Ген. Румен Миланов: Вместо да се променят законите за отделните служби „на парче“, да се изгради архитектурата на Националната сигурност

Pan.bg 27 фев 2020 | 08:16 views (472) commentaries(0)
img focus-news.net




Ген. Румен Миланов, бивш началник на Националната служба за охрана, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Проект за промяна в Закона за Националната служба за охрана внесоха още в средата на предходния месец народни представители от Движението за права и свободи, според който охраняваните депутати или други лица, свързани с националната сигурност, ще заплащат предоставената им охрана по ред и тарифа, определени с наредба на министъра на финансите и по предложение на началника на Националната служба за охрана. Тук в заплащането не става дума само за президента, министър-председателя, председателя на парламента и главния прокурор, които се охраняват задължително от НСО. Идеята поражда серия въпроси. Така Националната служба за охрана не се ли превръща в охранително държавно-частна фирма? И как такава държавно-частна фирма се съотнася към системата за Национална сигурност? Отправяме въпросите към бившият началник на Националната служба за охрана – ген. Румен Миланов. Господин Генерал, всичко ли е наред в НСО, та се стигна до идеята службата да работи на тарифи?

Румен Миланов: Е, всичко, значи, всичко да е наред – всяка една служба, всяка една дейност винаги има някакъв проблем, винаги има нещо, което да стане по-добре. Така че, от тази гледна точка мисля, че това не е определящо. Предложението, което тук е внесено да има заплащания срещу охрана, то многократно беше дискутирано в различни формати и мисля, че този подход крие много опасности, не само от гледна точка за Националната служба за охрана, а за цялата система за Национална сигурност. Мисля, че един път го коментирах в медиите, ще си позволя пак да го повторя, ако някой не го е чул – когато 91-ва година по покана на г-н Желев, като президент и г-н Луджев като вицепремиер пристигнаха английски, много високо квалифицирани полицаи, те не успяха да проумеят полицейския СОТ. Защото казват – добре, тези, които си заплащат ги охранявате, а тези, които не си заплащат, какво ги правите – пак ги охранявате, е, тогава тези защо си заплащат? В тази посока има редица въпроси, мисля, че средностатистическия ваш слушател ще ги разбере, да не влизам в детайли. Така че, в този случай какво излиза – че, фактически държавата, която трябва да осигури




държавна охрана на определен кръг лица, като изключим президент, председател на Народно събрание, министър-председател и главен прокурор, фактически държавата не се грижи за тях, тя им предоставя това право, но се грижат за тях парите им, ако имат такива. Представете си един народен представител, който проявява действия, по-точно, позиции, които заема в антикорупционни процеси и антилобистки дейности и респективно той е застрашен. Той ако няма средства, държавата не го пази, тогава за какъв народен представител ще говорим? Този подход със заплащането крие редица проблеми. Ще трябва сигурно да се правят тарифи, да се поставя въпросът, че ако няма заплащане – как ще се планира щата на службата, да оставим факта, че тя става до определена степен търговско дружество, но тук седи и още един друг въпрос – днес ще си заплащат определени лица за НСО, ами утре Държавната агенция за разузнаване ще изпълнява разузнавателни операции за примерно определен кръг бизнесмени, които са си заплатили за това нещо. Така че походът за плащане в системата за Национална сигурност, когато това трябва да го осигури държавата, крие страхотни опасности и мисля, че разумният път е той да не бъде приет.

Водещ: Г-н генерал, съществува ли практика някъде по света за държавно-частна фирма в системата за Национална сигурност?

Румен Миланов: Ами, какво да ви кажа, сигурно. Да дам оценка за целия свят малко ми е трудничко. Но смея да кажа, за държавите, които икономиката и системите за Национална сигурност са добре развити – такава практика няма. Има асоциация на Службите за лична охрана, там участват единствено и само държавни структури, като почнем „Сикретс сървис“, „Дипломатик сикюрити“, германската служба за охрана, руската, китайската да не ги изброявам всичките, сигурно не е и нужно. Там такава практика не съществува. Държавата или уохранява всички лица, които счита, че са ценни за нея и за Националната сигурност или не ги охранява – това е подходът. Тук вкарваме една доста търговска дейност и най-вече зависи от средствата на този, който трябва да бъде охраняван. Тук стои много сериозно и въпросът – как ще се охраняват семействата на тези първите 4-ма, нека така да ги назовем – най-общо.

Водещ: Според законопроекта ще си плащат.

Румен Миланов: Това означава ли, че съпругата на министър-председатели или на председателя на Народното събрание няма да бъде без охрана, утре може да се провеждат различни инциденти чрез пътнотранспортни произшествия и т.н. А може ли да бъдат застрашени техните деца по някакъв начин с други такива криминални деяния и тогава, ако това съществува и държавата не се грижи, какво ще бъде спокойствието и безпристрастното държавно отношение към първите 4-ма, нека така да ги наричам съвсем основно. Така че, този въпрос крие много опасности.

Водещ: Необходима ли е промяна в Закона за НСО, и ако да – в каква посока?

Румен Миланов: Значи, ако необходима промяна в закона за НСО, той вече може би 3 години функционира и е най-добре да се направи комплексен анализ и да се установи – кои процедури и кои функции действат правилно, кои не действат правилно и нужно ли е вече те да бъдат изменени. Като казвам – нужно ли е да бъдат изменени, трябва да сме наясно: държавата, когато иска да осигури определено ниво на сигурност на определени хора зад това стоят определени пари. И въпросът е, какъв е критерият: дали хората трябва да бъдат охранявани, които са ценни за държавата или критерият е да минимизираме бюджета на НСО. Това са двата подхода – няма нищо сложно и е съвсем близо до ума такова виждане. Тъй че, това трябва да го реши държавата и в частност Народното събрание.

Водещ: А известно ли ви е да е правен анализ от работата на действието на Закона до сега?

Румен Миланов: Нямам представа, далеч съм от този въпрос. Аз не крия, че имам много добри отношения с колегите от НСО, но никога не съм влизал в такива отношения и, респективно, не съм задавал такива въпроси и детайли, защото това е вече въпрос на тяхната професионална дейност, където няма място аз да се намесвам.

Водещ: Г-н генерал, да ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви попитам – не е ли по-добре вместо да се променят законите за отделните служби „на парче“, да се огледа системата на Национална сигурност и тя да се изгради?

Румен Миланов: Въпросът ви е много резонен и коректен, защото ние трябва да имаме една добре ясна архитектура на цялата структура на Националната сигурност и най-вече така наречените силови ведомства, нека така ги нарека съвсем основно.

Водещ: Такава архитектура, простете, няма или поне не я виждаме?

Румен Миланов: И аз не я виждам, за съжаление и сега ще ви кажа, защо не я виждам, че ако стратегията за Национална сигурност се опита да прави нещо подобно, промените се правят „на парче“ – има събитие – правим промени, има събитие – правим промени. Ами това всичко нарушава архитектурата, а архитектурата трябва да бъде сдружение на трайни обществени отношения, защото цялата тази система безспорно е много инерционна, много тромава – това е разбираемо в целия свят и едно решение днес ние не знаем, след 5 години какъв ще бъде неговият положителен или отрицателен ефект, ако то не е премислено от всички гледни точки.

Цоня СЪБЧЕВА
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker