Pan.bg ПРЕДСТАВЯ: СЪВЕТСКИ МИГ-23 БЕЗ ПИЛОТ СЕ РАЗБИ В БЕЛГИЯ ПРЕДИ 30 ГОДИНИ!

Pan.bg 04 апр 2020 | 10:01 views (4641) commentaries(1)
img
Преди 30 години
„Съветски МиГ-23 се разби в Белгия!“
Максим Генов, www.pan.bg - сп.КРИЛЕ


„Изтребител от ВВС на СССР падна в Белгия!“ Това е блицновината на колоните по челните страници на всички вестници и списания в Западна Европа, както и на новинарските телевизионни емисии след 4 юли 1989 г. Преди 30 години в Белгия се случва авиационна катастрофа. Върху къща пада изтребител МиГ-23 от ВВС на Съветския съюз, загива местен жител. Необичайното в тази ситуация е, че самолетът прелита почти 900 километра без пилот в кабината!

На 4 юли 1989 г. сутринта, точно в 9.08 часа (някои източници сочат 9.18), от полската авиобаза Колобжег (североизточно от Шчечин на балтийското крайбрежие) излита изтребител МиГ-23М (Flogger-B по кода ASCC-NATO) с борден номер 29. Машината е от състава на 871-ви Померански червенознаменен изтребителен авиационен полк. Единственото въоръжение е боекомплектът от 260 снаряда за 23-mm оръдие ГШ-23Л, но без ракети, бомби или допълнителни резервоари. Пилотът, полковник Николай Скуридин, е пилот изтребител 1-ви клас с общ нальот 1700 часа (от тях 525 на МиГ-23), но е служил като началник на политотдел.
На 4 юли полковник Скуридин изпълнява контролен полет за възстановяване на навиците за техника на пилотиране. Той излита на форсаж и започва набор на височина, но едва минута (на 41-вата секунда) по-късно оборотите на двигателя започват да падат, гръм, удар в левия въздухозаборник, падане на тягата и загуба на височина… Всичко това Скуридин възприема като спиране на двигателя (някои източници на Запад даже стигат по-далеч, твърдейки, че на таблото светва сигнализацията – червена лампа). Полковник Скуридин незабавно съобщава на земния контрол за проблемите с двигателя и за решението си за катапултиране. Дават му разрешение. Височината за това се смята за недостатъчна – между 130 и 150 метра. По-късно Скуридин си спомня, спускайки се под парашута, че се забелязва черен дим зад двигателя… Той се приземява без проблеми, само с леко навяхване на ръката. Преди да се катапултира, и както е по инструкция, той насочва носа на самолета към морето. Едва ли някой обаче би могъл да си представи, дори да си помисли, че изтребителят ще продължи полета си. След катапултирането на пилота и приземяването му с парашута в една нива, по съвсем неизвестни причини, вместо да падне и да
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >




се разбие в морето, самолетът започва да набира височина и се насочва по курс на Запад право към намиращата се съвсем наблизо граница с ГДР.
Изтребителят МиГ-23М, борд 29 (западните източници твърдят, че МиГ-23М не разполага с автопилот, което, разбира се, не е вярно), изглежда добре „насочен“ и ще продължи неизменно своя полет, останал на произвола на ветровете, до изчерпване на запаса от гориво. Няма информация дали е бил включен автопилотът. Изглежда също, че двигателят „Тумански“ Р-29Б (с тяга 122 kN на форсаж) продължава да осигурява необходимата тяга за полет.
В същото време скоростта и височината започват да нарастват! Изтребителят е достигнал таван 12 000 m и скорост 720 km/h – най-оптимални за икономична консумация на гориво, позволяваща и значителна автономност. Колкото и странно и парадоксално да изглежда, но в рамките на половин час нито системата за ПВО на Полша, нито на съветската Северна група войски и още по-малко на Западната група (базирана в ГДР) откриват присъствието на този МиГ-23, заблуден на голяма височина в тяхното въздушно пространство. Генерал-майор Огнев, командващ авиацията на Северната група войски, съобщава само, че „самолетът е паднал в морето и не е причинил никакви щети“.
В 9.40 часа самолетът е засечен от радар на мрежата NADGE на НАТО, инсталиран в Люхов, ФРГ. Точно в 9.44 часа „безпилотният“ МиГ-23 прелита границата между двете Германски републики (ГДР и ФРГ по онова време) вертикално над Даненберг, югоизточно от Хамбург. Незабавно по всички бази на НАТО е обявена тревога, както и на борда на патрулиращите в този момент самолети Boeing E-3A AWACS.
В 10.02 часа, след навлизането му на 220 километра във въздушното пространство на ФРГ, изтребителят МиГ-23 най-накрая е прехванат. Това става в района на Хопщен, близо до Озенбрюк, в северната част на ФРГ от два F-15C Еagle от 32nd Tactical Fighter Squadron (капитаните Мартин и Мърфи), вдигнати по тревога от авиобазата на USAFE в Сьостерберг, Холандия.
В 10.05 часа капитан Мартин, водачът на двойката от двете страни на МиГ-23, подава по радиочестотата следното съобщение, което прозвучава невероятно в ушите на всички, които го чуват: No pilot! No pilot! The canopy is missing! I repeat: the canopy is missing!” (Няма пилот на борда! Няма фанар! Повтарям…).
В същото време съветският изтребител „фантом“ продължава своето въздушно приключение над Западна Европа, прелитайки след това холандското въздушно пространство и, разбира се, покрайнините на Епсшеде и на Айндховен, преди да навлезе в Белгия по отсечката Анверс – Ганд. Двамата американски пилоти, след като получават информация от метеорологичната служба на базата си в Сьостерберг, изразяват предположение, че „безпилотният“ Flogger-B ще се насочи към Ламанша и за населението не съществува заплаха. Последвалата ситуация обаче напълно ги опровергава…
Междувременно от навлизането на изтребителя МиГ над белгийска територия от Master Control – центъра за въздушен контрол – на Жион (Гионс), в белгийския Лимбург, дават заповед на пилотите на двата прехващача F-15C да продължат да ескортират този МиГ и да го свалят, ако се насочи към по-голямо населено място. За американските пилоти тази втора заповед се оказва неизпълнима, тъй като зоните, над които прелитат, са прекалено гъсто населени.
Предупредено от радиолокационната мрежа NADGE на НАТО, командването на френската ПВО вдига дежурната двойка изтребители Mirage 2000C на 12 ЕС (изтребителен авиационен полк) в Камбре, водена от капитан Дьони Мерсие (по-късно генерал-лейтенант Мерсие командва ВВС на Франция). Френските пилоти трябва да поемат ескорта от американците над френско-белгийската граница, тъй като полетът на „безпилотния“ МиГ взема курс към северната част на Франция, към Лил. По изключително ясен начин френските власти дават заповед на капитан Мерсие да свали призрачния МиГ-23 веднага щом това стане възможно!
В 10.37 часа, ескортиран от своите „гардове“ с буквен код CR (на авиобазата в Сьостерберг) на стабилизаторите, вече във въздуха почти час над Западна Европа, изтребителят МиГ-23 Flogger-B, привършващ запаса си от гориво, бързо започва да губи височина. Той пикира към село Коойхем, по-точно над група отделни къщи край магистралата (национален път) № 50, свързващ Турие и Куртре. Известно време по-късно, под лек наклон, за да завърши своето лудо пътуване, грохва върху една къща в Белегем – къщата на семейството на фермера Делаар, която се намира едва на 15 километра от френската граница и на 30 километра от Лил.
При удара се чува глуха експлозия, в която е унищожена цялата носова част на самолета, останал без гориво, но с боекомплект от 260 снаряда за оръдието ГШ-23. Именно той експлодира почти веднага, причинявайки допълнителни разрушения на къщата. От всичките буквално 901 километра, прелетени от съветския изтребител без пилот на борда, 850 са над един от най-урбанизираните региони в света… Това се случва в навечерието на пътуването за официална визита на Михаил Горбачов (по онова време Генерален секретар на КПСС) във Франция!
Почти веднага след падането на съветския изтребител хеликоптер Westland Sea King на 40e Escadrille Heli (вертолетна ескадрила) от белгийските ВВС излита от базата си в Коксид, за да прелети над мястото на падналия МиГ… и три часа след драмата идват аварийно-спасителните екипи, които изваждат от развалините тялото на 19-годишния Вим Делаар. Операциите по разчистването на мястото от останките на съветския МиГ-23 започват още в сряда, на 5 юли. Стабилизаторът остава почти неразрушен, както и двигателят Р-29, и част от крилото – тези останки са закарани в депо на службата за разследване на авиокатастрофи в Евер. Те се пазят там до сформирането на комисия за разследване на съветските ВВС в авиобаза Колобжег. Тази катастрофа е първата от подобен тип, в която участва изтребител от ВВС на СССР (и изобщо от Варшавския договор) на запад от „Желязната завеса“. Това обаче не е първият инцидент с изтребители на Запад. Още през 1984 г. изтребител Mirage 5F от 13 ЕС на френските ВВС, базиран в Колмар, е застигнат от подобна съдба. Пилотът е принуден да се катапултира малко след излитането от елзаската си авиобаза. Самолетът обаче продължава полета си, навлизайки във ФРГ, и цели 40 минути циркулира на 150 километра в германското въздушно пространство. Капитан Франсоа Паради излита със своя Mirage F-1C, за да свали този самолет, но не и без доста трудности заради лошото време. Капитан Паради успява да свали „фантома“ Mirage 5F над една необитаема зона близо до Карлсруе. На 22 октомври 1987 г. един Harrier GR.5 на RAF прелита цели 1200 километра, след като пилотът му инцидентно се катапултира по време на изпитателен полет над Великобритания. Сигнал за този (също станал „безпилотен“) самолет подава екипаж на един С-5А Galaxy на USAF, излетял от авиобаза Милдънхол. Машината пада и се разбива в океана, а тялото на загиналия при това инцидентно катапултиране пилот е открито два дни по-късно край британските брегове.

От съветските ВВС признават за неглижиране
Комисията от съветските ВВС е допусната до мястото на катастрофата на 14 юли 1989 г. и получава разрешение останките на МиГ-23М, борд 29, да бъдат закарани в СССР за продължаване на разследването. То е доста щателно и детайлно. В неговия ход е установено, че пилотът, полковник Николай Скуридин, няма вина за инцидента, а при нальота му от 1700 часа не би могло да се предполага, че той е допуснал някаква фатална грешка. Все пак се носят слухове за инцидентно изключване на форсажа, което довежда и до рязък спад на тягата. Това заблуждава пилота за отказ на двигателя. Цялото останало разстояние самолетът прелита в режим без форсаж.
Този инцидент не получава особено широка гласност нито в СССР, нито по-късно в Русия. В Западна Европа той става обект на особен интерес само на 4 и 5 юли 1989 г. Официално причината за отказа на двигателя така и не е съобщена и огласена, но прегледът на документацията установява, че в периода 1988 – 1989 г. двигателят на борд 29 е бил пет пъти на ремонт.
По-късно маршалът от авиацията Евгений Иванович Шапошников (по онова време командващ авиацията на Групата съветски войски в Германия) коментира инцидента така: „По наши данни този случай в историята на бойната авиация е уникален. В края на краищата излишно е да припомням, че пилотът се е катапултирал и изтребителят е изпълнил толкова дълъг неуправляем полет. Такъв е този самолет – МиГ-23“.

Максим ГЕНОВ


Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


Pan.bg ПРЕДСТАВЯ: СЪВЕТСКИ МИГ-23 БЕЗ ПИЛОТ СЕ РАЗБИ В БЕЛГИЯ ПРЕДИ 30 ГОДИНИ!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/6 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Аналлизатор 12 апр 2020, 21:23
     
    4
     
    1

    Миг-23МЛД-Ово е стандарт

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker