Днес, 29 октомври, генерал Димитър Георгиев-Кмета, един забележителен човек и командир, щеше да навърши 70 години!
Уви, съдбата бе тежка, но ние, всички които го обичаме, пазим спомена жив.
Нека си припомним за него със следните редове.

Генерал-лейтенант о.р. Димитър Цветанов Георгиев



Действително, неговото родно гнездо е там, откъдето са и семейните му корени – Биволаре, Плевенско. Всичките му предци са от това селце. Но когато идва време за неговия ден първи – 29 октомври 1950 г., откарват майка му до най-близкия родилен дом, в Долна Митрополия, където тя добива второто си момче.
Митко израства в Биволаре и там завършва прогимназия. После, през 1964 г., постъпва в СПТУ – град Левски. Завършва го и решава да продължи образованието си във висше учебно заведение. Смята да кандидатства педагогика във Великотърновския университет, обаче приемните изпити се оказват по същото време, когато са и изпитите във ВНВВУ “Георги Бенковски”. Той предпочита пилотската професия.
Димитър Георгиев следва висшия курс на военното училище от 30.08.1968 г. до 2.09. 1972 г. След месец приема длъжността заместник-командир на 3-о учебно звено от 2-и учебно-боен авиационен (убап) – Каменец. На спомената длъжност стои две години и от 1 .10. 1974 г. става командир на звеното. По същото време пред него се изпречва една проверка на мъжеството му, която той посреща и преодолява с изключителен стоицизъм. Предсрочно е произведен в звание.
На 29 .09. 1976 г., вече старши лейтенант, той е щурман на ескадрила в полка. След още две години, от 30 септември, капитан Д. Георгиев застава на следващото стъпало от стълбичката на началническото извисяване.
В Каменец служи 14 години, като през 1977 г. е включен в една от групите за кандидат-космонавти, старши на която е майор Кирил Радев. Има и двугодишно прекъсване от 1980 до 1982 г. докато учи и завършва ВА “Г.С.Раковски”, след което изпълнява длъжността командир на ескадрила до 1986 г. От 25 септември, същата година, е заместник-командир две години, а след това още две e командир на 15-и изтребителен авиополк (иап) –Равнец. После е преместен в щаба на ПВО и ВВС в столицата.
Приет е за слушател в първия випуск на нашата академия на Генералния щаб през 1994 г., която завършва с отличие през 1995 г.
През 1998 г. е произведен генерал-майор като началник-щаб на корпус ПВО, а генерал-лейтенант – през 2002 г. като началник на Главния щаб на Военновъздушните сили.
Генерал Георгиев има общо около 2500 летателни часа на самолети Л-29, УМиГ-15, МиГ-17, МиГ-21 и МиГ-29.
Окончателно приключва с военната си служба на 23 ноември 2006 г., когато е пенсиониран.
След продължително боледуване на 31 .01. 2008 г. му е извършена сполучлива чернодробна трансплантация и скоро след това, на 28 април 2008 г., лети заедно с колегата си полк. о.р. Свилен Иванов на двуместен витлов самолет, като лично пилотира.
През 2009 г. е избран за председател на Българската авиационна асоциация. Заместник-председател е на Съюза на трансплантираните в България.
Генерал-лейтенант о.р. Димитър Цветанов Георгиев почина на 16 февруари 2017 г.

Съдбовна случка с Димитър Георгиев

Младият офицер се насочва към небето заедно с обучвания курсант – старши сержант Николай Николов. Курсантът започва да изпълнява поставената му задача. Височина – 2600 метра. Лейтенант Димитър Георгиев мълчаливо наблюдава действията на обучавания. Те са уверени, точни. Пролетеният ден – ведър, слънчев.

... Внезапно оглушителен гръм се разнася над тях, в областта на двигателя. Самолетът започва да се тресе. Тягата пада. Моторът работи, но в гласа му се долавя ясно непривично бучене... Миг – ката тръпка. Инструкторът веднага отнема управлението от курсанта. Намалява оборотите, двигателят се поуспокоява. Рапортът на летеца полита към земята:
- Докладва... Чух удар...
- Какви са показанията на приборите?
Това е ръководителят на полетите (РП) инженер-капитан Бачев. Спокойният глас му донася още по-голяма увереност.
- Налягането на горивото е нормално. Температурата – също. Налягането на маслото – нула...
- Правете разчет за принудително кацане!
Скоростта започва да пада. Той устремява самолета нагоре. Трансформира разликата във височина. Летището е зад гърба им. Не виждат пистата. Кабината на самолета започва да се изпълва с дим. Разхерменизират я и преминават на чист кислород. Така е по-добре! Извършват маноьовър надясно. После – наляво. След третия завой по разчета подава команда на курсанта да спусне колесника и клапите. Николов изпълнява. Хладнокръвието на инструктора се е предало и на курсанта.
Той снижава самолета. Оказват се сто метра над нормалното. Изпълняват плъзгане и... няколко метра след знака за приземяване докосват пистата.
- Отлично! – звучи в бонето гласът на ръководителя на полетите...
Земята ги приема. Но в кабината отново нахлува черен дим. Лейтенант Георгиев се освобождава от прегръдката на ремъците. Вдига капака над курсанта. Заповядва му да извика по радиостанцията пожарната кола и да бяга по-далеч от самолета.
После слиза и той. И машината е спасена...



Снимки от личния архив на генерала: