PAN.BG ВИ ПРЕДОСТАВЯ СНИМКА НА ПЪРВИЯ КОМАНДИР НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ - КАПИТАН АЛЕКСАНДР КОНКЕВИЧ! КАКВА Е НЕГОВАТА СЛАВНА ИСТОРИЯ...

Pan.bg 26 мар 2020 | 01:47 views (978) commentaries(0)
img
В продължение на десетки години морски историци, критици, анализатори, редица дейци от българските ВМС търсеха снимка на първия командир на българския военноморски флог - Александр Конкевич. Снимката му липсваше във всички морски книги на Илия Тодоров, Чони Чонев и още редица български изследователи.

През 2019 г. екип на ПАН.БГ посети Щаба на ВМС и с любезното разрешение и съдействие на официалните лица от ВМС засне някои от ликовете на завеждащите/командирите на българския флот, сред които и този на Александр Конкевич.

Ето историята на славния Александр Конкевич от алманах ФАР - 1974 г. Припомняме, че на 16 октомври 2019 г. в Русе бе открита негова паметна плоча. Напълно заслужено!


Ради Боев, набор Руска Бранова
Първият командир на българската флотилия
ФАР-74, с. 144


Създаването на българския военен флот през 1879 г., непосредствено преди евакуацията на руските войски от България, както и изграждането му през следващите години са тясно свързани с дейността на първите руски морски офицери, унтерофицери и матроси, останали на българска служба от 1 август 1879 г. Основно място между тези пионери в изграждането на българския военен флот заема капитан-лейтенант Александър Егорович Конкеевич. Назначен по предложение на княз Дондуков-Корсаков за командир на Българската флотилия и Морска част с щаб в гр. Русе, той встъпва официално в длъжност на 1 август 1879 г. Изборът на А.Е. Конкеевич за командир на новосформираната Българска флотилия и Морска част не е случаен. В създаващата се българска армия и флот руското правителство изпраща най-добрите си офицрри, тъй като знае каква отговорност пада върху тях “като ръководители на младата войска, като представители и носители на руското име в българия4. най-подготвените и най-опитните са назначени за командири на самостоятелни части.
Александър Егорович Конкеевич е роден през 1842 г. в Новгородска губерния в семейството на дребен дворянин. Първоначалното си образование и възпитание получава в дома на родителите си. Една 17-годишен, на 3 декември 1859 г. е приет в 9-и флотски екипаж в Петербург като юнкер. Двегодишната юнкерска служба Конкеевич прекарва в упорит труд. Като бъдещ флотски офицер наред с теоретическата подготовка той получава и основни практически навици по военноморско дело, като през цялата 1860 г. плава на фрегата “Генерал-Адмирал”. След двегодишния срок на обучение със заповед от 5 декември 1861 г. на Конкеевич е




присвоено званието гардемарин. Суровата школа на гардемарин, характерна с напрегнати практически плавания, той завършва на същия фрегат. От 1861 г. до края на 1863 г. гардемарин А.Е. Конкеевич е в непрекъснато плаване 33 месеца и 9 дни, от които 22 месеца в задгранично плаване. В Средиземно море плава в състава на ескадрата на адмирал Бутаков, а в Балтийско море – в състава на ескадрата на контраадмирал Беренс. В първите дни на юни 1863 г. Конкеевич е преведен в 4-и флотски екипаж, а на 5 декември с.г. със заповед на управляващия Морското министерство му е присвоено званието мичман. До 1 януари 1876 г., когато е повишен в звание капитан-лейтенант, Конкеевич служи в различни флотски екипажи.
Службата на капитан-лейтенант А.Е. Конкеевич в руския Балтийски флот е низ от постоянни плавания, в които той получава солидна военноморска подготовка и отлично военно възпитание. Плава в Атлантическия океан, в Балтийско и Средиземно море и до 1873 г. извършва три околосветски плавания. За около 14 години флотска служба 8 години, 1 месец и 20 дни прекарва в задгранично плаване.

image
Снимка - Преслав Панчелиев, в Щаба на Флота - Варна

image
Паметната плоча в Русе открита на 16 октомври 2019 г. - снимка Иван Савов, официален фотограф на българските ВМС

През Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. капитан-лейтенант А.Е.Конкеевич участва като командир на самостоятелен флотски отряд, действащ в район на Гюргево-Русе на Дунава. През май и юни 1879 г. княз Дондуков-Корсаков води лична преписка с А.Е. Конкеевич, в резултат на която последният се съгласява до поеме командването на бъдещата Българска флотилия и Морска част. На 1 юли 1879 г. към него се обръща с официално запитване тогавашният военен министър на България руският генерал Паренсов за съгласието му да остане на българска служба.
Уволнението на офицерите, унтерофицерите и матросите от руския военноморски флот, изявили желание да останат на българска служба, в това число и на капитан-лейтенант А.Е. Конкеевич, става на 31 юли 1879 г., а приемането им на българска служба се счита от 1 август 1879 г. Фактически капитан-лейтенант А.Е. Конкеевич и останалите офицери и унтерофицери, които изявяват желание да останат на българска служба, започват да се занимават с делата на създаващата се Българска флотилия и Морска част много по-рано – още от момента, когато вземат решение да останат в България. До 22 юли 1879 г. те приемат плавателните съдове, инвентара и пристанищната ремонтна работилница в Русе, предадени безвъзмездно от Русия на България. От този ден фактически Българската флотилия и Морска част започват самостоятелен живот под командването на капитан-лейтенант Конкеевич, тъй като именно в този ден всички кораби от бившата руска Дунавска окупационна флотилия напускат русенското пристанище и се отправят за руските пристанища. Преди това биват приети 145 българи новобранци, устройва се домакинството на частта, завербуват се 21 корабни специалисти за работа в ремонтната пристанищна работилница, изработва се и се представя за утвърждаване от военния министър щатът на Флотилията и Морската част. Матросите, новобранците, унтерофицерите и офицерите са разпределени по корабите и бреговите подразделения и от 1 август 1879 г. започва нормалната подготовка на личния състав.
Всичко това изисква голям труд, съобразителност и вещо ръководство, каквито капитан-лейтенант Конкеевич проявява още в първите дни на заеманата от него длъжност.
Капитан-лейтенант Конкеевич командва Българската флотилия и Морска част точно 4 години – от 1 август 1879 г до 1 август 1883 г. В този сравнително кратък период са решени следните основни задачи на частта:
А) Организиране и подобряване обучението и възпитанието на личния състав.
Б) Организиране подготовката на низши кадри за Флотилията и Морската част.
В) Усъвършенстване организацията на частта.
Г) Подобряване битовите условия на личния състав.
Д) Подобряване материално-техническата база и обновяване на корабния състав на Флотилията и Морската част.
Руският офицерски и унтерофицерски колектив от Българската флотилия и Морска част се заема с решаването на тези задачи от първия ден на службата си в България. Още с приемането им новобранците биват разпределени по корабите и бреговите подразделения. Подготовката им започва направо като военни моряци, тъй като в строево отношение не са обучени в пешите дружини. Това се оказва нецелесъобразно, особено като се има предвид, че образованието на новото попълнение не отговаря на изискванията на морската служба и налага да се отделя повече време за подготовката му в морско отношение. Капитан-лейтенант Конкеевич настоява пред Военното министерство в бъдеще новобранците да се изпращат във Флотилията и Морската част след предварително обучение в строево отношение в пешите дружини. Това искане е удовлетворено. По предложение на капитан-лейтенант Конкеевич попълнението на корабите и бреговите подразделения на Флотилията и Морската част става в максимален размер, за да се обучат повече българи моряци с оглед на бъдещите нужди на флота и на народното стопанство.
За пет месеца колективът от руски офицери, унтерофицери и старослужещи матроси успява да подготви първия набор български моряци. Със заповед на капитан-лейтенант Конкеевич 145 български младежи са удостоени с първото военноморско звание – матроси 2-а степен и качегари 2-а степен, което е признание за подготовката им за флотска служба.
За капитан-лейтенант Конкеевич е ясно, че българският флот не може да се развива, ако няма свои, отечествени кадри. Ето защо още през юли 1880 г. поставя пред военния министър въпроса да се открие машинна школа към Флотилията и Морската част за подготовка на корабни машинисти. В резултат с циркуляр №7 от 9 януари 1881 г. Военното министерство обявява “Положението за машинната школа към Флотилията и Морската част с щаб в гр. Русе”. Според този документ, чийто проект е изработен от капитан-лейтенант Конкеевич, в машинната школа се приемат за обучение деца на български граждани на възраст 14-18 години. Те се учат в течение на три години на държавна издръжка и след завършването на школата са задължени да служат най-малко три години във флота срещу месечно възнаграждение.
Тази школа, открита към Флотилията и Морската част в гр. Русе през януари 1881 г., е първото учебно заведение за подготовка на технически кадри в България след Освобождението. Оттогава изминаха 92 години. В условията на социалистическа България това учебно заведение прерасна във Висше народно военнноморско училище “Н. Й. Вапцаров”. За тези почти сто години то подготви хиляди възпитаници – военноморски, морски и стопански специалисти, много от които плават под български флаг по всички краища на света, други служат във военноморския флот на НР България, а трети работят в народното стопанство. Създатели на това прекрасно учебно заведение са капитан-лейтенант Конкеевич и целият колектив руски офицери, служещи тогава в българския военен флот. Грижите за подготовка на отечествени кадри за българския флот не спират дотук. В доклад до българското правителство през октомври 1881 г. капитан-лейтенант Конкеевич предлага да се изпратят двама-трима млади офицери от сухопътните части да се учат в минната и артилерийската школа в Кронщат и други 10-12 младежи на обучение във военнотехническите училища в Русия. В резултат на това предложение през учебната 1882/1883 г. във военнотехническото училище в Кронщат и в пиротехниченкото училище се учат 1`2 български младежи. Това са първите българи, които получават средно техническо образование след Освобождението.
Капитан-лейтенант Конкеевич отдава голямо значение и на низшите кадри в Българската флотилия и Морската част. Взема лично участие при разпределението им на длъжности, като изхожда от качествата им, които добре познава. Особено грижливо подбира унтерофицерите, машинистите и качегарите при комплектуването на катерните екипажи, където се назначават най-подготвените, най-дисциплинираните и съзнателни специалисти.
Капитан-лейтенант Конкеевич и неговите първи помощници отделят голямо внимание на организацията на частта и постоянно съдействат за подобряването й. Още преди сформирането на Флотилията и Морската част се разработва структурата й, която по-късно е усъвършенствана и в общи линии се запазва в продължение на няколко десетилетия. Организацията на флотилията и Морската част по времето на Конкеевич е следната: а) корабен отряд, б) русенско адмиралтейство и в) варненско портово капитанство – всички подчинени на командира на тази част.
По времето на капитан-лейтенант Конкеевич съществува подчертана стабилност на командния състав на частта. Основното ядро руски офицери, останали на българска служба през 1879 г. продължава срока за оставане в България с още три години. Те работят усърдно и живеят с нуждите на частта. Това се дължи между другото и на личните качества на капитан-лейтенант Конкеевич, който е справедлив и благоразумен човек и командир.
Капитан-лейтенант Конкеевич полага големи грижи за подобряване на бита на личния състав. По негово искане правителството отпуска средства и през 1881 г. започва строеж на нови казарми, завършени през 1883 г. Матросите напущат старите и нехигиенични турски казарми и се настаняват в нови помещения. Конкеевич постоянно настоява пред Военното министерство за увеличаване на дневния оклад за храна на матросите и успява да го увеличи двойно в сравнение с този на сухопътните войски.
Едновременно с решаването на тези задачи командването на Флотилията и Морската част и лично капитан-лейтенант Конкеевич полагат усилия за подобряване и обновяване на корабния състав. Още през 1879 г. е организирано изваждането на потопените през войната турски кораби в Дунава, за да се използват за нуждите на Българската флотилия и Морска част. През 1880 г. шхуната “Келасур” била върната на Русия, а в замяна Флотилията и Морската част получават парахода “Голубчик”, с далеч по-добри качества. По инициатива на капитан-лейтенант Конкеевич и на механика на Флотилията и Морската част П.М.Изотов през 1891 г. е построен бот №1 – първата рожба на българското корабостроене след Освобождението. През следващата година започва строежът на яхта “Александър І”, която във военно време може да се въоръжи и да служи за целите на отбраната. Същата година са продадени на търг негодните за военна служба параходи “Горний студень”, “Пордим”,. Всичко това показва, че по времето на капитан-лейтенант Конкеевич се постига известно обновяване и увеличаване на броя на корабите във Флотилията и Морската част. В това отношение българските буржоазни правителства не правят почти нищо, извършено е дело на личната инициатива на капитан-лейтенант Конкеевич и на неговите помощници. В доклад от октомври 1882 г. до правителството, в който излага действителното положение на Флотилията и Морската част, капитан-лейтенант Конкеевич предлага освен яхта “Александър І” да се закупят един буксирен параход и две баржи. Предлага също да се вземат мерки за подобряване на заплащането на свръхсрочните унтерофицери – българи, за да допълва части с на с надеждни низши командири, да се увеличи бюджетът, и за да може през следващите години да се превърне в действителна опора за отбраната на страната. Обаче исканията на капитан-лейтенант Конкеевич не са удовлетворени.
Началните стъпки на българския военен флот след освобождението са неразделно свързани с името на капитан-лейтенант А.Е. Конкеевич. Онези първи крачки от изминатия дълъг път на българската нация в борбата за овладяване на морските простори в основата си мат труда, грижите и тревогите на онези скромни руски морски труженици начело с капитан-лейтенант Конкеевич. Това име трябва да знаят и помнят сегашните поколения моряци, които развяват българския трицвет по Световния океан, и да му отдават заслужена благодарност.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker