На 27 август край барелефа на старшина I степан Димитров във Военноморска база Варна бе отбелязана 45-ата годишнина от неговия подвиг. Пред строя на дивизионите и земляците от село Сушица говориха началникът на щаба на базата капитан I ранг Коста Андреев и кметът на селото Димитринка Калева. Младежи от селото изпълниха рецитал от стихове, посветени на матроса. След полагането на цвета и отдадените почести гостите от Сушица разгледаха минния ловец „Цибър”.
Димитър Атанасов Димитров е роден на 7 септември 1943 г. в село Сушица, Великотърновско. През октомври 1962 г. започва наборната му военна служба в Школата за химици в Горна Оряховица, а после продължава във флота – химик на голям преследвач на подводници във варненската военноморска база. На 4 март 1965 г. корабът се завръща от поредното плаване. Два изстрела по непредпазливост предизвикват пожар в погреба. Химикът се спуска в него и въпреки дима и газовете успява да извади на палубата кутията с горящи заряди, с което предотвратява взривяването на стотици боеприпаси и гибелта на кораба с екипаж от 57 души. Вечерта старши матрос Димитров се чувства зле, откаран е по спешност във Военноморската болница, където на 6 март почива от белодробното отравяне. Погребан e в родното му село с военни почести.
„За спасяване на боен кораб и екипажа му” указ на Държавния съвет № 324 от 30 април награждава посмъртно химика със златната звезда на „герой на социалистическия труд” и орден „Георги Димитров”. Със своя заповед № 143 министърът на отбраната на 15 май го зачислява завинаги в екипажа на спасения преследвач и разпорежда паметни плочи в чест на героя да се установят в родното му село Сушица и в района на рейдовия пост във Военноморска база Варна. Командващият на флота присвоява на старши матроса звание „старшина І степен”. За подвига на матроса разказва фрагмент в експозицията на Националния военно-исторически музей, а във Военноморския музей – специален кът. През 1968 г. е открит гранитен барелеф на загиналия матрос във Военноморска база Варна. В родната му къща в с. Сушица музейна експозиция се открива на 4 септември 1967 г., а на 31 май 1975 г. – моряшки парк и паметна плоча. Един построен в Русе 3240-тонен военен спомагателен кораб (изведен от строя през 1994 г.) носи неговото име.

В. Димитров сп. „Клуб ОКЕАН”, снимки на автора