Творци и армия

Pan.bg 13 май 2019 | 14:38 views (737) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор: Добромир Пелов

Бешков бранил небето над София

„Интересно, че този малко небрежен, разпилян и „играещ” човек имаше и дисциплинирани прояви. През Втората световна война бяхме мобилизирани с него като „въздушни защитници” в недалечното училище „Антим I” на улица „Оборище” 44. Щом засвиреха сирените нощем или денем за тревога, Илия Бешков фантастично бързо обличаше кожухчето и се „стичаше” по стълбите, като ме викаше да тръгваме, тъй като живеех насреща и също бях почти готов.”

image
Автопортрет на художника, когото само бойното дежурство дисциплинирало

Така изкуствоведът Кирил Кръстев описва в своите „Спомени за културния живот между двете световни войни”(Издателство „Ера”, 2019 г.) един необикновен и непознат за приятелите и близките си Илия Бешков. Художникът е известен със своята ексцентричност, с особености на характера и поведението си, които са карали някои негови съвременници да завиждат и да го отричат като „селянин от Долни Дъбник”. „Селянията” му е приписвана главно заради неговото прословуто кожухче, с което не се разделял ни зиме, ни лете, както и за простичкия дървен дудук, на който свирел като виртуоз. Свободата на духа му стига до там, че дори на официални празници пренебрегва условностите на етикета и облеклото. „Посрещаше у дома си на имения ден – Илинден, разказва Кирил Кръстев. На един от тия празници беше с едни скъсани панталони, новите, огладени, бяха преметнати на един стол”. Но когато попада в

тревожната обстановка


на бойната тревога, този HOMO LUDENS – Играещият човек, оригиналът, втори в България по непосредственост и ексцентричност след проф. Александър Балабанов, изведнъж се преобразява. Селското момче от Долни Дъбник, станало известен столичен художник, пази в паметтта на кръвта си зова на бойната тръба. „Бяхме почти първи на сборното място, разказва Кирил Кръстев. С каски и секири, с които да трошим гредите на евентуално пламнали от запалителните бомби покриви. Тази доста дълга служба мина без произшествия до януари 1944 г. В свободното време на очакването Бешков разказваше пикантни народни вицове на защитниците и ги забавляваше”. И тъй като в този район живеят много творци и интелектуалци, които са мобилизирани в

противо-въздушната защита

image
Разрушенията след големите бомбардировки над София; Фото ”Изгубената България”

възниква идеята за творческа вечер. „По едно време групата интелектуалци от
поделението на ХIV Противовъздушна защитна група реши да устрои в гимнастическия салон на училището „Литературно-музикална вечер на защитника”, разказва Кръстев. „Вечеринката” е насрочена за 28 февруари 1943 г. с благотворителна цел – подпомагане на бедните хора от квартала. Кирил Кръстев си спомня: „Беше подготвена богата програма при препълнен салон. Куриозен документ представлява запазена покана с програмата на забавата. Тя бе открита с „Марш на ХIV ПВЗГ (Противовъздушна защитна група) – текст на Орлин Василев, също участник в групата, музика и диригент доц. Константин Константинов, изпълнен от хора на групата, който после изпълни и

марша „Тревога”

с текст на Илия Бешков”. Всички автори и изпълнители са противовъздушни защитници от района. Изключение прави само оперната певица Цветана Дякович, която изпълнява произведения на проф. Георги Златев – Черкин, също мобилизиран в групата. Конферансие е Орлин Василев, който води програмата с… каска на главата. Георги Томалевски чете своята „Песен на сирените”, в която, разбира се, не става дума за онези изкусителки на Одисей, а за сирените на противовъздушната отбрана.

Има и технически новости. Илия Бешков, който преди това играе с дайре „Балканска мечка”, по-късно прожектира с детско апаратче забавното филмче „Противовъздушен филм”, нарисувано от него.

Но войната си е война

”За голямо удоволствие на публиката имаше още програма, но не щеш ли, в съгласие с темата на вечеринката, в нея внезапно взеха участие Кралските Въздушни сили на Великобритания, които тогава прелитаха над Западна България до Букурещ, разказва Кирил Кръстев. Засвириха сирените, осветлението угасна, чу се далечният зловещ моторен шум. Публиката в тревога наскача. На сцената, при светлина на свещ, изскочиха Илия Бешков с дудук и изкуствоведът Николай Мавродиев с един голям тъпан и извикаха на публиката да остане, да се успокои, навярно пак няма да има нападение над София. Повечето останаха и дудукчията и тъпанджията удариха такава народна музика, че публиката забрави за тревогата, която се размина…”

Антон Страшимиров атакувал Чаталджа

image

Авторът на „Хоро” и на много други забележителни произведения от първата половина на миналия век Антон Страшимиров воювал като обикновен редник през Балканската война и стигнал до фронта при Чаталджа.

За него Кирил Кръстев пише: „Не мога да си спомня името на ротния му командир през Балканската война, който ми разказваше за него: Беше прост войник в моята рота на Чаталджанския фронт. (По това време Страшимиров е вече на 40 години, роден е през 1872 г.) Беше се сдружил с едни интересни шопи и изглежда ги изучаваше като народопсихолог. Играеше голяма въодушевяваща роля върху войниците за дисциплината, бойната решителност и действие, търпение на несгодите с пламенните си родолюбиви слова, усещания и насърчения.”

Е, съвсем без кусури не може. Ротният командир се оплаква добродушно: „Имаше обаче лошия навик да пуши много, палеше цигара уж поприкрито и вечер в окопите и с това издаваше мястото ни и предизвикваше стрелба от турците. Карах му се много, но почти не слушаше…”

image

Славните дни на Балканската война и своето участие в нея писателят пресъздава в своята книга „Вихър. С шопите към Цариград”, излязла през 1920 г.

Людмил Стоянов спасява знамето на Шести полк

Говорейки за сложния творчески път на писателя Людмил Стоянов (Георги Стоянов Захариев) Кирил Кръстев описва всенародния ентусиазъм в началото на Балканската война и стоицизма и героизма в трагичните мигове в края на Първата световна война: „Беше времето, когато студентът Гео Милев съобщава в 1913 г. от Лайпциг с писмо до баща си, че пише студия за „Балканската война и поезията ни” – нарича я „величествена, божествена и свещена борба за свободата на брата роб”. Това беше времето, когато националният ни славей Христина Морфова с Людмила Прокопова в концертите из страната запяваха „Мила родино” и цялата публика ставаше да им приглася в свещено упоение.
Какво чудно има тогава, че след погрома при Добро поле в 1918 г. македонският бежанец и български поет Людмил Стоянов, като военен кореспондент, пренася от Скопие в България знамето на Шести софийски пехотен полк, увито плътно около тялото му – сред опасното обкръжение от албанци и отстъпващи германци…”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка