PAN.BG ПРЕДСТАВЯ ЖИВИТЕ ЛЕГЕНДИ: БОМБАРДИРОВАЧИ B-1 СРЕЩУ "РУСКАТА АГРЕСИЯ"!

Pan.bg 10 май 2020 | 21:16 views (1728) commentaries(0)
img
Тежка авиация
Живи легенди: американските бомбардировачи B-1
Самолетите се подготвят за руската „агресия“ на ученията BALTOPS & Saber Strike 2017 в Европа
Ученията BALTOPS & SABER STRIKE 2017


В периода от 28 май до 24 юни 2017 г. в Прибалтика се проведоха ученията BALTOPS and SABER STRIKE 2017.
BALTOPS e ежегодно военноморско учение, което се проведе за 45-и път в периода от 1 до 15 юни. В него участваха 4000 военнослужещи, над 50 кораба и подводници и 55 самолета от 14 държави (включително и не членки на НАТО, като например Финландия и Швеция). Целта на това интензивно и комплексно учение е да се повиши гъвкавостта на реакции и оперативната съвместимост между партньорите.
Saber Strike е продължително учение под ръководството на Европейското командване на САЩ, което се проведе от 28 май до 24юни в различни райони на Полша и прибалтийските републики. В него участваха над 11 000 военнослужещи от САЩ и 20 държави от НАТО. Целта на учението е да се усили присъствието в предните линии на бойните групи като част от многонационална дивизия, извършвайки същевременно интегрирани полеви учения за въздържане, предназначени да се повиши оперативната съвместимост и боеготовността на участващите съюзнически сили.

УЧАСТИЕ НА БОМБАРДИРОВЪЧНАТА АВИАЦИЯ
По време на двете учения в британската военновъздушна база Феърфорд (Fairford )бяха дислоцирани трите типа стратегически бомбардировачи на САЩ - B-1B Lancer, B-2 Spirit и B-52H Stratofortress. Като цяло имаше три B-1B Lancer от военновъздушната база Елсуърт (шат Южна Дакота) и три Boeing B-52H Stratofortress от военновъздушната база Барксдейл (щат Луизиана). Двата B-2 Spirit от военновъздушната база Уайтмън (Мисури) участваха само на 12 юни, денят за ВИП гости и медии.
Във военновъздушната база Феърфорд са прехвърлени и 300 военнослужещи от Глобалното ударно командване на ВВС, които оказват поддръжка на двете учения с участието на САЩ, НАТО и партньорски страни. С предислоцирането на стратегически бомбардировачи в оперативните летища за тях в зоната на отговорност на ВВС на САЩ в Европа-Африка, се осигурява ценно взаимодействие с ВВС на НАТО и тези на странни те-партньори.
Разликите в сценариите на двете учения BALTOPS и SABER STRIKE
Ние разговаряхме с капитан “Jackal” („Чакал”) от 34-а бомбардировъчна ескадрила (военно-въздушна база Елсуърт, Южна Дакота) за неговия опит с В-1 и пребазиране във военновъздушната база Феърфорд, Великобритания. Той лети от пет
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >




години на B-1B Lancer, като получава знака за пилот през 2012 г. след завършване на курса за оператор на въоръжението в Пенсакола.
Капитан “Jackal” споделя за разликите в сценариите на двете учения BALTOPS и SABER STRIKE: „И двете учения BALTOPS and SABER STRIKE (НЕ) се различават от войните, която водим през последните 15 години”. При BALTOPS се набляга на настъпателните действия и десантиране на войски. При SABER STRIKE фокусът е върху мащабно предвижване на сухопътни части и бойна техника, като например танкове, в опасна среда и силна ПВО”.
„Основната задача за нас при SABER STRIKE е осигуряване на непосредствена авиационна поддръжка, нещо което екипажите на В-1В вършеха преди в Афганистан, Ирак и Сирия. При BALTOPS ударението е само върху разузнаване и наблюдение с използване на РЛС, за да се открият надводни кораби противника и съвместно с другите сили да проникнем в защитената зона,както и да и да унищожаваме самолетоносачи”, продължава капитанът. По време на ученията В-1В играят както ролята на „Червените”, така и на „Сините” сили.
Капитанът подчертава също значението на разполагането на американските стратегически бомбардировачи: ”Беше много важно да дислоцираме във военновъздушната база Феърфорд различните типове стратегически бомбардировачи с които разполагат ВВС на САЩ. Така ние показваме на нашите съюзници от НАТО и на страните-партньори, че независимо какво ще се случи, ние ще ги подкрепим със стратегическата авиация”.
Ние също показваме на всеки агресор, че при получаване на заповед можем бързо да се дислоцираме на изнесени напред оперативни летища и да нанесем глобален удар където и когато пожелаем”.
По време на ученията екипажите на В-1В са работили съвместно с наземните насочвачи (JTACs) от ВС на САЩ, Полша, Естония, Латвия и Литва. Капитан “Jackal” обяснява за комуникацията с тях:”За нас беше страхотно да работим със сухопътните части и най-вече с насочвачите. Въпреки езиковата бариера между тях и нас, благодарение на нашия опит с коалиционните партньори в Близкия Изток, нямаше проблем да работим и с тези момчета”. Екипажите на В-1В са свикнали да работят с чуждестранните наземни насочвачи, но понякога поради споменатата езикова бариера или поради непознаването на пълните способности на В-1В Lancer от страна на наземните екипи в този регион, ученията бяха изключително ползотворни и за двете страни.

Прехватите на руските Су-27

По време на ученията бомбардировачите са прехващани от руски изтребители Су-27. Капитан “Jackal” си припомня за тези случаи. „Руските Су-27 летяха в близост до нас, но в повечето случаи това бяха напълно безопасни прехвати. Често „Су”-та и В-1В са били един до друг във въздуха, но без никакви проблеми”. По време на тези полети американските екипажи са изпълнявали спокойно мисията си, а руските пилоти не са ги ‘притеснявали’.

На B-1B Lancer летят РЕЗЕРВИСТИ
Има нещо уникално за участието на бомбардировачите В-1В в учението. Те се пилотират и обслужват от резервисти, съвместно с кадрови персонал. Този интегриран подход позволява по-добре да се използва скъпата авиационна техника.
Капитан “Jackal” ни разказа за някои от резервистите, летящи на B-1B Lancer. Той ни даде пример с един от тях, който е „пенсиониран полицай и е постъпил в резерва на ВВС и сега лети като оператор на въоръжението на бомбардировача”. ВВС на САЩ прилагат този метод предимно при почти всички по-старите образци самолети, които се експлоатират в резерва или в щатските въздушни национални гвардии. Така кадровите летци в ескадрилата поддържат постоянно своята подготовка и летят с тези, които идват на полети за по една седмица веднъж или два пъти в месеца.

Техническа поддръжка на B-1B Lancer
Ние говорихме и с лейтенант Мак Керман, който е началник на техническия състав, обслужващ пребазираните B-1B Lancer. Преди осем месеца той е завършил Курса за офицери от резерва (ROTC). Техниците натрупват богат опит по време на ученията, за да определят какви резервни части трябва да имат с тях по време на дислоциране на други летища. „Частите за модификацията Block 16 са различни от тези на по-старите версии. За нас беше ценно да разберем от кои части се нуждаем при пребазиране и от кои не”, споделя лейтенантът. Така, ако трябва да заменим някой отказал блок и не сме го включили в резервните, които сме донесли в авиобаза Феърфорд, обикновено отнема няколко дни или седмица той да бъде доставен. Разбира се, зависи конкретно кой е. Тъй като В-1В е уникален самолет и сравнително по-стар, производството на много от частите е спряно. Ето защо се използват ремонтирани такива в 309-а аерокосмическа техническа ремонтна група (AMARG), разположена във военновъздушната база Дейвис-Монтан, намираща се до град Тускон, щат Аризона.
За подготовката на В-1В Lancer за полет не са необходими много хора, само техниците на самолетите и няколко специалисти. Най-общо около 10-а души са необходими да се пусне B-1B за полет.Но когато се действа от друго летище трябва да има повече технически състав, който да се занимава и с отстраняване на отказите.
Ако възникне технически проблем с B-1B Lancer по време на полет и примерно той трябва да кацне в някоя полска авиобаза, то първо се уведомява американския технически състав във Феърфорд. „Ако той няма възможност за справяне с проблема, то тогава ние викаме ‘нашите’ хора от базата ни Елсуъртs, които да отстранят отказ”, споделя още лейтенантът. Обикновено те пристигат след 1-2 дни.

B-1B Lancer
B-1B Lancer, назоваван също “The Bone”*, е многоцелеви конвенционален бомбардировач с голяма далечина на полета. Влиза на въоръжение във ВВС на САЩ през 1985 г. Първоначално е бил разработен за носител на ядрено оръжие, но през средата на 1990-те се използва изключително като конвенционален бомбардировач. През годините се модернизира, за да посрещне новите изисквания. Той поема най-големия товар по време на последните конфликти. През 1999 г. по време на операцията Allied Force (бел.ред. Войната срещу Югославия) шест бомбардировачи В-1В изпълняват 2% от всички ударни мисии, но те хвърлят 20% от всичкия бомбен товар. През 2003 г. в операцията срещу Iraqi Freedom те хвърлят вече 40% от всичките бомби, като техните самолетоизлитания са само 5% от общия брой. От 2001 година B-1 почти постоянно се използва и в бойните операции над Афганистан и Ирак.
Сегашните модификации на B-1 могат да носят богат арсенал от въоръжение, разположен в три отсека. Голямата му далечина на полет позволява той да излети далеч от зоната на конфликта и да лети дълго време без дозареждане във въздуха. Променливата стреловидност на крилото позволява в зависимост от конкретната ситуация В-1 да лети с голяма или с малка скорост, на малки или големи височини.
Екипажът се състои само от 4 човека, като мисията може бързо да се пренастрои в зависимост от променящата се обстановка. РЛС и целеуказващият контейнер позволяват да се идентифицира целта и да се използва различно въоръжение, включително и лазернонасочваните бомби JDAM, управляеми ракети „въздух-земя” с голям обсег JASSM и авиобомби BLU-129.

Модернизации

През април 2012 Boeing получава поръчка на стойност 55.3 милиона долара за модернизация на навигационната система на B-1 Lancer. Оригиналната навигационна система е заменена с лазерна кръгова навигационна система, при която няма движещи се части, които да се износват и ремонтират. Тази модернизация значително увеличава надеждността на системата.
По-късно през същата година с Boeing e сключен нов договор на стойност 65.8 милиона долара за последваща модернизация до стандарта IBS, както и доставка на резервни части, оборудване и техническа поддръжка. Проектът включва нова авионика в пилотската кабина, нова диагностична система и инсталирането на системата за трансфер на данни Link 16, която позволява по-добра ситуационна информираност и комуникации на екипажа.
Попитахме капитан “Jackal” дали очаква някои големи промени с В-1В в следващите години. „Не виждам големи промени. Вероятно В-1 ще има по-добри двигатели, но не нови, а подобрения, сред които и по-добра горивна ефективност”, обяснява капитанът.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За екипажите на В-1В най-голямата разлика между ученията в Европа и в САЩ е, че тук те имат възможност да работят съвместно с коалиционните си партньори. „По време на ученията Red-Flag и Green Flag нашите самолети и ескадрили взаимодействаха с „Мираж”-те от ОАЕ. Но на тези учения в Европа ние имахме възможност да тренираме заедно както със съюзническите ВВС, така и с ВМС на различни държави. Тъй като нашата база се намира по средата на САЩ, ние не летим толкова често до крайбрежието, за да си взаимодействаме и тренираме с нашите ВМС”, споделя капитан „Jackal”.
Ескадрилата придоби много опит и личният състав остана доволен от свършеното. “Интересно е да видиш тази част от света и придобихме опит в пребазирането на оперативно летище, да извършваме полети от него, да работим съвместно с коалиционни партньори и с други американски авиационни ескадрили, като например с изтребители F-16 от Авиано, както и с предни авионасочвачи от Литва и Латвия”, заключава капитан „Jackal”.

Превод: Николай ДИМОВ
Текст и снимки: Roelof-Jan Gort & Ralph Blok
DutchAviationPhoto.com



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


PAN.BG ПРЕДСТАВЯ ЖИВИТЕ ЛЕГЕНДИ: БОМБАРДИРОВАЧИ B-1 СРЕЩУ "РУСКАТА АГРЕСИЯ"!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/5 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker