Подготовка без имитация

Pan.bg 05 юли 2011 | 13:56 views (4299) commentaries(0)
img www.bgarmy.eu
Един летателен ден в 68-а бригада „Специални сили”

По време на войната между Великобритания и Аржентина за Фолклендските острови британски генерал се изправил пред елитна английска част и заявил: „Вашата задача е да скочите от самолет над островите и да унищожите противника. Има ли желаещи ?” Пред строя излезли само трима командоси и това ядосало генерала. Към него се приближил командирът на бойците и прошепнал: „Господин генерал, уточнете, че ще скачат с парашут!” Така недоразумението било избегнато. Все пак трима са били готови да скочат и без парашут.
Сещам се за този анекдот, защото според много хора, за парашутизма се изисква само смелост. Какво толкова, слагаш парашута на гърба, затваряш очи и се хвърляш във въздушната бездна. Само че подготовката за скоковете изисква много време за обучение и отлична организация. А за смелостта е вярно.
Парашутната подготовка е елемент от бойната подготовка на 68-а бригада „Специални сили”. Тя е както способ за прехвърляне на органите за специални операции, така и подготовка, която възпитава и развива в личния състав специфични качества. Има армии, в които дори танкови формирования са създали отбори по парашутизъм, макар че изпълняват съвсем други задачи. Но са преценили, че парашутната подготовка развива определени качества. Военнослужещи от други армии и един скок да направят, слагат си знак, че са скачали с парашут и се гордеят с това. При нас няма имитация, всичко е истинско и рискът съществува. Парашутизмът е подготовка, при която няма имитация. Думите са на майор Георги Мянков – старши помощник-началник в отделение „Бойна подготовка” на бригадата, като пряко във функционалните му задължения заема организацията и провеждането на парашутните скокове. Скачал е с всички видове парашути на въоръжение в бригадата – кръгъл купол и тип „Летящо крило”. Досега има около 400 парашутни скока.

Всеки скок е със своята специфика

Няма скок еднакъв с друг. Винаги има някаква разлика, както при емоционалното състояние на парашутиста, така и по отношение на метеорологичните условия, площадката за приземяване…Първият си скок майор Мянков е направил като16-годишен – на 1 април 1984 г. в родния си град Попово, с парашут ПД-47 от самолет Ан-2. Аероклубът е бил единственият в страната в неокръжен град. Майорът си спомня, че е чакал много време, за да утихне силният вятър,




и в късния следобед е изпълнил скока. Съгласява се, че наистина, вторият скок е по-особен от гледна точка на това, че човек знае в определени граници какво му предстои. Докато при първия скок завладяващо е любопитството. Тогава

любопитството е по-силно от страха

Но как преминава един летателен ден на бригадата ? Организацията на парашутните скокове започва с решаването на въпросите с авиационното осигуряване. Майор Мянков се свързва с колегите си от авиобаза „Враждебна” за самолети, от които ще се извършват парашутните скокове. В последно време се използват Ан-2 и транспортният самолет С – 27 J „ Спартан”.През последните две седмици на разположение на командосите е и американският самолет С-130 „Херкулес” на морската пехота на САЩ.
След получената информация за машината, определеният ръководител на скоковете подполковник Ганьо Ганчев изготвя заедно със своя помощник набор от документи. След това се провежда предварителната подготовка, на която се обявяват заповедта на командира, ръководството на скоковете, кои упражнения ще се изпълняват, къде ще бъдат скоковете, с какви парашути и от каква височина, и всички други подробности, които пряко засягат парашутните скокове. За този летателен ден скоковете ще бъдат от височина от 400 до 3000 метра – с парашути RS-4/4T от 400-500 метра, с RL-16 от 1100-1200 метра, а за TW7 -315 не по-ниско от 2000 метра. Майор Мянков отбелязва, че е скачал и с трите вида парашути.
След като се изяснят подробностите за скоковете, се преминава към

тренировка на отделни центрове

Единият е по управление на парашута във въздуха. На втория център се припомнят действията на парашутиста при заемане на мястото си в машината, при командите преди скока и при напускане на машината, като всичко това се изпълнява на самолетен макет. На третия учебен център се тренират действията на парашутиста при приземяване – скокове от първа, втора и трета площадка, но обикновена от първа и втора, тъй като от трета площадка се създават предпоставки за травми и контузии. Ръководители на центровете са военнослужещи, които имат инструкторски пълномощия – старшина Даниел Стоянов, старши сержантите Илиян Христосков, Деян Дюлгеров, Сава Рашков и Димитър Димитров и сержантите Мирослав Павлов и Деян Павлов.
Какво следва оттук нататък ? С автомобили парашутната материална част е изнесена до района за скоковете. Парашутите се разпределят и всеки си го подготвя, но има проверка и от други лица. Рапортува се на помощник-ръководителя на скоковете, а той – на ръководителя на скоковете. Личният състав се изтегля от мястото, където са парашутите и се пристъпва към

предскоковата подготовка

На нея личният състав се запознава с мястото на приземяване и неговите особености, както и особеностите на скока, припомнят се действията в машината, при напускането на самолета, при приземяването при нормални условия и при препятствия, как се работи със запасния парашут. Воините се проверяват и от медицинското лице.
След предскоковата подготовка личният състав се разпределя по машини. Тези на първата машина поставят парашутите и започва проверка на три линии – линия на командирите на взводове, на командирите на роти и на дежурния парашутен инструктор. Воините се подреждат по заходи, всеки заход се подрежда по килограми и се чака команда за заемане на местата в машината. По обясними причини най-тежките скачат по-напред. Важното е да се следят командите, които се подават от спускача.
При куполния парашут RS-4/4T се използва

способ с принудително разтваряне

с изтеглящо въже. Обръща се внимание на закачането на т.н. карабинка на изтеглящото въже. Всеки проверява своята екипировка и екипировката на колегата си пред него. Ако забележи нередности, може да подаде команда за спиране на скоковете.
Много важен момент, посочва майор Мянков, е напускането на машината, за да се избегнат салтата, които са крайно нежелателни при този способ на разтваряне на парашута. Напускането трябва да е със силно изтласкване под ъгъл 45 градуса към опашката на самолета, за да не се създават предпоставки за удар с машината. След напускането на самолета парашутистът отброява 1001, 1002, 1003 (три секунди) и поглежда нагоре, за да се убеди, че куполът на основния парашут е нормално отворен, ориентира се за парашутистите около него и управлява парашута. На височина 100-150 метра трябва да се обърне с лице към посоката на вятъра. И работейки плавно с управленията да не позволи парашутът да се движи напред или назад. И да се приземи на определеното място, като избягва евентуални препятствия.

При тип „Летящо крило”

се използват два способа на разтваряне на парашута. При TW7-315 може и с принудително разтваряне с изтеглящо въже. И напускането е както при RS-4/4T. При способа ръчно разтваряне на парашута след свободно падане може да се изпълняват скокове и от рампа и от врата, а когато парашутистът е опитен, може да напусне по всички възможни начини. Но това не означава че ще пада хаотично, безразборно. Трябва да стабилизира падането си във въздуха и да отвори парашута на избраната от него височина.
Винаги учим парашутистите да напускат машината по определените правила. Като говорим за скокове в армейска среда се предполага, че освен парашута на гърба си, военнослужещият ще има и голям тежък контейнер с всичко необходимо за водене на бойни действия, обяснява още майор Мянков. Съгласно регламентиращите документи, на 1600 метра трябва да отвори парашута. Тук обаче скачат група от хора и те трябва да се приземят като група, да се получи едно етажиране във височина, като по този начин водачът – най-ниско долу, формира маршрута и избира моментът, когато образно казано „ще атакува” мястото за приземяване.
С всеки парашут, независимо от вида му, скачат хора, които имат

нужната квалификация

и допуск за това. Допускът се базира на личните възможности на парашутиста и качествата, които е показал.
Дали в бригадата ще бъде изпълнен летателният план за годината? Той е изготвен за целия личен състав, определени са скоковете на всеки военнослужещ според регламентиращите документи за отделните видове класове – първи, втори и трети, както и за редовите парашутисти.
Към момента, казва майор Георги Мянков, ние изоставаме с летателния план по различни причини. Споменава за ползата от учението „Тракийска пролет 2011 ”, на което са направени не малко скокове. Сега се провежда съвместно обучение с морската пехота на САЩ, като от американците е авиационното осигуряване. Старши помощник-началникът в отделение „Бойна подготовка” на 68-а бригада се надява изоставането от летателния план да бъде наваксано. И отново повтаря думите си: „ При нас няма имитация, всичко е истинско и рискът съществува. Парашутизмът е подготовка, при която няма имитация.”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка