Warning: getimagesize(://<img src="http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/33973/MINO.JPG" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Миноноските “Черепаха” и “Бычок”

Pan.bg 31 мар 2011 | 11:32 views (8003) commentaries(0)
image" alt="img" /> Миноноските “Черепаха” (1887 г. – “Васил Левски”) и “Бычок” (1887 г. – "Христо Ботев”)

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

След като шхуната “Келасура” е върната на руския Черноморски флот, българската Дунавска флотилия и Морската част остават без учебен ветроходен кораб. За целта правителството командирова през 1883 г. новия командир капитан-лейтенант З. П. Рожественски в Русия с надеждата да получи пак като подарък подобен кораб. Той намира подходящ ветроход, но руското командване го преотстъпва срещу минимално заплащане. Въпреки настояванията на капитан-лейтенант Рожественски, българското правителство не пожелало да го заплати.
И докато тогавашните управници на България не могат да разберат все още важността от поддържането и обновяването на флотилията, през 1884 г. Русия още веднъж подарява на България кораби. Това са миноноските “Черепаха” и “Бычок”.
“Черепаха“ и “Бычок” са построени през 1877 г. в петербургския завод “Берд”. Те са с водоизместване 20 т и със следните главни размери: дължина 18,84 м; широчина 2,32 м и газене 0,88 м. Главният им двигател е с мощност 10 к. с. на един тон водоизместване срещу 0,7 – 1,0 к. с. на един тон водоизместване на другите по-големи бойни кораби. Тази висока енергосъоръженост е продиктувана от необходимата висока скорост на тези нападателни кораби – прототипът на бъдещите торпедни катери и миноносци. Енергетичната им система е съставена от двуцилиндрова парна машина с еднократно разширение на парата и огнетръбен котел (изработен от лека сплав), разположени в едно общо отделение.
Приложена е и друга новост. Отработената пара се насочва чрез специална форсунка в димовата тръба, където, действайки като ежектор, увеличава тягата на котела. В димовата тръба има монтиран специален заглушител на шума от свистящата пара, за да може безшумно да се доближава до атакувания кораб.
Има и други интересни технически нововъведения, приложени при строителството им. Така например машината има 400-500 об/мин при 70-100 об/мин на тези на по-големите кораби. Теглото й е 50-60 кг на една к. с. при 150-180 кг на една к. с. на другите тогавашни плавателни съдове.
Миноноските са едновинтови, като проектната им скорост достига 16 възла при разход 60 кг гориво на час. Тъй като въглищните запаси не са големи
– 480 кг, преходите по река Дунав са извършвани на икономичен ход с 8-9 възла по течението и с около 7 възла срещу течението.
Малобройният им екипаж от 12 души не само осигурява движението на кораба, но и успешно воюва с двете прътови мини и със скорострелката.
“Черепаха” и “Бычок” вземат успешно участие в Сръбско-българската война, влизайки в състава на специален боен отряд, базиран в Лом. По-късно “Черепаха" е предадена към отряда в Арчар, а “Бычок” – на комендата на Видинската крепост. Българското командване използва миноноските предимно за борба с противниковото разузнаване и за снабдителна дейност.
През 1887 г. “Черепаха” е преименувана на “Васил Левски”, а “Бычок” - на “Христо Ботев”.
За миноноската “Христо Ботев” има регистриран авариен случай. На 21 юни 1907 г. тя излиза за провеждане на учение и се насочва по течението на Дунав. Когато към 08,00 ч приближава русенския пристан, румънският параход “Турну Северин” отблъсва от Русе за Гюргево и поради невнимание и неправилно маневриране се врязва в областта на командната рубка на “Христо Ботев”, като й нанася тежка повреда. Миноноската спешно е извадена на брега и ремонтирана. Назначената българо-румънска комисия налага на румънския параход да плати нанесените щети в размер на 900 лв.
За да не попаднат в румънски ръце през 1913 г., миноноските споделят участта на другите кораби на Дунавската флотилия, като екипажите им пробиват корпусите им със секачи и ги потопяват. По-късно миноноските също са извадени, почистени и ремонтирани.
В Междусъюзническата и Първата световна война “Васил Левски” и “Христо Ботев” са използвани като патрулни кораби. Заедно с 8 австро-унгарски монитора те охраняват през октомври 1915 г. брега на река Дунав и левия фланг на действащата в Добруджа армия. След войната двете миноноски са реквизирани от победителите, а по-късно върнати за нуждите на новосъздадената Дунавска полицейска служба.
През 1923 г. е направено предложение при основен ремонт парните машини на двете миноноски да се заменят с по-мощни дизелови двигатели. На 16 октомври 1924 г. командирът на флотилията назначава комисия, която да предложи подходящи четиритактови дизелови двигатели с мощност около 60 к. с., които да се монтират на миноноските. Тази идея обаче остава нереализирана.
След известно време миноноските поради негодност и преминаване на срока на експлоатацията им са бракувани.
Корпусът на “Христо Ботев” престоява в района на флотилията до 1936 г. , защото е определен за елемент от бъдещ паметник в Русе в чест на Освободителната война, който обаче не е изграден. Така след 43-годишна служба в състава на флотилията миноноската “Христо Ботев” е окончателно бракувана. От корпуса на “Васил Левски” е направена моторна лодка, движена от бензинов двигател с мощност 60 к. с., която развива скорост 14-16 км/ч. Тя просъществува под същото име до 1938 г. Скъсеният й корпус е с дължина 14,70 м, широчина 2,42 м и газене 1,5 м.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка