ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ КОСМОНАВТ ГЕНЕРАЛ ГЕОРГИ ИВАНОВ НА 80 ГОДИНИ

Pan.bg 02 юли 2020 | 17:28 views (2595) commentaries(0)
img
ПАН.БГ







Ще започна с един епизод. Летище Телиш. 12-ти април 1961 година. В стаята за предварителна подготовка се подготвяхме за посрещане и започване на полети с курсантите. Внезапно вратата се отваря и висок глас гърми „Човек в космоса, майор Юри Гагарин е в космоса!”. Захвърлихме опасаните с маршрути полетни карти, инструкции и наставления. Човек в космоса! Летището зашумя като кошер. Летци и техници ликувахме. Бяхме горди, че в космоса лети наш събрат - военен летец. Денят ни се стори още по-светъл, а небето още по-високо, но вече по-близко. В това небе след няколко дни ще навлезем с курсантите от първия випуск висш профил. Ще започне втората им летателна година. Тогава никой и не помисляше, че между тях е бъдещият първи български космонавт Георги Иванов с името Георги Иванов Какалов.
Но нека се върнем две години назад. Октомври 1959г. Из района на училището, в учебните зали и лаборатории се трудеше първият випуск летци-висшисти. В бележника ми вече бяха записани следващите курсанти - Благовест Гатев Цонев от Севлиево, Георги Иванов Какалов от Ловеч, Иван Атанасов Бачев от Плевен. Практика беше още от есента инструкторите да знаят кои курсанти ще обучават през лятото. Предварителното опознаване е много важно за успешната индивидуална работа с всеки един курсант по време на летателното им обучение.
Първата ми среща с групата. Нищо особено. Момчета с подчертано желание за летене. В последствие ме интересуваше как се учат. Приятно ми беше да виждам, че се учат успешно. Но изключително бях доволен от факта, че те станаха близки приятели.
Обикновени момчета с нищо не различаващи се от другите. Много пъти са ми задавали въпроса откроявал ли се е Георги още тогава като бъдещ космонавт. За мен той беше курсант като всички останали. Уравновесен, не много словоохотлив, с премерени думи, с голямо желание за полети. Изключително скромен, с добре развито другарско чувство. Поддържаше много добри отношения с колегите си. Нормално се вписваше в колектива. Не конфликтен, но отстояващ мнението си. Нямаше проблеми с изучаваните дисциплини. Проявяваше интерес към техниката и техническите новости и активно се включваше в новаторски начинания в това направление.
Вярно е, че се открояваше в полетите, но всяка група, всеки випуск има своя „първи”. Във всичко останало той беше като другите,




със своите достойнства и недостатъци, с младежките си пориви и вдъхновение.
Най-правдивият съдник за курсанта това е инструкторския бележник на който по време на полет се нанасят бележки. Той е безпристрастен. В него с шифъра на недописаните на коляно думи и цифри са фиксирани стъпките на курсанта към летателната професия. А стъпките на Георги бяха сигурни.
При идването на летище Телиш за полети през пролетта на 1960 г., летателната група беше почти изградена. Полетите се провеждаха всеки ден и ние инструкторите от тъмно до тъмно бяхме постоянно с курсантите. Спяхме на летището. Това водеше до пълно взаимно опознаване. Отношенията стават много близки и курсантите споделят с инструкторите неща, които не споделят с никой друг. Георги съвсем искрено ми се доверяваше. Това продължава и до днес.
Изключителната скромност беше характерна и за тримата ми курсанти. Тази скромност те успяха да запазят. А скромността на Георги бе поставена на изпитание след завръщането му от космоса. И той устоя, запази я.
Още с първите полети Георги показа, че има данни за отличен летец, а при първия полет показа, че запазва самообладание при критична ситуация. И действително в това отношение той нямаше проблем. В самолета беше изключително спокоен. При извънредна ситуация запазваше самообладание, а когато създавах изкуствена „сложна ситуация” не трепваше и бързо вземаше най-вярното решение. Имаше изключително чувство за единствено вярно решение. И тук ще добавя нещо. Три месеца преди полета на Георги в космоса писателят Серафим Северняк ме помоли да споделя спомени за Георги за книгата „Когато розите стават звезди” посветена на космонавта. Когато му казах, че Георги има изключително чувство за единствено решение, Серафим ме прекъсна и каза „ти цитираш командира му Рукавишников”.
Скромността му беше силно изразена. Когато след полет го похвалех, той навеждаше глава, усмихваше се едва забележимо и някак си виновно. А летеше. Много уверено летеше. С лекота усвояваше упражненията, излетя първи самостоятелно по кръга. Първи беше и във фигурния пилотаж. И най-важното - умееше сам да види допуснатите грешки, да ги анализира и да ги отстранява.
Правеше впечатление откровеността му: завръща се от самостоятелен полет, идва при мен и без да крие разказва къде и как е допуснал грешка. Не мислете, че не е допускал грешки. Но беше самокритичен и внимателно се вслушваше в указанията ми.
През втората година отново на летище Телиш, Георги отново беше един от първите. Първите стъпки на Георги като военен летец той започна от кабината на самолет Як-11 №53. Те бяха уверени. Премина през седалката на инструктора и бойния пилот-изтребител и направи първата крачка на българин в космоса.
На стартовата площадка целия свят бе възхитен от неговото спокойствие. По време на полета в космоса успешно издържа най-тежкия изпит: отлично справяне в създадената критична ситуация. След полета в космоса успешно издържа не по-лекия изпит – славата. Не й се подаде. Георги устоя на славата. Той достойно понесе и ударите от повратностите на времето. След промените, в стремежа да се отричат достиженията на отминалия период, бяха обречени на забрава и двамата български космонавти и в момента подрастващото поколение не знае за тях. Но върховния съдник ИСТОРИЯТА – ще постави нещата на своето място. Георги устоя на славата, устоя и на забравата. Това е той - Космонавт № 1 на България! ОБИКНОВЕН, А НЕОБИКНОВЕН.
Честит юбилей
о. з. полковник Цветан Стойновски
02. 07. 2020 г.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка