НИНОВ, НИНО ТОДОРОВ

Pan.bg 20 юли 2013 | 16:16 views (6356) commentaries(0)
img Изтъкнат български военен летец-инструктор, педагог и възпитател. С най-много инструкторски нальот в българските ВВС.
Роден на 4 юни 1934 г. в с. Тлачене, Белослатинско. Произхожда от селско семейство. След гимназията постъпва в НВВУ “Г. Бенковски”, което завършва през 1956 г. Оттогава до пенсионирането през 1992 г. службата му протича все в училището, където лети, обучава и възпитава младите летци за нуждите на военната и гражданската авиация. Преминал е длъжности от инструктор до помощник-щурман във ВНВВУ “Г.Бенковски”. летял е на 10 типа самолети и за 35 години най-дейна летателна работа е пролетял 6331 часа и 13 869 полета. Жаждата му за полети бе ненаситна и не е подбирал летателните задачи по сложност и видове условия, настоявал е винаги да бъде планиран за полети “плътно”. Неговият девиз бе: “Летя, за да живея, и живея, за да летя!”
Полковник от запаса. Военен пилот инструктор първи клас. Починал на 8 януари 2012 г.
(Пенсиониран здрав и годен за летателна работа по принудителна заповед – да се пенсионират всички полковници, родени през 1933-1934 г.)
(По автобиографични бележки, 1997 г.)

Нинов Фрагменти: “На летенето отдадох живота си!”
• “Като ученик в прогимназията правех от дърво самолетчета и мислено летях с тях.А при завършването на гимназията пред випуска категорично заявих: “Ще стана летец!” Влияние за осъществяването на мечтата ми оказа и общуването ми с летеца Йондов от моето село, литературата, киното и срещите ми със съветски летци през есента на 1944 г., когато кацнаха на поляната край Бяла Слатина.”
• “Преживял съм доста особени аварийни ситуации във въздуха, и то във всички видове условия, но благодарение на теоретическата ми и летателна подготовка, физическата и психологическата ми закалка и хладнокръвие излизах успешно от тях. Спирал ми е двигател в полет, падали са оборотите на двигателите на самолетите МиГ-15 и Л-29, отварял ми се е капакът на втора кабина на самолет Л-29, кацал съм нощем с прибрано носово колело; отказвали са ми пилотажно-навигационни прибори; попадал съм с обучаем в гръбен свредел със самолет Як-11 по грешка на обучаемия. Какво ли не е ставало...”
• “Моите лични победи в авиацията са безпроизшественото ми летене и победите в особените случаи на полетите, в това, че първият, който пролетя 3500, 4000, 5000 и 6000 часа и оформи крайния рекорд от 6331 часа в
българската военна авиация бях аз. Това приемам и за победа, и за радост. Както и участието ми във въздушни демонстрации и паради. И още: поканата на командващия ВВС да участвам със самолет Л-29 в открит показен летателен ден през октомври 1996 г. вече като пенсионер.”
• “Ако се обърнем назад и проследим развитието на авиацията, техниката, методиката на обучение, изобщо професионалното изграждане на летците и техниците, ще отбележим голям напредък, съпроводен с огромни успехи. Сега авиацията върви напред и нагоре. Уверен съм, че авиацията ще бъде водеща в живота и през ХХІ век, че хората й няма да изостанат от нейния развой.”
• “На летенето отдадох живота си. Служих в авиацията в годините на нейното създаване и изграждане. Тя беше и си остава за мене втори, а може би и първи дом, смисълът на живота ми. Колко много съм обичал, обичам и ще обичам до края на живота си авиацията. Успехите са ме радвали, неуспехите са ме отчайвали. Най-много ще помня здравите колективи, сред които съм служил и летял. В ръцете на автора моят живот е бил много пъти. Благодаря на всички като него.”
(Из анкета на автора “ХХ век: Българска авиация”, 1997 г.)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка