноморски флот – както като бойна, така и като транспортна сила. Известно е обаче, че поради ограниченията на Парижкия мирен догоор (1856), отхвърлени едва през 1871 г., той не притежава нито един боеспособен кораб, а само въоръжени търговски параходи и минно оръжие.
Въпреки че след завършване на войната конфликтът с Англия се ликвидира, под впечатлението на преживяната опасност и с оглед на бъдещето в Русия се открива подписка за събиране на средства за формиране на флот от търговски кораби, които да бъдат пригодени и за военни цели. Тя започва на 4 април 1878 г. по инициатива на Московското общество за съдейстие на руското търговско корабоплаване. За кратък срок са събрани 4 милиона рубли и през юни 1878 г. са закупени първите четири парахода. Така се създава руския черноморски “Доброволен флот”, който съществува чак до Октомврийската революция.
Подетата в Русия акция намира отзвук и в България. По примера на движението в руските губернии на 14 май 1878 г. в Търново е избран ксомитет и още същия ден са събрани пари “за крайцери за борба с Англия”. Според вестник “Българин” подобни акции са проведени и в други градове на страната. Най-широк размер кампанията добива в Русе, където неин организатор е Доростоло-Червенският митрополит Григорий. В навечерието на войната той агитира населението в полза на Турция и нейната армия, но очевидно под влияние на руските победи сменя позицията си. Събрана е значителна сума, която на 29 май 1878 г. е предадена на руския губернатор на Русе А. Д. Тимофеев. От своя страна той уведомява митрополита, че сумата е постъпила в комитета за организиране на “Доброволния флот”. За парите на русенци е известно и на руския престолонаследник, който им изразява благодарност. През 1880 г. русенският градски общински съвет на няколко пъти се занимава с въпроса за парите, събрани за руския флот.
В архива на Любен Каравелов, съхраняван в Народната библиотека “Кирил и Методий” в София, се пази тетрадка за вписване на пожертвования за постройка на кораби за “Доброволния флот”. Тя е датирана от май 1878 г. и е заведена и подписана от полковник Енгелхарт. Съдържа само едно записване за продажба на някакви книжки, без да е посочена сумата. Като се знае, че по това време Каравелов живее в Русе и с оглед на датата, трябва да закслючим, че очевидно се касае за документ от русенската акция в полза на руския флот.
Разполагаме със съобщение и от вестник “Девятый август” (г. І, р. 13 от 1 април 1887 г.), че българинът Стефанаки Берон дава 10 000 франка “за волонтирската флота”. Макар и в началото на проучването й тази акция дава повод за важни заключения. Чрез нея българските граждани изразяват своето уважение към усилията на жертвите, които даде руското морячество през войната. В същото време те не остават безучастни към тези усилия и това е още едно доказателство, че българският народ не получи даром своето освобождение. С участието си в акцията на руския “Доброволен флот” българите проявяват още в зората на своя свободен живот самосъзнание като морска нация и оценяват правилно ролата на военноморския флот за отбраната на страната.
Коментари:
Задължителните полета за попълване са отбелязани със знака *
За да не пишете всеки път името си и кода за сигурност, когато коментирате, влезте в профила си или ако нямате такъв се регистрирайте.