Откритие на морското дъно - койт е този съветски катер?

Pan.bg 16 май 2010 | 22:30 views (4017) commentaries(0)
img При извършването на поредното заснемане на морското дъно с многолъчев ехолот на борда на НИК „Академик”, д-р Любомир Димитров от Института по океанология към БАН открива два потънали обекта. Обектите са с размери съответно 37 м и 20 м дължина и височина над грунта около 3-4 м. На 4 април 2010 г. водолазите Стоян Стоянов – Тони, и Мирослав Апостолов направиха първоначален оглед на по-големия от двата обекта. При огледа беше установено, че обектът е торпеден катер. При повторено спускане на 6 май т. г. към водолазите от първоначалната група се включиха фотографът Валентин Лупов, Владимир Живков и Емил Кайкамджозов. При повторния оглед водолазите извършиха фото и видео заснемане и установиха, че катерът е с разбит корпус в носовата част и на борда му е имало пожар. Според водолазите катерът е потънал след получаването на голямо поражение в левия борд и се е забил в дъното именно с носовата си част. Сега катерът лежи на дъното на равен кил и е частично зарит в тиня почти до нивото на палубата. Запазени са: торпеден апарат, който се намира на въртяща се установка, малокалибрено оръдие в кърмовата част, видим е и един гребен винт... И нещо много важно – комуникационно табло в района на кърмата с превключватели за дълги и къси вълни, с надписи на кирилица, което изключва възможността катерът да е друг, освен съветски, а радиооборудването му може да бъде датирано към 60-те години на миналия век.
Беше направен и оглед на по-малкия обект с дължина около 20 м. Стоян Стоянов и Мирослав Апостолов с помощта на линия достигнаха до корпуса на риболовен кораб, намиращ се на 20-25 м южно от торпедния катер. Риболовният кораб е обърнат с кила нагоре и достъпът до надстройката и палубата му в настоящия момент е невъзможен. Предстои идентификация и на този плавателен съд.
Допълнителните огледи ще дадат още информация за
Комуникационното табло с радиооборудване от 60-те години на миналия век.
Поглед към светлите люкове на машинното отделение на катера.
находката, но и сега можем да се опитаме да дадем отговор на логичните въпроси: кой е този торпеден катер, кога и как се е озовал на морското дъно в български териториални води?
След 1947 г. в българските ВМС служат няколко проекта: „ТМ




200” (през 1957 г. са преоборудвани като малки преследвачи на подводници), „123К” („Комсомолец”) и „206”. Съдбата им е ясна, а и данните на потъналия катер се различават от описаните три проекта. Досега няма публикувана информация за потънал български торпеден катер, както и за съветски торпеден катер в наши териториални води вследствие на сблъсък с плаваща мина, взрив или пожар на борда и т.н. Очертава се като най-вероятна възможността катерът да е потопен целенасочено, вследствие на преднамерени действия, след като е бил използван като мишена.
Констатираните поражения изключват това да е станало след артилерийска стрелба, защото пробойните от снаряди винаги могат да се отличат ясно от пробойните, нанесени от взрив на мина. Но и мишени за изпробване на плаващи мини в нашата военноморска история няма. Остава възможността пораженията да са нанесени след попадение на ракета. Малките размери на катера, а и големите размери на ракетите, използвани от българските брегови ракетни комплекси през 60-те и 70-те години обаче изключват допускането за попадение след стрелба с противокорабна ракета от тези установки.
Най-възможното на този етап обяснение е следното: катерът-мишена е обстрелван с ракета от зенитно-ракетен комплекс. Такава стрелба (със зенитна ракета по морска цел) е осъществена на 28 юни 1968 г. от зенитно-ракетния дивизион „Камчия” (сега той не съществува) на дистанция 15-18 километра от брега. Резултатът от стрелбата е „Отличен”, а такава оценка се дава само след пряко попадение в целта. Дивизионът застъпва в първото си бойно дежурство на 25 август 1962 г. Въоръжен е със зенитно-ракетен комплекс С-75 „Двина” (натовско наименование SA-2 Guideline). С-75 е съветска управляема противовъздушна ракета с наземно базиране. Влиза в употреба през 1957 г. и се превръща в най-разпространената ракета в света от този тип. Специалистите трябва да си кажат думата за стрелбата по морска цел от зенитно-ракетния комплекс С-75 „Двина”, но е известно, че тази негова способност е заложена още по време на проектирането му.
Какъв тип е катерът-мишена? Възможно ли е той да бъде от проекта 183, какъвто се появява в български териториални води, за да осигури стрелбата на българската бригада ракетни и торпедни катери по маневриращ кораб-цел в края на 70-те години? Проектът 183 („Большевик”) е сред най-масово строените катери (672 единици, без да броим още 80, построени в Китай) в СССР през периода 1949 - 1960 г. Според руски изследователи, 60 от тях са проектирани и построени специално като радиоуправляеми цели за учебните маневри на авиацията и флота. Уви - чертежи и снимки на този вариант няма публикувани. Но пък такива могат да бъдат издирени и в България, защото след стрелбата на българските ракетни катери радиоуправляемият катер-мишена получава такива сериозни повреди, че продължително време се намира на скъпо струващ за нашите ВМС ремонт във Флотския арсенал край Варна.
А събитието на 28 юни 1968 г. е от особена важност за Българската армия: тогавашното Политбюро на ЦК на БКП наблюдава три вида ракетни стрелби: с две оперативно-тактически ракети (с далекобойност над 300 км) от огнева позиция около град Приморско - стреля ракетната бригада на Втора армия, с комплекса „Сопка” на Военноморския флот от огнева позиция на Черни нос и от зенитно-ракетния дивизион „Камчия” (с огнева позиция на Шкорпиловци) по морска цел. За осигуряването на стрелбата с оперативно-тактическата ракета и на тази със „Сопка” е известно, че от СССР пристига специален кораб-мишена. Логично е и другата ракетна стрелба да бъде осигурена с подходяща за целта мишена. Известно е също, че по-късно, през периода от 1991 до 1995 г. дивизионът „Камчия” взема активно участие в изпитанията на морските мишени МК-1 и МК-2. Морската цел, използвана през 1968 г. пред българския бряг, и по която стреля дивизион „Камчия”, най-вероятно е импровизиран торпеден катер, специално преустроен от изваден вече от строя кораб, но с възможности да достига, след получаването на команди чрез радиопредавател, определени скорости, да маневрира и да е с малка площ за откриване от радиолокаторите. Стойността на такава мишена е със сигурност много по-ниска от тази на новопостроен катер от проект 183.
Според участниците в двете спускания обследваният от тях подводен обект е твърде различен от проект 183. Откритият на дъното катер е по-дълъг с около 10 метра, конструкцията на корпуса му е адресирана по-скоро към първите десетилетия на ХХ век. А вече е разчетен и ръкописен надпис на гърба на голям часовник, намерен на борда: „Леонидъ Га….., 1902 года, 19 января, суббота, безъ пяти минутъ 14-го ...” - явно, паметно събитие за някого, и добре оформени букви „Г.Ч”, като под тях е изобразена котва и е изписан „№ 64”. „Г” е възможно да означава „Гидрографический” (или дума със същия корен, но с друго окончание), а „Ч” - „часы”, защото корабните часовници и в Руската империя, и в СССР, се изработват и поддържат в „Мастерские Гидрографического Управления”. На лицето на часовника има неразчетен засега ръкописен надпис и цифрите 1893. Това може да е и някакъв инвентаризационен номер, но може да означава и нещо съвсем различно, дори година на производство. Това, че на катера са монтирани толкова стари прибори, подкрепя тезата за използването на стар корпус за мишена, която вероятно ще бъде поразена и унищожена.
Разбира се, съжденията до тук са само предположения, които могат да бъдат потвърдени, а могат да бъдат и опровергани. При всички случаи са нужни още спускания до потъналия обект и консултации с руски и български изследователи, както и с наши ветерани от ВМС и ПВО.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка