В кабината на Eurofighter

Pan.bg 23 фев 2010 | 15:02 views (6868) commentaries(1)
img Капитан Любомир Славов бе пилотът от 3-та иаб Граф Игнатиево, който получи възможността в средата на ноември 2009 г. да лети на изтребител Eurofighter EF2000 от състава на италианските ВВС.

Пътуването му не започва много добре, защото новината, че министърът на отбраната е подписал заповедта за командировката, стига до него в петък късно вечерта и се налага в спешен порядък да се сменят дежурства, да се организира пътуване. Първите три дни капитан Славов е в авиобазата Джоя дел Коле, в 33-то изтребително авиокрило, въоръжено с EF2000. “Имах възможност да се запозная с тренажора, който е разположен там, както и да поговоря с техниците, инженерите и пилотите от базата, които имат вече над година опит в експлоатацията на самолета” – сподели капитан Славов. Авиобазата се намира в близост до град Бари в южната част на Италия на 30 km от брега на Адриатическо море и още на толкова от залива на Таранто. Пилотите в нея носят дежурство по Ер полисинг над Южна Италия включително и над въздушното пространство на Албания. Българският пилот е имал възможност 3-4 пъти да “лети” в симулатора - реплика на кабината на Eurofighter, в средата на огромна полусфера, на която се проектира въздушната и наземната обстановка. На базата на въпросите, които е поставил капитан Славов към италианските си колеги, той е получил представа за възможностите на самолета. Засегнати са ситуация стандартни за мисията Ер полисинг – при вдигане за прехват на цел за колко време се достига, с какво гориво, каква позиция се заема. Дискутирани са и ситуации по маневрен въздушен бой на големи, следни и малки височини. „Само първия ден ми оставиха възможност да използвам ракетите, след това решиха, че нямам право на това и дори ми ограничиха възможностите на радара, но явно има вътрешни правила, които не позволяват да се разкриват пълните възможности на самолета дори на съюзници” - сподели капитан Славов. Той добави, че е впечатлен от това, че симулаторът възпроизвежда, при това много точно, на 100% възможностите на самолета.
image
В програмата на посещението следва преход до авиобаза Гросето, където е базирано 4-то авиокрило на италианските ВВС, също въоръжено със самолети Eurofighter. В този момент пристига и началникът




на Щаба по подготовката на ВВС на Република България генерал-майор Константин Попов. Двамата преминават подготовка на симулатора в базата и изпълняват по един полет на „спарки” EF2000B с италиански летци.
След излитането италианските пилоти предоставят пилотирането на самолета на българските си колеги, за да изпробват машината на различни режими – полет на малка скорост, на критични режими. Капитан Славов сподели впечатлението си от изтребителя: „Много компютърен самолет – щом доближиш критичен режим, например спад в скоростта, бордовите системи отчитат това, отчитат тангажа и първо те предупреждава, а при достигане на заложения предел бордовият компютър поема управлението и сам подава обороти. На практика пилотът, каквото и да прави, няма контрол върху самолета, докато той не бъде изведен в нормален режим и компютърът не реши, че може да върне управлението на пилота. Същото е като на тренажора, който беше тук на БИАФ.” Следват прехват „един на един” и ACN (маневрен бой „двама на един”). Работи се на височина 5000 – 6000 m. Изпълнява се т.нар. изходно положение butterfly („пеперуда”), при която двата самолета са на разстояние 1,5 – 2 km в строй „фронт”, след което се разделят вляво и вдясно и застават един срещу друг. Според капитан Славов радарът на EF2000 вижда поне на 2 пъти по-далечно разстояние от този на МиГ-29, като при това захваща много повече цели и дава много повече информация за самата цел. За момента самолетите са пригодени само за мисии „въздух-въздух”.
image
Според капитан Славов радарите са много чувствителни и не се влияят дали прехватът е на фона на земната повърхност или не. По отношение на пилотажа българският пилот счита, че самолетът наподобява пилотирането на F-16, но машината не е толкова чувствителна. Според него причината е, че самолетът се тримува непрекъснато и пилотът има чувство, че управлява не самолет, а е на компютърна игра. Причината е в използваната електро-дистанционна система за управление (ЕДСУ). „Това, което е плюс за мен, е, че самолетът не ти позволява да достигнеш задкритични режими. Например не позволява да превишиш 240 ъгъл на атака. Ако стигнеш дотам, той сам подава ръчка, сваля носа до хоризонта и едва тогава можеш отново да подаваш команди. Тук пилотите ги учат да не достигат до такива режими, защото самолетът е аеродинамично нестабилен.” Според капитан Славов EF2000 е по-мощен и от F-16, и от МиГ-29. „Самолетът е с огромно по площ крило и ако се лети продължително време с по-голямо претоварване, бързо губи енергия. Но голямата мощ на двигателите позволява в момента, в който се намали претоварването, намали се индукционното съпротивление, много бързо да се увеличи скоростта и кинетичната енергия. Площта на крилото на EF2000 е 50 m2, на МиГ-29 е 38 m2, а на F-16 е още по-малка. На стратосферни височини Eurofighter маневрира доста по-добре от МиГ-29. Говоря за ъглова скорост и загуба на енергия. Това, което се говори, че двигателите осигуряват свръхзвукова скорост на режим „максимал” в хоризонтален полет без използване на форсажа, е точно така. По време на нашия полет минахме звуковата скорост за малко, тъй като не достигнахме разрешената височина за свръхзвуков полет. За полет на по-малка височина и с такава скорост италианците имат специални зони над морета, над сушата не е разрешено.”
image
Като обобщение на посещението си в Италия капитан Славов счита, че подобен обмен е добър за общата култура на пилотите, за познанието им за това, какво става в другите държави и техните ВВС. След завръщането си е написал доста подробен доклад за възможностите на самолета и експлоатацията му, който се надява да бъде прочетен при стартирането на процедурата за нов изтребител и евентуален интерес към Eurofighter. „Това е, което съм правил през тази седмица – разговарях с летци и техници и се опитах да вникна в детайлите и да ги представя в доклада. На база на тренажора и полета и на досегашния си опит мисля, че съм дал реална оценка на самолета и способностите му.”
Капитан Любомир Славов има опит от полети със самолети F-15, F-16, EF2000. На тази база го попитахме какво е мнението му въз основа на задачите, които са поставени пред 3-та иаб, какъв самолет би бил подходящ за замяна на отиващите си МиГ-21. Според него всичко е много относително. „Например EF2000 e все още много нов самолет, техниците все още имат доста работа по настройка на самолета, ъпдейтване на софтуера, някои от системите все още не се използват, защото се чака съответният софтуер. Ако го вземем сега, ще изисква много усилия по овладяването му от техническия състав, донякъде и от пилотите. От друга страна, F-16 е 30-40-годишен самолет, при него няма такива проблеми, там всичко е отработено. Но много скоро той ще започне да излиза от въоръжение в много страни по света и на България ще става все по-трудно и скъпо да поддържа самолет, който излиза от въоръжение при съюзниците ни. Защото ако се вземе сега F-16, това означава че в следващите 10-15 години да не дойде нищо ново, в това време по света ще са вече с други самолети. F-15 е по-голям МиГ-29, но губи по-бързо енергия, защото тяговъоръжеността на МиГ-29 е малко по-добра. От друга страна обаче F-15 носи много повече гориво и има много по-голям радиус на действие и може да остане много по-дълго време във въздуха. Просто е друг клас самолет.”
image
Стигаме и до алтернативата „нов самолет” и „самолет втора ръка”. Капитанът отговаря с контравъпрос - кой би си купил 15-годишна кола, ако може да избере нова. Уточняваме въпроса за алтернативата – нов самолет, но след време поради високата цена или „втора ръка” с известен компромис по отношение на способностите, но по-близо във времето. „Ако е нещо много старо, не звучи добре, но ако е по-ново, вече е друго нещо. Въпросът е да се намери баланс на цена и възможности. Много зависи и от това, какво „втора ръка” ще се вземе - Gripen на 4-5 години или 20-годишни F-16 нямат нищо общо”.
Капитан Славов коментира и неофициалната информация за възможната замяна на 16-те ремонтирани МиГ-29 за 12 нови МиГ-29СМТ. Според него това едва ли е възможно, но от експертна гледна точка е много добър вариант. МиГ-29 вече доста години се експлоатира в България и усвояването на един макар и доста по-модерен вариант ще е доста по-лесно от която и да е било друга машина. „Самолетът е с много по-големи възможности. От друга страна, за летците ще са необходими много по-малко средства за обучение, ще може да се използва голяма част от наземното оборудване и от ракетното въоръжение, с което се разполага в момента.” Стигаме до извода, че остава въпросът доколко това е политически приемливо с оглед на членството ни в НАТО и дали ще бъдат гарантирани поддръжката и доставката на резервни части. Капитан Славов с усмивка казва, че като пилот с удоволствие би седнал в кабината на по-нов самолет, защото според него сегашните ни МиГ-29 са на нивото на F-16 Block -15/20, а МиГ-29 СМТ е съпоставим с F-16 Block 50/52. Според него преди да се дискутира дали да се търси максимално бързо решение за запълване на вакуума след 2011 г., когато си отива МиГ-21, и след 6-7 години да се търси цялостно превъоръжаване на базата или да се работи директно за нов многоцелеви изтребител, трябва държавата да изработи визия за развитие на бойната авиация като цяло. Според него в момента поне не личи да има такава, тъй като пилотите са оставени с годишен нальот, който е в пъти по-малък от този на съюзниците ни от НАТО и дори е на санитарния минимум. “Ако се вземе решение, че ще има бойна авиация, има различни решения. Например в Италия са взели F-16 Block 15 на лизинг, докато дойде Eurofighter. Самолетът се произвежда в Италия и техниците и пилотите си го харесват много. Вярно е, че това струва доста пари, но авиацията е скъпо удоволствие. Държавата трябва да реши ще има ли или не. Защото в момента само кърпим положението.”
Въпросът за това, колко самолета са необходими, за да може 3-та ИАБ да изпълнява възложените й задачи пълноценно, също е доста сложен според капитан Славов. Според него, за да може да се поддържа нормално ниво на подготовка на летците, т.е да има време и за летене за повишаване на способностите и да има време и за даване на дежурства по Еър полисинг и да има време самолетите да преминават през съответните периоди за поддръжка, са необходими около 36-40 самолета. В момента наличните самолети поемат полетите и дежурствата просто защото нальотът на пилотите е доста малък. „Например в Италия не срещнах пилот който да прави под 150 часа на година нальот, колкото и да им струва това. Освен това инструкторите и тези от пилотите с по-напреднала подготовка правят и над 200 часа на година. При това с 12 самолета в базата – става въпрос за Джоя дел Коле. В Гросето имат 2 ескадрили – една бойна и една учебна, като броят на самолетите е около 20, но непрекъснато получават нови самолети. Просто броят на пилотите и разпределението на подготовката се програмира така, че тези самолети да осигурят това. Въпреки че самолетът има своите „детски болести”, защото е много нов и поддръжката в оперативна готовност отнема много време на техниците, те са осигурени много добре с резервни части. Ако им трябва нещо – отиват в склада и вземат съответния блок и го сменят. Ако го няма, го вземат от другата база, в която има EF2000. За някои по-големи агрегати може да се вземе от Германия, Испания или Австрия, т.е има обща група на операторите на самолета и при нужда се взема, откъдето има съответната част, и се изпраща със самолет или по куриерска фирма. Знаете при нас колко са тромави процедурите, ако трябва да се достави нещо. Ето защо някои неща трябва да се променят в системата, ако искаме да експлоатиране нещо ново.”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Fenka 27 апр 2010, 21:14
     
    0
     
    0

    The best of the best!

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка