Нов боен самолет за Българските ВВС – проект, отлаган 20 години

Pan.bg 10 фев 2010 | 16:18 views (15712) commentaries(0)
img Росен Панчелиев, сп."КЛУБ КРИЛЕ"

След няколкото поредни войни в началото на ХХ век българската войска се оказва със значителни и общоприети в целия свят въздушни възможности. Само 15 години след откриването на самолета от братята Райт България вече се нарежда сред първите 5-10 държави в използването на военновъздушните сили като средство за постигане и поддържане на политическите цели на царството. В случая самолетът се явява и дългата ръка на изконните политически въжделения на народа ни за обединение на българите от Мизия, Тракия и Македония и постигане на националната идея – всички българи на Балканите в една държава.
Някои ще възразят, че подобен извод за тогавашните двуплощници е твърде преувеличен, но наистина след като чрез договори западните сили са разделили народа ни в различни държавни граници, аеропланните отделения правят възможно обединението им чрез овладяване на въздушните пространства над тях. Този факт стряска великите сили. Мощна България на Балканите със сериозен въздушен потенциал проваля тяхната основна цел в региона – разделяй и владей. Затова и Ньойският договор и последващите действия (особено на Франция) са жестоки и безмилостни точно спрямо българската авиация. Чрез нарочно изпратени у нас комисии по изпълнение на договора западните сили физически потрошват и унищожават нашите военни аероплани – обединителя на въздушните граници на българите. На 18 декември 1919 г. на контролната комисия на летище Божурище са предадени за унищожение 51 самолета в различно техническо състояние, 70 двигателя и 76 картечници. Но пък не напразно и съвсем целенасочено 18 години по-късно цар Борис III демонстративно и публично прекъсва клаузите на договора, възстановявайки българските военновъздушни сили. В паметния ден 26 юни 1937 г. на летище Божурище той подарява закупените с негови средства 2 ескадрили – една с 12 изтребителя и друга с 12 бомбардировача. На същия ден той връчва замислените лично от него и съшити и извезани в интендантството знамена на Въздушните войски, възраждайки силната дълга ръка на българските политически и национални интереси. Родната военна авиация отново се превръща в обединител на въздушните пространства, под които живеят българи, насила откъснати от майката родина в земи, прекроени на книга заради хатъра на политици на хиляди километри от Балканите.
След няколко години Въздушните войски се сдобиват с най-добрите изтребители и бомбардировачи за




времето си. В навечерието на Втората световна война България вече разполага с почти 500 самолета. Обучението на летците ни става едно от най-модерните и напредничави по това време. Част от тях се учат в Полша и Германия. С тези самолети Въздушните на Негово Величество войски успешно защитават небето над София, охраняват отново придобитите български територии.
Веднага след превръщането на България в част от антихитлеристката коалиция нейните самолети и авиатори участват активно в първата и втората фаза на Отечествената война, утвърждавайки новите български приоритети над Македония, Югославия, Унгария, чак до Австрия.
image
Интересното е, през Втората световна война отечественофронтовските, а по-късно и социалистическите правителства не разбиват авиацията, а напротив - виждат в нея дългата ръка на новите национални и колективни политически цели и я утвърждават като водещ вид въоръжени сили на Балканите. Разбира се, с доста компромиси и неправомерни действия те запазват голяма част от преподавателския, инструкторския и техническия елемент на царската бойна авиация 15-20 години след 1944 г. Осигурява се приемственост в Българската бойна авиация. Интересите на Съветския съюз и Варшавския договор по време на Студената война правят възможно Българската армия да притежава винаги най-добрата и модерна авиационна техника от тази част на Берлинската стена – съпътствани от най-доброто обучение и обслужване на техниката, строеж и експлоатация на летищни паркове. Споровете дали това е било необходимо, са много, фактите обаче говорят за едно – от 1912 г. до 1990 г. България изгражда мощно авиационно общество и непреодолимо авиационно присъствие над своята територия, което респектира нашите врагове, каквито и да са били те в съответния временен политически и стратегически микс. Страната ни е уважавана авиационна, ракетна и ПВО сила. Това дава сериозни козове в ръцете на родните и коалиционните политици. Ние сме и първите на Балканите със свои космонавти и своя космическа индустрия.
Общото между всички политически формирования, извъртели се за 80 години в България от основаването на авиацията до 1999 г., е високата оценка на военната авиация като основен лост в постигането и утвърждаването на определени политически цели. В този смисъл тя е неизменно на вниманието на висшия политически елит и той се грижи непрекъснато за нейното обновяване и нарастване на въздушната мощ.
image
Българските политици на най-високи нива – било то монархически, регентски, отечественофронтовски, социалистически и пр. винаги са имали сериозно виждане за развитието, модернизацията и обновяването на военновъздушните сили. И ако някой си мисли, че най-скъпият вид въоръжени сили се поддържа само като тяхна прищявка или желание за показност и надмощие – дълбоко се лъже. Модернизацията на българските въздушни сили винаги е дълбоко осмислен и необходим за държавата политически акт, свързан с милиарди разходи, но и с неизброими приходи за целостта на Отечеството. Не напразно и след 9 септември 1944 г. българското правителство поема курс на превъоръжаване на българските ВВС последователно с най-новите за времето си бойни самолети Як-9, Як-11, Як-23, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19, МиГ-21, МиГ-25, МиГ-29, Су-22, Су-25, МиГ-23.
image
Уви, след като наследява една изключително силна и добре функционираща военноавиационна структура, съвременният демократичен български политически елит се оказва неподготвен за нейното преосмисляне, развитие и използване. И къде поради незнание, къде поради безхаберие, къде умишлено той свива до критичен минимум Българските военновъздушни сили. Преходът на българската общественост към евроатлантическите ценности не се превръща и в преход на военната авиация към тях. И както често се шегуваме за езиковата философия на прехода – руския език забравихме, а английския още не сме научили.
image
След Втората световна война бойната авиация започва бурно развитие. Технологиите, които немската наука постига, следвайки мегаломанските идеи на Хитлер, изиграват ролята на следвоенен инженерен катализатор. Към края на войната Съветският съюз и САЩ се докопват по своеобразни начини до проектите, до специалните конструкторски екипи, до водещи конструктори и дори до технологични експериментални демонстратори. Това, прибавено към техните национални авиационни постижения, води до наистина революционно развитие на бойната авиация след 1945 г. Допълнително „масло в огъня” налива и разделянето на следвоенния свят на два лагера – социалистически и капиталистически, а впоследствие - и на два противоположни икономически и военни блока.
И НАТО, и страните от Варшавския договор заделят огромни средства за въздушното противостоене на фронта на Студената война. А бойната авиация достига своя реактивен катарзис и по скорост, и по разстояние, и по височина, и по въоръжение. В България този катарзис води до невиждано ускорение на авиационната идея. От 1945 до 1989 г. България обновява бойната си авиация средно на всеки четири-пет години. Това темпо предизвиква невиждано развитие на обучението на кадри във всички съпътстващи бойния авиационен процес дейности. Летци, техници, свързочници, радиоспециалисти, зарядчици - летищни архитекти, инженери, строители, оръжейници, авиолекари. С тези десетки хиляди специалисти България се нарежда сред водещите авиационни нации в света. Те успяват в рамките на изключително кратки срокове да усвояват и експлоатират световните авиационни достижения. Създават и ремонтна, и самолетостроителна промишленост за машините на въоръжение във ВВС.
Най-интересното е, че едно авиационно поколение в бойната авиация в рамките на 20 години усвоява 3-4 самолета, докато през последните 20 години едно цяло поколение си отиде (излезе в пенсия) без да е докосвало нов боен самолет. Нещо, което води до сериозна летаргия, мозъчна леност и занаятчийство в развитието (ако изобщо може да се говори за такова) на българската бойна авиация. И преди всичко до безвъзвратното ни изоставане в технологичното съревнование между нациите.
Унищожено е предказарменото авиационно обучение, минимизирани са авиационното образование, научната и изследователската дейност, институциите на средното авиационно образование, военноремонтните и военностроителните заводи. Унищожени и пренасочени са кадрите - златният капитал на българската бойна авиация.
Бойната ни авиация обедня - научно, инженерно и технически. Принцип в развитието на човечеството е да изгражда, а не да руши. Основна цел през тези 20 години е не бойната подготовка, а оцеляването. Мизерията и липсата на нов боен самолет водят до огромно и може би невъзвратимо изоставане на авиационната мисъл в България. Да, днес е трудно дори да си представим, че някога у нас все пак ще се възроди онази масовост и самочувствие на бойния авиационен процес. Едва ли някога България отново ще бъде световна авиационна сила. Но все пак постъпването на въоръжение на нов боен самолет би мобилизирало малкото останали кадри във ВВС и би дало смисъл изобщо на съществуването на някаква въздушна мощ на България и поддържането на екип от специалисти, които отново да дадат на държавата самочувствие на сила в региона.
Между 2000 и 2009 г. във връзка с предпресъединителните програми и приемането ни за член на НАТО в медиите все по-често започна да се говори за предстоящ конкурс за нов боен самолет. Причините са няколко. На първо място, изводите от войната на Северноатлантическия пакт с Югославия и възможността България да участва с въздушни сили в подобни бъдещи операции. На второ място обявяването на войната срещу тероризма след нападението по въздуха на кулите близнаци в САЩ и геостратегическото място на България по пътя на ислямския тероризъм към Европа.
Вътрешните причини се диктуваха преди всичко от критичното състояние на българските ВВС. Тече сериозно съкращение на армията като цяло. Закрити са доста авиационни бази, предстои закриване на още. Чувстват се първите симптоми за застаряване на наличния авиационен парк. Снабдяването с части за руските самолети и летищни системи за бъдещия пълноправен член на НАТО става все по-трудно. Снети са от въоръжение МиГ-23 - и бомбардировачите, и изтребителите, част от Су-25 и МиГ-21. МиГ-29 бе преместен от Равнец в Граф Игнатиево. Пропуснати са и две добри възможности за частично възстановяване на военновъздушните ни сили. Едната - модернизация на МиГ-29 и евентуално последващо закупуване за символичните по 1$ на самолет на ескадрила модернизирани МиГ-29 от ВВС на бившата ГДР, които отидоха в Полша.
Другата - евентуално придобиване на ескадрила F-16 втора ръка, с който акт тогавашният командващ ВВС генерал-лейтенант Стефан Попов възнамеряваше да стартира озападняването на българската военна авиация. Естествено, че му бе попречено. Междувременно разчетите вече сочат, че МиГ-21 до 7-8 г. ще излезе от ВВС поради изтичане на ресурса, а цялата ескадрила МиГ-29 се нуждае от ремонт и възстановяване. След дълги и нелеки разговори с руснаците се стигна до договор в рамките на 50-69 млн. долара. През тази година той бе изцяло изпълнен. Продължение не се вижда...
image
През същото това време се стигна до три сериозни предложения за превъоръжаване на ВВС – две от Lockheed Martin за F-16 и едно от Boeing за F-18. Но когато става дума за американски боен самолет, проруските лобита скачат като ужилени и убиват в зародиш всеки анонс. Следват и две интересни възможности от Gripen и Eurofighter.
В интерес на истината конкурсът за нов многоцелеви боен самолет никога не стои близо до вниманието на политиците у нас. А в края на краищата решението ще бъде политическо – става въпрос за стратегически интереси и огромни суми. Става дума за една осреднена цена между 40 и 50 млн. евро на самолет, при това без въоръжението, подготовката на летци и техници, инфраструктура, подготовка на ТЕЧ, бъдещо системно осигуряване с резервни части, прегледи, боеприпаси и консумативи. Предполага се, че общата сума за една пълна ескадрила у нас ще достигне 2 млрд. евро.
Толкова ли е необходимо тези пари да бъдат дадени днес? Какво ще реши бедна България с един съвременен, нов мултифункционален комплекс? Как ще се отрази неговото наличие на останалите видове въоръжени сили? Как ще се отрази неговото присъствие на българската икономика, бъдещите инвестиции у нас и изграждането на енергийните трасета?
На всички тези и други въпроси ние ще се опитаме да отговорим в следващия брой на списанието. Очакваме вашите мнения и въпроси както в списанието, така и на сайта. А за отговори ще потърсим специалисти от Министерството на отбраната и ВВС на България.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка