Warning: getimagesize(://<img src="http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/33973/asen_2.jpg" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Параходът "Взрыв" (1887 г. - "Асен")

Pan.bg 29 мар 2011 | 00:01 views (6474) commentaries(0)
image" alt="img" /> Параходът “Взрыв” (1887 г. – „Асен”)

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Параходът “Взрыв” е построен през 1856 г. в Саут Шийлд – Англия. Той има стоманен корпус с обшивка, дебела 7 мм, водоизместване 250 т; дължина 33 м; широчина 6 м и газене 1,2 м. Екипажът е от 26 души.
Двигателят е парна машина, балансирана система с ниско налягане – 2,5 атм., с мощност 50 к. с., построена от английската фирма “Ренълдсън”.
Бункерите му побират запас от 5 т въглища. Два странични колела му придават скорост от 12 до 15 км/час. Има и рангоут, състоящ се от една мачта, висока 10,5 м, и стенга, дълга 5,5 м.
През 1858 г. корабът е притежание на гръцкия търговец Левиди. Работи като влекач и е смятан за един от най-мощните кораби, плаващи между дунавските пристанища Калафат, Браила и Галац. Левиди продава парахода на сънародника си Васиоти, който го преименува на “Юлия”. Васиоти фалира, корабът е взет срещу дългове от Негропонт (търговска къща “Фоскал и Сие” в Галац), който от своя страна го преименува на “Екатерина”.
Руското правителство купува кораба от Негропонт през април 1877 г. за нуждите на дунавската си флотилия. В състава й плава под името “Взрыв” и по време на войната е използван като влекач, минен заградител, кораб-база на минните катери, както и за военен транспорт.
През 1879 г. “Взрыв” е подарен на България заедно с другите кораби. През 1881 г. военното командване го изпраща за ремонт в будапещенската корабостроителница “Шьонихен”. Там бива подменена палубата му, поправени са долапите и фалшбордът. Двата парни котела са извадени и заменени с един. Ремонтиран е и фундаментът на двигателя. Двете колела са подменени с други – патентован тип, което става причина оборотите им да се повишат до 40 в минута.
Въпреки платената солидна сума ремонтът не се отразява благоприятно върху качествата на кораба. Например лошо направеният фундамент предизвиква разцентроване на парната машина. Новият парен котел е по-висок, което повдига центъра на тежестта и устойчивостта на кораба се влошава. Новите патентовани колела изискват по-високи обороти, което пък претоварва машината. Навярно затова през 1885 г. има предложение корабът да бъде продаден.
През време на Сръбско-българската война (1885 г.) този параход снабдява войсковите части,
отбраняващи Северозападна България и Видинската крепост, с подкрепления, боеприпаси, продоволствие и др. За кратко време на бойните действия той прави 10 рейса от Русе до пристанищата Оряхово, Никопол, Лом и Арчар.
На 17 май 1887 г. със заповед на регентите No 199 корабът е преименуван “Асен”. През 1891 г. със заповед No 90 от 13 юни бива заличен от списъците на флотилията като негоден повече за бойна служба. Тъй като корпусът му е запазен, решено е “Асен” да бъде преустроен като ветроходен учебен кораб.
“Асен” е изваден на брега и русенските корабостроители се заемат с преустройството му. Механизмите са свалени, а подводната част - основно ремонтирана. Изработено е ветрилно стъкмяване тип “Бригантина”, като на грот-мачтата поставят гафелно ветрило, а на гротреята и гротмарсреята - лиселспирти за поставяне на лисели. Вантите са закрепени към борда с винтови талрепи (обтегачи). Преустройството на кораба струва 29 356 лв. Проведените по Дунав изпитания показват много добри резултати.
Цялата работа по основното преустройство на “Асен” е извършена само със силите и техниката на Флотския арсенал. Преди началото на ремонта са извършени сериозни конструкторски изчисления, а при реализирането му работниците показват умение и висока квалификация. Голямо е участието и заслугата на тогавашния началник на Флотския арсенал Константин Р. Божков. Като се има предвид, че и днес преустройството на един плавателен съд от парен или моторен във ветроходен не е лека задача, може определено да се твърди, че работата по “Асен” е най-значителното българско постижение в корабостроенето непосредствено след Освобождението.
Използването на ветрохода по море създава много по-големи възможности, поради което той е преместен на Черно море – във Варна. На борда на “Асен” младите български моряци получават добра практическа морска подготовка като бъдещи кадри на военния и търговския флот.
Старият износен корпус обаче не позволява по-продължителното използване на кораба и през 1903 г. той е изваден от състава на Черноморския флот. Направен е опит да го използват отново в по-тихите води на Дунав. Крайцерът “Надежда” влачи “Асен” до Сулина, откъдето го поема транспортният кораб “Александър I”. На 11 ноември пристигат в Русе. Там “Асен” е зачислен в списъците на флотилията, но е използван кратко време. През 1904 г. е бракуван, като предварително от корпуса му са взети всички годни части.
Така след 46 години, от които 25 в неуморна служба на България, ветеранът завършва плаванията си.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка