Проф. Тодор Тагарев: Военните проекти не бива да се замразяват, а да се отложат

Pan.bg 09 апр 2020 | 13:33 views (456) commentaries(0)
img Радио "Фокус"



Проф. Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Трябва ли да се замразят военните проекти за отбраната с цел средствата да се пренасочат за преодоляване на последиците от коронавируса в българската икономика? Полемиката започна между председателя на БСП Корнелия Нинова и военния министър Красимир Каракачанов. Но още преди 2 седмици финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че военните проекти могат да бъдат отложени заради антикризисните мерки. Дали обаче това би било възможно и дали най-вече е необходимо? Обърнахме се за анализ към бившия министър на отбраната проф. Тодор Тагарев. Проф. Тагарев, необходимо ли е военните сделки за модернизацията на армията да се превръщат в залог за преодоляване на социално-икономическата криза, породена от пандемията на коронавируса?

Тодор Тагарев: Не би трябвало те да бъдат залога за предотвратяване на негативни последствия, тъй като самите не са чак от такъв голям мащаб, че да могат да решат потенциалните проблеми с влошаването на икономическата обстановка. От друга страна обаче не трябва и да се бърза в сегашната ситуация, тъй като тя все още е непрогнозируема за съжаление, имаме различни виждания, кога ще стигнем пика на пандемията, какво ще бъде отражението й върху икономиката на Европа и на нашия регион. Според мен, без да се замразяват тези проекти, би трябвало да се отложи и да се удължи с няколко месеца поне взимането на окончателно решение и отиването към подписване на договори, докато не стане по-добре ясно, какво ще бъде въздействието на пандемията върху икономиката на страната и доколко ще можем да си позволим да плащаме тези проекти.

Водещ: Още повече, че тези проекти са обвързани с т.нар. „цели на способностите“, одобрени в НАТО, и затова не трябва ли да информираме и партньорите в Алианса, ако трябва да предприемем такъв ход?

Тодор Тагарев: Със сигурност този процес на изпълнение на целите за способности на страните-членки на Съюза, на съюзниците, е съпътстван с регулярен преглед на изпълнението. И страните-членки ще дадат информация, кой докъде е стигнал с изпълнението на тези цели. Ако някои от тях не са изпълними или са изпълнени само частично, да обясни причините пред съюзниците ни. И в сегашната обстановка не виждам особен проблем, ако бъде




забавено в някаква степен изпълнението на тези цели. Пандемията в случая и евентуалните икономически последствия, тъй като не знаем какви точно ще бъдат те, са напълно достатъчно обяснение и България предполагам няма да бъде единствената страна, в която някои от по-големите инвестиционни проекти ще бъдат забавени.

Водещ: Но се чуват силни гласове за тяхното замразяване, ако не и отлагане – дали това е възможно?

Тодор Тагарев: Замразяване и отлагане – различни думички са. Зависи кой какво съдържание влага в тези думи. Както аз казах, не е моментът да се подписва договор, с който да се ангажира инвестирането на около 2, малко над 2 млрд. лева от нашия бюджет, макар и разсрочени в годините. Трябва между впрочем слушателите, тези, които се интересуват, са запознати, че тук не става въпрос 2 или 2.5 млрд. лева да бъдат платени тази година – и двата проекта предвиждат разсрочване на плащането в доста значителен период. Тук ще става въпрос някъде за около 300 млн. лева на година, предполагам. В сравнение с други суми, за които се говори, тези числа не ми се струват чак толкова големи.

Водещ: Това е един от аргументите на министър Каракачанов, че разсрочването е напред във времето и може още да се увеличи, да се удължи.

Тодор Тагарев: Да, моето мнение е, че добре би било да се удължи. Между впрочем не съм и чул някой да има готовност да подпише договори за изпълнение на единия или на другия от двата проекта, които са на вниманието на народните представители днес. И при това положение няма защо да бързаме. Предполагам, че до 2 месеца, 3 месеца най-много ще има много по-добра яснота как ще се развие тази пандемия. Виждаме, че в някои страни броят на новозаразените започва да намалява, трябва да видим, кои са добрите мерки, да започнем и ние да прилагаме някои от тези добри мерки за ограничаване на въздействието на пандемията, било то медицински, било то финансови и икономически мерки. И ще имаме много по-добро прогнозиране за очаквания ефект. И тогава може да бъде взето по-добро решение. Затова, ако става въпрос за замразяване, аз бих приложил тази дума само и единствено по отношение на процедурата по договаряне, и то не за години напред, а за 3 месеца, след което отново да се прецени дали ще има възможност, ако ги сключим тези договори във вида, в който те са договорени, да ги изплащаме без допълнително натоварване на икономиката ни.

Водещ: Проф. Тагарев, как биха се отразили новите проблеми на ситуацията, породена от коронавируса, върху резултатите от стратегическия преглед и неговите прогнозни предложения?

Тодор Тагарев: Много неясноти има със стратегическия преглед. Това само добавя допълнително усложнение в стратегическия преглед. Но ние с вас дискутирахме този въпрос преди месец или два.

Водещ: Да, точно в навечерието на кризата. Тя избухна, но промени ли картината?

Тодор Тагарев: Тя не е коренно променена до момента. Но пак казвам, все още не се знае, какъв ще бъде ефектът на тази пандемия. Ако бъде ограничен до порядъка, в който сега я наблюдаваме, разбира се, ще има още заболели, за съжаление ще има още починали от коронавируса, но все пак ако това са нейните последствия, то едва ли ще има някакво ограничение върху геополитическата среда и малко влияние върху икономическото ни развитие, икономическите възможности нашите, на нашите съюзници, и други играчи геополитически и регионални. Така че аз не мисля, че при такава развитие ще има някакво особено значение върху стратегическия преглед и неговите резултати. Но пък сега е моментът и Министерство на отбраната, и въобще правителството като цяло да се ориентират към приключване на този стратегически преглед и евентуално да се остави някои неща за уточняване във връзка с развитието на пандемия и по-високата яснота в това отношение, и може би дори да започне обществено обсъждане. Не днес разбира се, но след 2 месеца – защо не?

Водещ: А какъв ще бъде ефектът на пандемията от коронавируса върху националната сигурност? А как ще се отрази на системата на НАТО? Защото виждаме, че вече в Европейския съюз се чуват много силни гласове за реформи, придружени с недоволство, и то на големи страни-членки заради липсата на солидарност, заради срива на ценностите и принципите, върху които е стъпил Европейския съюз.

Тодор Тагарев: Първо нека да обсъдим националната сигурност. Това е въпрос, върху който наистина трябва да се работи, да обърнем по-голямо внимание и народните представители - да се надяваме, че те ще продължат под някаква форма да работят, също да изпълняват своите контролни функции, да потърсят информация ако трябва на закрито заседание на комисии: какво е отражението и какви мерки се взимат. Защото още преди 2 седмици се появи информация, че целият екипаж на стратегическа подводница на Руската федерация е поставен под карантина заради заразен човек от коронавирус. В последните дни стана ясно, че има американски самолетоносач с около 150 или повече даже души от екипажа, които са заразени от коронавируса. Това определено е влияние върху бойните способности на всяка армия. И добре би било народните представители да знаят, пак казвам, не е задължително това да бъде изцяло публична информация, какви мерки се взимат, за да може Българската армия да запази в достатъчна степен своята боеспособност. По отношение на съюзните формати, в които участваме, НАТО вече взима много сериозни мерки да координира помощта, която съюзниците и партньори на НАТО оказват един на друг. Хората трябва да знаят, че НАТО ако си го представят като някои централни органи, които да седят в Брюксел, Белгия или някъде другаде, няма кой знае какви способности. С тези, с които разполага, вече изгради полева болница в Люксембург. Но основният принос в това отношение е на съюзниците и съдействието, което се оказва, и чрез Евроатлантическия координационен център за отговори при кризи НАТО вече координира такава помощ. Турция достави помощ за Испания и Италия, медицински средства, които бяха пренесени там, Чехия се възползва от тази възможност, Германия оказва помощ. Има и други съюзни способности, които са и във формат на няколко държави, в които и ние участваме, стратегически транспорт по въздуха, които се използват за пренос за така необходимите медицински средства. И това мисля, че е добър сигнал, и страните-членки ще решат доколко и дали е необходимо той да бъде засилен още повече. Към момента изглежда, че той е задействан и може и на нивото, в който е задействан, ще сработи достатъчно добре и ще има видими ефекти. Притеснително също е положението в Европейския съюз. политиките по здравеопазване, по отношение на национални превозвачи, големите транспортни компании са национални политики. Страните-членки не са предоставили правата за управление на тези политики на някакво централно тяло, примерно на Европейската комисия, че ние да очакваме с някаква магическа пръчка Европейската комисия да реши тези проблеми. Европейски структури с пълномощията, които имат, правят към момента изглежда достатъчно, за да помогнат за преодоляване на кризата. Това са най-вече разхлабване в известна степен на финансови ограничения, някои икономически ограничения, разпределяне на средства, с които разполагат, вече не съм специалист, мога да сбъркам някъде, Европейската банка и други структури. И Съюзът изпълнява, централните съюзни структури изпълняват тези задължения, които са й възложени то държавите-членки. Държавите-членки помежду си също така след едно първоначално стъписване, когато бих казал, че се затвориха в националните си граници, разбраха, че това няма как да продължи дълго, повече от 2-3 седмици, месец може би, и започнаха да координират своите действия и в областта на транспорта, започнаха да си оказват помощ. Знаете, колко вече случаи има на германски самолети и вертолети, които вземат заразени, и то тежко болни от Италия, от Испания, и ги превозват в Германия за оказване на възможното лечение. Така че и НАТО, и Европейският съюз след първоначалното стъписване, действат в рамките на пълномощията, които страните-членки са им предоставили.

Водещ: А ще се стигне ли до реформа на НАТО, до каквато се очаква, че може би ще се стигне в Европейския съюз?

Тодор Тагарев: Аз не виждам основания да се говори за някаква реформа на НАТО заради пандемията. Първо, НАТО има някакви способности по отношение на оказването на медицински услуги, транспортни и т.н., те са задействани. НАТО все пак е отбранителен съюз, военно-политически съюз с основна отбранителна функция. Това са неща, които пандемията по никакъв начин не променя.

Водещ: Трябваше ли да бъде активиран чл. 5, както пък се чуват други гласове?

Тодор Тагарев: Не, не мисля. Чл. 5 все пак, когато човек го прочете, вижда, че става въпрос, третира случай на военна атака срещу една или повече държави-членки на Съюза, а не за пандемия. Все пак не сме свидетели на въоръжена атака, независимо, че някои политически лидери се изкушават да използват военна терминология, когато описват сегашната ситуация.

Водещ: Можем ли да говорим, че тази пандемия е вид биологична война или поне епидемиологична, и готов ли беше Алиансът за нея?

Тодор Тагарев: Не, не бих казал, че е война. Аз не съм привърженик на конспиративните теории. Между впрочем въоръжените сили на НАТО, пък и на други страни, имат подготовка за действие в случай на химически, биологични и други атаки. Дали някой си е представил точно такъв тип сценарии в подготовката на въоръжените сили, със сигурност има страни, които са го направили. САЩ имат национален план за действие при кризи, бедствия с 10 мащабни сценария, единият от които е точно такъв – пандемия, и как действат всички структури в държавата. Така че готовност имат. Но едно е да има някакви тежки зарази за кратко време в определен регион, за което се готви едно военно поделение, примерно, и би трябвало да може да действа, а друг е случаят, когато говорим за пандемия, която обхваща глобално света, и то без да има никакви военни напрежения, да не говоря за военни действия, когато хората от една страна продължават да преминават в други страни. Това са случаи, които не са точно случаи с военен характер, и по отношение на които НАТО има доста малко отговорности.

Водещ: Тази пандемия на какво ще научи света, на какво ще научи и неговите лидери?

Тодор Тагарев: Първото, на което трябва да се научат, е, че трябва да се поддържат някакви резерви за действие в ситуации, които в момента ни е трудно да предвидим. Сега вече, като е минала тази пандемия, ще знаем, че за такъв тип сценарии ние трябва да имаме готовност. Но ще има други сценарии, за които ние не сме си представяли, но нещо ще се случи в бъдещето, и трябва да бъдат създадени резерви, трябва да бъдат създадени и други способности, които повишават устойчивостта на страните, на икономиките, на въоръжените сили към неизвестни сценарии. Използва се в английския език една дума resilience, тоест ние трябва да инвестираме в повишаването на тази устойчивост значително. Трябва да разберем много добре, че живеем в силно обвързан свят и много рядко в този взаимно обвързан свят има национални решения. Специално за България трябва още по-ясно да разберем, че нашето бъдеще като част от Европейския съюз и част от НАТО, и по-дълбокото интегриране в структурите на Европейския съюз и НАТО е начинът да гарантираме своята сигурност трайно и да не се колебаем и бавим, ако се върнем пак на първоначалния въпрос – да купуваме или да не купуваме, защото той въпросът за бронираните машини, за корабите ни не се появи вчера, той се появи преди 10 години. Ние 10 години нищо не правихме, а сега като дойде една криза, една от многото възможни, да тръгваме да ги спираме. Ние трябва постоянно да работим за много тясно интегриране в структурите за сигурност, и икономически структури с нашите съюзници.

Цоня Събчева
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker