Warning: getimagesize(://<img src="http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/33973/A1.JPG" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

ПАРАХОДЪТ „ГОЛУБЧИК” СРЕЩУ ЯХТАТА „АЛЕКСАНДЪР I”

Pan.bg 25 мар 2011 | 23:26 views (4453) commentaries(0)
image" alt="img" /> ПАРАХОДЪТ „ГОЛУБЧИК” СРЕЩУ ЯХТАТА „АЛЕКСАНДЪР I”

или опитът за връщане на детронирания княз Александър I Батенберг в България през 1886 г.

Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Параходът “Голубчик” е построен за нуждите на „Руското дружество за параходство и търговия” (РОПиТ) през 1859 г. * в корабостроителницата C.Mitchell & Co. в Нюкясъл (Великобритания). Той е спуснат на вода на 30 април с.г. със заводски номер 64.

РОПиТ експлоатира “Голубчик” на различни линии в Черно и Азовско море. В „История на Грузия” е записано, че в периода 1859-1872 г. параходите „Аккерман”, „Князь Барятинский”, “Новосельский” и „Голубчик” извършват редовни плавания два пъти седмично от Поти до Орпири преди построяването на железопътната линия. Домашно пристанище на „Голубчик” е Одеса.

Непосредствено преди Освободителната война (1877-1878 г.) руското правителство откупува “Голубчик” от РОПиТ. Корабът бива въоръжен и включен в състава на Черноморския флот с база Севастопол, в района на която охранява минните заграждения. „Голубчик” взема дейно участие в бойните действия на Черно море и Дунав. Една от основните му задачи е охраната на минните заграждения, но е използван и като влекач. След войната преминава в Дунавската окупационна флотилия и служи като транспортен кораб и влекач. В своите „Бележки и спомени по морската ни част” инж. полковник о.з. Константин Божков включва “Голубчик” под №10 в списъка на корабите от окупационната флотилия. На 22 юли 1879 г. параходът се завръща в Николаев.

Както е известно парната винтова шхуна “Келасуры” плава под български флаг по-малко от година, тъй като по искане на командира на Дунавската флотилия и Морската част капитан-лейтенант Александр Егорович Конкевич руското правителство я заменя с парахода “Голубчик”. На 31 март 1880 г. е получено и съгласието на руския император Александър II за осъществяването на трансфера. На Главния командир на Черноморския флот и пристанищата е заповядано да подготви парахода „Голубчик” за предаване на Княжество България. Със заповед No 41 от 18 април 1880 г. корабът е отчислен от руския Черноморски флот, а на 19 май 1880 г. той отплава от Николаев за Рени. Тук е определено да се извърши предаването на парахода от руската страна. Приемането му от българска страна завършва на 3 юни с. г. от капитан-лейтенант Александр Егорович Конкевич.

Няколко дни по-късно Конкевич пристига
с кораба в Русе, където е посрещнат с радост от местното население. На 8 юни с.г. събитието е отразено от в-к „Българин” (бр. 264) под заглавие „Българската флота”: „Най-сетне очакваният с нетърпение параход, сиреч новият подарък от Царя Избавителя, красивият “Голубчик” пристигна в гр. Русе на 5 того, придружен с един шлеп, съдържащ разни неща, гдето русенците с неизказана радост се притичваха да видят прибавения венец на народната ни флотица... Народната ни флотица тъй великолепно се украсява с един такъв отличен подарък като “Голубчик”. Не е известно дали шлепът, който придружава парахода остава в България или е върнат на Русия.
Биографията на парахода “Голубчик” е изпълнена с интересни събития. На екипажа на кораба е заповядано да изпълни важна задача при установяването на т.нар. „Режим на пълномощията” (1881 г.). През август 1882 г. княз Александър I Батемберг извършва плаване с кораба до Турну Северин. През 1885 г. параходът участва в Сръбско-българската война и се отличава при снабдяването на обсадената от сръбската войска Видинска крепост. След войната, с Постановление №39 от 2 април 1886 г. неговият смел и находчив командир мичман Владимир Луцки е обявен за почетен гражданин на Видин.

Един от най-интересните епизоди от биографията на парахода е свързан със събитията при детронирането на княз Александър I. “Голубчик” спира яхтата „Александър I” при Силистра след завръщането й от Рени, където българският княз е предаден на руските власти. Как се развиват събитията?

В 17:30 мин. следобяд на 12 август 1886 г. в руското пристанище Рени пристига от Оряхово параходната яхта „Александър I” под общото командване на мичман Кисимов и капитан Корабаров. На борда й се намира детронираният български княз Александър I Батенберг. Сутринта на следващия ден той е предаден на военния комендант на Рени, придружен от един взвод конна жандармерия. Веднага след това яхтата „Александър I” отплава нагоре по течението на Дунава. След кратък престой в Галац, Румъния за снабдяване с каменни въглища екипажът на кораба научава от румънските вестници, че в България е извършен контрапреврат от група офицери в Пловдив, сред които е подполковник Сава Муткуров. Те получават подкрепата на председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, либералите Иван Стоянович и Димитър Тончев и британското консулство.

Яхтата „Александър I” отплава от Галац без да е взето решение за крайното пристанище на рейса. Капитан Зафиров, който е сред приближените на майор Груев (Главнокомандващия на армията по време на преврата) предлага да се насочат към Одеса. Други членове на екипажа смятат, че е по-добре да се завърнат в Румъния. Окончателно съгласие не е постигнато и корабът продължава курса си срещу течението на реката. При преминаването му край Силистра забелязват на брега „цяла една дружина разпределена по ротно”. Фелдфебел Такев от яхтата „Александър I” нарежда на юнкерите да излязат от каютите си и да застанат по борда на кораба. В този момент екипажът вижда как „едно параходче” се приближава към яхтата. Мичман Кисимов от „Александър I” разпознава в него „Голубчик” и дава знак „Стоп машина!” Въпреки това от „Голубчик” не последват примера на яхтата, а ускоряват хода. Драматичната ситуация е предадена в детайли от фелдфебел Такев: „Когато „Голубчик” се приближи, разказва Такев, видяхме на него две оръдия. Сега „Голубчик” даваше на нас знак да спрем. Подир заповедта той обърна към нас топовете. Между Кисимова и офицерите ни се почна пререкание. Кисимов казваше: „Да дадем пълен ход на яхтата и да прережем “Голубчик” или пък да бягаме. Кисимов добавяше, че неговият план за атака е опасен, но можел да успее. Юнкерите в тоя момент бяха много възбудени: насмалко остана да извикам „Пли!“, когато от брега се дигна бял флаг. “Голубчик” спря. Спряхме и ний. “Голубчик” спусна една лодка, която се зададе към нас. В нея бе Кутинчев. Като се доближи до яхтата, той извади едно писмо и почна да чете. Офицерите заповядаха на юнкерите да си отидат по каютите, но те останаха да слушат. Писмото съдържаше прокламацията на Стамболова и обещание за амнистия. Ний мълчахме.
Двама от офицерите, Кърджиев и Зафиров, слезнаха тогава от яхтата и тръгнаха с лодката за Силистра, за да си дадат сметка за положението. Те отидоха най-напред на станцията и повикаха Стамболова, който се обади веднага на апарата.”

Кърджиев и Зафиров научават от Стамболов, че Главнокомандващия на армията майор Груев е избягал. Стамболов им заповядва да останат в Силистра и им предлага амнистия. След дълги спорове и съвещание на борда на яхтата е решено да бъде приета амнистията. Офицерите, юнкерите и войниците от „Александър I” се предават на воинския началник Тепавски, а корабът с останалия екипаж отплава за Русе.

Междувременно се изяснява, че след преминаването на яхтата „Александър I” пред Русе (на път към Рени) Владимир Луцки прави опит да завладее парахода “Голубчик” с цел да настигне яхтата и да върне детронирания княз. Според Симеон Радев на 12 август привечер „Луцки се качи на „Голубчик”, събра матросите, закълна ги отново в името на княза и даде пара на парахода, за да гони с него яхтата.” Опитът за превземането на кораба е осуетен от Филов, който в последния момент изпраща специален патрул, за да арестува Луцки. Един от свидетелите на ареста – Мантов, уведомява Стамболов, че патрулът набил Луцки, докато Филов го ругал публично. Инцидентът не позволява на Стамболов да изпрати „Голубчик” във Видин на разположение на подполковник Стефан Иванов Любомски, командир на II-а Пехотна бригада. Симеон Радев съобщава, че Любомски е завладян от „една чудна идея...: да има на разположението си нещо като флотилия. Няколко пъти той телеграфира на Стамболова, за да иска да се прати във Видин „Голубчик” под командата на Луцки. Стамболов най-сетне се съгласи. Оказа се обаче, че „Голубчик” не е в състояние да плава и че Луцки е арестуван.”

Подробности за ареста на Владимир Луцки се съдържат и в едно донесение от 13 август 1886 г. на капитан Панайот Ангелов, който изпълнява длъжността временен началник на флотилията. Според него на 12 срещу 13 август Луцки пристига на парахода и убеждава екипажа да го последва, за да освободи княза. Около 01:00 часа на 13 август Луцки отива в щаба на частта, придружен от 10 матроси и заповядва да бъде арестуван капитан Панайот Ангелов. След това матросите от портовата рота полагат клетва в името на княз Александър I. Владимир Луцки се насочва към парахода “Голубчик”, който е поставен под пара и готов да отплава след яхтата. При вдигането на котвите обаче Луцки е ранен в главата и арестуван от войници от 5-и Дунавски пехотен полк. Така завършва неуспешния опит на Владимир Луцки да завладее “Голубчик” и да настигне яхтата...

Параходът „Голубчик” обаче остава още дълги години в състава на Дунавската флотилия. През 1887 г. той е преименуван на „Крум”, по-късно служи като яхта на княз Фердинанд I, включва се в превоза на участници в тържествата, посветени на подвига на поета и революционера Христо Ботев и неговата чета, участва и в Балканската война (1912 г.).

В последвалата Междусъюзническа война, от 2 до 10 юли 1913 г. румънските войски преминават Дунава на няколко места, между които са Бекет, Рахово, Сомовит и Никопол. В 17:00 ч. на 2 юли 1913 г. началникът на 5-а Дунавска дивизионна област генерал Драндаревски дава заповед за общото отстъпление на Русенския гарнизон и потопяването на плаващите съдове от флотилията, за да не попаднат в румънски ръце. Заповедта е потвърдена и от зам.-командира на флотилията лейтенант Сава Христов. Всички плаващи съдове са потопени под ръководството на лейтенант Стр. Асенов (командир на „Симеон Велики”), и мичманите I ранг Ненчо Думанов (командир на яхта „Крум”) и Иван Джебаров (помощник-командир на яхта „Крум”). Яхтата „Крум”, минният транспорт „Симеон Велики”, транспортът „Александър I” и шлеповете са потопени при устието на р. Лом до тогавашния о-в Матей, а миноноските и катерите – в самото устие на р. Лом. Впоследствие през септември с.г. са извадени и ремонтирани. Миноноските, катерите и шлеповете отново влизат в строя на Дунавската флотилия.

През 1914 г. параходът „Крум” е предаден на русенското пристанищно управление заедно с част от корабите на флотилията, но малко по-късно поради износване е бракуван.

Калоян ПАНЧЕЛИЕВ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка