Италия: След тази епидемия, Европейският съюз може да го няма!

Pan.bg 03 апр 2020 | 21:23 views (1711) commentaries(0)
img
pan.bg

Италианските политици от най-разнообразните сегменти от политическия спектър решиха, че сега е моментът да поставят сериозно въпроса: Или Германия (заедно с всичките й съюзници) плаща за всички в Европейския съюз по време на епидемията, или Европейският съюз просто няма да го има след тази епидемия. От гледна точка на привържениците на европейската интеграция на всяка цена това е почти изнудване и то в най-неподходящия момент. И от гледна точка на евроскептиците, сега е моментът да се изясни колко струват (в конкретни милиарди евро) всички разговори за европейската солидарност и всички уверения, че Европейският съюз е семейство, в което всички членове се грижат един за друг, особено в условия на обща смъртоносна заплаха.

Според британския The Telegraph група италиански политици, включително членове на парламента и кметове, закупиха линия от реномирания германски вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung за да призоват германският политически елит да спре да „се съпротивлява на организацията за общоевропейско финансиране на програмата за борба с коронавируса и да възстанови икономиките на страните, засегнати от пандемията“.

Авторите апелират към европейската солидарност, към общата история на западния свят и напомнят на германците, че след 1945 г. другите държави помагаха на Германия.

Призивът съдържа и забулена препратка към факта, че ЕС като структура може да не оцелее след епидемията, ако в условията на такава ясна криза някои страни покажат фундаментално егоистична позиция. "Скъпи германски приятели, заедно с коронавируса, западният свят отново зае централно място на историческата сцена. Днес Европейският съюз няма средства да отговори на кризата като единен фронт. Ако Европейският съюз не докаже, че съществува в единен фронт, той самият ще престане да съществува “- тази фраза може да се счита за основното предложение и главният упрек, адресирана до Берлин от Рим.

Като цяло конфликтът между северната и южната (ко наричате нещата със своите имена, по-богат и по-беден) части на Европейския съюз се свежда до един-единствен въпрос: Кой и колко ще плати, за да гарантира, че цялата икономика на еврозоната и Европейския съюз, като цяло няма да се озове в дълбока криза и няма да остане там след приключване на епидемията?

Струва си да се подчертае, че във всеки случай се предлага плащане по-късно, защото никой от участниците в политическите битки, от чийто резултати зависи




изхода (според италианските политици) за бъдещето на Европейския съюз, така или иначе няма пари.

Тоест, борбата е за това на кой точно да увиснат тези дългове, които ще бъдат набрани, за да се спасят европейските икономики. Особена пикантност на настоящата ситуация се дава от факта, че форматът „всеки за себе си“ е възможен, но труден за изпълнение за почти всички страни - членки на Европейския съюз, с изключение на Германия, Австрия, Холандия, Люксембург, Дания и може би Швеция и Финландия.

За Италия, Испания, Франция или Португалия вариантът да отидат на световните фондови пазари с шапка в ръка, трепереща от температура, няма да бъде най-доброто решение. Капиталовите акули ще гледат със справедлив скептицизъм върху икономическите перспективи на тези страни след приключване на епидемията и карантината. И, съответно, трябва да се изисква доста висока доходност за осигуряване на пари за запушване на дупки и възстановяване на икономиките.

И това е в онзи положителен случай, в който все още има достатъчно желаещи да направят това. Разбира се, можете да разчитате, че всички тези облигации, спешно издадени от правителствата на Италия, Франция и т.н., ще бъдат изкупени (косвено или директно) от Европейската централна банка, която ще поеме всички рискове и проблеми. Тогава обаче политиците и обикновените граждани на европейските държави, които са оставени лице в лице с вируса и неговите икономически последици, могат да зададат разумен въпрос дали ролите и финансовите потоци са справедливо разпределени в самия Европейски съюз.

Ако опишете тази ситуация с най-груби термини, се оказва, че „мигрантите трябва да бъдат взети всички заедно, защото така каза Меркел, въпреки всички последствия.

Всички трябва да наложат санкции срещу Русия заедно, защото Меркел каза това и ние имаме европейска солидарност, дори ако всички страдат икономически. Но последиците от кризата се поемат от всеки за своя сметка, защото Меркел каза така, а европейската солидарност е за нещо друго.

Лесно е да се забележи, че в такава конструкция има определена мярка за несправедливост. Именно поради това италианските политици и дори френският президент Еманюел Макрон лично предлагат да се издадат общоевропейски дългови задължения - "корона облигации". В условията на криза, за които целият Европейски съюз ще бъде отговорен и ще плаща като цяло с цел да гарантира, че получените пари по този начин са били изразходвани за борба с епидемията и за икономическото възстановяване на всички страни от еврозоната или Европейския съюз.

Честно казано, трябва да се отбележи, че опитът на италианските политици, въпреки цялата си красота по отношение на политическия PR, едва ли ще повлияе на нещо. Миналата седмица френският президент Макрон се изказа в подкрепа на “корона облигациите”, а по време на последната среща на върха на лидерите на ЕС френският лидер устрои истинска схватка (чрез система за видеокомуникация, срещата на върха се проведе виртуално), спорейки с лидерите на по-проспериращите европейски държави по въпроса за приемането общ дълг за борба с кризата.

Както американското издание Politico подчертава, „в резултат на този спор лидерите на ЕС бяха на прага на политически срив, а пълния срив беше възпрепятстван само от споразумението, постигнато от председателя на Европейския съвет Чарлз Мишел, че лидерите, на държавите от ЕС, ще се върнат към дебата след две седмици, когато разгледат официалните предложения на финансовите министри на еврозоната.

Въпреки това срещата на лидерите, която трябваше да демонстрира единството на блока, вместо това разкри горчиви разногласия, породени от продължаващото възмущение от уреждането на дълговата криза в еврозоната преди десетилетие, както и неотдавнашната ярост на Италия. За първоначалното нежелание на други държави от ЕС да помагат на Италия с медицинско оборудване. "

Независимо от начина, по който кризата с “корона облигациите”, малко вероятно е да завърши с нещо добро за Европейския съюз. Ако няма общ дълг, тогава на следващите избори в много засегнати страни онези партии, които ще предложат или отмъстят на Брюксел и Берлин, или поне не им се подчинят, ще имат шанс за победа.

Нещо повече, дори някои системни европейски политици може да искат да преминат към по-евроскептични позиции. И ако “корона облигации” бъдат пуснати в съответствие с предложенията на Макрон или италиански политици, тогава ще възникнат проблеми в по-богатите страни на Европейския съюз, в които избирателите може да искат да подкрепят онези политици, които отказват натоварят с дълговете своите данъкоплатци.

Вече няма идеални решения без негативни последици и ще бъде необходима решителна готовност за сериозни компромиси от страна на водещите лидери на Европейския съюз, за ​​да не се окаже, че самият ЕС е основната жертва на епидемията.

Източник: РИА Новости Снимка: ria.ru
Превод и редакция: pan.bg
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker