Warning: getimagesize(://): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Съграждането

Pan.bg 10 ное 2011 | 22:27 views (2838) commentaries(0)
img Добре, на книга страната вече има Въздушни войски. Напук на Ньойския мирен договор. Но какво има в хангарите, по летищата?
През октомври 1935 г. Щабът на армията прави обстоен анализ на състоянието на отбранителната способност на страната, която намира за извънредно ниска. И на този общо негативен фон особено трагично е положението в авиацията. (Това не ви ли напомня с нещо положението на България в едно по-ново време?) Така нареченият Първи смесен орляк на Божурище, прераснал във Въздушни войски, на практика не разполага с бойни самолети, въоръжение и боеприпаси.
Повече от 80% от самолетите – учебни и тренировъчни – са българско производство, от типовете ДАР и КБ. В момента в България трудно може да се намери и доставчик на съвременна авиационна техника с военно предназначение. Бившите й противници от Антантата, както и съседите гледат под лупа всеки опит за засилване на българската авиация и надават дипломатически вой при най-малкото съмнение, камо ли да й помогнат с нещо. Нашите самолетостроителни фабрики могат, но също поради наложените забрани и ограничения не произвеждат чисто военни самолети. Наистина някои от машините биха могли да се пригаждат и за бойно използване, но това е капка в морето на фона на военните авиации на съседите.
След като при идването на власт през 1935 г. на националсоциалистите Германия отхвърли ограниченията на версайския мирен договор, определени надежди са насочени към нея, но в това време тя не разполага с особени възможности, да помогне на бившия си съюзник, защото само възражда своите военновъздушни сили, унищожени след Първата световна война. И все пак Германия си е Германия. Стратегическите й интереси диктуват да помогне за развитието на авиацията на страната, намираща се във враждебно обкръжение и определено имащо прогермански настроени кръгове в армията и деловите среди. Независимо от собствените затруднения от Luftwaffe намират възможност през 1936 г. да доставят на България 12 изтребителя Heinkel He 51В, получили във Въздушни войски името “Сокол” и 12 разузнавателни самолета Heinkel He 45, наименувани “Щъркел”. (С възраждането на Въздушни войски е въведена традиция всеки самолет да получава име на летящо същество (3), а в морската авиация – на морско същество.) Сред тях през 1937 г. ще дойдат още 12 изтребителя Arado Ar 65 “Орел” и 12 двумаоторни
бомбардировача Dornier Do 11 “Прилеп”. За тези самолети ще стане дума отново по-късно.

(1) Единствено изключение ще направят Junkers Ju 87 Stuka, защото немското му име, впрочем нямащо нищо общо с хищната риба, а съкращение от “пикиращ боен самолет” (Щурцкампффлугцойг) му подхожда много, и Ме 109, кръстен “Стрела”, заради високата му за времето скорост – Бел авт.

По това време отношенията и със славянска Полша бележат бърз прогрес. Командващият ВВС на Полша генерал Людомил Райски (боен летец от Първата световна война) е изключително приятелски настроен към България. Той прави официално посещение у нас, при което са постигнати договорености за закупуване на авиационна техника и въоръжение, за подготовка на наши летателни и командни кадри в Полша и за строителството на трета самолетна фабрика в България край Ловеч, която да произвежда по полски лиценз бойни самолети за въздушни войски.
Първа стъпка в изпълнение на договореностите е доставката през 1937 г. на 12 изтребителя P.Z.L.24 “Ястреб”. Този целометалически моноплан горноплощник тип “Чайка” е експортен вариант на P.Z.L. 11 и се намира на въоръжение в авиациите на всичките ни съседи. До края на годината идват и “линейните” самолети P.Z.L. 43B “Чайка”. Предвижда се през 1939 г. и доставката на отличните полски двумоторни бомбардировачи P.Z.L. 37 “Лос”, което е осуетено от започването на Втората световна война.
В края на 1936 г. Министерският съвет приема предложението на военния министър и утвърждава разход от 94 млн. лева по тогавашни цени за производството на 40 учебно-тренировъчни самолета с възможности за бойно използване. Тази сума е предвидена за самолетната фабрика “Български Капрони” – Казанлък, където с участието на инж. Цветан Лазаров е започнало производството на българските самолети КБ от семейството на “Чучулигите”.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка