Warning: getimagesize(://): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Възраждането

Pan.bg 08 ное 2011 | 11:13 views (3119) commentaries(0)
img Процесът на възраждането на българската военна авиация протича в извънредно трудна за страната обстановка. В началото на трийсетте години започва голямата икономическа криза. България е заобиколена отвсякъде с врагове, които не могат да забравят позора от пораженията и макар страната ни в момента да е поставена на колене от техните велики приятели, вземат допълнителни мерки. Страхът от възраждането на българската военна мощ е голям. На 9 февруари 1934 г. Румъния, Югославия, Гърция и Турция подписват т. нар. “Балкански пакт”, насочен само и единствено против България.
Още в края на 1927 г. българската авиация, представяна от Дирекцията за въздухоплаване, има в свое подчинение следната авиационна структура:
• разузнавателно ято със самолети Potez-NVII;
• бомбардировъчно ято със самолети ДАР “Узунов-1” и ДАР-2;
• изтребително ято със самолети ДАР-1;
• хидропланно ято със самолети Avro-522 и летящи лодки Macchi-2000/18;
• аеропланно училище със самолети Codron C-59, Henriot-HD.14, ДАР-1 и Smolnik S-18.
Виждаме една напълно военизирана структура, разбира се, съвсем условна по отношение на материалната част. Но на следващата година Съюзническата контролна комисия премахва военния контрол и военният характер на “цивилната” българска авиация започва да прозира съвсем ясно. Летците, които са завършили само Аеропланното училище, продължават обучението си във Военното на Негово Величество училище, за да им бъде присвоено офицерско звание. Всички летци започват да получават длъжности “военен пилот-авиатор” и “военен наблюдател-авиатор”.
През 1928 г. Министерството на войната разработва амбициозен десетгодишен план за развитие на българската авиация. Съгласно този план през 1939 г. България трябва да притежава военновъздушни сили в такъв вид:
• осемнайсет дивизионни разузнавателни (1) ята с по 12 самолета, общо 216 самолета;
• четири армейски разузнавателни орляка (2), общо 8 ята по 12 самолета в ято, общо 96 самолета;
• четири армейски изтребителни орляка, общо 8 ята по 12 самолета, общо 96 самолета;
• нападателна въздушна бригада в състав: изтребителен орляк с 48 самолета; бомбардировъчен орляк с 36 самолета; разузнавателен орляк с 24 самолета; морски орляк в състав 2 ята морски изтребители с 24 самолета и 2 ята морски бомбардировачи с 18 самолета.

(1) Дивизионните разузнавачи са многоцелеви самолети, способни да разузнават, коригират огъня на арт. батареи и да щурмуват земни цели на противника, с една дума, това е фронтова авиация – Бел. авт.
(2) Орлякът съответства на авиационен полк – бел. авт.

Планът предвижда създаване на мощна нападателна авиация с 588
бойни самолета. Тази програма не е осъществена до 1939 г. Не е осъществена и до 1944 г., но дава своето отражение върху цялостното развитие на българската авиация през периода.
След 1929 г. в Божурище скрито започва формирането на Първи въздушен полк (Първи смесен орляк), чиято основа са кадрите от Дирекцията по въздухоплаване и организацията му съответства на изложената по-горе. Естествено този “полк” няма бойни самолети. Единственият изтребител, един от укритите Fokker D.VII, има направена декоративна втора кабина и се числи като учебен. Той е със свалени картечници. В случай на нужда може да му бъдат монтирани две синхронни картечници “Максим-Шпандау” от “икономиите”, направени при предаване на авиационното имущество на съюзническата комисия за унищожаване. Но в един лош за българската авиация ден летецът Никола Кокилев, известен сред авиационните среди със способностите си да чупи самолети, чупи и този уникат.
Вече няколко пъти споменаваме за произведени у нас самолети. През 1925 г. с правителствено решение на летище Божурище е създадено първото наше самолетостроително предприятие, скромно наречено “работилница”. Държавна аеропланна работилница ДАР-Божурище дава името си на множество български самолети, някои от които са произвеждани серийно и добиват широка известност. Немският летец и аероинженер Херман Винтер е главен конструктор, а първият победител във въздуха за българската авиация летецът капитан Марко Първанов е назначен за началник на ДАР-Божурище. Предприятието веднага започва серийно производство на няколко типа самолети, за които вече стана дума.
През най-трудните години за българската авиация това предприятие ще доставя самолети, макар и малко, но с европейско качество за нейните нужди.
Фабриката край Казанлък няма шанс веднага да започне производство на самолети, но през 1930 г. след дълги борби, често и задкулисни, тъй като става дума за самолетни пазари, италианската фирма “Капрони” печели търга за обявената за продажба самолетна фабрика AERO-Прага. Под името самолетна фабрика “Български Капрони” – Казанлък и задължението десет години да произвежда само одобрени от българските специалисти самолети. След този период фабриката с цялото си оборудване преминава във владение на българската държава.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка