Никой не иска да се кара с Пхенян

Pan.bg 25 май 2010 | 18:21 views (1869) commentaries(0)
img /ИА „Фокус”/

Най-забележително в историята с потопяването на южнокорейския кораб „Чхонан” е в това, че на никого не му се иска да се занимава с тази история. Президентът на Южна Корея Ли Мюн-бак съобщи, че ще предаде въпроса за разглеждане от Съвета за сигурност на ООН. Неговият американски колега Барак Обама заяви, че тази реакция на Сеул е „напълно адекватна”. Прочее – изказвания и осъждания. И, общо взето, това е всичко – въпреки че загинаха, между другото, 46 моряци.

Въпросът е в това, че всичко, случващо се сега между Севера и Юга на Корея е аномалия и анахронизъм в международната политика. Т.е. всичко това не трябваше да се случва, от гледна точка на чистия разум и логика. Но се случи и става ясно, че няма никакъв изход от ситуацията и въобще „нормално поведение” няма. А щом е така, ще бъдат направени и няколко доста символични движения и въпросът ще бъде забравен.

Това изглежда невъзможно, но защо? Не толкова отдавна, през 2007 г., Израел взриви някакъв обект в Сирия, извършвайки като цяло акт на агресия. Също загинаха хора, макар че не е известно колко. Досега в Израел твърдят, че на обекта се е осъществявала работа върху военна ядрена програма, в Сирия – че това е обикновена военна база. Международната агенция за атомна енергия оттогава води разследване, повече от две години и половина. И повече нищо. Оказва се, че всичко е възможно.

В случая с корейския корвет, на пръв поглед, всичко е просто. Международната комисия събра напълно солидни обекти, като отломки от торпедо и от ясно по-ясно е, че именно севернокорейска подводница е потопила кораба. Разбираемо е и, че двете страни имат различия по въпроса за това, къде преминава морската им граница. По убеждението на Юга, техният военен кораб е бил в свои води. Според Севера – не. Настоящият шум започна, след като бяха публикувани резултати от разследване. А най-основното е – на кого му е нужно да изстрелва торпеда срещу южнокорейски кораби, ако не на Севера?

Но в това е и въпросът, че страните от Източна Азия помнят, как възникват такива истории. Става въпрос за южнокорейския пътнически „Боинг”, който неизвестно защо се отклони на 650 км от маршрута си над съветска територия и там бе




свален заедно с пътниците (1983 г.). СССР още тогава се опитваха да се защитят, обяснявайки, че няма такива „грешки” при съвременните самолети, а тук още повече неговият маршрут се е пресичал с линията на полета на американски разузнавателен самолет и на радара въобще не е можело да се разбере, след това пресичане, кой накъде е полетял.

И ето дойде моментът, изясни се, че действително пилоти от южнокорейската авиокомпания, са работели за ЦРУ и са правили снимки на съветската територия. По този повод имаше съдебен процес в Сеул, в национален мащаб доста шумен. Но това стана, когато СССР въобще не съществуваше. Така че в резултат историята с лайнера остана нещо като убийството на Кенеди. На всички им бе ясно, че официалната версия нещо не отговаря на всички въпроси, твърде приличащи на провокация. Но да се разбере вече е невъзможно, а няма и желание.

В множество случаи на война, техногенни катастрофи, инциденти, най-разумното нещо е да не се прави нищо. В това число и тъй като виновни няма, просто се е случила голяма неприятност. И непосредствените участници много добре знаят това и поради това само организират шоу за публиката, която уж винаги иска да се назоват и накажат виновните, а иначе нещастието ще се повтори. И така, изглежда, че най-голямото мъжество в такива ситуации – е открито да се признае, че всякакви действия са по-лоши от бездействието.
image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка