ЛИДЕРЪТ „МОСКВА” ЗАГИВА В ПЪРВИЯ БОЙ

Pan.bg 18 май 2011 | 13:29 views (5434) commentaries(0)
img В. Димитров, сп. „Клуб ОКЕАН”
обзор по руски сайтове


Лидерът на ескадрени миноносци „Москва”, чиито останки бяха открити вчера от смесена румънско-украинско-руска подводна експедиция, има водоизместимост 2597 т, дължина 127,5 м, широчина 11,7 м, газене 4,18 м, максимална скорост 43,57 възла, далечина на плаване 1800 мили (при 20 възла), паротурбинна енергетична установка с мощност 66000 к.с. и екипаж от 243 души. Артилерийското му въоръжение включва пет 130-мм, две 76,2 мм, две 45-мм и десет 37-мм оръдия, четири 12,7 мм картечници. Корабът е въоръжен с осем (две установки по четири тръби) 533 мм торпедни апарата и носи 76 мини.

image

В рамките на съветската корабостроителна програма тактико-техническото задание за проектиране на ескадрени миноносци от проект „1” е прието на 1 ноември 1928 г. През 1933 г. те са прекласифицирани в лидери на ескадрени миноносци. Под ръководството на главния конструктор В. А. Никитин проектирането се води в ЦКБС-1 (Централно конструкторско бюро за специално корабостроене). Стремежът е бил да се построят три кораба от нов клас, който по бойни качества превъзхожда аналозите си в западните флотове. Между лек крайцер и ескадрен миноносец, т.нар. лидер на есминци, трябвало да има висока скорост, преобладаващо торпедно и силно артилерийско въоръжение, за да води „класическите” есминци в торпедна атака. „Москва” е заложен за строеж на 29 октомври 1932 г. в завод № 198 в Николаев, спуснат е на вода на 30 октомври 1934 г., а в строя е от 10 август 1938 г. с първи командир капитан III ранг А. И. Зубков.
image
Още през ноември същата година на борда на лидера до Турция плава официална делегация за погребението на президента Мустафа Кемал (Ататюрк). През октомври 1939 г. корабът отново посещава Турция. В първите дни на юни 1941 „Москва” е на учение, а началото на войната сварва кораба в Севастопол. Още на 25 юни съветският Черноморски флот започва операция срещу пристанището и главна база на румънския флот Констанца. Морската и авиационна групировка е трябвало да нанасят от пределни дистанции удари по портови обекти, нефтени терминали, железопътни възли и други брегови цели.
image
Отначало „Москва” е в групата за поддръжка, а после
е прехвърлен в ударната група. Напуснала Севастопол към 21 часа, маневрирайки за да заблуди въздушното разузнаване, на следващото утро тя е на позиция и малко след 5 часа започва обстрел на брега, където избухват пожари в нефтохранилищата. „Москва” стреля залпово от петте оръдия на главния си калибър през 10 сек. Ответен огън дават носещите дозорна служба румънски есминци „Реджина Мария” и „Марашешти”. След тях стрелба започна 280-мм брегова батарея. Първите снаряди прелитат над лидера и падат на 10 кабелта, вторият залп – на 5 кабелта, а третият не достига до „Москва” само с около 1 кабелт.
Получил заповед за отход, корабът пуска димна завеса и прави противоартилерийски зигзаг. В килватер се движи другият лидер „Харьков”. В 5,20 часа от двата кораба виждат следи на две торпеда, отиващи към „Москва”. От флагмана „Харков” заповядали на „Москва” увеличаване на скоростта и прав курс за отклонение от торпедата. След минута, по време на отклонението вдясно над „Москва” се вижда около 30-метров стълб от вода, огън и дим. Корабът останал без ход и светлина, получил разрушения и крен, избухнали пожари, а 37-мм му зенитно оръдие продължавало стрелба по появил се противников самолет. Носовата част се откъснала и потънала за две минути. Зашеметеният командир капитан-лейтенант А. Б. Тухов бил изхвърлен в морето, а помощникът му старши лейтенант Л. И. Приваленков заповядал напускане на кораба, който потънал за 8-10 минути след взрива на дълбочина 40-45 метра. В единствената спасителна лодка се побрали 17 души. „Харков” подходил да спасява хората в морето, но се отказал заради силния артилерийски обстрел и атаките на самолетите.
image
Надвечер 14 румънски катера и водосамолети извадили от морето 7 офицери и 62 моряци, в т.ч. и командира Тухов в безсъзнание, който впоследствие избягал от плен и край река Буг на 5 март следващата година загинал в бой като командир на разузнавателен взвод в партизански отряд край Одеса.
В руски, румънски и немски източници се срещат различни версии за гибелта на „Москва”, сред които най-лансирани са две – натъкване на кораба на мина от румънско минно заграждение S-10 или попадение на торпедо от съветската подводница Щ-206. Само тя би могла да се намира в района, също не се завръща в базата си и е вероятно командирът й капитан-лейтенант И. А. Каракай, който не е знаел за операцията срещу Констанца, да е произвел двуторпеден залп срещу предполагаеми румънски кораби. През 2006 г. двама от изследователите на тази гибел – Борис Баншац и Андрей Лубянов, обединяват вижданията си в общата им книга „Лидер эсминцев „Москва”, издадена в Севастопол.
На специална пресконференция вчера в Констанца ръководителят на експедицията Мирча Ропа заяви, че с успех са се увенчали усилията на водолази от Румъния, Украйна и Русия през последните три десетилетия. Корабът е открит, разкъсан на две части, а е бил идентифициран по изхвърлено на 20 метра от него оръдие. Според военния историк Йоан Дамашин разрушенията по кораба, заснети при подводния оглед, са толкова големи, че изключват натъкване на мина и дават основание само за две вероятни причини – попадение на румънски снаряд в погреба на „Москва” или торпедна атака.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка