26 ГОДИНИ ОРЕЛ В НЕБЕТО: НЕПРЕЖАЛИМИЯТ ИВАН ДАЕВ - ЗАГИНАХА И ЧОВЕКА, И САМОЛЕТА... ЗА МИГ-29 ДАЕВ ГОРЕШЕ!

Pan.bg 01 окт 2020 | 20:28 views (3486) commentaries(0)
img
Иван Кирилов Даев е роден на 9 август 1953г. в село Йоаким Груево, община Стамболийски. Завършва ВНВВУ през 1976 г. и Военна академия „Г.С. Раковски” през 1987г. Служи във ВВС на България от 1976 г. до смъртта си. Има пролетени 1290 часа. След въвеждането на базовата структура във ВВС през септември 1994 г. от 15-и ИАП са създадени две самостоятелни изтребителни авиационни бази в Равнец и Балчик (5-а и 6-а). За първи командир на базата в Равнец е назначен подп. Иван Даев.

На 29 септември 1994 г. командирът на авиобаза Равнец полковник Иван Кирилов Даев катастрофира и загива с МиГ-29 (борд 25) при изпълнение на тренировъчен полет - пилотаж на малка и пределно малка височина
Непосредствена причина за катастрофата е недостиг на височина при преминаване от ляв в десен вираж през гръб.
Поклон пред светлата му памет!
Публикуваме 2 спомена от неговите приятели Цветан Цаков и Росен Панчелиев

20 години след написаното положението е същото...

Пилотът-командир на авиобаза Равнец загина току пред 16 октомври – празника.
Символично? Зловещо! Загинаха от най-доброто, което имаме – и Човека, и Самолета.
Символично-зловещо – Иван Даев загина, според експертите, поради нарушаване на тренинга му. Местопроизшествието бе недалеч от „Нефтохимик“ – Бургас. Там, два дни по-рано Иван Даев се молеше пред вратите му, висеше да проси пари за авиополка, за да летят! Иван Даев със сълзи на очи изплакал отчаянието си, пълната мизерия на родната авиация и унизителния жизнен стандарт на летците.
Как се нарича това?
Като доказателство за хала на българската авиация гибелта на Даев бе излишна, напълно излишна. Но, оказа се че тя е била и неизбежна. Оказа се, че от випуска на Даев са останали двама-трима, другите ги нямало. Не само в авиацията. НЯМАЛО ГИ ВЕЧЕ И В ЖИВОТА.
Подп.Даев летеше в Равнец от 1976 г. С жена си Рени имаха три дъщери. Живееха в авиогарадока на Равнец. После се преместиха в Бургас. Смятаха го за много добър, отлично подготвен пилот. За МиГ-29 Даев гореше! Каваше, че е върхът! Риташе футбол с децата на Равнец. И хвърляше въдица в Мандренското езеро.
Мечтите на Даев? Да летят пилотите му поне два пъти седмично, защото формата им бе спаднала под драстичния минимум. Затова и отиде до „Нефтохим“ и висеше пред вратите му, за да проси
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >




пари за авиополка. Същият този авиополк трябваше да охранява „Нефтохим“ – денонощно. Пародия.
Посмъртно го произведоха в полковник... Това бе цялата държавна отплата. Загина на 29 септември 1994 г. в 16,35 часа. На 1 октомври в продължение на три часа близките му, приятелите му, другарите му го погребваха. Генерал Михов плачеше пред ковчега, в който имаше повече останки от самолета... Шествието прекоси Бургас. И никой, никой от бургаските управници не излезе да се поклони пред ковчега му. Имало телеграми от държавници, от военни началства. Но ги нямаше в Бургас тея началства...

Цветан Цаков, 20 век българска авиация – Триумфи и катастрофи – 1998 г., издателство ЕЪР ГРУП 2000

-------------------------------------------------------------


Извадка от в."ВВС" - октомври 1994 г., Росен Панчелиев

Научих за смъртта на Даев няколко минути след катастрофата. Не повярвах. Над Витоша пълзеше някакъв странен, мръсен, кървав облак.
Трябваше ли душата на Даев да лети в тази мътна пихтия? Трябваше ли точно днес да изгори най-слънчевото лице на авиацията? Не отидох на погребението - запазих го жив за себе си, поне за себе си! Уви!
В понеделник фотографът донесе снимките на разбития самолет и изгорелия Даев. някакъв вик се изтръгна от недрата на душата ми. Вик, който още кънти и не ми дава мира. Вик, който бе продължение на оня предсмъртен, сетен вик на Даев. Лицето му бу като зловеща черна маска, чийто нос бе изкривен, а устата (или онова, коетой наподобяваше) бе отворена подобно картина на Салвадор Дали.
Нима тази е маската на времето, в което живеем?
И този ли е викът, който ще се изтръгне от дълбините на България, когато се превърне в черна маска и последния жив българин, изгорял на кладата на собствения си самолет?
какъв е този тъмен балкански самоунищожителен еретизъм?
На всеки петдесет години да обръщаме историята си с хастара навън, да пускаме като езичници кръвта на най-добрите си чеда и да вървим към някакви нечути химери върху калдъръма на технике кости.
Кой така ни
ориса?
Какъв е този бяс, овладял телата ни в лудешки предсмъртен транс?
И облаците над България станаха мътни и мръсни като кирливи дрипи... Как да летиш след такава апокалиптична гледка? И заради кого да летиш? Заради дребните сребърници, с които едвам изхранваш трите си деца и изтръгваш
усмивка от угриженото лице на жена си. Заради неизплатената бетонна пещера на Н-ския етаж - единствената придобивка от службата.
Заради празните резервоари на летището и обезкрилените от недоимъци самолети?
Заради България?
Има ли още България?
Фотографът още държи в чантата един алуминиев щифт от самолета на Даев като амулет. Ставаме суеверни и горе в небето, и долу на земята.
А уж сме българи и еретици. Фотографът държи в чантата си и снимка, на която лейтенантите носят кръста на Даев към гробищата.
Сякаш носят кръста на българската авиация.
А може би и на България.
каква внезапна и страшна Голгота. Кой всъщност е разпнатият, а Даев? какъв е този ешафод?
Не си ти в саркофага, летецо!
България е там и всички ние сме в него. И няма кой да ни оплаче даже.
Освен да рукне дъжд от онзи мръсен кървав облак над Витоша...



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


26 ГОДИНИ ОРЕЛ В НЕБЕТО: НЕПРЕЖАЛИМИЯТ ИВАН ДАЕВ - ЗАГИНАХА И ЧОВЕКА, И САМОЛЕТА... ЗА МИГ-29 ДАЕВ ГОРЕШЕ!

ПРЕДИШНА СНИМКА 2/7 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка