Кап.І ранг Илия Пеев: Мечтите нямат хоризонт!

Pan.bg 12 дек 2011 | 14:25 views (9783) commentaries(1)
img Димитър СТЕФАНОВ, в. “Априлци”, бр. 23 (702) от 7 декември 2011 г. стр. 2-3
Вестникът се издава в община Брацигово


Хората, родени в планините, проглеждат към света от високо,
а далечните хоризонти привличат очите им като магнит. И ги примамват така, че душите
на младите горяни политат като птици веднага след като почувстват силата на крилете
си. Още повече, когато огънят на момчешкото им въображение е подклаждан години наред
от легендите за далечните екзотични светове и за мъжествените пътешественици, дръзнали да се отправят към
тях, подлагайки се на какви ли не невероятни приключения.
Да приемеш предизвикателството и да се затичаш по склоновете като планински
поток – надолу и напред към хоризонта, зад който е скрито
морето! Едва ли има момче на този свят, чието сърце да не е
изгаряло от подобен копнеж, но все пак малцина са тези, които са се решавали да се втурнат
към неизвестността. Въпреки всичко. Така, както го е направил навремето, през далечната
1967 г., Илия Пеев – едно никомунепознато момче от световнонеизвестното родопско селце
Жребичко.
Илия Пеев, планинецът-моряк, днес вече е капитан I ранг от Военноморските ни сили. И още – професор по
военна психология, доктор на психологичните науки, бивш заместник-декан на факултетите „Навигационен“ и „Ко-
мандно-щабен“ във ВВМУ „Н. Й.Вапцаров“ във Варна. Автор е на над 300 научни публикации в списания и на доклади, изнесени
на научни конференции у нас и в чужбина, на 15 монографии и учебници, ръководител е на 7 докторанти по военна психология и на повече от 20 дипломанти по психология, социални дейности и корабоводене. Ето какво разказва той за себе си:

image
- След пазарджишкия механотехникум бях приет и в Софийския университет, но предпочетох Морското
училище. Записах специалността „Корабни машини и механизми“. Завърших я и службата започна – първоначално като командир
на бойна част на кораб в Созопол, а по-късно - на подводниците във Варна. Там разработих и първатаси дисертация - „Психическа
подготовка на личния състав на подводниците“, която защитих през 1994 г. През 1985-а започнах да преподавам
психология във ВВМУ, през 1997-а станах доцент, а през 2005-а – професор. Удовлетворението ми обаче идва
от възможността да плавам на всякакви кораби – и на надводни, и на подводница, и на ветроход. Всеки от тях
ме е зареждал с различни емоции. Една от друга – по-предизвикателни...
- А как се случи




така, че момчето от планината стана моряк? – подпитвам го аз.

- Мисля, че не е случайно, а по-скоро следствие от цяла поредица закономерности. И то толкова много,
че не бих могъл да посоча доминиращата от тях. Първо – като при всеки
роден под знака на „Близнаци“-те, и при мен водещите начала са били винаги поне
две. В случая това са планината и морето. Те са моята жизнена среда. Те ми дават
сила и мотивация. Втората причина със сигурност се крие в книгите и най-вече в първите морски
романи, които грабваха и духа, и ума ми - Джек Лондон с Морския си вълк и с
Мартин Идън, Даниел Дефо с Робинзон Крузо и десетки други.
Като трета причина мога да посоча вродената ми страст към водата, а като четвърта – една незабравима среща с курсанти
от Морското училище през ученическите ми години. Петата пък е приятелят на дядо ми Васил, селският
свещеник Пётр Иванович Подлесни, бивш капитан I ранг от императорския руски флот и чест гост на нашето
семейство. Под расото си той носеше неизменно моряшката си фланелка, която пленяваше детския ми поглед. Тогава и аз тайничко
си мечтаех да стана капитан I ранг, макар че на онази възраст нямах дори и представа какво означава това. Е,
после, когато достигнах до този чин, опознах огромната отговорност. Но и гордостта да бъдеш морски офицер...
- Преди сблъсъка с реалността морето омайва младите умове с предполагаемата си романтика. Романтично ли
е наистина ежедневието върху корабните палуби?

- Романтиката вероятно е в основата на моряшката професия, но... само в очи-
те на сухоземците. Тя може би е и първият тласък към океанските простори. На морето са посветени хиляди
произведения на изкуството и те несъмнено „зарибяват“ жадните за приключения души. По време на плаване
обаче романтиката остава като привилегия само за пасажерите. За моряците тя е изтласкана назад от
професионализма, компетентността, отговорността, дисциплината.
- В едно свое интервю казваш: „Мечтите нямат хоризонт.“ Къде е изместен
хоризонтът на твоите мечти сега?

- Действително мечтите на човека нямат граници, така както и Световният океан, Познанието, Мъдростта и
Вселената. Новото предизвикателство пред мен сега е симбиозата между стихията на морето и тази на човешката
психика. Поставил съм си две цели, които, дай Бог, да реализирам:
На близкия хоризонт е работата ми върху морската психология, където изследвам влиянието на
социалнопсихологическите и психофизиологическите фактори върху безопасността на корабоплаването.
А на далечния - предизвикателствата на неопознатите напълно закони и принципи на човешката психика.
Нея Зигмунд Фройд оприличава на айсберг. По-малката, надводната част от него е областта на съзнателното.
Скрита в дълбините на подводията обаче е несъизмеримо по-голямата му част - тази на неосъзнатото. Привлича
ме точно това обширно и неопознато пространство на влеченията и страстите, на нагоните и инстинктите,
на подтиснатите мисли и чувствата, които имат неподозирана съзидателна, но и разрушителна сила.
- Като бивш подводничар,с какви чувства посрещна потопяването на последната българска подводница?
- С емоции не по-различни от тези на всички български подводничари, които асоциираха този акт с драматичните събития от
27.11.1919 г. Както се знае от историята, на тази дата чрез Ньойския договор от страната ни са насилствено откъснати огромни територии. И
още – наложена ни е и забрана за притежаване на военен флот и Морско училище. Страхотен удар върху България, а в частност – и върху
морската й мощ! Ще ми се да припомня и един почти забравен факт, свързан с тази национална катастрофа. До този фатален ден 27 ноември
се е чествал като Ден на Българската армия. По ирония на съдбата обаче, сякаш за да бъдем унизени напълно, датата на позорния договор
е съвпаднала с този празник,посветен на историческата победа при Сливница в Българо-сръбската война.
Позитивната психика обаче е родила мъдростта в умовете на тогавашните ни държавни мъже, които са изнамерили начин да
отвоюват от Великите сили поне Морското ни училище – преподчинили са го веднъж на Министерството на
земеделието, втори път - на Министерството на пощите и съобщенията, а за няколко години дори са го трансформирали като рибарско
училище в Созопол. С цел да оцелее. И са успели. Благодарение на тази мъдрост днешното ВВМУ се
радва на 130-годишна история и продължава да се развива все по-успешно. Подобен държавнически подход,
мъдрост и прозорливост са ни нужни и сега.
- Стана дума, че след корабоплаването си се посветил на психологията. В кое море плаваш по-трудно – в географското или в това на човешката
душа?

- И в двете е трудно. Те са свързани като тялото и душата, като морето и земята.
Интересът към избраната от мен проблематика нараства непрекъснато, защото 80-90% от всички морски катастрофи в света се причиняват по
вина на човешкия фактор.
- А сега най-важното, заради което те потърсих – последната ти монография: „Никола Йонков Вапцаров - моряка“.
Още повече, че този ни разговор протича в навечерието на годишнината от рождението на поета – 7 декември.
Тази тема хем е извънобичайните ти научни разработки, хем е експлоатирана и разработвана от какви ли не
изследователи и специалисти. Какво те отклони към нея – поезията или личността на поета? И не изпита ли страх, че
ще ти се наложи да откриваш „топлата вода“?
- На закачката ще отвърна със закачка: От “топлата вода” в науката и в литературата се възползват единствено плагиатите. Страхливият нагазва в морето само „до колене“. Останалото е въпрос на труд и отговорност, както и на безкрайно
уважение към читателя. Много са мотивите, които ме поведоха към Вапцаров. Сред тях са и поезията, и
личността на поета. Естествено беше да се страхувам. Страхът има защитна, но и деструктивна функция. Той е, който те възпира да поемеш на път през океана или пък да нагазиш в морето на познанието. Но ако го послушаш, това ще означава да се откажеш да научиш нещо повече, нещо
ново. В случая - от Вапцаров и за Вапцаров. При мен страхът отстъпи бързо пред вдъхновението на поета, което за щастие ме овладя
така, че го изпитвах през цялото време на изследването ми върху живота на тази изключителна личност, както
и върху невероятното поетично майсторство, с което огняро-интелигентът продължава да ни завладява.
Докато работех, аз се чувствах преизпълнен с вяра и любов, защото за Никола Вапцаров, за поета,
който сроди морето и машините с човешката душа, може да се пише само с вяра и любов.
- Би ли приел покана да представиш и себе си, и творбата си пред своите земляци от община Брацигово?
- За мен това ще бъде чест и отговорност. Бих бил благодарен, ако идеята се осъществи.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    мария панайотова 28 сеп 2013, 22:03
     
    1
     
    0

    Книгата за Никола Вапцаров е написана наистина с много вяра и любов,но също така -с дълбоко разбиране и с голямо проникновение.Чете се на един дъхи оставя след прочита полъха на Вапцаровата духовна сила и безгранична вяра в доброто и красивото.Нови творчески успехи на професора!

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка