На този ден: През 1970 г. мистериозно потъва френската подводница S-644 Eurydice

Pan.bg 04 мар 2020 | 10:17 views (464) commentaries(0)
img Източник:"Svodka.start.bg''
/По материали в интернет/


В ранната утрин на 4 март 1970 г. мистериозно изчезва модерната френска подводница S-644 Eurydice (също Eridis и Еридис). Независимо че мястото на произшествието е установено почти веднага, подводницата не е намерена в продължение на повече от месец и половина. И това не е единственият загадъчен детайл от тази катастрофа. Eridis принадлежи към дизел-електрическите подводници от клас „Дафне”, от които за френския флот са построени 11 броя – всичките с имена на митични богини, нимфи и дриади. Подводници от този клас са построени също и за Военноморските сили на Испания, Португалия, Южна Африка и Пакистан. Пълната водоизместимост на подводницата е малко над 1000 тона, има дължина около 58 м., снабдена е с 12 торпедни тръби, като в последното отношение превъзхожда руските подводници от този клас.
Първата S-644 Eurydice е заложена за построяване през юли 1958 г. в корабостроителницата Direction des Constructions et Armes Navales в Шербур. Спускането на вода става на 19 юни 1960 г., а на 26 септември 1964 г. влиза в състава на френския флот. Нейната подводна служба е обичайна за френските подводници: бойна подготовка на екипажа в базата и в морето, патрулиране край южните брегове на Франция и Северна Африка, съпровождане на граждански кораби с важни за Франция товари. „Еридис” никога не напуска акваторията на Средиземно море.

Рано сутринта на 4 март 1970 г. „Еридис” излиза от базата си в Сан Тропе с 57-членен екипаж. В морето подводницата във взаимодействие с авиацията трябва да отработи търсене и условна атака на подводница на вероятен противник, като за целта „Еридис” държи постоянна връзка с базовия патрулен самолет „Атлантик” (Breguet Br.1150 Atlantic), излетял от морската авиобаза Ним Гарон. Морето е напълно спокойно. От самолета обаче няколко пъти виждат пенеста вълна около перископа на „Еридис”, докато тя се намира на 7 мили югоизточно от нос Камара.

Неочаквано в 7:13 ч. сутринта местно време всички съобщения от борда на „Еридис” секват. Самолетът „Атлантик” напълно губи радиолокационен контакт с подводницата.
В последната радиограма командирът на „Еридис” е съобщил, че взема курс към зоната за провеждане на учението и започват да се потапят. Почти веднага след прекъсването на връзката, подводницата започват да я търсят не само флотските самолети, но и корабите от противоподводната отбрана. Френският




флот изпраща в морето всички възможни средства: надводните кораби „Сюркуф”, „Дюпер”, „Вандея”, „Алерт”, „Араго”, „Жан Шарко” и шест тралчика (миночистачи), а също така подводниците „Дафне” и „Дорис”, самолети и вертолети. Спасителни сили от цялото Средиземно море се отправят към района на издирване.

В търсенето участват и италианци, които отправят към района 6 тралчика, а американците изпращат на помощ военния спасителен съд „Скайларк”.
Достатъчно бързо е определен приблизителният район на гибелта на „Еридис” с площ 4 квадратни мили (14 кв. км.). Установено е мястото, където патрулният самолет „Атлантик” е наблюдавал подводницата по време на последния радиосеанс.
След известно време край това място е открито голямо петно от мазут, а по-късно парчета шперплат и перфокарта с кода на „Еридис”. Тези неоспорими доказателства донасят страшната истина, че подводницата е погубена.

След това в работата се включват и експерти, проведено е идентификационно изследване на дизеловото гориво, взето от откритото петно в морето. Оказва се, че мазутът има високо съдържание на сяра, което е характерно за използваното от „Еридис” гориво.
Четири денонощия след началото на издирването командването на френския флот обявява „Еридис” и нейния екипаж за загинали. Офицерите на спасителните съдове снемат фуражки, а всички кораби от флота на Франция включват сирените си. Този своеобразен салют е своеобразно прощаване с подводницата.
По-късно, след анализ на показанията на сеизмографите на бреговите геодезични лаборатории, е установено, че в 7:28 часа на 4 март те са регистрирали взрив. А съпостяването на пеленгите на зоната на взрива от различните сеизмични станции позволява да се определи точното място, където става трагедията.
„Еридис” обаче не е открита. Вдига се вълна от обществено недоволство. Роднините на загиналите подводничари настояват на всяка цена да бъде открита подводницата и да се установи причината за нейната гибел. Френското правителство се обръща към САЩ с молба за оказване на помощ при издирването на „Еридис”. В Тулон спешно пристига американският спасителен съд „Мизар”, успешно представил се при издирване на подводницата „Трешър” и при загубената край Паломарес водородна бомба.
Едва на 22 април, повече от 1,5 месеца след катастрофата, американците откриват и идентифицират няколко големи отломки от „Еридис”, разпръснати на дълбочина от 600 до 1100 м.
После е установено, че голям фрагмент от кърмовата (задната) част на „Еридис” лежи в центъра на странна яма с диаметър 30 м. Всички металически части от подводницата са странно огънати и деформирани.
Европейските вестници се изпълват с всевъзможни догадки. Очевидно в подводницата е станала голяма експлозия, не са известни само причините. Конструктивни недостатъци? Грешка на екипажа? Особено популярна тогава е версията за вмешателството на пришълци. Изказани са предположения за сблъскване с търговски кораб.
Резултатите от проведените изследвания никога не са огласени пред обществеността. Гибелта на „Еридис” предизвиква истински шок във Франция. В близост до Тулон предните години една след друга потъват с екипажите си три френски подводници: На 6 декември 1946 г. потъва U-2326, предадена на Франция след победата над Германия; На 23 септември 1952 г. е загубена подводницата „Сибил” (бившата британска Р.229 Sportsman. На 27 януари 1968 г. загива подводницата „Минерва” (еднотипна с „Еридис”). Причината за гибелта на тези подводници, както и на „Еридис”, остават неизвестни и до сега.
В Тулон, една от главните бази на ВМС на Франция, е поставен паметник на загиналите подводничари. Той представлява макет на огражденията на бойната рубка на подводница от класа на „Еридис”.

Две години преди това, през февруари 1968 г., френският президент Шарл дьо Гол присъства на възпоменателна литургия в Тулон в чест на 52 военноморски екипажа, изчезнали с корабите си, и там произнася реч. За изненада на командването на ВМС президентът дьо Гол пожелава да се потопи за кратко на борда на подводницата „Еридис” (еднотипна със загиналата само месец преди това подводница „Минерва”) на дълбочина 130 фута. Така той проявява галантен жест на доверие в подводниците от клас „Дафни”, към който принадлежат „Минерва” и „Еридис”. По-късно обаче никой френски президент не изявява желание да преживее подобни емоции.

image

image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker