74 години от американската бомбардировка на летище Марино поле (Карлово)

Pan.bg 28 юни 2018 | 08:59 views (4142) commentaries(1)
img Музей на авиацията - Крумово

На 28 юни 1944 г. американска формация от 800 бомбардировача и 350 изтребителя води курс към Плоещ. Заради зачестилите набези на българската авиация край Враца 350 бомбардировача, прикривани от изтребители, се отделят от основната група. Целта им е летище Карлово и военната фабрика в Сопот, която не е засегната. Артилерията успява да свали един B-24H „Либерейтър“.

Съдбата на летището обаче е фатална. То е засипано с над 4000 авиобомби от различен калибър. Разрушени са складовете, работилниците и хангарите. 25 души загиват (стед тях са и двамата летци поручик Георги Петков Кировски и поручик Никола Рангелов Колев), а ранените са два пъти повече. Напълно разрушени и повредени са над 70 самолета.
=======================================================================
Из спомените на о.р. полк. Кънчо Михов:
"Бомбардировките на летище Марино поле от англо-американската авиация също намират място в спомените на моя баща. През последната за България военна година в едно от прелитанията на американските бомбардировачи откриват летище Марино поле, където е базиран 6-ти изтребителен орляк и то влиза в сметките на противниковото командване. Проведена е нощна бомбардировка при която разрушенията са незначителни, но загиват много войници и дежурещи в летището. След като радио София подава тревожния сигнал бягащите жители на Калофер се укриват във вече споменатия дол , който имаше високи брегове. На един от тях баща ми и аз се наблюдавахме летището, което противниковите самолети бяха осветили с многобройни малки парашути (лампиони), снабдени с контейнери бял фосфор, който при съприкосновение с въздуха се самозапалваше и осветяваше околността. Вражеските самолети правеха завой над нас и като черни птици се насочваха към летището. Чуваха се взривове и тракане на самолетните картечници.
По своята мащабност и разрушения много по-унищожителна се оказва дневната бомбардировка, която радио Лондон определя като възмездие за свалената „летяща крепост“ дни преди това, която прелита самостоятелно в района на летището. По разказа на поручик Попов, североизточно, от към Стара планина се появява бомбардировач Б-19, очевидно засегнат от зенитната артилерия в Плоещ. Самолетът лети на височина около 2000м. в югозападна посока. Ревейки с трите си изправни мотора, четиримоторния самолет, изостанал от формацията, прави опит да се добере до базата си в Италия. От летището излитат четири Месершмита-109 водени
от немския пилот инструктор към 6-ти орляк, на когото била нужна осма въздушна победа за получаване на железен кръст. Четворката прави няколко атаки, запалва бомбардировача и той се разбива край село Сухозем ( Пловдивска област ), погребвайки в развалините си лейтенант Кингсли и седем български селяни, които работели на нивата. За участниците във въздушния бой български летци, свалянето на повредения самолет не е рицарска постъпка и никой от тях не претендира за въздушна победа. Свидетел на свалянето на „летателната крепост“ е поручик Попов, който ми каза: „ Сигурен съм, че майор Кюле не успя и в шестте атаки да простреля бомбардировача, но се окичи с железен кръст“.
Възмездието, съобщено от радио Лондон, не закъснява.На 28 юни 1944 г. формация от „летящи крепости“ Б-24 на три вълни бомбардират Марино поле и го изваждат от строя. По данни на поручик Попов и баща ми , който преживява ужасната бомбардировка, освен разрушенията, изгарят и ремонтираните самолети, които неизвестно защо са събрани на една площадка и дали това е било случайно.
По време на бомбардировката целият Калофер се тресеше, защото летището Марино поле беше само на километри. Хазяите, майка ми и аз се криехме в една баня, сякаш тя щеше да ни предпази от падащите бомби. Когато канонадата стихна, по шосето за Карлово се проточи върволица от жени, чиито мъже работеха в летището. Те искаха възможно най-бързо да разберат съдбата на съпрузите си. От летището се носеше гъст черен дим, който както се разбра по-късно е от улучената от бомба бензолова цистерна, която покрива с димна завеса летището и това предотвратява по-големи разрушения. Следващите групи бомбардировачи хвърляха бомбите безцелно. За мен малчугана по интересни бяха хилядите лъскави лентички, които вятърът разнасяше, а това са били хвърлените от самолетите алуминиеви ленти за смущаване екраните на немските радиолокатори, макар че в този район такива неща не е имало.
По сведение на баща ми, тревогата за въздушна опасност е дадена навреме и работещите във фабриката се изнасят с превозни средства далеч от летището. Някои от малкото останали загиват, а други между които и поручик Иван Попов са тежко ранени. Така приключва неговата летателна кариера. Не липсват и куриози. Седмица след бомбения ужас работниците започват да се събират. На липсващите правят импровизирано гробище с дървени кръстове с изписани върху тях имена. Един от тях, който се появява по-късно минава през гробището и отива на работното си място със своя кръст на рамо. Друг успява да се скрие в цилиндъра на ръчен валяк и взривната вълна от експлозиите го търкаля по цялата летателна полоса. Човекът не можел да дойде на себе си няколко месеца.
След като опасността преминава баща ми отново ме заведе на летището. Много добре си спомням скелетите на изгорелите, пръснати по плаца самолети. В бомбите за поразяване на жива сила, американците са поставяли метални съчми, които бяха пръснати навсякъде."


image
Следите от бомбардировката все още личат по портата на една от къщите в село Марино поле
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Наблюдател 08 юли 2018, 22:02
     
    1
     
    0

    " Артилерията успява да свали един B-24H „Либерейтър“."
    Коя артилерия?
    На 28 юни 1944 год. пада само един Б-24 край с. Чурен, Пловдивско, ударен от румънски изтребители над Букурещ.

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка