ГУЛАГ: ДОКУМЕНТИ ПРОТИВ ЛЪЖИТЕ

Pan.bg 20 юли 2014 | 22:08 views (7128) commentaries(29)
img wordpress.com


Публикуваме статията на известния американски учен Марио Соуса. В нея той разобличава дейността на ЦРУ, МИ-5 и продажните западни, руски и български „историци” за т.нар. „умиране от глад” и „репресии” в Съюза на съветските социалистически републики през 30-те – 40-те години на 20 век.

Това е историята на Съветския съюз, история на милиони хора, които уж били репресирани или в резултат на гладуването през сталинско време били умрели в трудовите лагери. В света, в който живеем, едва ли някой не е чувал ужасните истории за смъртта и трудовите лагери на ГУЛАГ. Кой може да не е чувал за милионите умрели от глад и за милионите опозиционери, унищожени в Съветския съюз? В капиталистическите страни тези разкази се повтарят отново и отново в книги, вестници, по радиото и телевизията, във филми, а фантастичното число на милионите жертви на социализма през последните 50 години стремително расте.
Но откъде се взеха тези разкази и тези цифри? Кой стои зад всичко това? И следващия въпрос: кое в тези разкази е истина? Какво се е криело в архивите на Съветския съюз, отворени от Горбачов за исторически изследвания през 1989 г.? Авторите на митове винаги заявяваха, че всички тези разкази за милионите жертви в СССР по времето на Сталин ще се потвърдят, когато бъдат отворени архивите? И какво се случи, когато се отвориха архивите? Потвърдиха ли се тези разкази?
Тази статия ще покаже откъде се взеха сведенията за милионите умрели от глад и в трудовите лагери на Съветския съюз. След проучването на историческите изследвания, направени в съветските архиви, ние сме в състояние да представим информация под формата на конкретни данни относно реалното число на затворниците, времето на пребиваването им в затворите, и на тези, които са осъдени на смърт в сталинския Съветски съюз. Истината се отличава силно от митовете.

От Хитлер до Хърст, от Конкуест до Солженицин

Между Хитлер и Хърст, Конкуест и Солженицин има пряка историческа връзка. През 1933 г. в Германия се извършиха политически промени, които оставиха следи в световната история за десетилетия напред. На 30 януари Хитлер стана премиер-министър и новата форма на управление, възприела насилието и престъпвайки законите, започна да оформя своите очертания. За да закрепят властта в ръцете си, нацистите насрочиха нови избори на 5 март,




използвайки всички средства за пропаганда, с които разполагаха, за да си осигурят победа.
Седмица преди изборите (на 27 февруари) нацистите запалиха Райхстага и обвиниха за това комунистите. На последвалите след това избори нацистите получиха17.3 млн. гласа и 288 депутатски мандата, т.е. около 48% от гласовете на избирателите ( ноември 1932 г. те бяха получили 11.7 млн. и 196 депутатски мандата). Веднага след като Компартията беше забранена, нацистите започнаха репресии срещу социалдемократите и профсъюзното движение, и първите концентрационни лагери започнаха да се пълнят с привърженици на всички леви партии. На 24 март Хитлер прокара през Райхстага закон, който осигури абсолютната му власт за 4 години. От това време се започна откритото преследване на евреите, които допълниха концентрационните лагери, където вече бяха вкарани комунистите и социалдемократите. Политиката на Хитлер набираше скорост: бяха отменени международните съглашения от 1918 г., които налагаха ограничения върху производството на оръжие и милитаризацията на Германия. Въоръжаването на Германия тръгна с бързи темпове.
Такава беше ситуацията на международната арена, когато започнаха да се зараждат митовете относно глада и репресиите в Съветския съюз.

Украйна като немска територия

Верен привърженик на Хитлер в немското ръководство беше Гьобелс, министър на пропагандата, човек, отговарящ за насаждане на нацистката мечта в съзнанието на немския народ. Мечтата за расово чист народ, живеещ във Велика Германия, страна с обширно жизнено пространство. Това жизнено пространство включвало в себе си територия на изток от Германия, много по-голяма, отколкото е самата Германия, която германските нацисти им предстоеше да завземат. През 1925 г. в „Моята борба” Хитлер написа, че Украйна съставлява съществена част от немското жизнено пространство. Украйна и другите страни от Източна Европа са собственост на немската нация, която трябва да бъде използвана за благото на немците. В съответствие с нацистката пропаганда, немският меч трябва да освободи тези територии, за да се създаде жизнено пространство за немската раса. С помощта на немските технологии и предприемчивост Украйна е трябвало да се превърне в зърнопроизводителен район на Германия. Но отначало Германия е трябвало да освободи Украйна от населяващите я „недоразвити полухора”, които трябвало да работят като роби в немските домове, във фабриките и селскостопанските владения – навсякъде, където това е необходимо за немската икономика.
Завоюването на Украйна и другите области на Съветския съюз означаваше война със Съветския съюз и за тази война нацистите се готвеха отрано. Затова нацисткото министерство на пропагандата начело с Гьобелс започна кампания около мнимия геноцид, организиран от болшевиките в Украйна, ужасния период на катастрофален глад, наложен от Сталин, за да застави селячеството да се съгласи с политиката на социализма. Целта на нацистката пропаганда беше да подготви световното обществено мнение за освобождението на Украйна от немските войски. Независимо от огромните усилия на нацистката кампания около мнимия „геноцид” в Украйна не се получи значителен успех в света, ако не се считат няколкото публикации в английската преса. Хитлер и Гьобелс се нуждаеха от помощ относно разпространението на клеветническите слухове за Съветския съюз. Тази помощ те намериха в САЩ.

Уилям Хърст – съмишленик на Хитлер

Уилям Рандолф Хърст – така се нарича мултимилионерът, който се постара да помогне на нацистите в тяхната ненавистна пропаганда против Съветския съюз. Знаменитият вестникарски магнат Хърст придоби известност като баща на „жълтата преса”, основана на сензациите. Хърст започна своята кариера като редактор на вестници през 1885 г., когато неговият баща Джордж Хърст, минно-промишлен милионер, сенатор и собственик на вестници, го сложи да ръководи “Сен Франсиско дейли икзаминър”. Това сложи началото на вестникарската империя на Хърст, империя, която оказа мощно влияние върху умовете на американците.
След смъртта на баща си Хърст продал всички наследени от него акции от минната промишленост и започнал да влага парите си в журналистиката. Първата му придобивка беше “Ню Йорк морнинг джърнал”, обикновен вестник, който Хърст превърна в „парцал със сензации”. Той купуваше своите истории на всякаква цена и ако не се случеше подходящо зверско убийство или нещо голямо, журналистите и фотографите е трябвало сами да го изфабрикуват. Това е отличителната черта на жълтата преса: лъжата и изфабрикуваните лъжливи сензации, представени като истина.
Измислиците на Хърст го направиха милионер и много влиятелна личност във вестникарския свят. През 1935 г. той беше един от най богатите хора в света, състоянието му се оценяваше на 200 млн. долара. След като купи “Морнинг джърнал”, Хърст продължи да изкупува и учредява ежедневници и седмичници навсякъде из Съединените щати. През 1940 г. Хърст беше собственик на 25 ежедневни и 24 седмични вестника, 12 радиостанции, 2 световни новинарски агенции, едно предприятие за производство на нови филми, киностудията “Космополитан” и много други. През 1948 г. той купи една от първите американски телевизионни станции – “BWAL-TV” в Балтимор. Вестниците на Хърст се продаваха в 13 млн. екземпляра ежедневно и имаха около 40 млн. читатели. Всеки трети възрастен в САЩ четеше ежедневно вестниците на Хърст. Освен това милиони хора от целия свят получаваха информация от пресата на Хърст чрез съобщенията на информационните агенции, филмите и вестниците, които се превеждаха и отпечатваха в огромни количества из целия свят.
Цифрите, представени горе, показват в какъв размер империята на Хърст можеше да влияе върху американската политика, а дори и на политиката в света. И това влияние беше насочено към недопускане включването на САЩ през Втората световна война на страната на Съветския съюз и към подкрепа на започнатия през 1950 г. от Маккарти антикомунистически „лов на вещици”.
Светогледът на Хърст беше ултраконсервативен, националистически и антикомунистически. Той се отличаваше с крайно десни възгледи. През 1934 г. Хърст направи пътешествие до Германия, където беше приет от Хитлер като гост и съмишленик. След пътешествието във вестниците на Хърст се появи серия от статии против социализма, против Съветския съюз и конкретно против Сталин. Хърст се опитваше да използва своите вестници за неприкрита фашистка пропаганда, публикувайки статии на Гьоринг, дясната ръка на Хитлер. Протестът на читателите обаче го застави да прекрати тези публикации. И така, след посещението на Хърст при Хитлер американските вестници се напълниха с „описания” на ужасите, ставащи в Съветския съюз – убийства, геноцид, робство, разкол в управляващата върхушка, глад сред населението. На тази тема новините се фабрикуваха почти ежедневно. Материалите за Хърст постъпваха от Гестапо – политическата полиция на нацистка Германия. На първите страници на вестниците често се появяваха карикатури на Сталин, изобразен във вид на убиец, с кинжал в ръката. Не трябва да забравяме, че тези статии се четяха ежедневно от 40 млн. души в САЩ и милиони по целия свят.

Митът за глада в Украйна

Една от първите кампании на хърстовската преса против Съветския съюз се състоеше в непрекъснато повдигания въпрос за милионите умиращи от глад в Украйна. Тази кампания започна на 18 февруари 1935 г. със заглавие на първата страница в “Чикаго Америкън”: „ 6 милиона души умрели от глад в Съветския съюз”. Използвайки материали, предоставени от нацистка Германия, Хърст – вестникарският барон и привърженик на фашистите – започна да печата фалшификации за геноцида, задачата на които е да убеди читателите, че болшевиките съзнателно извършват престъпления, ставащи причина за гибелта на няколко милиона жители на Украйна от глад. Всъщност това, което ставаше в Съветския съюз в началото на 30-те години, може да се нарече голяма класова битка, в която бедните селяни се вдигнаха против богатите селяни – собственици, кулаци, и започнаха борба за колективизацията, за колхозите.
Класовата борба в село, в която бяха въвлечени пряко или косвено 120 млн. селяни, несъмнено се отрази на стабилността на селскостопанското производство и намали производството на хранителни продукти в някои области. Недостигът на храни отслаби хората и доведе до увеличаване броя на жертвите от епидемни болести. Болестите тогава бяха, макар и тъжен, повсеместен факт. Между 1918 и 1920 г. епидемията от испански грип стана причина за смъртта на 20 млн. души в САЩ и Европа, но никой не осъди правителствата на тези страни за убийство на своите граждани. Остава фактът, че тези правителства не биха могли да противопоставят нищо срещу епидемия от този род. Едва с откриването на пеницилина по време на Втората световна война стана възможна ефективната борба с епидемиите.
Статиите в хърстовската преса, твърдящи, че в Украйна са измрели милиони от глад, умишлено провокиран от комунистите, се съпровождаха със живописни и сензационни детайли. Хърстовската преса използва всичко възможно да представи лъжата като истина и успя да направи обрат в общественото мнение на капиталистическите страни против Съветския съюз.
Такъв е източникът на първия гигантски мит, изфабрикуван в потвърждение на това, че в Съветския съюз загинали милиони хора. На вълната на разгърнатия от пресата протест против „организирания от комунистите глад” никой не се интересува от контрааргументите на Съветския съюз и пълното разобличаване на хърствоските лъжи. Такава ситуация просъществува от 1934 до 1987 г. За повече от 50 години няколко поколения в света израснаха с тези измишльотини, създаващи негативни представи за социализма в Съветския съюз.

Империята от средства за масова информация на Уилям Хърст през 1998 г.

Уилям Хърст умря през 1951 г. в дома си в Бевърли Хилс ( Калифорния), оставил след себе си империя от средства за масова информация, която до ден-днешен продължава разпространяването на реакционни съобщения по целия свят. Корпорацията на Хърст е едно от най-крупните предприятия в света, обединяваща над 100 компании и използваща труда на 15 000 работника. Днес империята включва вестници, списания, книги, радио, телевизия, кабелни телевизии, новинарски агенции и мултимедии.


След 52 години лъжи излиза истината

Нацистката кампания за дезинформация относно глада в Украйна не завършва с гибелта на нацистка Германия. Напротив, тя беше подхваната от ЦРУ и МИ-5. На нея винаги са й отделяли особено внимание в пропагандната война против Съветския съюз. Антикомунистическият „лов на вещици” разгърнат от Маккарти, се нуждаеше от разкази за умрелите от глад в Украйна. През 1953 г. този въпрос беше разгледан в книгата „Черните дела на Кремъл”. Нейното издаване се финансира от украинската емиграция – хора, сътрудничили на нацистите през Втората световна война, на които американското правителство е предоставило политическо убежище, провъзгласявайки ги за „демократи”.
След като беше избран за американски президент, Рейгън започна през 80-те години на 20 век кръстоносен поход против комунистите и пропагандата за милионите умрели от глад в Украйна беше възродена. През 1984 г. някой си професор от Харвард публикувал книгата „Животът на човека в Русия”. Книгата повтаряла измисленото от хърстовската преса през 1934 г. По този начин през 1984 г. нацистката измишльотина от 30-те години на 20 век беше възобновена, но този път под респектиращия покрив на американския университет. Но с това работата не свърши. През 1986 г. се появи нова книга – „Скръбна жътва”( Harvester Of Sorrow). Авторът на книгата – бивш английски разузнавач, сега професор от Стамфордския университет (Калифорния) Робърт Конкуест. За „работата” върху книгата Конкуест получил хонорар от 80 хил. долара от Организацията на украинските националисти (ОУН). Същата организация през 1986 г. плати снимките на филма „Жътва на отчаянието”, в който между впрочем е използван материал от книгата на Конкуест. Времето на отпечатването на тази книга и изработването на филма е ознаменувано с грамаден брой жертви на глада в Украйна – чак до 15 милиона – лъжа, разпространявана от пресата на Хърст, възпроизвеждана в множество издания и филми, и влязла в съзнанието на обикновените хора.
Канадският журналист Дъглас Тотъл съвсем точно показваше фалшификацията в своята книга „Мошеничество, глад и фашизъм. Митът за геноцида в Украйна от Хитлер до Харвард”. Тази книга е публикувана в Торонто през 1987 г.. Тотъл доказва, че страховитите фотографии на гладни деца са направени по време на гражданската война, интервенцията на чуждестранните армии и тогавашния глад, и са взети от издание от 1922 г. Дъглас Тотъл привежда данни, лежащи в основата на съобщения за глад през 1934 г. Пример за разобличаване на тенденциозни изкуствени лъжи е следният факт: журналистът, дълго време снабдяващ хърстовската преса с фотографии и репортажи от гладуващите райони в Украйна, Томас Уолкър, се оказа, че е човек който никога не е бил в Украйна. Даже в Москва е бил не повече от 5 дни. Този факт е бил разкрит от московския кореспондент на американския вестник „Нейшън” Люис Фишър.
Фишър открил също, че журналистът М.Перът, кореспондент на хърстовските вестници, работещ в Украйна, е изпращал на Хърст съобщения за високите реколти, получени през 1933 г. в СССР. Тези репортажи не са публикувани и до сега. Тотъл открил също, че журналистът, пишещ отчетите за украинския глад, Томас Уолкър, в действителност е бил Робърт Грант, осъждан, а след това изчезнал от затвор в Колорадо. Този Уолкър или Грант бил арестуван след завръщането си в САЩ и на разпита признал, че никога не е бил в Украйна. Лъжата относно милионите измрели в Украйна от глад през 30-те години, уж организирани от Сталин, се разкри едва през 1987 г. Хърст, фашистите, полицейският агент Конкуест и другите, формирали мнението на милиони хора, с фалшиви данни. Дори сега нацистко-хърстовските измишльотини все още се повтарят в изданията, написани с пари на реакционните сили.
Хърстовският печат, имащ монополно положение в много щати на САЩ и имащ новинарски агенции по целия свят, беше значим рупор на Гестапо. В света, където господства монополистичния капитал, е напълно в неговата власт да преобразува гестаповската лъжа в „истина”, идваща от дузина вестници, радиостанции и ТВ-канали по целия свят. Когато изчезна Гестапо, кампанията за война срещу СССР беше подхваната от ЦРУ. Антикомунистическите настроения в американския печат не намаляха ни на йота.

Робърт Конкуест – главният фантазьор

Човекът, когото така широко цитира буржоазният печат, този истински оракул на буржоазията, заслужава определено внимание. Роберт Конкуест е един от двамата най-четени автори за милионите умрели в Съветския съюз. Той е създателят на всички митове и лъжи за Съветския съюз, появили се на бял свят след Втората световна война. Конкуест е известен преди всичко с книгите си „Големият терор” (1969 г.) и „Скръбна жътва”(1986 г.). Той пише за милионите умрели от глад в Украйна, в трудовите лагери ГУЛАГ и в периода на репресиите 1936-38 г., ползвайки като източници на информацията си намиращите се в изгнание украинци, живеещи в САЩ и принадлежащи към крайно десните партии, хора, които навремето са сътрудничили на нацистите. Много от героите на Конкуест са били известни като военни престъпници, ръководили или участвали в масовите унищожения на евреи в Украйна през 1942 г. Един от тези хора, Микола Лебед, осъждан като военен престъпник след Втората световна война, беше шеф на полицията в Лвов по време на фашистката окупация и ръководеше разправата над евреите през 1942 г. През 1949 г. ЦРУ изсели Лебед от САЩ, където той работеше като източник на дезинформация.
Стилът на Конкуест се характеризира с фанатичен антикомунизъм. В книгата си от 1969 г. той ни съобщава, че умрелите от глад в Съветския съюз през 1932-33 г. били 5-6 милиона души, като половината от тях са жители на Украйна. Но през 1983 г. при Рейгън Конкуест разпростря глада до 1937 г. и увеличи броя на жертвите до 14 млн.! Както се оказа, такива твърдения се възнаграждават щедро: през 1986 г. самият Рейгън поръча на Конкуест да напише материал за неговата президентска кампания, за да „подготви американския народ за съветско нахлуване”. Този текст беше направен под формата на въпроса: „Какво да правим, когато дойдат руснаците? Книга за оцелелите.” Наистина, странни думи в устата на професор по история! Но не са странни за човека, занимавал се цял живот с лъжи за Съветския съюз и Сталин.
Миналото на Конкуест беше обнародвано във вестник „Гардиън” от 27 януари 1978 г. в статия, която го описва като бивш агент на отдела за дезинформация в британското разузнаване, т.е. „Информационно-изследователски отдел” (ИИО). Този отдел е създаден през 1947 г. (първоначално се наричал „комунистическо информбюро”), главна задача на който е била борбата с комунистическото влияние в целия свят чрез насаждане на съответстваща информация сред политици, журналисти и други, които от своя страна да влияят на общественото мнение. Дейността на ИИО както във Великобритания, така и зад граница беше многостранна. Когато през 1977 г. ИИО беше формално разпуснат в резултат на разкриване връзките му с крайно десните, се оказа, че само във Великобритания над 100 от най-известните журналисти са имали контакт с ИИО, който редовно ги снабдявал с материали. Това е било обичайно за редица големи английски вестници, например „Файненшъл Таймс”, „Дъ Таймс”, „Икономист”, „Дейли Мейл”, „Дейли Мирър”, „Ди Експрес”, „Дъ Гардиан” и др. Фактите, обнордвани в „Дъ Гардиан” след това, разкриват по какъв начин тайните служби могат свободно да манипулират новините за най-широката публика.
Робърт Конкуест е работил в ИИО от създаването му до 1956 г. „Работата” на Конкуест била принос в т.нар. „черна история” на Съветския съюз, представяна за истина сред журналистите и сред всички, които оказват влияние върху общественото мнение. След като формално напуска ИИО, Конкуест продължи да пише книги по поръчка на специалните служби, ползвайки се от тяхната финансова подкрепа. Книгата му „Големият терор” – основен документ на десните по въпросите на класовата борба, разгоряла се в Съветския съюз през 1937 г., е фактически преработка на материалите, които е написал за секретните служби. Книгата е завършена и публикувана с помощта на ИИО. Третото издание на книгата е купено от “Praeger Press”, обикновено публикуващо литература от ЦРУ. Книгата на Конкуест е била предназначена за представяне на „полезните глупаци”, като университетските професори и работещите в печата, радиото и телевизията, за да разпространяват лъжите на Конкуест сред населението. За реакционните историци този човек и досега си остава един от най-авторитетните изследователи-съветолози.

Александър Солженицин

Другата личност, която неизменно се асоциира с книгите и статиите за лишените от живот и свобода в Съветския съюз, е руският автор Александър Солженицин. Той става известен в целия капиталистически свят в края на 60-те год. благодарение на книгата му „Архипелаг ГУЛАГ”. Той самият е бил осъден през 1946 г. на 8 години трудов лагер за контрареволюционна дейност, изразяваща се в разпространяване на антисъветски пропагандни материали. Според Солженицин войната против фашистка Германия през Втората световна война е можела да бъде избегната, ако съветското правителство беше постигнало компромис с Хитлер. Солженицин също осъжда съветското правителство и лично Сталин за ужасните последици от войната за народите от Съветския съюз, при това много по-силно отколкото осъждаше Хитлер. Солженицин не скриваше своите симпатии към фашистите. Той е осъден като изменник.
Публикациите на Солженицин започнаха през 1962 г. в Съветския съюз със съгласието и помощта на Никита Хрушчов. Първата му публикувана книга е „Един ден на Иван Денисович”, посветена на затворническия живот. Хрушчов използва материалите на Солженицин като таран за разрушаване на сталинското наследство. През 1970 г. Солженицин получи Нобелова награда за литература за книгата му „Архипелаг ГУЛАГ”, след което книгите му започнаха да се печатат на Запад в огромни тиражи, а техният автор стана едно от най-ценните оръдия на империализма за разрушаване на социализма в Съветския съюз. Неговите материали за трудовите лагери се присъединиха към пропагандата за милионите жертви, които, ако вярваме на буржоазните средства за масова информация, уж са умрели в Съветския съюз.
През 1974 г. Солженицин се отрече от съветското си гражданство и емигрира в Швейцария, а след това в САЩ. Тогава капиталистическата преса го представяше като голям борец за свобода и демокрация. Неговите профашистки симпатии се премълчаваха, тъй като биха направили фигурата на нашия „борец против социализма” крайно непривлекателна.
В САЩ Солженицин често беше канен за изказвания на влиятелни събрания. Той беше главният оратор на обединените конгреси на Американската федерация на труда и конгреса на производствените профсъюзи през 1975 г. А на 15 юли 1975 г. беше поканен да прочете лекция за ситуацията в света в американския Сенат! Неговите лекции представляват яростна агитация от най-реакционни позиции. Между другото, той агитираше за ново нахлуване във Виетнам и то след поражението, което претърпя там САЩ. Нещо повече, след 40 години фашизъм в Португалия, когато ляво-радикалните офицери взеха властта в хода на народната революция от 1974 г., Солженицин се нае със задачата да агитира за военно нахлуване на САЩ в Португалия, която, според него, ще влезе във Варшавския договор, ако САЩ не предприемат интервенция! В своите лекции Солженицин винаги оплакваше освобождаването на португалските колонии в Африка. Но, разбира се, главна тема в речите на Солженицин винаги е била мръсната война против социализма – от приписваното изтребване на няколко милиона души в Съветския съюз до десетки хиляди американци, уж затворници, превърнати в роби в социалистическия Северен Виетнам. Последната идея на Солженицин, че американците са използвани в качеството на роби в Северен Виетнам, намери достойна екранизация във филма „Рамбо-ІІ”.
Американските журналисти, осмелили се да пишат за нуждата от мирно съществуване между САЩ и Съветския съюз, бяха заклеймявани от Солженицин като потенциални изменници.
Солженицин се обяви също за нарастване на американската военна мощ против Съветския съюз, който, както той заявява, има превъзходство над САЩ при танковете и авиацията 5 до 7 пъти, в атомното оръжие 2-3, дори 5 пъти. Лекциите на Солженицин изразяваха позицията на крайно реакционните сили. Но самият той отиде на още по-реакционни позиции, публично поддържайки фашизма.

Поддръжка на фашиста Франко

След смъртта на Франко през 1975 г. фашисткият режим в Испания започна да губи контрол върху политическата ситуация, а в началото на 1976 г. събитията в Испания завладяха световната общественост. В страната започнаха стачки и демонстрации с искане за свобода и демокрация, и наследникът на Франко крал Хуан Карлос беше принуден много внимателно да проведе някои либерални реформи, за да успокои социалното напрежение.
В този извънредно важен момент Солженицин отиде в Мадрид и даде интервю за програмата „Директисимо-1” в съботната вечер на 20 март в най-гледаното телевизионно време ( виж испанските вестници „АВС” и „УА” от 21.03.1976 г.). Солженицин, въпросите към когото са били зададени предварително, се възползвал от случая, за да направи пълен набор от реакционни изявления. Той нямал намерение да поддържа така наречените либерални мерки на краля. Напротив, Солженицин бил предпазлив към демократичните реформи. В телевизионното си интервю той заявил, че 110 млн. руснаци са загинали като жертви на социализма и сравнил „робството, на което е подложен съветският народ” със свободата, която е имало при испанската диктатура. Солженицин също така осъдил прогресивните „утопични” кръгове, разглеждащи испанския режим като диктатура. Под прогресивни той имал предвид всякакви представители на демократичната опозиция, било либерали, социалдемократи или комунисти. „Миналата есен – казал Солженицин, световното обществено мнение се беше загрижило за съдбата на испанските терористи ( т.е. испанските антифашисти, осъдени на смърт от режима на Франко). През цялото време прогресивното обществено мнение едновременно иска да се демократизира политическата сфера и подкрепя тероризма.”. Всички, които са за бързи демократични реформи, ако се вярва на Солженицин, едва ли разбират, какво ще се случи утре и вдругиден. „В Испания утре ще бъде демокрация, но вдругиден ще може ли тя да избегне прехода към тоталитаризъм”.
На внимателния въпрос на журналиста не изглеждат ли подобни заявления като подкрепа на режимите, при които отсъстват демократически свободи, Солженицин отговорил: „Аз зная само една страна в света, в която няма свобода – това е Русия”. Солженициновите изявления по испанската телевизия бяха пряка поддръжка на испанския фашизъм, идеология, която той защитава и до днес. Това е и една от причините, поради която Солженицин започна да изчезва от полезрението на обществото след 18-годишно пребиваване в САЩ и отчасти изгуби подкрепата на буржоазните правителства. За капиталистите това беше небесен дар – да използват хора като Солженицин във войната против социализма, но всичко има граници. В новата капиталистическа Русия, която зависи от подкрепата на
Запада, онези политически кръгове, които са заинтересувани от получаване на печалби при условията на буржоазна демокрация, фашизмът като алтернативен политически режим в Русия е малко пригоден за бизнес. Поради тази причина политическите планове на Солженицин за Русия са твърде непостижими, доколкото без помощта на Запада той нищо не представлява. Разбира се, Солженицин иска за бъдеща Русия възстановяването на самодържавието и традиционното руско православие. Дори най-надменните империалисти не са заинтересувани да подкрепят политическа глупост в подобни мащаби. А неговите поддръжници на Запад, ако искат, следва да го търсят сред най-твърдоглавите представители на крайната реакция.

Нацизъм, полиция и фашисти

По такъв начин най-ценните доставчици на буржоазните митове за милионите уж умрели и лежащи в затворите в Съветския съюз са: нацистът Уилям Хърст, шпионинът Робърт Конкуест и фашистът Александър Солженицин. Сред тях Конкуест има водеща роля, тъй като именно неговите данни използват буржоазните средства за масова информация по целия свят и дори е залегнала в основата на цели школи и направления, учредени в някои университети.
Работата на Конкуест без съмнение е първокласен образец на дезинформация. През 70-те години Конкуест получи огромна помощ от Солженицин и серия второстепенни фигури като Андрей Сахаров и Рой Медведев. Като допълнение, на различни места по света се появиха множество хора, отдали се на спекулации относно броя на жертвите, които винаги бяха щедро заплащани от буржоазния печат. Разкри се обаче истинското лице на тези фалшификатори на историята и истината беше окончателно установена. По указание на Горбачов за историците бяха открити секретните партийни архиви. От това се появиха последствия, за които никой не предполагаше.

Архивите разобличават пропагандната лъжа

Спекулациите по повод на милионите жертви на съветския режим са част от мръсната пропагандна война против Съветския съюз и поради това обясненията и опроверженията никога не намираха място в капиталистическия печат. Те бяха игнорирани, като в същото време на специалистите, купени от капитала, се дава толкова място, колкото искат за разпространяване на техните измислици. И що за измислици бяха това! Общото между изявленията на Конкуест и на другите „изследователи” относно милионите измрели и тикнати в затворите беше, че те са резултат от лъжливи статистически и оценъчни методи при отсъствие на каквато и да е научна база. За милионите жертви са виновни само фалшификаторите. Конкуест, Солженицин, Медведев и други използват статистика, публикувана в Съветския съюз (например преброяване на населението), към което прибавят предполагаемия прираст на населението, без да се отчита ситуацията в страната. По този начин те си правят изводи колко трябва да е броят на населението към края на дадената година. Хората, които не достигат, са обявени за мъртви или хвърлени в затворите по вина на социализма. Методиката е проста и същевременно съвършено мошеническа. При това, този начин на „откриване” на такива важни политически събития никога не се прилага, когато стане въпрос за Запада – това вероятно ще предизвика протеста на професорите и историците против фалшификацията. Но тъй като става въпрос за Съветския съюз, то фалшификацията е приемлива. Една от причините за това, без съмнение, е, че интересите на кариерата за професорите и историците са много по-важни отколкото професионалната чест.
Какви са окончателните цифри на „изследователите”? Съгласно Конкуест (оценката е от 1961 г.), 6 млн. души са умрели от глад в началото на 30-те години. Това число той увеличи през 1986 г. до 14 млн.. Що се отнася до броя на въдворените в ГУЛАГ, по мнение на Конкуест е имало 4 млн. затворници през 1937 г., в навечерието на чистката в партията, армията и държавния апарат. След като започва чистката, в периода 1937-38 г. към тях са добавени още 7 млн. затворници, оформяйки сумата 12 млн., въдворени в трудовите лагери през 1939 г. И тези 12 млн. според Конкуест са били само политически затворници! В трудовите лагери имало и углавни, които по брой значително надхвърляли политическите. Изхождайки от тези разсъждения, в съветските трудови лагери е имало 25-30 млн. затворници. Пак според Конкуест 1 млн. от политическите затворници са умъртвени между 1937-39 г., а други 2 млн. умрели от глад.
Общата сума за 1937-39 г. била 9 млн., от които 3 млн. умрели в затворите. Тези цифри били незабавно подложени от Конкуест на „статистическа обработка”, което му позволило да направи извода, че между 1930 и 1953 г. болшевиките избили не по-малко от 12 млн. политически затворници. Прибавяйки тези данни към вече посоченото число на умрелите от глад през 30-те години, Конкуест стигнал до извода, че болшевиките са убили 26 млн. души. При една от последните си манипулации с числата Конкуест твърдеше, че през 1950 г. в Съветския съюз има 12 млн. политически затворници.
Статистическите методи на Александър Солженицин общо взето са същите, както при Конкуест, но прилагайки тези псевдонаучни методи към други изходни данни, той стига до още по-сериозни изводи. Солженицин се съгласи с оценката на Конкуест за 6 млн. умрели от глад през 1932-33 г., но що се отнася до чистката от 1936-39 г., той смята, че тогава са умирали най-малко по 1 млн. ежегодно. Солженицин направи извода, че от началото на колективизацията до смъртта на Сталин през 1953 г. комунистите унищожили 66 млн. души. Освен това той изкарва съветското правителство отговорно за смъртта на 44 млн. съветски хора, които, както той твърди, били избити през Втората световна война. Изводът на Солженицин е: „ 110 млн. руснаци са паднали като жертва на социализма”. Що се отнася до затворниците, Солженицин пише, че техният брой в трудовите лагери до 1953 г. е 25 млн.

Горбачов отваря архивите

Колекцията от фантастични цифри, представена дотук, е резултат на много добре заплатени фабрикации, които се появиха в буржоазния печат през 60-те години и винаги се представят за верни факти, получени с помощта на научни методи. Зад тези фалшификации стоят западните секретни служби, главно ЦРУ и МИ-5. Влиянието на средствата за масова информация върху общественото мнение е толкова голямо, че тези цифри дори и сега се приемат за верни от огромен брой хора на Запад. С течение на времето тази позорна ситуация само се влошава. През 1990 г. в самия Съветски съюз, където Солженицин и другите добре известни „изследователи”, като Андрей Сахаров и Рой Медведев, не можаха да намерят подкрепа за многочислените си фантазии, настъпиха съществени изменения. В новия „свободен” печат, появил се по времето на Горбачов, всеки враждебен на социализма деятел беше приветстван като прогресивен. Започна безпрецедентен по своята спекулативност растеж на броя на умрелите и затворниците. Сега всичко се смеси в една група от десетки милиони жертви на комунизма. Истерията на новия, свободен печат при Горбачов доведе до по-нататъшен ръст на лъжите на Конкуест и Солженицин. Точно в това време Горбачов отвори архивите на ЦК за исторически изследвания. Частично и заради това, че в архивите е възможно да се намерят факти, които биха могли да хвърлят светлина върху истината. Но главно заради това, че дивите спекулации около броя на унищожените и затворените, за които се говореше толкова време, биха могли да бъдат потвърдени в деня, когато се отворят архивите. И Конкуест, и Сахаров, и Медведев, и други искаха това да стане. Но когато се отвориха архивите и изследователските отчети, основани на оригиналните документи, се появиха в пресата, се случи нещо странно. Неочаквано и свободният горбачовски печат, и спекулиращите с репресиите изгубиха интерес към архивите.
Резултатите от изследванията, направени върху архивните данни на ЦК на КПСС от руските историци Земсков, Дугинин и Клевник, които започнаха да се появяват в научните списания от 1990 г., изцяло се премълчаваха. Отчетите, съдържащи резултатите от тези исторически изследвания, съвършено противоречат на заявеното в „свободната преса”, че числото на жертвите ще надмине очакванията. Тяхното съдържание така и си остана непубликувано. Отчетите си останаха напечатани в малкодостъпните научни списания, практически неизвестни за голямата част от обществото. Отчетите за резултатите от научните изследвания едва ли можеха да се конкурират с истерията в печата, така че лъжите на Конкуест и Солженицин продължават да получават подкрепа от много слоеве на населението на бившия СССР. На Запад отчетите на руските изследователи на системата за наказания при Сталин бяха също пренебрегнати и от печата, и от телевизията. Защо?

Какво п
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 29

  1. #1
    abe 20 юли 2014, 22:25
     
    3
     
    5

    за всеки който се прехласва по глупостите на марио соуса да заповяда на едномесечна почивка в гулаг!...


    майко мила колко захлюпен и заспал народ има!

  2. #2
    KOREKTOR 21 юли 2014, 00:50
     
    3
     
    3

    До #1 Пуснато от abe

    abe,

    Като си имаш мнение имай си го. Па си го кажи.

    Само не намесвай народа, защото не се знае кой е заспал и кой захлУпен.

  3. #3
    Димитър Иванов 21 юли 2014, 07:45
     
    10
     
    3

    abe, когато някой каже нещо, което противоречи на малоумните русофоби, те веднага скачат. Няма война в световен мащаб, зад която да не стои западът. Това го знаят всички нормални хора, но не и русофобите - те са без мозъчни шизофренични олигофрени.

  4. #4
    Истината 21 юли 2014, 07:52
     
    6
     
    2

    костов и подобните отрепки боравят само с манипулации в политиката, но този човек изнася единствено факти. ебан, първо ги прочети, тогава се опитай да го оспориш, но отново с факти!

  5. #5
    До 1 21 юли 2014, 07:54
     
    6
     
    2

    Драги ми соросоиде, ако имахме трудови лагери като ГУЛАГ сега и пращахме там престъпниците, мислиш ли че щеше да има баби и дядовци по селата изнасилвани и бити от малцинствата. Политическите затворници са били реално предатели, но даже и към тях не са се отнасяли толкова лошо, най-лошото отношение е било към углавниците (убийци, изнасилвачи, измамници), което е нормално според мен. Като наказателен лагер ГУЛАГ не може да бъде 5 звезден хотел, мисля че условията там са били напълно пропорционални на действителността.

  6. #6
    KOREKTOR 21 юли 2014, 08:39
     
    0
     
    0

    Пак хубаво, че тука не се е разпищолил и не мАА на ляво и на дясно псувни ма майка което му идва най-отръки .

    Явно гостите му са си тръгнали бърже и му е била малко пиячката.

    Щото като се застоят гостите от стадото, майко мила.

    Сами може да се уверите.

    Но той е без гости си е на същия хал. Перманентно говеждо състояние. Тя простащината не ходи по гората.

  7. #7
    За kostov 21 юли 2014, 09:15
     
    1
     
    4

    Благодарности материала. Аз съм запознат с тази книга, но има много хора, които дори не са и чували/чели за М. С.

  8. #8
    Ivan_Ivanov 21 юли 2014, 12:39
     
    3
     
    3

    Статията е добра... но само да вметна, че :
    Още със самото започване на Втората Световна Война
    се сформират войскови подразделения от изтърпяващи наказания в системата на ГУЛАГ. По късно заради административни нередности загиналите на фронтовете остават да се водят като загинали в системата на ГУЛАГ.

  9. #9
    Ивански 21 юли 2014, 18:53
     
    3
     
    7

    Разбира се и разстрела в Катин е измислица.И взрива в църквата "Света неделя" е лъжа.Ебаси падението на тоя сайт!?

  10. #10
    KOREKTOR 21 юли 2014, 19:06
     
    3
     
    2

    До #9 Пуснато от Ивански

    Ивански,

    Да за Катин тепърва ще излиза истината.

    Да не би да смяташ, че вилма на Вайда е истината?

    В това ли се мъчиш да ме убеждаваш?

  11. #11
    Teraflop 21 юли 2014, 21:58
     
    7
     
    2

    "По такъв начин най-ценните доставчици на буржоазните митове за милионите уж умрели и лежащи в затворите в Съветския съюз са: нацистът Уилям Хърст, шпионинът Робърт Конкуест и фашистът Александър Солженицин. Сред тях Конкуест има водеща роля, тъй като именно неговите данни използват буржоазните средства за масова информация по целия свят и дори е залегнала в основата на цели школи и направления, учредени в някои университети." Където пипне чичо Сам,там има само смърт,пепел и разрушения.Видяхме какво направиха американците с Япония, във Виетнам,в Корея,в Ирак и да не продължавам повече.

  12. #12
    Иванн 21 юли 2014, 22:30
     
    1
     
    5

    Уважаеми колеги,уважаеми сътрудници на сайта,Уважеми г-да Росен и Преслав Панчалиеви,уважаеми комунисти и антикомунисти,призовавам ви да се опитаме заедно да не се съгласим с новата комунистическа пропаганда.

    Екипа прави добре,че пуска такива материали,които са в унисон с ортодоксалната и съвременнта комунистическа пропаганда.

    Абсолютно цялата информация,по-точно изводите от материала се опровергават от стотици и хиляди честни изследователи от Съветския Съюз,днешна Русия и много затворници от почти всички стрни в Европа.
    Ние българите също имаме сериозен принос в тази посока-хем имаме хиляди българи,които са били интернирани в ГУЛАГ,хем убити и съсипани като личности.Но няма да се разхождаме далеч....

    Прави чест в исторически план на българските комунисти,че публикуваха НЕпълен списък на убитите и починалите българи(наречени в текста "загинали")(предимно комунисти и земеделци),които са били преследвани в Съветския Съюз.Този списък беше публикуван в края на 1989г. или началото на 1990 в органа на Компартията в-к "Работническо дело"(или ДУМА).

    Информацията,която беше публикувана напълно опровергава авторите на горния пасквил.Материала ,който беше публикуван от нашите комунисти е с изключително висока степен на познавателност и е подготвен от истински професионалисти.Лишен е от всякаваи комунистически лъжи.

    Втория силен "документ" от български източник е един от напълно невинните лагеристи в ГУЛАГ,световноизвестния български комунистически функционер Благой Попов,когото съветските комунисти осъждат и прекарва в лагерите ГУЛАГ близо 16 години.На Централна гара в София,родната му майка не може да го познае,тя плаче,той плаче,той й казва,че е нейния син,тя не му вярва,казва му буквално " не,ти ни се моя Благой",докато се съгласява накрая.Трагична картинка,но днешния комунист от трагедии не се вълнува,само русофобия в главата му плува.

    Обръщам се само към комунистите на сайта.Готов съм да изпратя на всеки от вас по един екземпляр от неговата книга "За да не се повтори никога повече".Или който бърза да мине през книжарницата на комунистическата партия на Позитано,поне там я имаше преди.

    Не търсете никакви материали,ослонете се само на наш човек-български комунист. Той е един от тримата арестувани от Германската полиция в Берлински ресторант български комунисти,които са пребивавали в Германия под фалшива самоличност- с швейцарски,австрийски папорти.Те са съдени в Лайпциг и са освободени поради "липса на доказателства" на 31 дек. с.г.Съветското правителство изпраща специален самолет в Германия,който ги докарва в Москва.От тримата подсъдими,само Георги Димитров не е арестуван,изтезаван и съден от съветските главорези.Васил Танев също е арестуван и малтретиран.
    Нека любознателния и патриотичен екип на сайта да публикува поне една глава от книгата и горния материал отива в помийната яма.

    Има една книга,която е също уникална.Неин автор е югославския комунист Карло Штайнер,когото съветките болшевики арестуват в Москва и го затварят цели 20 години в ГУЛАГ-17 в лагерите и 3 за десерт-заточение.

    Той се връща почти по едно и същюо време(1956) с нашия Благой Попов.И той написва книга "7 000 дни в Сибир".Съпругата му е рускиня,Соня,с която встъпва в брак преди да го арестуват и тя го чака докато излезе от затвора и с него емигрира в Югославия.

    Драги комунисти,ами четете ги тези неща,те са наши,български,сръбски,полски,въобше славянски.И после пак кажете,че славянството е голям приоритет на съветските комунисти.

    Без познаване на българската история и особено на БКП,не можете да разберете днешните неща нито в Русия,нито в България.Изучавайте комунизма,за да го разберете и отречете.Не може да се живее и просперира начело с комунистическата секира.
    Ето,екипа публикува материал за обесването на Държавния глава на НРБ през дек.1949г. но никой не казва кой го е обесил.Е,сам Трайчо Костов не е отишъл в СЦЗ-то за да си надене въжето.

    Знанието е сила!

  13. #13
    :-) 22 юли 2014, 07:23
     
    1
     
    1

    Така де ама "Комунизма" да победи си има причина, а за нея се казва - конспирация ;-))). Така, че не е ясно какъв е бил избора на Сталин - 10 милиона или 100 милиона, вие да не би да сте наясно?

    Както казват немските класически философи, преведени от марксистко-ленинската философия, когато не внимавате в един конфликт, той от неантагонистичен става АНТАГОНИСТИЧЕН, тогава жертвите не се броят, защото е важно да оцелее нацията, т.е. дори 10% е по-добре от о% :-(.

    Освен това в процентно отношение Гулаг изобщо не е дори в десетката на жертвите на най-страшните конфликти на планетата. Така, че ако правите класация правете я по процент към популацията на планетата, 1927 - 2 милиарда човека и пртигаща ДЕПРЕСИЯ:



    Та още преди 1933-а има друга година - 1929-а ;-))).

    Между другото програмите за излизане от Депресията при Сталин, Хитлер и Рузвелт са странно сходни, но печалбите отиват на различни места :-))).

    Както и да е сега сме около 7 милиарда, и смятам да спра до тук да не ме изкарат социопат с думите на други хора излезли от моя ник ;-))).

  14. #14
    :-) 22 юли 2014, 07:30
     
    1
     
    0

    А и при Мао разбира се, той е Йелски възпитаник ;-))).

    Докато Дън е съветски възпитаник, по времето на НЕП-а. Странно, че в момента в който Ленин се осъзнава и тръгва по тоз път и взима, че умира. Сходно и Кенеди ;-))).

  15. #15
    Мърморкото 22 юли 2014, 14:58
     
    2
     
    1

    Не знам колко е истината в този голяяяям материал на Марио Соуса (това да не е някакъв бял сос за кюфтета? А?). Може и да има истини, напълно е възможно. Но че е имало ГУЛАГ, това всеки го знае. И че в него са пребивавали хиляди (може и повече да са, но аз не съм ги броил, нито съм пуснат до съветските архиви - не съм и искал това и ако всичко в тях е истина).

    Така че който иска да чете - да чете. Аз се изморих да чета целия материал. И тука следва моето НО!

    Но защо всички, които опровергават този СОУСА и които говорят за жертвите на комунистическия терор (съгласен съм, имало е и комунистически терор, за мое съжаление!) никога не пишат за терора на полицаи и други подобни дейци в "демократичните" общества? Аз ще дам само един пример, пример от България. (за съжаление не го намирам в книгите, които притежавам и ще цитирам по памет - имената не ги помня и няма да ги споменавам - нито на едната, нито на другата страна, датата също, но мястото и същността са верни...) През 10943 год. е арестуван деец на БКП (да, нелегален), разпитвата го, бой, изтезания и накрая го удавят в Мандренското езеро крау Бургас, полужив. След 44 г. главният палач е намерен и разтрелян (не помня дали беше след Народния съд, за съжаление не си спомням). И след 1990 г. синът на палача се пише за пострадал - баща му е бил невинен!!! Такива примери има не един и два. И техните имена да стоят на паметната плоча в градината срещу НДК, това не е ли гавра?

    Повече по този въпрос няма да ме намерите в този сайт да коментирам. Точка и довиждане! По-точно - сбогом.

  16. #16
    Иванн 22 юли 2014, 16:10
     
    2
     
    3

    Мър,ти даваш един трагичен в историята на страната пример-убиват един терорист(нлегален комунист),после комунистите убиват убиеца му.

    Но ти не анализираш общата картина-от 1923г. комунистите постояно водят терористична и шпионска борба срешу собствената си държава под ръководството на Съветския Съюз.

    Т.нар. "антифашистка борба" е всъщност терор,първа класа.
    Ами и ако други партии бяха провеждали терор,какво щеше да стане? Ами и ако други партиии се бяха поставили в служба на други държави?Ами аки и другите партии водеха своя антифашистка борба"?

    За всяко нещо има причина и начало.

    Добре,нека да кажем,че нашата страна е била "фашистка".Но защо драги Мър нито ти ,нито който и да е комунист не кажете кога се появява фашизма у нас,кои са му представителите,кои са фашистките партии и лидери,кога те взимат властта и как...Кога започва строителството на фашизма в Бългаия и кога приключва.


    Този фашизъм все е трабвало да се появи и установи.

    Той не може да изникне,или да бъде внесен отвън.

    Как пък точно Бългаия е първата фашистка държава в света.

    Хайде сега,кажи кои са българките с фашистки убеждения.Комунистки имахме,но досега няма посочена от комунистите нито една жена-фашист.

    Ти виждаш,че не можеш да отстояваш истината и затова бягаш.Не,стой си и предствяй своите аргументи. Ами и ако и аз избягам,или Сайбер или другите комунисти,кой ше коментира.Сайта на какво ще заприлича-на вестник,препечатващ други вестници.

    Ние можем за пръв път в историята да открием,че никакъв фашизъм не е имало в нашата страна и че България никога не е била фашистка ,или нацистка държава.


    Кои закони в страната са фашистки,къде някой е обявил,че се строи фашизъм,кои са фашистките форуми-конгреси,конференции,пленуми.Абе не може да се строи фашизъм,а да ги няма тези неща.Къде има отчетени резулати от строежа на фашизма.Кога се е предвиждало той да бъде построен.Въпроси до безкрай.И вие комунистите все още се правите на гугутки-нищо не казвате.

  17. #17
    Би трябвало 22 юли 2014, 17:59
     
    5
     
    0

    Статията изобилства от факти и цифри.С някои съм запознат,но с други не.За Солженицин направо съм шокиран.И тоя смърделник имаше нахалството да се върне в Русия и пак да дава акъл!Ако цифрите 2,4 и 2,8, сътветно за СССР и САЩ са верни,всичко останало да не е вярно,това кардинално обръща нещата за претенциите на САЩ за най-демократична държава.От хилядите тонове пропаганда колко лош е бил Сталин и СССР,би трябвало зя САЩ тази цифра да е 0,3,а за СССР 33,3.

  18. #18
    Иванн 23 юли 2014, 06:05
     
    1
     
    2

    Чакай бе Преславе,как може някой да нарича починал човек '"смърделник".

    Това сайт ли е,или плювалник,просто не ми се иска да вярвам,че има такива хора тук.

  19. #19
    Ония времена 23 юли 2014, 10:44
     
    4
     
    1

    Може,може,защото със Солженицин беше направена една от най-голямите манипулации на хората от т.нар.Източен блок.КъФ демократ,кВи 5 лева?Солженицин се оказва одиозен фашага,откачалник.А в България имаше времена когато книтата "Антология на съветския разказ" се продаваше на черно за 50 лева само заради това,че в нея бе включен разказът на тоя пухльо Солженицин - "Един ден на Иван Денисович".Сегашните соросоиди тия неща нито ги знаят, нито ги разбират,защото по ония времена са били или в .ашаците на баща си,или са били правоверчи партийни секретари като Еленка Костова,леля Цецка или като великия ни географски откривател Чехльо-Плевльо.

  20. #20
    l 23 юли 2014, 12:11
     
    1
     
    4

    Все едно чета някоя статия дето се опитва да отрече Холокоста. Едни и същи глупости...

  21. #21
    Иванн 25 юли 2014, 09:52
     
    1
     
    4

    19, моля ти се , търси спешно някой да ти помогне.
    Искаш да кажеш, че Президента на Русия награждава фашаги, които са моделирани на запад.
    И после пак казвайте, че комунистите сте хора. Добре, хора сте ама не като хората.

  22. #22
    До 21 26 юли 2014, 18:00
     
    3
     
    1

    Освен демонстративно отказаната награда от пияницата Елцин,за друга връчена лично на Солженицин от някой от президентите на Русия не се сещам.Търчъ спешно да ми помогнеш.

  23. #23
    Болгар 01 авг 2014, 03:04
     
    5
     
    1

    Голодомор - лъжа! Същата лъжа, както измислената демокрация и справедливост на сащ! Прочетете книгата, либерасти и демокрасти!

    Fraud, Famine and Fascism
    The Ukrainian Genocide Myth from Hitler to Harvard

    by Douglas Tottle, Published 1987 in Canada

  24. #24
    Valpet 07 авг 2014, 17:08
     
    5
     
    1


    От фактологична гледна точка, най-достоверни са работите на руските историци В.Н.Земсков, А.Н.Дугин и О.В.Клевник. Техните изводи, основани на архивни документи, вече са получили признанието на специалистите по историческа документалистика в целия свят. За огромно съжаление на антикомунистите, численността на така наречените "жертви на Сталински репресии" не превишава тази на съответните осъдени или екзекутирани в САЩ през същия период. Разбира се, емоционално мотивираните (или платени)антикомунисти ще продължават да умножават броя на мнимите жертви по 10, 20, 30 и повече,но това е напълно естествено (макар и ненормално) от тяхна страна. Постепенно, глупавите настроения ще утихнат и истината ще си дойде на мястото.

  25. #25
    Цветелинаа 10 сеп 2014, 17:29
     
    0
     
    1

    здравейте!
    Съжелявам,че в момента не пиша по темата но от няколко дни без успех се опитвам да намеря статията публикувана във вестник 'Работническо дело' със списъка убитите и починалите българи в СССР.Името на мой роднина е в този списък и наистина искам да разбера с какво име е бил известен там.По думи на баба ми е бил прякор и в скобите и било неговото имел,но това с което хората са го знаели-Еленски,както и да е ако някой от вас може да ми помогне да се сдобия с този списък ще бъда много благодарна!

  26. #26
    088 16 сеп 2014, 21:36
     
    1
     
    4

    Напълно манипулативна статия. Най-точно е описал нещата Иванн, мнение №19. За разлика от нацистите, комунистите не обичаха да документират престъпленията си. Според официалните документи, в лагера в Ловеч ( Слънчев бряг), са убити само .. 145 души, другите са починали от ..грип. Изглежда искат да се връщат някои порядки от предишния строй, внимавайте.

  27. #27
    Voyageur 17 сеп 2014, 03:39
     
    6
     
    1

    Иванне, ти нали беше балък бе или на балък се правиш,а...?Ми кат са избили толкоз много комунистите шо България беше стигнала 9 000 000 пък сега е 6 000 000...шото е 6 а не 7 и нещо...

  28. #28
    бинокъл 22 май 2017, 20:29
     
    2
     
    0

    Маркс:Или да приемем предизвикателството на борбата, или да се предадем без борба. Деморализацията на работническата класа в последния случай би била доста по-голямо нещастие, отколкото гибелта на определен брой "вождове"… — Из писмо до Лудвиг Кугелман в Хановер, 17 апр. 1871

    Съветският съюз е бил толкова съюзник с нацистка Германия, колкото СССР при Горбачов със САЩ, Кенеди и Хрушчов, Сталин и Чърчил, Сталин и Рузвелт, Путин и Тръмп, Хитлер и Чембърлейн.
    Кой спаси евреите, съветската армия. Американците и англичаните не откриха втори фронт когато немската армия настъпваше, откриха чак кагато руснаците тръгнаха да изтикват немците на запад и настъпваше червената армия към запад. Червената армия спря концлагерите и пещите. Те спасиха българските, и всички евреи, беше въпрос на време, и те да потеглят към пещите. Пешев живее в НРБ до смъртта си през 1973 годона. Преклонна в възраст. Народният съд е бил сто процента от еврееи, и те го осъждат когато БКП не е на власт, след това комунистите го реабилитират. Пак комунисти закриват и лагерите в България и СССР. не ги закрива някой друг.. Дясното иска да няма обществени пътища, само черни край реките и непочистени, само 80 000 души да имат пенсия и здравеопазване, като отпреди 1944 година. Без пътища, в калтта, заобиколени от луди, болни и гладни неграмотници безработни, Е ДЯСТОТО. БОГ ОСЪДИ ДЯСНОТО БОГ НЕ Е ЗА ФАШИЗЪМ-ДЯСНОТО, НЕ Е ЗА АРИСТОКРАЦИЯ И ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. -

  29. #29
    len 30 юли 2017, 14:45
     
    0
     
    1

    Истината е, че никой не знае точната истина и няма да се узнае в близко и недотам близко бъдеще. И холокоста не е това, за което го обявяват, има един тон книги, написани все от евреи. Твърде вероятно и Сталин, и Хитлер да са били по-различни от образите, които историята им е изградила. И комунистите хич не са светци. С една дума историята като наука /е ли въобще?/ е от най-древната професия...

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка