3-те най-лоши съветски военни самолета от Втората световна война

Pan.bg 03 апр 2020 | 10:25 views (795) commentaries(2)
img
Източник:''Svodka.start.bg''; https://bg.rbth.com/


Как съветските пилоти успяват да свалят немски асове с тези технически и морално остарели самолети?

И-153 "Чайка"

image

"Чайката", както често се нарича изтребителят "Поликарпов" И-153, се присъединява към съветските военновъздушни сили (ВВС) в навечерието на Втората световна война през 1939 година. Представя се успешно по време на биткита срещу японците при Халхин Гол, но при започването на германската инвазия той не може да се сравнява със самолетите на Луфтвафе.

Съветският изтребител губи от основния си конкурент - Messerschmitt Bf 109 по повечето технически характеристики, особено по отношение на скоростта (514 км/ч срещу 434к/ч). "Чайката" е абсолютно неспособна да преследва и хваща немски бомбардировачи като Ju-88 (466 км/ч).
"Не можеш да се измъкнеш [от борбата], не можеш да го догониш [Bf 109]; можеш само да се опиташ да маневрираш и да се защитаваш", спомня си пилотът Александър Рязанов от 10-ти гвардейски изтребителен авиационен полк, който започва боя си на И-153.
Над 1300 И-153 се сблъскват с Луфтвафе на съветската западна граница през лятото на 1941 година. Докато понякога умелите съветски пилоти използват маневрените "Чайки", за да изненадат противника в небето, целта на самолетите по-късно е променена и те се използват главно за нападение на наземни цели, както и за ескортиране на бомбардировачи при нощни полети.
През 1944 г. бавните и остарели И-153 не могат да участват в бързите настъпателни операции на Червената армия. Изтеглени от битка, те се използват за патрули и за защита на морски конвои.

"Туполев СБ"

image

Един от най-добрите съветски бомбардировачи през 1930-те години, "Туполев СБ" (AНТ-40) е истински цар на небето по време на Гражданската война в Испания. Със скорост от 450 км/ч, той е извън обсега на вражеските изтребители като италианския Fiat CR.32 (220 м/ч) и немския Heinkel He 51 (210 м/ч).

Тази скорост позволява на СБ да продължи дневните бомбардировъчни мисии без съпровод от други самолети. Неговото господство приключва през пролетта на 1937 г., когато в испанското небе се появява свръхбързият Messerschmitt Bf 109 (514 км/ч).
Въпреки факта, че до 1941 г. самолетът е напълно остарял, той остава основният бомбардировач в съветските ВВС. По време на германската инвазия СБ претърпява огромни загуби, когато среща своите "стари приятели" - Bf 109.
Последният голям ангажимент на СБ е по




време на битката при Сталинград. След 1943 г. тези бомбардировачи се използват главно като доставчици, както и като транспортни и товарни самолети за снабдяване на партизански групи и за пренасяне на саботажни отряди зад вражеската линия.
Когато германците анексират Чехословакия през 1939 г., те получават 32 такива бомбардировача, произведени по лиценз от чехите като Avia B.71. По време на Втората световна война тези самолети са доставени от Третия райх на неговите български съюзници. Над две дузини СБ са използвани срещу Съветския съюз от финландците, но са възвърнати по време на Зимната война.

И-16 "Ишак"

image

"Ако се научиш да летиш на И-16, можеш да летиш на всичко, дори на пръчка! Това е много "строг" самолет, но много маневрен", спомня си пилотът Владимир Тихомиров от 12-ти изтребителен авиационен полк. Този съветски изтребител не прощава и изисква превъзходна квалификация от пилотите.
Той ​​успешно се доказва по време на Испанската гражданска война и в битката срещу японците в Далечния изток. До 1941 г. обаче е остарял, въпреки факта, че има няколко големи модернизации.
Преди мощните самолети "Як" и "Ла" да се издигнат в небето в цялата си слава, И-16 трябва да възпира масирани немски удари. Над 1700 "магарета" (каквото е прозвището на И-16) са позиционирани в съветските западни райони, когато стартира операция "Барбароса". Техният дял от всички съветски изтребители в региона е над 40%.
По-маневрен от основния си конкурент Bf 109, И-16 значително изостава по скорост и огнева мощ. "Магаретата" могат само да се опитват да маневрират и да се прикриват един друг. Единствено факторът на изненадата би могъл да им донесе предимството. Така на 16 януари 1943 г. известният немски ас Алфред Гриславски е свален от И-16, който неочаквано се появява от облаците.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    ха 04 апр 2020, 09:39
     
    1
     
    1

    Всичко до Ла5ФН е било пълна трагедия, добрите самолети идват късно. Повечето кадрови и добре подготвени пилоти са отстранени.

  2. #2
    Цивилен отстрани 04 апр 2020, 10:58
     
    0
     
    1

    Посочените самолети са били в даден момент едни от най-добрите в света. Но за 1941 са вече остарели.

    По-скоро вижте примерно Пе-2, който поради лошата изработка не е достигал до паспортните си данни(примерно скорост с 20-30км/ч по-малка). Същия не е могъл да лети с един двигател.
    Хубавата концепция, с не дотолкова добро изпълнение на Ил2. Ако бе с по-мощен двигател и броня за стрелеца...

    Основния проблем на СССР са двигателите.

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker