Горещи новини
- ВВС САЩ и НАТО по време на учение искаха да "пробият" ПВО на Крим /СНИМКИ/
- Руските военни затвориха хиляди квадратни километри във водите на Черно море /СНИМКИ/
- Фрегата TCG ISTANBULН, част от националната система за ПВО на Турция
- САЩ изпратиха ударна авионосна група в Южнокитайско море
- НАСА: В космическата "зона на живот" е открита втора Земя /ВИДЕО/
- /ВИДЕО/: Появи се видео от първия уикенд на Тръмп след президентството
- САЩ осъди действията на службите за сигурност по време на протестите в Русия /ВИДЕО, СНИМКИ/
- Тръмп поиска от Министерството на правосъдието да обжалва пред Върховния съд за отмяна на изборните резултати
- Земетресение с магнитуд 7,0 удари крайбрежието на Чили
- Новият шеф на Пентагона ще защити спорните острови в Япония и ще се справя с ядрената заплаха от КНДР

Димитър Атанасов Димитров е роден на 7 септември 1943 г. в село Сушица, Великотърновско. През октомври 1962 г. започва наборната му военна служба в Школата за химици в Горна Оряховица, а после продължава във флота – химик на голям преследвач на подводници във варненската военноморска база. На 4 март 1965 г. корабът се завръща от поредното плаване. Два изстрела по непредпазливост предизвикват пожар в погреба. Химикът се спуска в него и въпреки дима и газовете успява да извади на палубата кутията с горящи заряди, с което предотвратява взривяването на стотици боеприпаси и гибелта на кораба с екипаж от 57 души. Вечерта старши матрос Димитров се чувства зле, откаран е по спешност във Военноморската болница, където на 6 март почива от белодробното отравяне. Погребан e в родното му село с военни почести.
„За спасяване на боен кораб и екипажа му” указ на Държавния съвет № 324 от 30 април награждава посмъртно химика със златната звезда на „герой на социалистическия труд” и орден „Георги Димитров”. Със своя заповед № 143 министърът на отбраната на 15 май го зачислява завинаги в екипажа на спасения преследвач и разпорежда паметни плочи в чест на героя да се установят в родното му село Сушица и в района на рейдовия пост във Военноморска база Варна. Командващият на флота присвоява на старши матроса звание „старшина І степен”. За подвига на матроса разказва фрагмент в експозицията на Националния военно-исторически музей, а във Военноморския музей – специален кът. През 1968 г. е открит гранитен барелеф на загиналия матрос във Военноморска база Варна. В родната му къща в с. Сушица музейна експозиция се открива на 4 септември 1967 г., а на 31 май 1975 г. – моряшки парк и паметна плоча. Един построен в Русе 3240-тонен военен спомагателен кораб (изведен от строя през 1994 г.) носи неговото име.
В. Димитров сп. „Клуб ОКЕАН”, снимки на автора

loading...
Други публикации
Напиши коментар
Ниекой не трябва да забравя този подвиг.Той е пример как и в мирно време хората могат да бъдат истински герои!
Когато бях в 3.клас (Варна), той беше патронът на класа ни, изнасяхме реферати за него и много се гордеехме с това необикновенно българско момче. Няма да го забравим никога!
Днес, 06.10.2010, същия подвиг извърши руски матрос (сложно име, май от Азия): спаси крайцера Быстрый край Камчатка от пожар в машинното отделение и почина от раните си.... На колена пред тези герой!
служих в поделението късето школата за химици носи името на старши матрос димитър атанасов димитров. гордея се с това и нодкигът му ще е винаги жив в спомениве ми макар че са минали тече 47 години оттогава.поклон пред хилядите български майки дали живот на такива герои.