Warning: getimagesize(://): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 193

Договорът от Париж и българските ВМС

Pan.bg 20 май 2011 | 07:52 views (2799) commentaries(1)
img Договорът от Париж и българските ВМС

Кръстева, М. Как великите сили отново предрешиха бъдещето на българския военен флот чрез Парижкия мирен договор - 10.02.1947 г.?, в: "Клуб ОКЕАН", кн. 7, С., юли 1999

Договорът е подписан на 10.02.1947 г. в Париж от България и 12-те страни, които се считат в положение на война с нея. За военните клаузи е отреден раздел ІІІ (чл. 9-19), където се очертават параметрите на позволеното на България за осигуряване на националната й отбрана. Разрешеният общ числен състав на българските въоръжени сили възлиза на 65 500 души. Изпълнението на това условие изисква съкращаване на личния състав на Сухопътните войски на ВВС. Численият състав на военноморския флот обаче може да бъде увеличен, за да достигне горната граница на позволените 3500 души (чл. 9). Цифрата на максимално допустимия тонаж е 7500 t и също е далеч над реалния за момента тонаж на флота ни. След края на войната флотът ни разполага с 41 кораба.
Военните клаузи са от най-дискутираните по време на мирната конференция в Париж. Особена активност проявяват представителите на южната ни съседка Гърция, които упорито настояват за радикално съкращаване на българската армия. Освен за премахване на пограничните укрепления (каквито всъщност на българска територия по общата ни граница няма) Гърция държи на съкращаване на българския флот до тонаж от 3250 t и личен състав до 2500 души. Показателно е сравнението с гръцкия флот – 65 000 t и с този на победена Италия – 67 000 t. При изтъкване на тези показатели от съветските представители на конференцията и при аргумента, че всъщност изолираният в Черно море български флот не може да застраши Гърция, неоснователните й претенции са отхвърлени. Другото настояване на Гърция обаче за забрана България да притежава торпедни катери въпреки аргументацията на “малцинството” (СССР, Чехословакия, Полша, Украйна, Белорусия, Югославия) се налага като текст в договора. В чл. 13 наред със забраната за притежаване, производство и опити с атомно оръжие на България се забранява да притежава и произвежда “морски мини или торпеда от неконтактен тип.... торпеда, които могат да бъдат комплектувани с хора, подводни лодки или други подводни съдове, торпедни лодки, специализирани типове щурмови кораби.” Само в договор с Финландия от останалите победени страни има подобно ограничение –




върху бомбардировачите и подводниците.
Договорът е ратифициран от VІ Велико народно събрание на 25 август 1947 г. и влиза в сила от 15 септември същата година. В неговия чл. 18 се казва, че всяка от военните, военноморските и военновъздушните клаузи “... ще остане в сила, докато не бъде изменена изцяло или частично по споразумение между съюзените и сдружени сили и България...” Без да дочака, а и без да търси подобно официално споразумение, България започва превъоръжаването на своя флот и снабдяването му с нова, модерна материална част. През 1954 г. може да се твърди, че чрез действията си под егидата на тясното сътрудничество със Съветския съюз България окончателно е денонсирала чл. 18 на Парижкия мирен договор, когато се снабдява с подводници, след като от няколко години притежава торпедни катери.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    stefan 25 май 2011, 22:11
     
    0
     
    0

    Е, сега пак наложиха Договора. Пак нямаме подводници и т.н. Отново сме почти на нулата.

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker