С новия филм за Списаревси оскверниха паметта на героя!

Pan.bg 18 окт 2013 | 15:24 views (3834) commentaries(5)
img “В търсене на Списаревски” – творческо недоразумение или злонамерено отношение?
Защо Адела Пеева не намери Списаревски?


http://nreporter.info/%D0%B2-%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE/

Който е гледал филма “Кметът” на Адела Пеева, безспорно е бил с високи очаквания и за “В търсене на Списаревски”. Уви – те не се оправдават, а разочарованието е само едно от неприятните усещания, които остават у зрителя, след като е видял лентата. Всъщност, ако наречем филмът посредствен, ще е направо комплимент.

Лентата представлява един миш-маш от неадекватно съчетани, накъсани кадри и интервюта, което явно трябва да мине за оригинален творчески подход. Включването на актьора Иван Юруков, който иначе е прекрасен млад български талант, в края на продукцията е най-малкото неадекватно. Включени са и разни сценки от клубове по исторически възстановки, които нямат абсолютно нищо общо с темата на филма. Но това е най-малкият проблем в случая. Вместо филмът да ни запознае с малко известни моменти от живота на летеца, разкриващи неговата личност и характер в една по-голяма пълнота, Пеева ни “забива” в някакви чисти битовизми около Списаревски и семейството му. Подобни неща може да са любопитни, но единствено като щрих към цялостната картина, а не като един от основните акценти. В същото време авторката умишлено пропуска съществена информация свързана с живота на героя, която всеки може да намери след пет минутно търсене в мрежата.

Към усещането за посредствено изпълнение, обаче се добавя и съмнение за добросъвестния подход на авторката към личността на капитан Списаревски. Нормално е в един документален филм да се представят различни гледни точки за събитие или личност, но:

1. Не е нормално да се правят нелепи внушения, че хората почитащи капитана днес са зли расисти и фашизирани лумпени крещящи лозунги срещу цигани и турци, каквото беше постигнато с целенасоченото включване на отделни подбрани кадри от протестите в София покрай събитията в Катуница преди няколко години. Това, че някой някъде е носил тениска на героя не прави събитието обвързано с капитана, а това прави въпросното събитие неподходящо за обективен документален филм. В същото време не бе спомената нито една дума и не бе показан видео материал от провеждащия се последните години “Списаревски марш”, който се организира от ВМРО-БНД в София. Не бе показан и паметника на героя в Дружба. Не се каза нито




дума за прекрасната балада, която младата и талантлива Светла Илиева посвети на героя. Някак много набързо бе претупано и възпоменанието за Списаревски, което над 10 години организират младежите от БНС. Но за сметка на това, ни в клин ,ни в ръкав, бяха включени кадри от възстановка на битка между римляни и гали?!

2. Не е нормално груби обвинения и неоснователни твърдения да остават “висящи” и без отговор, когато те са отдавна опровергани с факти. За всеки, който се е интересувал от историята на Списаревски и си е направил труда внимателно да се запознае с всички факти, безспорно остава впечатлението, че критиките срещу героя са доста по-силно застъпени във филма, като те не получават адекватен отговор (макар да са отдавна оборени, както вече споменахме). Ако претенцията за безспристранстно представяне отговаряше на истината, то следваше да са пълно представени и двете страни. Всъшност, филмът дава възможност на един куп дребни душици да оплюят героя, под предлог за развенчаване на някакъв “мит”.

За какво точно става дума? Да започнем с твърдението на “очевидец”, който казва, че Списаревски изобщо не се е блъскал в самолет, а направо се е разбил в планината. Ако оставим на страна, че господинът е бил малко детенце, което не е ясно какво е видяло, абсурдното му твърдение е опровергано от документите и истинските очевидци. Защо тогава въобще е включено? Въпросният старец води спор на по чашка с други двама негови набори, дали и как това се е случило. Явно сценката е някакво интересно творческо решение, чиято дълбочина долавя единствено Пеева. Следва втората вълна от критики – Списаревски не е направил таран умишлено, той се е блъснал случайно, защото не успял да завие, не преценил дистанцията и т.н. Интересно е, че не се споменава, че това твърдение първи подемат комунистите след 9.ІХ. 1944 година. След време самите те се отказват от опитите да очернят по такъв начин героя, тъй като не могат да пречупят другарите му и трябват големи усилия да изфабрикуват такава мащабна фалшификация. Правят нещо по-просто – обричат го на забрава през следващите десетилетия. Но във филма на Пеева, на дълго и широко разни индивиди развиват тезата за случаен сблъсък. Нито веднъж обаче не се споменават думите на героя, казани пред негови другари: “Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“.

Едни от най-абсурдните твърдения за Списаревски идват не от някой друг, а от племенника му. Подобно нещо никак не е безобидно, тъй като някой незапознат би помислил, че след като му е роднина, знае най-добре. Факт е обаче, че въпросният господин е роден след смъртта на знаменития си чичо. Какъв интерес има да твърди подобни нелепици, само той си знае и е нещо, което остава на неговата съвест. Казаното от племеника, обаче влиза в рязко противоречие с разказите на другарите на Списаревски, служили рамо до рамо с него. Ето някой от най-фрапиращите твърдения:

image

Подвигът на Списаревски е силно преувеличен и е едва ли не продукт на пропагандата от онова време. Тук няма да се спираме, тъй като това твърдение бе оборено по-горе, включително и с цитат от самият герой.
Списаревски не бил никакъв военен, той бил едва ли не противоположност на военните, защото не обичал реда, а всъщност се интересувал само от хубавите дрехи, кръчмите и жените. Истината е, че той е бил олицетворение на царски офицер и това е добре описано от хората, които са го познавали. Конфликтите му с вишестоящи винаги са били породени от нетърпимостта му към несправедливости и желанието му да брани подчинените си – нещо типично и за други големи наши военни от този период.
Списаревски не бил никакъв националист, нито членувал в подобни организации. Като оставим на страна самият подвиг на героя, който е най-голямото доказателство за неговото родолюбие, неговият пламенен национализъм е добре описан от другарите му. Известни са случаите, в които той с юмруци е защитавал българската чест, като се е изправял срещу в пъти по-многоброен противник, което е можело да му коства много. Тези и други подобни истории са достъпни в ютуб и са разказани от вече покойния Иван Атанасов – летец-изтребител от орляка на капитан Списаревски. Той потвърждава и факта, че Списаревски е бил член на СБНЛ. Всъщност една от причините комунистите яростно да ненавиждат героя е, че като млад легионер, той е набил бъдещият секретар на ЦК на БКП – Стоян Гюров , като след това го е натикал в кофа за боклук.

След всичко това, няма смисъл да се коментира и нелепото актьорско включване във финала на филма, тъй като тази безвкусица просто бледнее на фона на цялостното лошо впечатление, което остава.

Интересен момент е, че продукцията е финансирана и по “Програма МЕДИЯ” на Европейския съюз. Дали тук има нещо общо и политическата линия на ЕС за демитологизиране на националните герои (разбирай принизяването и омаловажаването им), можем само да гадаем.

Дори и да приемем, че намеренията на Адела Пеева са били най-добри, то това просто би подвърдило думите, че “пътят към ада е заслан с най-добри намерения. “

Далеч по-добре щеше да е 70-годишнината от подвига на капитан Списаревски да беше посрещната без филм, отколкото с тази творба, изпълнена със сквернословия по адрес на героя.

Още повече, че в мрачни дни като днешните на младите българи трябва да се представя примерът на героите, а не хулите на дребни душици по адрес на великите ни предци. Защото първото вдъхновява и дава сили за борба, а второто води единствено до духовно оскотяване и разруха…
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 5

  1. #1
    su27 18 окт 2013, 16:12
     
    0
     
    0

    Иван Атанасов не е бил пилот, нито изтребител, а техник( по негови думи ).

  2. #2
    kapitan 18 окт 2013, 16:49
     
    0
     
    0

    "Наборите на чашка", малко е пренебрежително. А единият, Александър, е бил едно от момчетата, които първи са отичали до тялото на Списаревски. А нищо чудно и вторият от тримата, да е бил друго от децата. И май именно този случай му ие повлиял, да се насочи към авиационното поприще. Също така, той е прибрал от свои съседи части от двигателя на самолета на Списаревски /онези са го прибрали навремето цял, след което са го разглобили за скрап/ - тези неща сега са в Крумово. Но това е пропуск на филма, че един пряк и важен очевидец минава необявен и набързо. То така бяха всички - редно беше някой като се появи, да се изписва поне за малко името и с две думи каква е връзката му със случая! Самият той веднага след прожекцията сподели леко разочарование, че още много е казал, но е изрязано. Ама така и трябва, нали фолмовото време е необходимо, за да се наслаждаваме на нежната просълзена душа на хРасатето!

  3. #3
    Влад Цепеш 18 окт 2013, 18:46
     
    0
     
    0

    соросоиди и за вази ще има видов ден !

  4. #4
    dogan 18 окт 2013, 22:19
     
    0
     
    0

    от къде мможе да се свали филма .....очаквам да е голяма боза, но все пак да имам обективно мнение

  5. #5
    Онзи 19 окт 2013, 10:41
     
    0
     
    0

    Идеята е вероятно е да се усвоят едни парички, като се отбие номера с едно филмче...правено е и преди.Бойкот на филма,ако е така,според статията!!!

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка