Warning: getimagesize(://): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Параходно дружество “България” и неговия кораб "Бургас" (дост. 1892 г.)

Pan.bg 17 яну 2012 | 20:57 views (3302) commentaries(0)
img Параходно дружество “България” и неговия кораб "Бургас" (дост. 1892 г.)

От малко провинциално градче с оживена търговия към края на хІХ век Бургас се превръща във важен търговски и пристанищен център. Свързването му с вътрешността на страната след откриването на железопътната линия Бургас-Ямбол през 1890 г. го утвърждава като главен износител за Южна България. Един откъс от сборника “Български алманах” за 1893 г. е показателен за неговото ускорено развитие:
“... Въобще Бургас е център на търговията в цялата Южна България до Марица, па даже и нататък. Всичките провинциални търговци доставят от тук стоките си, а Бургас кореспондира с всичките Европейски центрове – Лондон, Марсилия, Хамбург, Виена, Буда-Пеща, Триест и пр. Износът на храните е грамаден...Панаир тук не става; нито пазарен ден има, защото селата са далеч, но и без това всякой ден е панаир; ежедневно влизат в града по 800-1000 кола с храна...Бъдещето на Бургас е голямо. Не напразно го наричат някои с ласкателното прозвище –бъдъщата Българска Марсилия.” (вж. Сп. “Морски свят”, бр. 6/1987 г., “Бъдъщата Българска Марсилия”.)

Търговските въпроси през българските пристанища се осъществяват от чуждестранните параходни компании, които господстват в морския ни транспорт след Освобождението. Само в Бургас свои представителства имат параходните дружества “ “Месажери –Маритин”, “Дойче Леванте Линие”, “Джон – Сент - Майн”” , “Лойд”, “Флорио-Рубатино”, “Х.К. Теофаниди” и “Курджи”. Пристанището се посещава от параходите и на други английски, френски, гръцки и италиански фирми, чийто представител в града е Жозеф Бонал. Чуждите параходни компании поддържат високи навла, оскъпяват селскостопанските ни произведения и ги правят неконкурентноспособни.
Силната конкуренция на чуждестранния капитал, нуждите на търговията и осъществяването на редовни връзки между пристанищата по Черноморието налагат създаването на български търговски флот. Необходимостта от организиране на родно корабоплаване се чувства остро, но държавата не предприема нищо за неговото създаване. Нещо повече, буржоазните правителства улесняват чуждестранните фирми, като им изплащат субсидии за извършените услуги.Всичко това подтиква някои предприемчиви търговци да потърсят изход в организирането на частни параходни дружества.
Първото параходно дружество в Бургас, чиято дейност е почти непроучена (вж. Сп. Морски свят”, бр. 6/1987 г. “Морско мислене и морско самочувствие. Една среща със з. д. к. Горо Горов”), е основано на 1 септември 1892 г. Запазените няколко документа във фонда на бургаски възрожденец-революционер, просветен и научен деец
Стоян Шивачев разкриват първите стъпки на това трудно дело и определят приноса на Бургас при полагане основите на родното корабоплаване. Сведения за новоучреденото параходно дружество намираме в сборника “ Български алманах” за 1893 г., където се отбелязва: “Видните българи Стефан Попов и Стоян Шивачев в съдружие с още едного – Г. Поликандриди, си доставиха един възмалък параход, който циркулира до Цариград и Варна и Бургас.”
Българското параходно дружество “България” си поставя за цел да поддържа редовни посещения между пристанищата на Българското Черноморие и чужбина. Уставът му чертае добре обмислена програма за развитие в продължение на 20 години. В него се предвижда създаване на железарска работилница за направата на машини, котли и други съоръжения, построяване на корабостроителница за строеж на нови кораби и за ремонт. Капиталът на дружеството се определя на един милион лева, разпределени в 1000 акции всяка по 1000 лева. Основателите на дружество “България” преценявайки своите възможгности като недостатъчни, предвиждат финансова подкрепа от държавата, която да откупи част от акциите, но те да не превишават половината от дяловия му капитал. Поставя се условия в срок от 20 години единствено параходно дружество “България да осъществява съобщенията между българските пристанища, като държавата поеме изплащането на ежегодната лихва от 10 на сто върху капитала му. Доставките на параходи, машини и други материали, необходими за дейността на дружеството, да се освободят от всякакви мита и такси.Държавата да отпусне общинска земя за построяването на завода и корабостроителницата, като параходното дружество поеме задължението да пренася даром с параходите си правителствената кореспонденция, парични суми и други. Последната 39-а точка на Устава гласи: “Дружеството ще има печат с тези думи “Българско параходно дружество “България в Бургас”, а в средата изобразен параход и под него лъв.”
Бургаското параходно дружество започва практическата си дейност непосредствено след своето основаване. На 3 септември 1892 г. закупеният от гр. Сира, Гърция, първи параход, наименуван “Бургас”, предприема редовни рейсове между Бургас, Анхиало (Поморие), Варна, Балчик и Каварна. В сведението за парахода, подготвено от митническото управление по искане на министъра на финансите, се посочва: “... машината му е 90 к.с., дълъг 35,20 м, широк (английски) 18 и дълбок 9 ноги”. Товарната вместимост на парахода е 56 тона, а номиналната – около 160 тона. Екипажът му се състои от 10 души: капитан, помощник-капитан, машинист, двама огняри, един счетоводител-експедитор, трима моряци и един камериер (“шетач”, “постелчик”). Параходът се управлява от капитан Яни Давикос от с. Мармара, Гърция.
Първите успешни рейсове на парахода “Бургас” между българските пристанища предизвикват задоволство и гордост сред жителите на черноморския ни град. Това дава основание на Стоян Шивачев в публикувана на 25 ноември 1892 г. дописка в софийския в. “Свобода” да изрази недоумението си от факта, че в бр. 67 на в. “Черно море” от същата година се съобщава за създаването на Първото българско параходно акционерно дружество във Варна. “Доколкото сведенията ми се простират – пише Стоян Шивачев, - такова дружество съществува вече отдавна в Бургас и преди няколко месеца то си е доставило един малък параход, именуван “Бургас”, който постоянно работи между Бургас, Варна, Балчик и Цариград...” От следващите редове разбираме, че Уставът на дружеството е представен на министъра на финансите за утвърждаване. Той приема твърде благосклонно основаването на бургаското параходна дружество и изказва готовност да подкрепи неговата дейност, а в случай на нужда – правителството да откупи половината от акциите му.
Трябва да отбележим, че още в първите дни бургаското параходно дружество се сблъсква с доста трудности, предизвикани от липсата на опит, средства и най-вече – на подкрепа от страна на държавата. Това ни разкриват две писма на председателя на дружеството Стефан Попов до министъра на финансите. С първото писмо (от 10 септември 1892 г.) той моли за съдействие:българските кораби да бъдат освободени от таксите, които плащат чуждите кораби по нашето крайбрежие, тъй като тези чужди кораби не плащат подобни налози, когато са в собствените си пристанища. Освен това се поставя въпросът да се освободят от мито закупените от Малоазиатските мини 200 тона каменни въглища за нуждите на дружеството. Като изтъква трудностите в това първо по рода си дело, Стефан Попов пише: “Известно Ви е г.н Министре, че начинанието за образуването на реченото дружество, както и покупката на параходите е съпроводено с много и разни мъчнотии, някои от които са доста сериозни и мъчно преодолими. Знаете, че при съставянето на подобно дружество, което има зе цел въздигането на на българското мореплавателство и чморска търговия на степен, съответствуваща на младата, но пъргава и предприемчива българска държава, чието знаме ще почне да се развява из нейните и може би, и из съседните крайбрежия - се изискват жертви много по-големи от силите на тези, с които разполагат основателите на дружеството, та като съзнаваме това си безсилие... Ви молим...” Настоятелната молба за помощ остава без отговор. С ново заявление от 26 ноември 1892 г. председателят на дружеството напомня на министъра на финансите за молбата от месец септември и за очакваната подкрепа от страна на правителството.
Други две писма, адресирани до агента на чуждестранните параходни компании в Бургас Жозеф Бонал, потвърждават безизходното положение на дружество “България” и невъзможността му да посреща всекидневните разходи по издръжката на единствения си параход. В писмото от 18 септември 1892 г. се настоява за отстъпка от цената на данъка върху ветрилата. “Този данък в момента – пише Стефан Попов – е твърде тежък за нас. С олекването на товара, г-н Агент, пътуванията ще бъдат улеснени, а заедно с това каботажът ще се развива в практически и преуспяващи насоки и с тази цел правителството ни разреши големи отсрочки за плащане, с намаляване на данъка...” В другия документ от 30 септември същата година се иска застъпничеството на агента пред Управлението на фаровете за освобождаване на парахода “Бургас” от данъка върху фаровете, тъй като “...корабът не е в състояние да посреща ежедневните разноски по поддръжката си.”
С цената на много усилия бургаското параходно дружество успява да поддържа съобщителните връзки между черноморските пристанища и Цариград до 1894 г. Каква е неговата по-нататъшна съдба, засега не е известно. Най-вероятно е поради липса на средства и незаинтерисованост от страна на държавата то да е преустановило своята дейност. Но инициативата на пионерите в това пълно с изпитания и рискове дела трябва да намери място и в историята на българския търговски флот.

Здравка Попова, н.с. в Историческия музей-Бургас

Поморие от старите снимки – с.44-45, ,бр. 8, 1989
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка